Р Е Ш
Е Н И Е № 601
06.08.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №671 по описа на съда за
2019г.
Производството е по реда на
чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от Ю.Д.Ю.
***, подадена чрез процесуален представител – адв. В.Ч.
***, против Решение №1012-26-218-4/28.05.2019г. на Директора на Териториално
поделение /ТП/ на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №**********/2140-26-333/22.04.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят счита
решението за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния
закон. Твърди, че неправилно било приложено материалното право относно
зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на
редовна военна служба от 14.09.1973г. до 01.11.1975г. като действителен трудов
стаж. Сочи, че за него бил налице правен интерес от правилното прилагане на
закона и установяване на наличните към 15.10.2018г. положителни предпоставки за
отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3 от КСО при навършена възраст от
66г. и 02 м. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, да бъде върната преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за
правилно прилагане на материалното право – чл.68, ал.3 от КСО и нова преценка
относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът, Директор на ТП
на НОИ - Хасково, не ангажира становище по делото.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление (по образец)
вх. № 2113-26-2117/15.10.2018г. до Директора на ТП на НОИ гр. Хасково, Ю.Д.Ю.
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ). Към заявлението били приложени документи, удостоверяващи трудовия и
служебния му стаж.
На 31.01.2019г.
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково издал Разпореждане
№**********/2140-26-79/31.01.2019г., с което, на основание чл.68, ал.1-3,
чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО, отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Ю.Д.Ю.. В мотивите на разпореждането били цитирани
разпоредбите на чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО и било посочено, че съгласно чл.69б,
ал.2 на г-н Ю. не се следвара пенсия за осигурителен
стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като имал навършена
възраст 66 год. 02 мес. 02 дни, но нямал осигурителен
стаж от втора категория труд 15 год., а имал 09г. 11м. 06 дни, както и нямал
изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а имал 84. Цитирани
били и разпоредбите на чл.68, ал.1, ал.2, ал.3 от КСО, чл.15, ал.4 от НПОС и §1
ал.1 т.12 от ДР на КСО, като било прието, че на г-н Ю. не се следвала пенсия по
условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като имал навършена възраст 66 г. 02 м. 02
дни, но нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а имал 14г. 02м. 13
дни. В разпореждането било посочено още, че осигурителният стаж за периода от
14.09.1973г. до 01.11.1975г. наборна военна служба с продължителност – 2г. 01м.
18дни не бил действителен, съгласно §1, ал.1, т.12 от ПР на КСО.
Разпореждане №**********/2140-26-79/31.01.2019г.
било получено от Ю.Д.Ю. на 11.02.2019г., видно от представеното известие за
доставяне с баркод ИД PS 6300 00Y8XF 8.
На 11.02.2019г. Ю.Д.Ю.
подал жалба срещу Разпореждане №**********/2140-26-79/31.01.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Хасково, до Директора на ТП на НОИ – Хасково, заведена под вх. №1012-26-61/11.02.2019г.
В жалбата изложил твърдения, че неправилно било приложено материалното право
относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен
периода на редовна военна служба като действителен трудов стаж. Неправилно били
зачетени и представените документи за трудов стаж като продължителност и оттам
неправилно било приложено материалното право и било отказано неправомерно
отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
На същата дата –
11.02.2019г., от Ю.Д.Ю. било подадено ново заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, заведено с вх. №2113-26-185/11.02.2019г.
в ТП на НОИ - Хасково.
С Решение №1012-26-61-4/11.03.2019г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково отменил Разпореждане №**********-2140-26-79/31.01.2019г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково и постановил
връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане и
произнасяне, по същество, съобразно изложените мотиви в решението.
На 22.04.2019г.
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково издал Разпореждане
№**********/2140-26-333/22.04.2019г., с което, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО и чл.69б, ал.2 и 5 от КСО, отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Ю.Д.Ю.. В мотивите на разпореждането било посочено, че
съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на Ю. не се следвала пенсия за осигурителен стаж и
възраст по условията на втора категория труд, тъй като имал навършена възраст
66 год. 02 мес. 02 дни, но нямал 15 години осигурителен
стаж от втора категория, а имал 09 г. 08 м. 13 дни осигурителен стаж от втора
категория, нямал изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а имал
85. Посочено било, че на Ю. не се следвала пенсия по условията на чл.68, ал.1-2
от КСО, тъй като имал навършена възраст 66г. 02 м. и 02 дни, но нямал
изискуемия осигурителен стаж 38 години и 06 мес., а
имал 19 г. 01м. 22 дни. Прието било също, че на г-н Ю. не се следвала пенсия и по
условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като имал навършена възраст 66 г. 02 м. 02
дни, но нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а имал 14г. 07м. 01
дни. В разпореждането било посочено още, че осигурителният стаж за периода от
14.09.1973г. до 01.11.1975г. на наборна военна служба с продължителност – 02г.
01м. 18дни не бил действителен, съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Разпореждане
№**********/2140-26-333/22.04.2019г. било получено от Ю.Д.Ю. на 02.05.2019г.,
видно от представеното известие за доставяне с баркод
ИД PS 6300 00Z4HF P.
На 03.05.2019г. Ю.Д.Ю. подал
жалба срещу Разпореждане №**********/2140-26-333/22.04.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Хасково, до Директора на ТП на НОИ – Хасково, заведена под вх. №1012-26-218/03.05.2019г.
В жалбата посочил, че неправилно било приложено материалното право относно
зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на
редовна военна служба като действителен трудов стаж. Стеснително се тълкувала и
прилагала от пенсионния орган разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. С
Решение №1012-26-218-4/28.05.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил
жалбата на Ю.Д.Ю. против Разпореждане №**********/2140-26-333/22.04.2019г. на
Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Решение
№1012-26-218-4/28.05.2019г. било получено от Ю.Д.Ю., чрез адв.
Ч., на 31.05.2019г., видно от приложеното известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00ZCB3 F. Жалбата е подадена до този
съд, чрез органа, на 05.06.2019г.
При така установеното от
фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта –
оспорването се явява допустимо, като направено в 14 –дневния срок за това, след
изчерпан задължителен административен ред на оспорване, срещу годен за съдебен
контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не
се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на
жалбата без разглеждане.
Разгледана по същество,
Съдът я намира за основателна, като съобрази следното:
Предмет на
оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда
и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ в град
Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за обявяването
му за нищожно.
Спазена е
изискуемата се писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява
подписа на издателя си, надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В жалбата принципно не се повдигат
възражения по валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи
за нарушаване на административно-производствени правила при неговото постановяване,
но Съдът е длъжен служебно да извършва преценка на валидността и
законосъобразността на административния акт на всички основания, установени в
АПК /чл.168 от АПК./
Ето защо и следствие на извършения такъв
съдебен контрол, настоящият състав не установява да има допуснати съществени
нарушения на общия и специалния закон. Не са налице основанията по чл.146,
т.2-3 от АПК.
Спорът в крайна
сметка не е досежно факти, а относно приложимото
право.
Не се спори, а и
това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че Ю. Ю. в
периода 14.09.1973г.- 01.11.1975г. е бил на наборна служба в Българската армия
като срочно служещ, съгласно удостоверение на ЦВА с рег. № 6867/22.10.2018г.
/вж. опис на осигурителен стаж/, т.е. осигурителният орган приема за безспорно,
че за период от 02г. 01м. и 18 дни жалбоподателят има положен осигурителен стаж
от трета категория. Г-н Ю. към датата на отбиване на редовната си наборна
служба като срочно служещ е имал навършени 18 г.
В процесното решение на ответника, както и в разпореждането
на ПО, с което се отказва отпускане на ЛПОСВ, се приема, че този стаж се зачита
на осн. чл.9, ал.7 от КСО за общ осигурителен стаж за
пенсиониране , но същият не е „действителен стаж“ по см. на §1, ал.1, т.12 от
ДРКСО и поради това не го зачита. В процесното решение се пояснява, че съгласно чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране са зачита и периодът на наборна или
мирно временна алтернативна служба, като за периода се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията, но въпреки, че
това време се приравнява на осигурителен стаж, то той не бил „действителен“ по
см. на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО. При извод, че към датата на заявлението си
жалбоподателят доказва общ осигурителен стаж за пенсиониране в размер на 14г. 07м.
