Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Силвиян Иванов
Като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова- Даскалова КНАХД №1694 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.А.Б. *** срещу Решение №878/07.05.2019г. постановено по НАХД №708/2019г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено
НП № 400646/407579/23.01.2019г. издадено от Зам. директора на ТД на НАП –
Варна, с което на основание чл.74, ал.1 ЗСч й е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200лв. за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСч
вр. чл.16, ал.1, т.4 ЗСч.
В жалбата се твърди, че Решението
е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се доводите, че конкретните
обстоятелства довели до несвоевременно изпълнение на задължението за
публикуване на ГФО за 2017г. на дружеството, което Б. управлява обосновават
извод за маловажност. Неправилно ВРС намерил чл.28 от ЗАНН за неприложим и потвърдил
НП. В несъответствие с доказателствата бил извода, че нарушението е отстранено след
покана от органите по приходите. Правилно било отчетено, че нарушението е първо,
но неправилно не било взето предвид, че въпросният ГФО за 2017г. на дружеството
е бил изготвен и подаден в срок в Националния статистически институт, а след
установяване на пропуска и в Търговския регистър. Това подкрепяло доводите във
въззивната жалба, че производството по издаване на НП е проведено в противоречие
с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013г.
относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и
свързаните доклади на някои видове предприятия и изменение на Директива
2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви
78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, в частност чл. 39. Изразено е несъгласие с
изводите на ВРС за неоснователност на тези оплаквания, както и с останалите мотиви
в Решението, с които жалбата е отхвърлена, а НП е потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и спора да бъде решен
по същество с отмяна на НП. Представени са писмени доказателства във връзка с
оплакванията в касационната жалба. В съдебно заседание касатора се явява лично
и поддържа жалбата. Изтъква, че дружеството на което е управител е счетоводна
фирма и при подаване на декларациите за клиентите е станало замятането във
входящите номера на подадените ГФО на фирмата им с тази на клиент. Излага
несъгласието си с мотивите на ВРС, които счита за неправилни и
незаконосъобразни и претендира отмяна на Решението и на потвърденото с него НП.
Ответната страна–ТД на НАП-Варна чрез
юрисконсулт депозира писмени бележки със становище за неоснователност на
жалбата. Оспорват оплакванията в нея и молят Решението на ВРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита изводите на ВРС за основани
на събраните доказателства и приложимите правни норми.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява
становище за основателност на оплакванията в касационната жалба. С оглед
установените факти и събрани доказателства в случая бил приложим чл.28 от ЗАНН,
поради което предлага Решението на ВРС да бъде отменено като издадено в
нарушение на закона.
Настоящият състав след като извърши проверка, намира
касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. НАХД №708/2019г. е образувано във Районен
съд-Варна по повод жалба подадена от Н.А.Б. ***.2019г., издадено от Зам. директора
на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС й е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200лв. В оспореното Решение №878/07.05.2019г.
въззивния съд изложил установяванията си за фактите свързани с нарушението и
извършителя, които направил въз основа на преценка на приетите по делото
писмени и събрани гласни доказателства. Той установил, че на 28.08.2018г. от
ст. инспектор по приходите С. И. е извършена проверка в информационните масиви
на ТД на НАП и Агенция по вписванията, при която констатирала, че от управителя
Н.А.Б. на „Корект сървисиз“ ЕООД-гр.Варна не е изпълнено задължението в
законоустановения срок до 02.07.2018г. да се подаде заявление за публикуване на
ГФО на дружеството за 2017г. ВРС установил, че по повод на това на 28.08.2018г.
е изготвена и изпратена покана до Б. за явяване за съставяне на АУАН за
неподадаване в срок заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър на ГФО за 2017 г. съгласно чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. Установил, че междувременно на 30.08.2018г.
по партидата на „Корект сървисиз“ ЕООД е подадено заявление Г2 за обявяване на
ГФО за 2017г. Установил, че поканата е получена от управителя Н.Б. на 15.09.2018г.,
на която при явяването й на 17.09.2018г. е съставен АУАН за това, че като
управител и ръководител на „Корект Сървисиз“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството
си на задължено лице по чл.16, ал.1, т.4 ЗСч не изпълнила задължението си в
законоустановения срок до 02.07.2018г. да публикува чрез подаване в Агенция по
вписванията на заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2017г.,
което е квалифицирано като нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСч вр. чл.16, ал.1, т.4
от ЗСч. Установено е, че срещу АУАН са депозирани писмени възражения, които са
разгледани от зам. директора на ТД на НАП-Варна, който е сред определените да
издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения по чл. 74 от ЗСч със Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на Министъра на
финансите. ВРС установил, че 23.01.2019г. зам. директора на ТД на НАП – Варна
се произнесъл по преписката с НП № 400646/407579/, като възприел констатациите
и квалификацията в АУАН и тъй като намерил възражението на Б. за неоснователно,
на основание чл.74, ал.1 от ЗСч й наложил административно наказание глоба в
размер на 200 лева. Въз основа на представените от жалбоподателя писмени
доказателства ВРС установил, че в търговския регистър в Агенцията по
вписванията по партидата на „Мидъл ърт“ООД на 18.03.2018г. са подадени две заявления Г2
/за публикуване на ГФО/, а по партидата на „Корект сървисиз“ЕООД заявление Г2 е
подадено на 30.08.2018г.
При
постановяване на решението ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП,
съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане
от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват ли на
изискванията за съдържанието им, като е направил извода, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването им. ВРС взел предвид, че в
чл.38, ал. 1, т. 1 ЗТР е разписано задължението към всички търговци по смисъла
на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Посочил, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч ръководителят
на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Въз основа
на доказателствата заключил, че Б. от обективна и субективна страна е
осъществила състава на нарушението, за което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч се
предвижда налагане на глоба. ВРС намерил за правилно прието от органите, че тя
е нарушила чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, тъй като до 02.07.2018г., не изпълнила
задължението да публикува ГФО на управляваното от нея „Корект сървисиз“ ЕООД, а
едва на 30.08.2018г. подала заявление Г2 по партидата на дружеството в
търговския регистър. ВРС заключил, че деянието е извършено умишлено от Б., защото
знаела за задължението да публикува ГФО за 2017г. на дружеството в ТР и въпреки
това не го направила и отхвърлил като неоснователни и недоказани твърденията,
че това се дължи на грешка, тъй като данните в регистъра са публични и имала
възможност да следи постъпилите документи по партидата на дружеството. В тази
връзка изтъкнал изминалото значително време от подаването на 18.03.2018г. на
двете заявления Г2 /за ГФО за 2017г./ за другото дружество до 30.08.2018г.
когато подала заявление с ГФО за „Корект сървисиз“ ЕООД. Приел, че през този
продължителен период от време управителят Б. е могла да установи липсата на
подадено заявление Г2 за „Корект сървисиз“ ЕООД.
Съставянето
на АУАН в Решението е посочено, че не е в противоречие с Директива 2013/34/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно годишните
финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на
някои видове предприятия и изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на
Съвета, в частност чл.39, тъй като нормата изисквала от държавите-членки да
разработят електронни системи за публикуване, които дават възможност на
предприятията да подават счетоводни данни, в т.ч. задължителни финансови
отчети, само веднъж. Това не водело до отпадане на задължението на търговците
да подават ГФО, след като веднъж са подали счетоводни данни пред НСИ, поради
което отхвърлил като неоснователни тези доводи в жалбата. Въззивният съд
посочил, че е без значение извода за неизпълнение на задължението в чл.38,
ал.1, т.1 ЗТР и за ангажиране на отговорността на управителя произнасянето на длъжностното
лице по регистрацията в търговския регистър по повод подадените две заявления
Г2 за друг субект. С Решението са отхвърлени доводите в жалбата за маловажност
на случая. Преценено е, че не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които
да отличават извършеното като деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касаело се за типично
нарушение и факта, че е първо се явявал смекчаващо обстоятелство, а не обосновавал
маловажност. В тази връзка ВРС отчел, че задължението е изпълнено около 2
месеца след срока, когато вече било установено от контролните органи. Твърденията
за умора и др. у извършителя са преценени като недоказани и по изложените
мотиви е направен извода, че наказанието е правилно индивидуализирано с оглед
диапазона в чл.74, ал. 1 ЗСч и поради липсата на отегчаващи обстоятелства
законосъобразно глобата била определени в минималния размер от 200лв.
Настоящият
състав на административния съд намира оплакването в касационната жалба, че Решението
на Районен съд-Варна е неправилно и незаконосъобразно, но по съображения различни
от оплакванията в нея. В несъответствие с фактическите си установявания и
императивните изисквания в ЗАНН за съдържанието на АУАН и на НП е извода на
ВРС, че АУАН и НП отговарят на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и в
издаденото въз основа на него НП са посочени множество дати, но липсва изрично
фиксиране на дата и място, които актосъставителят и наказващият орган са
приели, че са дата и място на нарушението. Посочена е датата на извършване на
проверката в информационният масив – 28.08.2018г., която е датата на установяване
на нарушението, но не е на извършването му; датата 30.08.2018г. - на която е
изпълнено задължението за подаване на заявлението за публикуване на ГФО, която
също не е датата на извършване на нарушението. Посочено е, че законовоустановения
срок до 30 юни на следващата година, визиран в чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч за ГФО за
2017г. е до 02.07.2018г. включително, тъй като е първия работен ден след 30
юни. С оглед това изложение в обстоятелствената част на АУАН, а и на НП, се
налага извода, че АУАН не отговаря на изискването на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН,
тъй като в него ясно и еднозначно не са посочени датата и мястото, на които е
преценено, че е извършено конкретното нарушение. Предвид множеството посочени
дати в обстоятелствената част на НП също липсва посочване на възприетото от
наказващият орган за дата и място на нарушението, за което се ангажира
административната отговорност на Б.. Задължителността на изискването да се
посочи приетата от повдигащият обвинение с АУАН и от налагащия наказание с НП
дата на нарушението е пряко свързана както с упражняване правото на защита на
нарушителя, така и с преценката за спазването на сроковете в чл.34 от ЗАНН и с
възможността за извършване на проверката за правилност и законосъобразност на
акта и на постановлението от съда, вкл. за приложимата редакция на
разпоредбите, които се сочат като нарушени и на тези, съставляващи на основание
на които се налага наказанието. Датата и мястото на които наказващият орган е
приел, че е осъществено нарушението са императивно необходима част от
съдържанието на НП, която се проверява в съдебната фаза. Поради това те не
могат да бъдат предполагани от съда, от страните, нито извличани чрез тълкуване
или по друг начин, тъй като това фактически се явява попълване на съдържанието
на АУАН и НП в съдебната фаза, което е недопустимо.
Поради
това крайния извод на ВРС, че не е налице основание за отмяна на НП №400646/407579/
23.01.2019г. е направен при неправилно приложение на цитираните разпоредби на
ЗАНН. На основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК Решението на РС-Варна следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Воден
от това и на основание чл.221 ал.2 във вр. чл.222 ал.1 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №878/07.05.2019г. по НАХД №708/2019г. на Районен съд –Варна, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №400646/407579/23.01.2019г. издадено от Зам.
директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.74, ал.1 ЗСч на Н.А.Б. ***
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200лв. за
нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСч вр. чл.16, ал.1, т.4 ЗСч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.