О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
07.05.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на седми май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.ч.гр.д.№151/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба с вх.№2741/25.02.2020г. подадена от ад.А.К.- пълномощник на Р.А.Я., ЕГН ********** и Л.А.Я., ЕГН ********** със съдебен адрес *** срещу определение на Дупнишкия районен съд от 18.02.2020г. постановено по гр.д.№1071/2019г.
С посоченото определение, предвид събраните доказателства – наличието на две висящи административни производства в АС – Кюстендил, както и изложени от вещо лице обстоятелства относно заснемането на имотната граница, районният съд е преценил, че следва да спре производството до приключване с окончателен съдебен акт на производството по адм.д.№423/2019г. по описа на АС – Кюстендил.
В жалбата се твърди незаконосъбразност и неправилност на атакувания съдебен акт.Сочи се немотивираност – невъзможност да се извлекат мотиви, относно преценката, че посоченото адм.дело е преюдициално по отношение на производството по иска с правно основание чл.109 ЗС, което препятства правото на защита и осъществяването на контрол за законосъобразност върху акта.Отбелязано е, че по делото не се съдържат категорични доказателства за предмета на адм.д.№423/2019г. на КнАС, поради което връзка между двете дела не може да се направи.Изложени са твърдения относно предмета на адм.д.№423/2019г. – образувано по жалба срещу заповед за допускане изменение на ПУП по чл.135 ЗУТ, предварително производство, резултата от което не е свързан с изменението на какъвто и да било план и респ. промяна в границите не би настъпила във връзка с него.Тъй като предмета на посоченото дело не е свързан с определяне на граници между имоти, нито пък със заснемане на такива според жалбоподателя същото не може да има отношение към спора и предмета му.Тъй като спорът по спряното производство е с предмет иск по чл.109 ЗС във връзка с изграждането на сгради и ограда, без строителни книжа и при липса на съгласие на ищците, в това число чрез учредяване на суперфиция в съсобствени УПИ, с което същите пречат на собственическите права на ищците, бъдещо изменение на плановете, не може да има отношение към посочените обстоятелства, относими към негаторния иск.Формулирано е искане за отмяна на определението и връща не делото за продължаване на съдопроизводствените действия по спора.
Преписи от жалбата се връчени на ответниците Й.Н.Б.П. и А.Н.П..Писмени отговори не са подадени.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Производството по гр.д.№1071/2019г. по описа на ДнРС е образувано по искова молба, подадена от Р.А.Я. и Л.А.Я., двете от гр.Благоевград, ул.”Братя Миладинови”№3, вх.А срещу Й. Ниоклова Б. – П. и А.Н.П. ***.
Ищците са посочили в исковата си молба, че двете са сестри, като с нотариален акт №88 том ІІІ, н.д.№425/2017г. на Нотариус Деница Гърнева е признато правото им на собственост по отношение на поземлен имот №612, с площ 490 кв.м., за който заедно с имот пл.№611 са отредени упи VІІІ-611,612 и УПИ ІХ-611,612 в к48 по плана на с.Стоб, одобрен със заповед №4387/01.10.1963г при граници и съседи на поземления имот – от две страни улици, упи VІІ-614, 615, упи х-613 и поземлен имот №611, ведно с находящи се в този имот сгради: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с мазета и лятна купхня с навес.Посочили са, че правото на собственост върху този имот са придобили по наследство от баща си Асен Славев Янчев починал на 12.09.1987г.
Търдят, че с нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, ответницата Б. е придобила 2/3 ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в с.Стоб, ведно с 2/3 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата и което съставлява имот №611 с площ 236 кв.м., включено в общия парцел VІІІ-611,612 в к.48 по регулационния план на селото с урегулирана площ на парцела 457 кв.м. при съседи – улиа, А.Я.и Г.Я., а с нотариален акт №188, том І, рег.№1775, дело №183 от 08.06.2004г., ответницата е призната за собственик на дворно място, образуващо упи с пл.№611 с площ 270 кв.м., съставляващ част от съсобствен парцел ІХ, отреден за имоти с пл.№611 и 612, попадащи в кв.48 по действащия регулационен план, утвърден със заповед №4387/0.10.1963г. на кмета на Община Кочериново, целият с урегулирана площ от 539 кв.м., при граници и съседи: упи – парцел VІІ собственост на Драгомир Сотиров, упи – парцел VІІІ, отреден за имоти №611 и 612, собственост на А.Я.и Й.Б. – П., упи парцел ХІ – собственост на В.Г., упи – парцел V, собственост на В.Г., улица с осева точка 108.Участието на другия ответник в процеса е обосновано със съществуващия между него и първата ответница брак по време на придобиване на недвижимостите от нея.
Твърди се, че имотите на страните - имот пл.№611 и имот п.№612 са включени в два УПИ, отредени за тях а именно: упи VІІІ и упи ІХ, в кв.48 съгласно регулационния план на село Стоб, одобрен със заповед №4387/01.10.1963г., които парцели – урегулирани поземлени имоти са съсобствени между страните.
Посочено е, че Без съгласие на ищците ответниците са премахнали съществуваща плътна ограда, находяща се от към лицето на съсобствения им УПИ ІХ, отреден за имот пл.№611 и 612 и са построили едноетажна масивна сграда с височина 3.60м., разположена на уличната регулация и в рамките на имот 611, на границата с имот 612.
Премахнали са съществуваща в имот 611 и построена на калкан второстепенна постройка – лятна кухня, находяща се в частта на имота, попадаща в средата на упи VІІІ, и до имотната граница между имоти пл.№611 и 612., като на нейно място са изградили нова постройка, която не покрива калката на принадлежащата на ищците постройка, излиза значително извън него, квадратурата на този строеж е значително по- голяма, по – висок е като по този начин засенчва имота на ищците.
На имотната граница между ПИ 611 и 612 са изградили масивна ограда с височина между 2.20м. и 2.40м., а в средата на оградата с височина 4.00м.
Ищците
заявяват, че не са давали съгласие за строителството на описаните сгради и
ограда, не са учредявали суперфиция предвид
изпълнението им в съсобствените упи
VІІІ и УПИ ІХ, няма одобрени строителни книжа, не е издавано разрешение за
строеж, строителството им е извършено около 2004- 2005г. при изричното им
противопоставяне.Така извършеното строителство нарушава собственическите им
права, строежите не са допустими от гледна точка на строителните правила норми и не отговарят на законовите изисквания
за строителство, те са опасни, засенчват имота им и не са подходящи по вид,
местоположение и материали.С молба постъпила в съда с вх.№7961/06.06.2019г. е
уточнено, че предвид факта, че строежите са изпълнени без строителни книжа,
същите не отговарят на нормативите за строителство и съществува опасност от самосрутване, което застрашава живота и здравето на ищците,
изпълнените на калкан сгради
осъществяват конструктивен натиск върху собствените им сгради, създаващо
предпоставки за възникване на конструктивни проблеми по тях и възможност за
събарянето им.С премахването на оградата на уличната регулация и оградата между
двата имота, имотът им останал частично незаграден.Оградата с височина в
средата до
В писмения отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска.Посочили са, че с ищците са собственици на различни имоти, като ответниците са собственици на УПИ -611, с площ 270 кв.м. в парцел Х – отреден за имоти 611 и 612, в кв.48 по регулационния план на с.Стоб.Посочили са основание за собственическите им права и документи от които то се установява – нотариален акт №101, том І, дело 254/82г., решение на СтРС по гр.д.№867/88г. според което на ответницата Б. е поставен в дял имот с пл.№611, 612 в кв.48 по плана на с.Стоб, ведно с построената в имота жилищна сграда, като останалите сънаследници са уравнени с пари, както и нотариален акт №106, том ІІ, рег.№36443 н.д.268/2016г. за удостоверяване на права включително и по пар.16, ал.1 и пар.127 ал.1 от ПР на ЗУТ.Уточнили са ,че сградите в имота са изградени от 1930г., бил е наложителен ремонта им, който е извършен при спазване на законовите разпоредби, като е извършена лека реконструкция и ремонт на сградите, разполагат с удостоверение за търпим строеж по пар.16, ал.1 и пар.127, ал.1 от ЗУТ , издадено от Община Кочериново с изх.№АГ-09-52/01.12.2016г.Тези сгради триетажна масивна жилищна сграда , едноетажна постройка и едноетажна полумасивна сграда за жилищни нужди са търпими строежи не подлежат на премахване, забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.Относно оградата се позовават на становище на гл.архитект, според което не се касае за ограда, тъй като не е изграден на регулацинонната граница, а стена тип градински елемент с височина до 2.50м. над прилежащ терен, за изграждането на който не се изисква разрешение –за строеж съгласно чл.151, ал.1 т.12 от ЗУТ.Посочили са, че тече процедура – ПУП – ПР –за изменение на плана на регулация на с.Стоб, одобрен със заповед №4387/63 – за изменение на упи 8-611, 612 и упи 9-611,612 попадащи в квартал 48 по плана с.Стоб за образуване на нов упи ІХХ – по имотните граници на имот 611.Отправено е искане за отхвърляне на иска, като неоснователен.
Делото е било насрочено за разглеждане в с.з.Назначена е експертиза за установяване регулационната история на упи ІХ-611,612 и упи VІІІ-611, 612 в к.48 по плана на с.Стоб, вида на извършените строежи, наличието на строителна книга за тях, извършвани ла са промени в наличните сгради – кога и какви, има ли строителни книжа за това.От заключение с вх.№1892/11.02.2020г. се установява, че действащ към момента е ПУП на с.Стоб, одобрен със заповед №4387/0.10.1963г., според който имот п.№611 и пл.№612 са включени в два съсобствени урегулирани поземлени имота – упи VІІІ и упи ІХ в кв.48 по плана на с.Стоб.
Представен е ПУП – ПР за изменение на плана на регулация на с.Стоб одобрен със заповед №4387/01.10.1963г. за изменение на упи VІІІ-611,612 и упи ІХ -611,612 попадащи в кв.48 по плана на с.Стоб за образуване на нов упи ХІХ-611 по имотни граници на имот №611, заповед от 05.06.2019г. на Кмета на Община Кочериново за разрешаване изработването на ПУП – ПР и ПЗ за изменение на плана за регулация на с.Стоб, одобрен със заповед №4387/01.10.1963г. за изменение на упи VІІІ-611,612 и упи ІХ-611,612, попадащи в кв.48 по плана на с.Стоб, за образуване на нов УПИ ХІХ-611 по имотни граници на имот №611, при условията на чл.19, ал.5 ЗУТ урегулиране на поземлени имоти за ниско свързано застрояване и повече от два имота, без спазване на нормите по чл.19, ал.1 ЗУТ на основание чл.135, ал.4 ЗУТ, чл.134 ал.2 т.6 и чл.135, ал.1 и ал.2 и ал.3 и пар.8 от ПР на ЗУТ, при свързано основно застрояване чрез траен устройствен статут на жилищните сгради в имот №612( упи VІІІ-612) и имот №611) нов упи ХІХ -611) изградени на уличната регулация на ул.”Асен Златаров”, свързано основно застрояване между упи нов ХІХ-611 и упи ХІV -610 по улица „Асен Златарски”, съгласно декларации на Д.К.и Ю.Я., свързано основно застрояване на нов упи ХІХ – 611 и упи ХVІІІ-610 съгласно декларации на А.С., В.Г..На графичната част липсва отразяване в съответствие с предвиденото в Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, от което да става ясна промяната, но все пак може да се приеме, че от процесните тя би имала отношение към сградата в имот пл.№611 откъм ул.”Ален мак”.
Според твърденията в жалбата именно тази заповед е предмет на жалба пред КнАС във връзка с което е образувано адм.д.№423/19г.Изявление в същия смисъл е направено и от процесуалния представител на ответниците в с.з. на 18.02.2020г.Удостоверяване в този смисъл има в удостоверение №АГ-10-89/08.11.2019г. издадено от Община Кочериново
Представени са жалби от ищците отправени до Община Кочериново във връзка с извършване на проверка за незаконно строителство, заповед №РД-01-05-85/12.03.2019г.а именно за премахване на незаконен строеж „масивна ограда от две части” и писмо изх.№РД-01-147(1)/24.01.2020г. от Община Кочериново, в която е посочено, че тази заповед е обжалвана и във връзка с обжалването е образувано адм.д.№423/2019г. по описа на КнАС.
При тези данни е постановено обжалваното определение с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№423/2019г.
` В срок определението е обжалвано от ищците.Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок – чл.274 и чл.275 ГПК.
Преценена по същество жалбата е основателна.Съображения:
Съгласно чл.229, ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството , когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.С оглед тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост се обяснява и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.За да се спре производството по гражданското дело, решението по административния процес пряко трябва да засяга субективните материални права, чиято защита е потърсена пред гражданския съд. Такава връзка на преюдициалност ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред административния съд, има значение за възникването, изменението и/или погасяването именно на права, предявени за защита с искова молба, по която е образувано гражданско дело. Така определение № 25/10.01.2013 г. по ч. гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 456/03.08.2015 г. по ч. т. д. № 1826/2015 г. на ВКС, II т.о.Решението по административното дело следва да се разбира в смисъла на чл. 302 ГПК. Влязлото в сила решение по спора за валидността и законосъобразността на административния акт е задължително за гражданския съд, т.е. само относно произнасянето по спора от съда в административния процес.
|
|
|
|
Искът по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на един имот срещу всякакво неоснователно действие или създадено състояние, което не накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения му имот според неговото предназначение.С оглед приетото с ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. Д. № 4/2015 г., ОСГК двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си на собственост. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Наличието на съдебен спор между същите страни във връзка с наличието респ. отсъствие на: правопораждащите правото на собственост обстоятелства,основание за извършване на строителство от ответника и предвижданията по съответния ПУП с оглед предвиденото в чл.108 ЗУТ вр. с чл.37 ал.1 и чл.41, ал.1 ЗУТ респ. относно действието на последния, представлява основание за спиране на производството по дело с предмет иск по чл.109 ЗС.Категорични доказателства за такъв спор обаче липсват. Все пак ако се приеме с оглед непротиворечащи изявления на страните, че предмет на адм.д.№423/2019г. е жалба срещу заповед на кмета на Община Кочериново за допускане изменение на ПУП съдът намира, че основание за спиране на производството не е налице.
Твърдения, че действащия план за регулация не е приложен липсват. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи, като границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация при условията на чл.15 ЗУТ.Границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи,актът влиза в сила с издаването му. С оглед Тълкувателно решение № 3 по т.д. № 3/2010 ОСГК - с изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява.В тези случаи съгласно пар.8, ал.2 собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да:приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма;поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.Изменението се одобрява със заповед на кмета на общината.Заповедите се обявяват само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им. Одобряването на промяна, насочена към обособяването на нов урегулиран поземлен имот, от реална част от съсобствен такъв не е основание за промяна в собствеността каквато настъпва при извършване на делба, при спазване изискванията на чл. 201-203 ЗУТ между съсобствениците на имота, прехвърляне или придобиване по давност на реална част от имота по реда на чл. 200 ЗУТ. При осъществяване предпоставките на чл.8, ал.1 от ПР на ЗУТ до изменението на плана, съсобственият парцел съществува като обект на вещни права, но не е съсобствен, а е налице разделна собственост на имотите, включени в него.
Предвид изложеното промяна в регулацията няма отражение върху преценката относно правото на собственост- промяна в което настъпва по силата на окончателния договор за прехвърляне на собствеността, който е и условие за разрешаване на строителството в имотите, чиито граници се променят или при извършване на делба. Съгласно чл.108 ал.1 ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.Целта на производството по промяна на влязъл в сила ПУП е да даде възможност на всеки собственик на урегулиран поземлен имот, придобил въз основа на влязъл в сила ПУП устройствения статут на притежавания урегулиран поземлен имот, с определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство, да промени тези предвиждания съобразно инвестиционните си интереси и в рамките определени от закона.Редът за изменение на ПУП е разписан в чл.134 – 136 ЗУТ вр. с раздел ІІІ от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.136 ал.3 ЗУТ действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план. Процедурата по разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП предшества процедура по съгласуването им, приемането от общински експертен съвет и одобряването им.Образуваното адм.д.№423/2019г. няма за предмет жалба срещу заповед на кмета в хипотезата на пар.8 от ДР на ЗУТ нито срещу заповед за одобряване на проект за изменение на План за застрояване. Дори и да се приеме, че производство по обжалване на административен акт свързан с одобряване на проект за изменение на ПУП -ПР и ПЗ има значение за правилното решаване на спора по чл.109 ЗС с оглед съобразяване предвижданията в плана относно застрояването, то образуваното адм.д.№423/2019г. няма такъв предмет.В това производство въпроси касаещи изменението на ПУП няма да бъдат разрешени с окончателно решение.Ако заповедта за разрешаване изработването на ПУП бъде отменена то до изменение въобще няма да се стигне, а ако бъде потвърдена до следват други действия и издаването на последваща заповед.Решението по това дело няма пряко отражение за възникването, изменението и/или погасяването именно на права, предявени за защита с искова молба, по която е образувано гражданското дело. Ирелевантен за спора по чл.109 ЗС е висящия административен спор и от гледна точка на предвиденото в чл.135, ал.5 ЗУТ действие на заповедта – спиране прилагането на действащите устройствени планове в частите за които се отнасят, като изводът за липса на релевантност следва от разпоредбата на чл.166 АПК съгласно която оспорването спира изпълнението на административния акт, а в случая заповедта е обжалвана.
С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение на Дупнишкия районен съд от 18.02.2020г. постановено по гр.д.№1071/2019г. с което е спряно производството по същото дело и ВРЪЩА делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
|
|
||||||||
|
|
|
|
|
||||||||