РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000574 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №7577 от 05.08.2024 г. от Ш. В. М. ЕГН
********** от *** – чрез пълномощника и адв. К. Г., със съдебен адрес: ***
против решение № 59 от 15.07.2024г., постановено по търг. д. N 95/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е отхвърлен предявения от Ш. В.
М. от *** срещу ЗА* „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от
13.10.2020г. за разликата над 30 000 лева до пълния му предявен размер от 50
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. до окончателното
заплащане на главницата и в частта за разноските, присъдени на ответника.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване
на претенцията в пълния и предявен размер. Изложени са оплаквания за
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост
1
на акта в обжалвана му част. Намира определения от съда размер на
обезщетението за прекалено занижен и несъобразен с критериите за
справедлИ.ст, с получените травми и последиците от тях и непълното и
възстановяване.
По въззивната жалба не е постъпил е писмен отговор от ЗА* „ДБ**“
АД.
Постъпила е въззивна жалба вх.№7868/13.08.2024г. от ЗА* „ДБ**“ АД –
гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** – чрез адв. К. И. против решение № 59 от
15.07.2024г., постановено по търг. д. N 95/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Х., в частта с която е осъдено ЗА* „ДБ**“ АД да заплати на Ш. В. М. от ***
сума в размер на 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 13.10.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. до окончателното
заплащане на главницата.
С тази жалба също се иска отмяна на решението в обжалваната му част
и са изложени подробни съображения за неговата необоснованост и
протИ.речие с материалния закон. Намира, че по делото не е установено
протИ.правно поведение на водача на лекия автомобил „М.“, което е
предпоставка за уважаване на прекия иск срещу застрахователя. Счита, че
изводите на първоинстанционния съд почиват на предположения относно
механизма на ПТП и твърдението за превишена скорост, с която се е движил
автомобила. Намира, че неправилно е кредитирано и заключението на съдебно
– медицинската експертиза като изразява съмнения относно
безпристрастността на вещото лица, издало представеното по делото и
оспорено от ответника съдебно – медицинско удостоверение за
здравословното състояние на ищцата. Евентуално намира, че определения
размер на обезщетението е прекалено завишен и не кореспондира с характера
на увреждането, както и с икономическата обстановка в страната към момента
на настъпване на ПТП. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено,
а искът – отхвърлен. Евентеално – да бъде определен по-нисък размер на
обезщетението.
Постъпил е писмен отговор от Ш. В. М. по жалбата на ЗА*„ДБ**“ АД.
С него се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Ш. В. М. ЕГН ********** от *** – чрез пълномощника и адв. К.
Г., със съдебен адрес: *** твърди, че е пострадала при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 13.10.2020г. на път **, от гр. Х. към с. М.б.,
причинено протИ.правно от Ю.Д.Ш. при управление на лек автомобил „М.“
модел **“ с рег. № ***.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при
ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица с №***, валидна
към датата на процесното събитие. Твърди, че вследствие на ПТП е получила
травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. При
извършен на 24.11.2020г. преглед е установена хипестезия на външната част
на лявата ръка и намалена хватателната сила на лява длан. Твърди, че вратът и
е бил обездвижен с шийна яка. На 16.12.2020г. ЯМР изследване на шийните и
прешлени е показало травматични дискови хернии, дискогенна стеноза и
псевдолистеза в областта на щшийните прешлени. Тъй като две години по-
късно болките на ищцата продължавали, е проведено ново ЯМР изследване.
Твърди, че резултатите от него показали непълно изкълчване на нИ. шийни
прешлени от 5 до 6 с радикулопатия, травмантична дискова херния на нИ. С 6
– 7, вторични остеохондрозни промени в прешлените в шийния отдел.
Твърди, че ПТП се е отразило негативно и на психиката и. Причинен и е бил
психически дискомфорт, стрес, тревоги да не бъде в тежест на своите близки и
за възможността да се грижи за малолетното си дете. Изпитвала страх, имал
проблеми със съня и вниманието.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявила
своите претенции пред застрахователя с молба-претенция от 06.03.2023г.,
получена от ответника на 07.03.2023г., който е образувал преписка по щета.
Твърди, че ответникът не е определил, нито е заплатил обезщетение до
предявяване на иска на 08.09.2023г.
Моли съда да осъди ответника З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. да и заплати
50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
3
вследствие на травматични увреждания, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.10.2020г., причинено
протИ.правно и виновно от Ю.Д.Ш. при управление на лек автомобил „М.“
модел **“ с рег. № *** и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица с №***, сключена с ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2020г. до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедлИ.то обезщетение за
репариране на вредите на ищцата би било в размер на 30 000 лева. Присъдил е
законната лихва, считано от 07.03.2023г. – датата на уведомяване на
застрахователя.
Ответникът З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК *** – чрез
процесуалния си представител адв. С.Т. оспорва предявените искове по
основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и
настъпването на ПТП. Оспорва наличието на протИ.правно поведение на
водача на лекия автомобил. Оспорва съдържанието на представения
Констативен протокол за ПТП относно отразените обстоятелства и причини за
произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, която твърди да е била без поставен обезопасителен
колан. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, счита за несправедлИ. завишена и неотговаряща за
критериите за справедлИ.ст.
Видно от представената застрахователна претенция и известие за
доставяне от „Б.п.“ ЕАД застрахователната претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение е получена от ответника на 07.03.2023г. С нея
ищцата е отправила искане до З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. за заплащане на
застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
07.03.2023г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е
заплатено на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против
застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
4
автомобил „М.“ модел **“ с рег. № *** с полица „Гражданска отговорност“
със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е
налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача
на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Ю.Д.Ш. като
водач на лекия автомобил се явява застрахована при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за
застраховка “Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С акт за установяване на административно нарушение от 13.10.2020г.
/стр.16 от делото на ОС/ е прието, че Ю.Д.Ш. поради движение с несъобразена
скорост след десен завой и лоши атмосферни условия – дъжд, губи контрол
над управляваното МПС, излиза извън пътното платно в дясно по посока на
движението си и се удря в крайпътна бетонна канавка. От удара е пострадала
пътничка в автомобила – Ш. В. М.. Посочено е, че водачът е нарушил виновно
изискването на чл.20 ал.2 от ЗДвП при избора на скоростта да се съобрази с
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението и други обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.
Съставен е и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***
относно посетено ПТП от дежурен ПТП при ОД на МВР като в него са
отразени цитираните по-горе причини и обстоятелства за ПТП движение с
несъобразена скорост след десен завой и лоши атмосферни условия – дъжд,
губи контрол над управляваното МПС, излиза извън пътното платно в дясно
по посока на движението си и се удря в крайпътна бетонна канавка като
реализира ПТП с ранен.
5
Според заключението на вещото лице инж. Г.С. по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза / стр.110 – 124 от делото на ОС/ от техническа
гледна точка причина за настъпване на произшествието е загуба на напречна
устойчИ.ст на лек автомобил „М.“ модел **“ с рег. № *** и навлизане
последователно в десния банкет и удар в дясната отводнителна канавка,
поради движение със скорост над критичната за преодоляване на десния
завой. Скоростта на движение на лекия автомобил вещото лице определя на
109.3 км/ч. и прави извод, че ако се е движил с допустимата за конкретния
пътен участък скорост от 90 км/ч той би могъл да преодолее десния завой без
загуба на напречна устойчИ.ст.
В съдебно заседание на 18.03.2024г. вещото лице уточнява, че е
възможно скоростта на движение на автомобила да е била по-ниска, но при
навлизане в завоя с по-висока скорост водачът се опитва да го преодолее като
завърта волана максимално в дясно. В този случай той губи устойчИ.ст.
От заключението на вещите лица инж. В. С. и д-р М. Б. по допуснатата
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява,
че при скорост на автомобила 111.2 км/ч, той ще напусне платното за
движение отдясно с ротация по часовниковата стрелка. Максималната
скорост, с която би могъл да бъде преодолян завоя при конкретната
пътноклиматична обстановка /критичната скорост на странично плъзгане в
завоя/ е 95.58 км/ч. Според вещите лица причина за настъпилото ПТП е
технически несъобразената скорост и /или избраната траектория от водача на
лекия автомобил, в който ищцата е била пътник. Възможно е напускането на
платното за движение отдясно на автомобила да се дължи не само на загубата
на странична устойчИ.ст от скоростта, но и / или на зададена траектория с
волан от водача, особено при задействана спирачна система в завоя.
Съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според ал.2 на
същата разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
6
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В настоящия случай при извода, направен от вещите лица, че при
скорост от 90 км/ч – 95 км/ч. завоят би могъл да бъде преодолян, дори и при
конкретните метеорологични условия, то следва да се приеме, че напускането
на платното за движение от автомобила, завъртането му и удара в канавката,
се дължи на несъобразената скорост. Ако тя е била по-ниска от 90 – 95 км/ч,
при която завоят може да се преодолее, то неправилна е била избраната от
водача чрез волана траектория, която не му е позволила да контролира МПС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че Ю.Д.Ш. е действал
виновно и протИ.правно, тъй като водач на лек автомобил „М.“ модел **“ с
рег. № *** на 13.10.2020г. е допуснал ПТП като е избрал несъобразена с
пътните условия скорост и/ или траектория на движение. ПротИ.правното му
поведение се изразява в нарушение чл.20 от ЗДвП. В случая водачът Ш. не се е
съобразил с това изискване като е загубил контрол над автомобила.
От заключението на вещите лица инж. В. С. и д-р М. Б. по допуснатата
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява,
че при описания механизъм на ПТП главата ще опише камшично-маховидно
движение, при което се придвижва напред и наляво, след което се връща
назад. Именно при това камшично движение е възможно да се получат
травматичните увреждания, каквито са установени при нея: контузия на шията
– непълно изкълчване на нИ. шийни прешлени 5 – 6, радикулопатия,
травматична дискова херния на нИ. С 6-7, вторични остеохондрозни промени
в прешлените на шийния гръбнак, контузия на главата – мозъчно сътресение
със степенно помрачение на съзнанието, охлузване в дясната поясна област.
Посочено е, че травматичните увреждания са разположени главно в шийния
отдел на тялото, който по никакъв начин не се фиксира от предпазния колан и
свободно се движи. При отговора на въпрос №2 вещите лица посочват, че при
механизма на процесното ПТП пострадалата е била с правилно поставен
предпазен колан, в противен случай би получила множество други
травматични увреждания. С оглед на изложеното настоящата инстанция
намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, поради това, че като пътник в автомобила е била без поставен
обезопасителен колан.
От цитираното заключение се установява каква е била поставената
7
диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли
невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата са били
причинени травматични увреждания: контузия на шията – непълно
изкълчване на нИ. шийни прешлени 5 – 6, радикулопатия, травматична
дискова херния на нИ. С 6-7, вторични остеохондрозни промени в прешлените
на шийния гръбнак, контузия на главата – мозъчно сътресение със степенно
помрачение на съзнанието, охлузване в дясната поясна област. Лечението и е
било адекватно и в съответствие с правилата за добра медицинска практика.
До този момент тя е спазвала дадените и медицински предписания и лечение.
След консултация с неврохирург на ищцата са дадени препоръки за
оперативно лечение. Тъй като обаче такъв вид лечение съдържа други рискове
за здравето и, то е възможност, но не и задължително за изпълнение. Според
обясненията на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание на 04.04.2025г. при
ищцата е налице притискане и дискова херния, които ще и създават
неврологични проблеми и в бъдеще.
От заключението на вещото лице Н. Б. по допуснатата от въззивния съд
съдебно – психологична експертиза се установява, че вследствие на пътния
инцидент при Ш. М. са настъпили негативни емоционални психични процеси.
Към момента на изследването тя е интровертно функционираща, с повишено
нИ. на невротизъм – неспокойствие, тревожност, лесна ранимост,
депресивност, повишена раздразнителност. Към момента на ПТП е изпитала
интензивен страх за жИ.та и здравето си. В първоначалния период на
възстановяване в интервал от 1 – 2 месеца е изпитвала висока тревожност,
поради затрудненията и да се грижи сама за себе си и от страховете, свързани
с възможността да е пълноценна майка и да се грижи за детето си. Описаните
преживявания са продължили дълъг период от време, макар и с намаляваща
интензивност, поради продължителния възстановителен процес. Установената
при ищцата повишена чувствителност и недобрата способност да преработва
преживяното, е възможно да забавят възстановителния процес. Към
настоящия момент психо – емоционалното и здраве и равновесие не са
възстановени напълно. Тя провежда медикаментозно лечение и периодични
консултации с психиатър.
Показанията на разпитания свидетел Р.И.М. – майка на ищцата са
обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод за състоянието на
Ш. в дните и месеците непосредствено след ПТП. В болницата е била за около
8
три – четири дни, с поставена шийна яка, имала силни болки във врата и
гръбнака. Майка и помагала в битовото и обслужване и къпането през първия
месец. Два – три месеца след инцидента е била в къщи, за да се възстанови.
После започнала работа в заведение за бързо хранене. Излизала често в
болнични, тъй като при натоварване пръстите и изтръпва и я боли врата.
Преди катастрофата била жизнена и не е страдала от някакви сериозни
заболявания. И към настоящия момент често слага шийна яка, тъй като има
болки и изтръпване на ръката и пръстите. Взима успокоителни на билкова
основа, тъй като инцидентът се е отразил зле и на психиката и.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелката е майка на ищцата, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза, психологична експертиза и
писмени такива, а и свидетелката има непосредствени впечатления от
състоянието и след инцидента и понастоящем.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла големи по степен болки и
страдания, особено в първите два месеца след инцидента. Възстановителният
процес е продължил с месеци и понастоящем не е завършен. Налице е
притискане и дискова херния, които ще и създават неврологични проблеми и в
бъдеще. Психо – емоционалното и здраве и равновесие също не са
възстановени напълно. Всичко това навежда на извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколко месечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото, но не - пълно
възстановяване, възрастта на пострадалата, прогнозите за бъдещо
възстановяване, както и социално – икономическата обстановка в страната
към датата на ПТП – октомври 2020г., съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лева е справедлИ.. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано
от 07.03.2023 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното
заплащане на главницата.
По изложените съображения решението в обжалваната му част като
9
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК *** да заплати на
адв. К. Г., със съдебен адрес: *** сумата 1 830 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищцата Ш. В. М. пред въззивната инстанция –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена Ш. В. М.
ЕГН ********** от *** да заплати на „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*,
ЕИК *** сумата 1885.60 лева – разноски по делото пред въззивния съд –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 15.07.2024г., постановено по търг. д.
N 95/2023 г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е осъдено ЗА*
„ДБ**“ АД да заплати на Ш. В. М. от *** сума в размер на 30 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на ПТП от 13.10.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2023 г. до окончателното заплащане на главницата, както и в
частта с която е отхвърлен предявения от Ш. В. М. от *** срещу ЗА* „ДБ**“
АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК *** иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие ПТП от 13.10.2020г. за разликата над 30 000
лева до пълния му предявен размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2023 г. до окончателното заплащане на главницата и е
осъдена Ш. В. М. да заплати на З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. сумата 910 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК *** да
10
заплати на адв. К. Г., със съдебен адрес: *** сумата 1 830 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
оказана безплатна помощ на ищцата Ш. В. М. пред въззивната инстанция –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА Ш. В. М. ЕГН ********** от *** да заплати на „ДБ**“ АД –
гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК *** сумата 1885.60 лева – разноски по делото
пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11