и 01 ден, т.е. под 15 г., то на същият не се следвало отпускане на ЛПОСВ на осн. чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО
/ред. към датата на процесното заявление – 15.10.2018г./
в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016
г./ те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст. Съгласно чл.9, ал.7
от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези
периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии"
за сметка на държавния бюджет
върху минималната работна заплата към датата на
отпускане на пенсията. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 44 от НПОС,
която гласи, че за осигурителен
стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни
вноски от републиканския бюджет. В § 9, ал.1 от ПЗР
на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
Съгласно
приложимата материално-правна норма, действаща по време на отбиване на
наборната военна служба от жалбоподателя
и която е регулирала отношенията
свързани с наборната военна служба – чл. 81 от Правилника за прилагане на
Закона на пенсиите / ДВ бр. 102/1967г., отм., бл. 21 от 17.03.2000 г., в сила
от 01.01.2000 г./, зачита се за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна
служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство. Зачитането на периода на отбиването на редовна военна служба за трудов
стаж при пенсиониране е подчинено на специалните правила на Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (обн. Изв., бр. 5 от
17.01.1958 г., отм. ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000
г.), като е видно, че това се възпроизвежда впоследствие и в Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) и в частност в чл. 44 от тази наредба.
Следователно и
при двата пенсионни режима, по отменения ЗП /чл.81/ и по сега
действащия КСО,
чл.9, ал.7 /съотв. чл.44 от НПОС/ периодът на отбиване на редовна наборна
служба се зачита за трудов стаж от трета категория и за трудов стаж при
пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране. Предвид §9, ал.1 от ПЗР на
КСО този период от 02.г. 01м. и 18 дни следва да бъде признат за
целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, т. к. се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г.
съгласно действащите тогава пенсионни разпоредби се признава за такъв от трета
категория труд – вж. в този смисъл Решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019г; Решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г.
по адм. д. № 6749/2018г; Решение на ВАС №
9471/17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г. Отделно от
това следва да се посочи, че в Решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., състав на ВАС приема, че към
военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР
на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО.
Ето защо,
неправилно пенсионният орган на основание §1, т.12 от ДР на КСО отказва да признае
процесния период от две години, един месец и 18 дни за
действителен осигурителен стаж.
На заявителя /настоящ жалбоподател/ са признати
за „действителен стаж“ 14 г. 09м. и 24 дни /след като допълнително контролният
административен орган приема за удостоверен период на осигурителен стаж от 02м.
и 23 дни, т.е. нужни до 15 г. са само 2 месеца и 06 дни, за да има необходимите
15 години действителен осигурителен стаж. След като обаче се извежда извод, че
стажът от 02г. 01м. и 18 дни следва също да бъде признат за стаж за
пенсиониране, безспорно този минимум ще бъде достигнат, дори и надвишен, а с оглед и навършената възраст от
над 66 години и 02 месеца, която се изисква съгласно чл.68, ал.3, изр. второ,
то оспорващият безспорно доказва, че към датата на заявлението си има придобито
право на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал.3 от КСО и такава следва да му бъде отпусната.
Неправилното прилагане на материалния
закон от страна на ответника обосновава извода на Съда, че неговото решение е незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона.
Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на порочното решение,
което налага същото след отмяната му, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно
разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Хасково и преписката по
заявлението от 15.10.2018г. на Ю. Д.Ю. да се върне на административния орган за
ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход
на спора, Съдът намира за основателна своевременно предявената претенция на
основание чл. 143, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал.2 от КСО. Същата се доказва до размера от 550 лева /л.12/, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в този размер.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал.2,
във вр. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю. Д.Ю. *** Решение
№ 1012-26-218-4 от 28.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и
потвърденото с него разпореждане № **********-2140-26-33 от 22.04.2019 г. на
ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Хасково, с което му е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. № 2113-26-2117 от 15.10.2018 г. на Ю. Д.Ю., ЕГН - ********** за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО
при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати
на Ю. Д.Ю., ЕГН – ********** *** разноски по делото в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДИМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: