№ 145
гр. Плевен, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430106679 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от И. И. М. с
ЕГН **********, от гр.*** бл.123 вх.Д ап.26 против „*** с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.*** 1715 район **** ж.к.„***“, ул.„****
№4-6. Ищецът твърди, през месец април 2024г. по телефона бил уведомен от
служител на „*** че има задължение към дружеството в размер на 4501,58
лева, което трябва да заплати в най-кратък срок. Предложил му да подпише
споразумение за погасяване на задължението. Ищецът извършил справка за
кредитната си задлъжнялост в ЦКР към БНБ, от която установил, че на негово
име има вписано задължение в размер на 4501,00 лева, от които 1767,00 лева
главница, 2144 лева лихва и 590 лева такси и разноски. Твърди, че
задължението му било от разрешен кредит от 17.02.2009г. с дата на
издължаване 17.02.2014г. След запитване до ответното дружество, разбрал, че
задължението му е резултат на сключен договор за паричен заем с „УКФ“
ЕООД от 22.04.2008г., вземането по който било прехвърлено на ответното
дружество с договор за цесия от 17.12.2009г., като към 11.10.2024
задължението възлизало в размер на 4501,58 лева.
Ищецът твърди, че не е сключвал договор за кредит, поради което няма
задължение за погасяването му. Отделно от това навежда доводи, че дори да е
сключил такъв договор, вземанията, произтичащи от него са погасени по
давност и не дължи заплащането им. Сочи, че има интерес от предявяване на
иска, тъй като ответното дружество не е заличило вземането си от ЦКР и това
1
възпрепятства кредитирането му от други институции.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи сумата от 4510 лева представляваща вземане,
произтичащо от договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от
22.04.2008г. тъй като не е сключвал такъв договор, при условията
евентуалност, че не дължи процесната сума поради изтекла погасителна
давност.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва иска и навежда доводи, че ищецът няма правен интерес от водене на
настоящето дело. Прави възражение за подсъдност, тъй като ищецът няма
качеството на потребител.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител. Поддържа исковата молба и навежда доводи, че не дължи
сумата от 4501,58 лева на ответника, тъй като не е сключвал договор за
кредит. Отделно от това твърди, в случай, че съдът приеме, че е сключил
договор за заем, вземането е погасено по давност.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от приложеното писмо от
ответника до ищеца изх.№ МА 02904/28.10.202415г., ответникът го е
уводемол за изискуемо и неплатено задължение към „****“ ЕООД,
произтичащо от договор за отпускане на стоков кредти и паричен заем от
22.04.2008г., сключен между „УУ.К.Ф“ ЕАД, което към 11.10.2024г. е
възлизало на 4501,58 лева. Съгласно писмото - уведомление, вземането от
Банката-кредитор е било цедирано на ответника *** на 17.12.2009г., и
длъжникът е бил уведомен за цесията, като е бил поканен за сключване на
извънсъдебно споразумение.
Не е спорно между страните, че срещу ищеца няма образувано
изпълнително производство.
Видно от представената справка от БНБ - ЦКР, на името на ищеца е
вписан активен кредит - задължение към ответника именно в размер на 1767
лева за главница и 590 лева такси и други разходи. В справката е отразено, че
към 31.03.2024г. заедно с лихвата от 2144 лева, задължението възлиза в размер
на 4501 лева. В справката е отразено, че кредитът е разрешен на 17.02.2009г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
иск е с правно основание чл.124 от ГПК. Съдът приема искът за допустим, тъй
като ищецът има правен интерес от неговото предявяване, доколкото е налице
засягане на правната му сфера - вписване в ЦКР на активно задължение на
негово име, което отразява неговата задлъжнялост и възпрепятства
2
кредитирането му от други институции. Именно отрицателният установителен
иск е пътят, по който задължението му би било признато за несъществуващо
поради липса на сключен договор или настъпила давност. Ако длъжник по
договор за кредит оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в
ЦКР, институцията, която е въвела данните в регистъра следва да подаде
информация за влязлото в сила съдебно решение по спора. След отмяната на
чл.24 ал.4 Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, който
се е считал за нормативно установен специален иск, ищецът няма друга
правна възможност да установи недължимост на вземането си.
В доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ответника е да
докаже наличието на сключен между страните договор за кредит. В тази
връзка ответникът е представил копие на искане за сключване на договор за
кредит 12-1/Кл 114. В искането е посочено, че заемът е предоставен за
закупуване на мотопед на стойност 1630 лева и застрахователна премия в
размер на 40,68 лева. Отразено е в искането, че общата сума от 1670,68 лева се
дължи на 18 броя месечни вноски в размер на по 116,40 лева с дата на първа
вноска 30.05.200г. на каса. Отразено е в искането че лихвения процент на
кредита и 30,004 % и ГПР 34,50 %.В искането е инкорпорирана декларация, в
която е отразено, че с полагане на подпис от страна на клиента, същият е
приел Общите условия на договора за кредит и е уведомен за добавена
застраховка.
Ответникът не е представил договора за кредит заедно с погасителния
план към него, нито касов бон за закупената стока, за която е получен заема.
Не са представени доказателства, от които да се установи по безспорен и
категоричен начин, че между страните са били налични облигационни
отношения във връзка със сключен договор за заем.
Представеното искане, което не е подписано от ищеца не установява
сключен между страните договор за заем.
В справката от ЦКР е посочено, че датата на разрешаване на кредита и
17.02.2009г., а видно от искането, същото е с дата 22.04.2208г.
Липсва идентичност и по отношение на сумата – в справката е отразена
главница 1767 лева, такси и други разходи 590 лева и лихва 2144 лева.
При така изложените доводи, съдът счита, че в хода на производството
ответникът не успя да докаже по безспорен и категоричен начин, че страните
са били обвързани от договор за кредит, по който ищецът в качеството си на
кредитополучател не е изпълнил задължението си за връщане на сумата.
Отделно от това, за пълнота, следва да се посочи, че вземането е
погасено по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба –
20.11.2024г. - безспорно е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от
30.11.2009г.
Ответникът не твърди и не доказва, предприемане на действия от
посочените в чл.115 - чл.116 ЗЗД в периода 30.11.2009г. - 20.11.2024г., с които
3
да е спирал или прекъснал давността за вземането. Същата е изтекла към
датата на подаване на исковата молба, а в нея ищецът се е позовал именно на
недължимост на вземанията поради изтеклата давност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи. С оглед изхода на спора, и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него
деловодни разноски, в размер на 180,10лв. - ДТ по делото и 800,00лв.
адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от ответника е неоснователно, доколкото в случая, минималния
размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.7 ал.2 т.2
Наредба № 1/2004г. на ВАС на РБ, е 750,16 лева.
Този минимум, съпоставен със заплатения хонорар от 800,00 лева не е
прекомерен, и не налага редукция от съда. При тези изводи на съда,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 980,10 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 ГПК във
вр. с чл.110 ЗЗД, че И. И. М. с ЕГН **********, от гр.*** бл.123 вх.Д ап.26,
НЕ ДЪЛЖИ на „*** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.***,
район ****, ж.к.М*** ул.„Р****а” № 46, вземането за сумата от 4501,58 лева,
произтичащо от Договор за кредит с „УКФ“ ЕООД от 22.-04.2008г.,
прехвърлено с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „УКФ“ ЕООД и „*** ЕИК **** от 17.02.2009г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, „*** ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.***, район ****, ж.к.М*** ул.„Р****а” № 4-6, да
заплати на И. И. М. с ЕГН **********, от гр.*** бл.123 вх.Д ап.26,
направените по делото разноски от 980,10 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4