РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пловдив, 10.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
секретар:
К. Р.
Като
разгледа докладваното АД № 2356 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.38 от Закона за
висшето образование /ЗВ0/.
Образувано
е по жалба на Ш.Ч.О. – британски гражданин, роден в Нигерия на 03.08.1992 г., с
разрешение за продължително пребиваване в Република България, ЛНЧ № ****, с
адрес: ****, ап.1, чрез адв. С.Ш. ***, против Заповед № Р-2392/29.08.2023 г.,
издадена от д-р А.Б.– ИД ректор на Медицински университет – Пловдив, с която
жалбоподателят е отстранен от университета за срок от една година.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, пледира за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна, поради нарушения на процесуалния и материалния закон –
отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Излага подробни съображения,
които допълва в съдебно заседание и представени по делото писмени бележки.
Основните му възражения се свеждат до
Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– ректорът на Медицински университет – Пловдив, чрез процесуалните си
представители адв. В.Т. и адв. Д.Б., оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски,
представя списък на същите.
Административен
съд – Пловдив, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се
спори по делото, че жалбоподателят Ш.Ч.О. е чуждестранен гражданин, записан в
Медицински университет – Пловдив като редовен студент по специалност
„Медицина“, обучение на английски език.
На
17.07.2023 г. Ш.О. се явил на изпит по патофизиология в рамките на редовна
изпитна сесия за учебната 2022/2023 година.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Й.-К.Д.Т./посочен от
жалбоподателя/ и на П.С.С.и Т.Д.Г. /доведени от ответника/ се установява, че
изпитът се състоял от две части. Непосредствено преди започване на всяка от
тях, явилите се студенти били предупредени, че нямат право да ползват
електронни устройства, както и че самото държане на такива по време на изпита
/без значение дали са включени или изключени/ ще се квалифицира като опит за
преписване. Предупреждението било направено и устно и писмено. То било
прожектирано на екран в залата, на английски език. Фразата че независимо дали
устройството е включено или изключено, самото му притежание ще се счита за опит
за преписване, била маркирана в червен цвят. Текстът стоял изписан достатъчно
дълго, за да бъде възприет – по време на цялата първа част от изпита /т.е. за
30 минути/ и в началото на втората част от изпита – докато се изтеглят темите.
Студентите
влизали в залата един по един и подавали студентските си книжки. Присъстващите
на изпита университетски преподаватели указали къде да оставят чантите и
електронните си устройства, както и на кое място да седне всеки от тях. На Ш.О.
било посочено място на първия ред в амфитеатралната зала. По време на изпита,
след като вече било прочетено предупреждението, че не е позволено ползване и
притежание на електронни устройства, и след като надписът бил изписан върху
екрана, се чул звук, наподобяващ такъв от електронно устройство. Десетина
минути по-късно отново се чул същия звук. Преподавателят /д-рГ./ прекъснал
изпита и започнал да прави проверка на всеки от присъстващите студенти като им
казвал да се изправят и да изпразнят джобовете си. Когато стигнал до Ш.О.,
същият първоначално отказал да изпразни съдържанието на джобовете си, но после
се съгласил. Тогава д-рГ. забелязал, че студентът има и друг джоб, намиращ се
отстрани, в близост до коляното. Когато О. изпразнил и него се оказало, че
вътре има електронно устройство. Предвид това обстоятелство той бил отстранен
от изпита.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.-К.Д.Т., П.С.С.и Т.Д.Г. като
намира, че те излагат възприятията си обективно и правдиво, с необходимата
изчерпателност и последователност, без данни за лична заинтересованост и
проявена тенденциозност спрямо Ш.О.. Изявленията им са логични, последователни
и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което съдът счита, че интерпретират случилото се напълно достоверно.
За
случилото се е съставен Протокол за установяване на употреба на забранени
средства по време на изпит вх. № Д6745/22.08.2023 г. /л.18/. С него е поставено
началото на административното производство.
В
протокола е вписано, че по време на изпита по патофизиология, в рамките на
редовната изпитна сесия за учебната 2022/2023 г. е установено, че студентът Ш.Ч.О.
използва мобилен телефон, поради което е отстранен от изпита. Описани са
причините, довели до тази мярка. Протоколът е съставен и на български и на
английски език и е подписан от всички членове на изпитната комисия. Ш.О. е
подписал екземпляра на английски език.
На
18.07.2023 г., до жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 159 от същата дата
/л.19/, с което е поканен да представи писмени обяснения по случая в срок до
три работни дни от датата на получаването му.
Писмото-покана му е връчено на 18.07.2023 г., което е видно от саморъчно
направеното отбелязване върху варианта на английски език.
На
19.07.2023 г. О. представил писмени обяснения /л.20 и 21/, в които не отрекъл,
че по време на изпита, в джоба му е бил намерен мобилен телефон, но пояснил, че
той не бил включен. Отделно вписал възражение, че не бил хванат да използва
телефона си, нито да преписва.
Въз основа
на данните, изложени в Доклад изх. № 170/21.08.2023 г. относно установена
употреба на забранени средства от студента Ш.Ч.О., на събрание на ректорския
съвет било взето решение на същия да бъде наложено наказание „Отстраняване за
срок от една година“ съгласно чл.85, т.3 от ПУД на МУ – Пловдив.
С оглед
взетото решение на ректорския съвет ИД ректорът на Медицински университет –
Пловдив д-р А.Б.издал Заповед № Р-2392/29.08.2023 г. /л.16 и л.17/, с която
наказал жалбоподателя Ш.Ч.О. – студент III-ти
курс, специалност „Медицина“ в МФ при МУ – Пловдив, е отстранен от университета
за срок от една година. В мотивите посочил, че при провеждането на
семестриалния изпит по патофизиология е установено, че студентът Ш.Ч.О. е
употребил мобилен телефон с цел преписване /измама/, въпреки проведения
инструктаж преди започване на изпита.
Въз основа
на установеното, настоящият състав на
Административен съд - Пловдив, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок по чл.140, ал.2 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, пред надлежен съд,
от легитимирано лице - адресат на оспорения акт, което има право и интерес от
оспорването му по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съображенията
са следните:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,
съобразен ли е с целта на закона.
Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е Заповед № Р-2392/29.08.2023 г., издадена от ИД ректор на
Медицински университет – Пловдив д-р А.Б., с която е наказал жалбоподателя Ш.Ч.О.
с „отстраняване от университета за срок от една година“.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - съгласно чл.32, ал.1, т.4 от ЗВО,
ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с
приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и
специализанти. При положение, че ректорът се произнася по въпросите, определящи
придобиване или за загубване на статута на студент, докторант и специализант,
той може да се произнася и за отстраняването на такива лица за определен
период, което е форма на временно загубване на придобития статут – чл.67 от
ЗВО. Със своя Заповед № Р-2043/14.07.2023 г. ректорът на Медицински университет
– Пловдив, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗВО, вр. чл.21 от ПУДМУ – Пловдив,
е наредил на проф. д-р А.Б.– заместник-ректор УБК, да го замества в периода на
ползвания от него платен годишен отпуск от 17.08.2023 г. до 28.07.2023 г. и от
07.08.2023 г. до 01.09.2023 г., а процесната заповед е издадена на 29.08.2023
г.
Заповедта
е обективирана в писмена форма и със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2
от АПК. Означен е органът, който я е издал, отразени са направените от него
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирана и подписана.
Не се констатират нарушения на
административнопроизвод-ствените правила при издаването на заповедта. Не се
установява и нарушаване или ограничаване правото на защита на нейния адресат.
Той е запознат срещу подпис със съдържанието на Протокол за установяване на употреба
на забранени средства по време на изпит вх. № Д6745/22.08.2023 г., с който е
поставено началото на административното производство. Дадена му е възможност да
представи писмени обяснения, от която се е възползвал.
При
преценката относно спазването на материалния закон съдът намери следното:
Временното
отстраняване по своя характер представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/. Тя засяга неблагоприятно правната сфера на нейния адресат чрез
ограничаването на негови права.
Принудителните
административни мерки са индивидуални административни актове /чл.21, ал.1 от АПК/ като случаите,
когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът за тяхното приложение, както и редът за обжалването им се уреждат в
съответния закон или указ /чл.23 от ЗАНН/. Уредбата им с
подзаконов нормативен акт не се допуска.
Възможността
за временно отстраняване на студент от висшето училище е уредена в чл.74, ал.2
от Закона за висшето образование /ЗВО/ като изчерпателно са посочени
предпоставките, при които тя може да се приложи, а именно:
1. при
предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище,
или подправяне на документи за студентското му положение;
2.
системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на
висшето училище;
3.
осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ
характер.
Наличните
по делото доказателства не установяват
обстоятелства, изпълващи фактическия състав на която и да е от
изброените хипотези.
Както се
посочи и по-горе, доколкото нормата на чл.74, ал.2 от ЗОВ установява основания
за издаването на ИАА, засягащи негативно правната сфера на адресатите им,
поради което разширителното тълкуване на същата е недопустимо.
Действително,
в чл.84, ал.4, т.2 от Правилника за устройството и дейността на Медицински
университет – Пловдив /ПУДМУП/ е предвидена възможност за отстраняване на
студент/докторант с решение на РС от висшето училище за определен срок при
измама по време на провеждане на изпит. Тази разпоредба е посочена в оспорения
административен акт като едно от правните основания за издаването му, но
прилагането й е недопустимо доколкото не е установена със закон, а с подзаконов
нормативен акт, какъвто е ПУДМУП.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
и като такава следва да се отмени.
При този
изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя. Същите
са в размер на 1210,00 лв. /хиляда двеста и десет лева/, от които 10,00 лв.
/десет лева/ - внесена държавна такса, и 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ -
платено адвокатско възнаграждение. Описани са в списък по чл.80 от ГПК и са
представени доказателства, че са действително направени.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № Р-2392/29.08.2023 г., издадена от д-р А.Б.– ИД ректор на Медицински
университет – Пловдив, с която Ш.Ч.О. – III-ти
курс, специалност „Медицина“ в МФ при МУ – Пловдив е отстранен от университета за
срок от една година.
ОСЪЖДА
Медицински университет – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ч.О. – британски гражданин,
роден в Нигерия на 03.08.1992 г., с разрешение за продължително пребиваване в
Република България, ЛНЧ № ****, с адрес: ****, ап.1, направените по делото
разноски в размер на 1210,00 лв. /хиляда двеста и десет лева/, от които 10,00
лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/
- платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: