Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. Велико Търново, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
АХД № 10255/2019
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 72,
ал. 4, от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по касационна жалба на И.М.Д.,
с адрес ***, чрез *** Л.В. от ВТАК, против Решение № 362 от 19.07.2019 г. по НАХД
№ 761/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлена
негова жалба срещу Заповед за задържане на лице № 1739зз-77/22.04.2019 г.
издадена от разузнавач при РУ В. Търново. Касаторът сочи, че в заповедта за
задържане не са изложени никакви конкретни данни, въз основа на които е
направено предположение за неговата съпричастност към престъпление по чл. 346,
ал. 1 от НК, вкл. липсва препращане към друг документ по административната
преписка, а такива данни не се съдържат и в събраните доказателства.
Допълнително се излагат възражения за неправомерно използвани помощни средства,
несвоевременно осигурен достъп до адвокатска защита и пребиваване в помещение,
неотговарящо на изискванията за оборудването на помещение за настаняване на
задържани лица. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено,
ведно с издадената заповед за задържане. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – разузнавач
при Районно управление на МВР – Велико Търново, оспорва жалбата като
неоснователна.
Заинтересованата страна – Районно управление
на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С Решение № 362 от 19.07.2019 г. по АХД №
761/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на И.М.Д.
от гр. Горна Оряховица срещу Заповед за задържане на лице №
1739зз-77/22.04.2019 г. издадена от разузнавач при РУ В. Търново. За да
постанови този резултат съдът е приел, че за прилагането на мярката е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, към което задържаното
лице да е съпричастно, без да е необходимо да се уточнява точната правна
квалификация, като съдържанието на понятието наличие на данни по ЗМВР е
различно от понятието достатъчно данни по смисъла на чл. 207 от НПК. Изложил е
доводи, че такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице към
момента на задържането и е спазен принципа на съразмерност при упражняване на
правомощията на полицейския орган, а правата на задържаното лице не са били
нарушени.
На първо място, съдът неправилно е
конституирал като заинтересована страна РУ на МВР – Велико Търново, тъй като в
това производство не са налице заинтересовани страни – такива, за които
оспореният акт да е благоприятен. В тази част ВТРС е постановил недопустимо
решение, което налага обезсилването на същото и прекратяването на
производството по делото по отношение на тази страна.
В останалата част решението е неправилно.
Принципно верни са изводите на съда относно
характера на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предпоставките за нейното прилагане. Правилно е посочено, че е достатъчно
да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за
съпричастност на определеното лице към конкретно извършено престъпление.
Цитираната норма не поставя изискването посочените данни да са пълни или
категорични, като същите следва да са достатъчно, т. е. да са от такова
естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и
съпричастността му към извършено престъпление. Прилагането на този вид ПАМ /задържане
за 24 часа в помещение за временно задържане/, е с цел да се предотврати
възможността за укриване или извършване на друго престъпление.
В случая, подлагайки на преценка събраните
доказателства, ВТРС е извел необоснован извод за законосъобразност на
обжалваната заповед, който не намира опора в събрания по делото доказателствен
материал. Формално посочено в основанието за задържането е, че има данни за съпричастност
към извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК – за времето от 19,20 ч. на
20.03.2019 г. до 07,50 ч. на 21.03.2019 г. в гр. Велико Търново, от ул.
„Освобождение“ срещу № 38 от пътното платно противозаконно е отнето МПС с рег.
№ *****, собственост на В.Х.К.. Идентично е съдържанието и на изготвената
впоследствие от полицейския орган докладна записка с рег. №
1739з8649/24.04.2019 г. Тоест формално в заповедта е посочено в основанието за
задържането, че има данни за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, но
по делото не са налице конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават
извод за възможната съпричастност на касатора към това престъпление.
Едва пред касационната инстанция ответникът
е посочил, че е налице образувано досъдебно производство. Преписката по него
обаче не е приложена като доказателство с административната преписка. При
условията на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е този, който трябва
да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват
доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на
задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Освен
това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР налага извод, че
тези данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не
да се установяват впоследствие.
С оглед на доказателствата по
делото първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че са налице данни
за това касаторът да е съпричастен към извършване на конкретно престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка
"задържане за срок от 24 часа" в случая не е оправдано, защото
липсват данни относно възможността на задържаното лице да се укрие или да
осуети разследването на престъпление, извършено месец преди това.
Съобразно изложеното, решението се явява
неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено
друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед за задържане рег. № 1739зз-77/22.04.2019
г., издадена от инсп. И. М. – разузнавач при РУ на МВР – Велико Търново.
При този изход на делото на касатора следва
да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции, възлизащи на
580 лв., платими от юридическото лице ОД на МВР – Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 362 от 19.07.2019 г. по НАХД №
761/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново по отношение на
заинтересованата страна Районно управление на МВР – Велико Търново и ПРЕКРАТЯВА делото в обезсилената му
част.
ОТМЕНЯ Решение № 362 от 19.07.2019 г. по НАХД №
761/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново в останалата част и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег. №
1739зз-77/22.04.2019 г., издадена от инсп. И. М. – разузнавач при РУ на МВР –
Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Велико Търново да заплати на И.М.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски по делото в размер на 580 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.