РЕШЕНИЕ

 

         Номер 3746                         Година  2015                   Град  ПЛОВДИВ

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 12.11                                                                                   Година 2015

В публично заседание на 04.11.2015 г. в следния състав:

                                                

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: Величка Грабчева,

като разгледа докладваното от Съдията

гражданско дело номер 1665  по описа на съда за  2015 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

Ищецът А.А.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № РД-04-7/12.12.2014 г. на Началник на Регионален инспекторат по образованието – гр. Пловдив, да възстанови ищеца на заеманата от него преди   уволнението длъжност - “***, както и да осъди ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода 16.12.2014 г. – 12.06.2015 г. в размер на 7 979, 37 лева, и обезщетение за разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал от ответника, ако не беше уволнен, и получаваното брутно трудово възнаграждение от друг работодател през периода 12.12.2014 г. – 15.12.2014 г. в размер на 137, 79 лв., заедно със законната лихва върху тези суми, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Общински детски комплекс – гр. Пловдив оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

Третото лице-помагач на страната на ответника - Регионален инспекторат по образованието – гр. Пловдив оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в представеното от третото лице-помагач на страната на ответника ЛТД на ищеца, се установява, че А.К. е работил по трудово правоотношение при ответника и неговите праводатели от 1999 г., последно на длъжност “***”. След множество прекратявания на трудовото правоотношение на ищеца и възстановяването му на работа от съда – като последното, преди издаването на процесната Заповед, прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е било извършено на 26.02.2009 г. с връчената му на същата дата Заповед № ЧР-21-42/29.10.2008 г. на Началника на РИО на МОН – гр. Пловдив, на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ. С влязло в сила на 05.11.2013 г. Решение № 1070/06.04.2010 г., постановено по гр. дело № 5027/2009 г. по описа на ПРС – І гр. състав, Заповед № ЧР-21-42/29.10.2008 г. е била призната за незаконна и като такава отменена, ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “***” и му е било присъдено обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода 26.02.2009 г. – 26.08.2009 г. в размер на 2 349, 48 лв., като в изпълнение на това съдебно решение със Заповед № РД-06-0-663/18.11.2013 г. на Началника на РИО – Пловдив, връчена на ищеца на 18.11.2013 г., А.К. е бил възстановен на длъжността “***”.

С процесната Заповед № РД-04-7/12.12.2014 г. на Началника на РИО – гр. Пловдив, връчена на ищеца на 12.12.2014 г., считано от същата дата, на основание чл.187, т.3, предл.1 (неизпълнение на възложената работа) и т.10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение) от КТ, чл.190, ал.1, т.7 във връзка с чл.188, т.3 от КТ и при спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.333 от КТ, е било наложено на ищеца дисциплинарно наказание “Уволнение”, а на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – прекратен трудовият договор с А.К.. Като конкретни причини за издаването на Заповедта в нея са посочени в 67 точки нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с писмо изх. № КМД-03-46-1/05.12.2014 г. на Началника на РИО - Пловдив, връчено на ищеца на същата дата, са му били изискани обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка със започнатото дисциплинарно производство , каквито са били депозирани от ищеца на 10.12.2014 г. – поради което и съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението му поради неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.193, ал.1 от КТ за изслушване на работника или служителя или приемане на писмените му обяснения преди уволнението.

Неоснователни са и наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради назначаването на издалия я Началник на РИО – Пловдив И.К. с порочен административен акт, който бил нищожен, доколкото Заповед № РД10-1578 от 24.07.2014 г. на Министъра на образованието и науката, с която е обявена за нищожна от самия Министър Заповед № РД 10-91/13.02.2013 г. на Министъра на образованието, младежта и науката за назначаване на И.К. за Началник на РИО – Пловдив, е била отменена с последваща Заповед № РД10-1682/14.08.2014 г. на Министъра на образованието и науката, а освен това с влязло в сила съдебно решение е било отменено прекратяването на служебното правоотношение на И.К. като Началник на РИО – Пловдив и тя е била възстановена на тази длъжност.

Същевременно, както вече бе посочено, конкретните причини за издаването на Заповедта са записани в нея в 67 точки - без да е посочено кога точно А.К. е извършил същите тези нарушения (което следва да бъде извършено именно със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, съгласно която “дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага” а не да се установява в хода на съдебния процес по иска на ищеца за признаването й за незаконна и отмяната като такава – още повече, че както вече бе посочено, през периода 26.02.2009 г. – 18.11.2013 г., поради предишното му уволнение, ищецът не само не е заемал длъжността “*****”, но и въобще не е работил по трудово правоотношение с ответната страна, а от непосочването на времето на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина не може да се извърши проверка от съда дали приписвани на ищеца нарушения не са били извършени по времето, когато той не е работил при ответника поради предишното му уволнение). Непосочването на времето на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина в процесната Заповед, освен че прави същата немотивирана поради липсата на законоустановените реквизити по чл.195, ал.1 от КТ, и само по себе си е достатъчно основание за признаването й за незаконна и отмяната й като такава, но и прави невъзможна проверката от страна на съда дали дисциплинарното наказание “Уволнение” не е наложено на ищеца след изтичане на преклузивните срокове по чл.194 от КТ от извършването, респективно – от откриването, на нарушението.

Дори да се приеме, че времето на извършване на нарушенията може да се установи от представените в тази насока писмени доказателства от ответника, третото лице-помагач на негова страна и третите неучастващи по делото лица (и преди всичко - констативните протоколи за резултатите от извършена в периода 10.11.2014 г.-20.11.2014 г. проверка на Комисия, назначена от Началника на РИО - Пловдив със Заповед № РД-06-3-8/07.11.2014 г., изменена със Заповед № РД-06-03-1/11.11.2014 г. и Заповед № РД-06.3.8.2/25.11.2014 г.) и показанията на разпитаната по делото свидетелка И.Д., на 10.12.2014 г. с писмо Изх. № КМД-03-41-7/08.12.2014 г., от представените по делото в тази насока писмени доказателства (л.103 – л.116 от делото) се установява, че с писмо от 08.12.2014 г., връчено на ищеца на 10.12.2014 г.,  Началникът на РИО - Пловдив е поискал информация от А.К. дали попада под някои от основанията за предварителна закрила при уволнение, посочени в чл.333 от КТ, като своевременно ищецът е представил доказателства, че е Председател на Синдикат “Спартак”, надлежно регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел Сдружение с общественополезна дейност, както и заявление за ползване на синдикален отпуск на 12.12.2014 г. с поставено начало 10.00 ч. на същата дата до 17.00 ч. на 15.12.2014 г. по смисъла на чл.159, ал.1 от КТ в общ размер на 22:30 часа, поради провеждане на извънредно заседание на Управителния съвет на Синдикат «Спартак”. От страна на ответника обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че преди уволнението на ищеца ответната страна (респективно – третото лице-помагач на нейна страна – РИО - Пловдив) е изпълнила задълженията си по чл.333, ал.1, т.4 и ал.3 от КТ да поиска предварително разрешение за уволнението на ищеца както от Инспекцията по труда, така и от съответния Синдикален орган, както и че такива разрешения са били дадени към момента на връчване на процесната Заповед на ищеца – на 12.12.2014 г. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, съдът намира, че това само по себе си също е достатъчно основание Заповедта да бъде призната за незаконна и отменена като такава.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.В., В.В. и М. Ч., се установява, че оспорените от ответника и третото лице-помагач на негова страна писмени доказателства са съставение на посочените в тях дати, и подписите, положени в тях до имената на посочените свидетели, са изпълнени лично от всеки един от свидетелите – поради което съдът намира, че Учредителния протокол от 22.11.2014 г. и Протокол № 1/03.12.2014 г. се явяват редовни от външна страна, а оттук – че искането на ответника и третото лице-помагач за признаването им за неистински документи е неоснователно и следва да се остави без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, а оттук – с оглед уважаването на този иск и акцесорния му характер, следва да бъде уважен и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Както се установява от представения заверен препис от трудовата книжка на ищеца, останалите представени в таза насока писмени доказателства и заключението от 02.06.2015 г. на вещото лице по ССЕ С.К., веднага след уволнението му от ответната страна на 12.12.2014 г. А.К. е започнал работа по друго трудово правоотношение при друг работодател – “Евиском” ЕООД – гр. София, което трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 16.12.2014 г. От посоченото заключение на ССЕ се установява също така, че разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал при ответната страна, ако не беше уволнен с процесната Заповед, и получаваното при новия му работодател брутно трудово възнаграждение през периода 12.12.2014 г. – 15.12.2014 г. е в размер общо на 137, 79 лв.

При така установената фактическа обстановка, предвид акцесорния характер на претенцията за присъждане на обезщетение за разликата в брутните трудови възнаграждения, получавани от ищеца при ответника и при новия му работодател и основателността на иска за признаване за незаконна и отмяната на Заповедта за уволнение на ищеца, както и предвид обстоятелството, че претендираният от А.К. размер на това обезщетение съвпада с установения от ССЕ действително дължим размер на обезщетението, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 11.02.2015 г. – датата на подаване на исковата молба.

Същевременно, предвид обстоятелството, че след уволнението му ищецът е започнал работа по друго трудово правоотношение при друг работодател, съдът намира, че след прекратяването на това последващо трудово правоотношение на 16.12.2014 г. обезщетението за оставане на А.К. без работа след тази дата се дължи не от предходния му бивш му работодател (ответната страна), а от работодателя, при който е работил след това – “Евиском” ЕООД (и то, ако това прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало на 12.12.2014 г., бъде признато за незаконно и отменено като такова) – поради което и предявеният именно срещу ответника по настоящето дело иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора и предвид уважената част от ОСИ, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 150 лева ДТ за трите уважени иска и 50 лв. депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № РД-04-7/12.12.2014 г. на Началник на Регионален инспекторат по образованието – гр. Пловдив, с която – считано от 12.12.2014 г., на основание чл.187, т.3, предл.1 (неизпълнение на възложената работа) и т.10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове и определени при възникване на трудовото правоотношение) от КТ, чл.190, ал.1, т.7 във връзка с чл.188, т.3 от КТ и при спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.333 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, а на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – прекратен трудовият договор, с А.А.К., ЕГН **********,***7, адв. М.Г., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца на заеманата от него преди   уволнението длъжност - “***”.

ОСЪЖДА Общински детски комплекс - гр. Пловдив, ЕИК *********, представляван от Директора Н.К., със съдебен адрес:***, адв. Х.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 137, 79 лева, представляваща обезщетение за разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал от ответника, ако не беше уволнен, и получаваното брутно трудово възнаграждение от друг работодател през периода 12.12.2014 г. – 15.12.2014 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, начиная от 11.02.2015 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 150 лева ДТ и 50 лева депозит за ССЕ, КАТО предявеният от ищеца против ответника иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ -  за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода 16.12.2014 г. – 12.06.2015 г. в размер на 7 979, 37 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            Решението е постановено при участието на Регионален инспекторат по образованието – гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Цариброд” № 1, представляван от Началника И.Д.К. – трето лице – помагач на страната на ответника.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Общински детски комплекс - гр. Пловдив И третото лице-помагач на негова страна - Регионален инспекторат по образованието – гр. Пловдив ЗА ПРИЗНАВАНЕ за неистински документи НА Учредителния протокол от 22.11.2014 г. и Протокол № 1/03.12.2014 г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 18.11.2015 г.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