Решение по дело №1549/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3284
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110201549
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3284
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110201549 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „ФОРС-ДЕЛТА“ ООД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление гр.С, Район „И“, ул.“Л С“ №, бл. Сграда Б на
Софарма, ет.7, офис 1-2, представлявано от управителя Т Г О, чрез адв.Г. И.
от САК и адв.М. У. от САК, против наказателно постановление №23-
2200724/05.01.2023 г., издадено от Директор на Д“ИТ“-Софийска област, с
което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно приложение на материалния закон, при неизяснена
фактическа обстановка, немотивирано и необосновано, поради което се иска
неговата отмяна.
Навежда доводи, че още във фазата на съставяне на АУАН са
1
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е
установена компетентността на актосъставителя и са нарушени разпоредбите
на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. В този смисъл твърди, че АУАН съдържа
неясно и противоречиво посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, неясно описание на същото, като не са посочени и
обстоятелствата, при които е било извършено, неясно и неразбираемо
посочване на нарушената законова разпоредба, като съществува и
несъответствие между словесното описание и правната квалификация на
нарушението. Счита, че липсата на основни елементи в АУАН, го лишило от
възможност да реализира правото си на защита в пълен обем, включително и
от възможността в 7-дневен срок да представи пълноценно възражение
против акта.
Навежда доводи, че в процесното НП е издадено в нарушение на чл.57,
ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като липсва безспорна индивидуализация на
нарушителя, а именно: в санкционния акт са посочени различни
организационни форми на дружеството-нарушител – „ЕООД“ и „ООД“, което
създава объркване относно привлеченото лице към
административнонаказателна отговорност. Твърди, че процесното НП е
издадено в нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото липсва ясно и
точно посочване на предвидените в тази разпоредба задължителни реквизити
– дата, място, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, както и че в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е обсъдил
обясненията, представените доказателства и направените доказателствени
искания.
Навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че в случая липсва нарушение на закона, включително и на чл.63,
ал.2 от КТ, тъй като на 11.11.2022 г., В М В е присъствал в проверения обект в
качеството си на служител на „Форс-Делта Глобал Секюрити Системс“
ЕООД, ЕИК: , което дружество е подизпълнител на „Форс-Делта“ ООД, при
изпълнение на дейностите по охрана на обекта. Сочи, че двете дружества са
част от групата Форс Делта, разполагат с изискуемите от закона лицензи за
извършване на частна охранителна дейност, както и с необходимите
технически средства и персонал, нает по трудов договор, и си сътрудничат
при извършването на охранителна дейност. Сочи, че трудовите права на
2
Васил Велидолски не са нарушени по никакъв начин, тъй като лицето в
процесния период е работило единствено за „Форс-Делта Глобал Секюрити
Системс“ ЕООД, като е имало сключен договор с това дружество и е
разполагало с всички трудови права и защити, произтичащи от трудовото
законодателство.
Отделно от горното, излага съображения, че между Васил Милети
Велидолски и „Форс Делта“ ООД, е сключен трудов договор №730/11.11.2022
г., за който дружеството е подало уведомление в НАП в деня на подписването
– 11.11.2022 г., а на 14.11.2022 г. на служителя са връчени екземпляр от
сключения договор, подписан от двете страни, уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП, и длъжностна характеристика. Навежда доводи,
че в съответствие с уговореното в договора, служителят е постъпил на работа
във „Форс-Делта“ ООД на 15.11.2022 г., а не на 11.11.2022 г., както
неправилно е прието в процесното НП. С оглед на изложеното счита, че
дружеството е действало в съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 от КТ,
като е допуснало до работа служителя, след като му е предоставил
документите по чл.63, ал.1 от КТ.
На самостоятелно основание оспорва процесното НП като
незаконосъобразно, поради неправомерно и необосновано завишения размер
на наложеното наказание, с оглед на което при условията на евентуалност,
моли НП да бъде изменено, чрез намаляване на наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимум.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.М. У. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда, на посочените в жалбата основания да отмени процесното НП,
като неправилно и незаконосъобразно, или да го измени, чрез намаляване на
наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за които
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на Д“ИТ“-
Софийска област, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.Ивайло И., след приключване на съдебното следствие,
моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Навежда доводи, че работникът е заварен в обекта на 11.11.2022 г. да полага
3
труд, което намира за безспорно установено от данните в тетрадка-протокол
за приемане и предаване на обекта, представена от дружеството-
жалбоподател по време на проверката по документи. С оглед на горното
оспорва направеното възражение, че служителят е полагал труд за друго
дружество по друг сключен трудов договор. Позовава се и на саморъчно
вписаните от лицето данни в попълнената декларация, че има трудов договор
и към 15:00 часа такъв вече е съществувал, както и на данните от справка за
приети и отхвърлени уведомления, съгласно които същата се е върнала
заверена от ТД на НАП на 11.11.2022 г. в 17:07 часа, т.е. след като лицето е
било допуснато да полага труд в обекта. Сочи, че от данните в тетрадка-
протокол се установява, че лицето е полагало дневна смяна, а според
правилника за вътрешния трудов ред в дружеството дневната смяна започва
от 07:30 часа сутринта, т.е. лицето е постъпило в 07:30 часа на 11.11.2022 г., а
справката се е върнала заверена едва в 17:07 часа. С оглед на изложеното,
навежда доводи, че дружеството е извършило вмененото му нарушение.
Отделно от горното, излага аргументи за спазване на процесуалния
закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, с което оспорва
релевираните възражения в жалбата в обратния смисъл.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и
моли да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице да получава
пощенски пратки на 09.01.2023 г., а жалбата е подадена чрез АНО на
20.01.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за
обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
4
следната фактическа обстановка:
На 11.11.2022 г., служители при Д“ИТ“-Софийска област: старши
инспектори Т. К., Д Й и А З, извършили проверка по спазването на трудовото
законодателство на място в обекта на контрол: Англо-американско училище-
гр.С, ул.“С“ №, на „Форс-Делта“ ООД, в качеството на работодател,
осъществяващ охранителна дейност на обекта, и в периода от 21.11.2022 г. до
25.11.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на
Д“ИТ“-Софийска област.
В хода на проверката на място в обекта на контрол на 11.11.2022 г.,
около 14:40 часа, контролните органи заварили лицето В М В, ЕГН
**********, да полага труд като охранител. Същият собственоръчно
декларирал в предоставената му декларация, че работи като охрана в обекта, с
работно време от 07:30 часа до 19:30 часа по график, с три почивни дни в
седмицата, с трудово възнаграждение 750 лева, както и че има сключен
трудов договор.
В хода на извършената проверка по документи, контролните органи
установили, че е налице трудов договор №730/11.11.2022 г., сключен между
дружеството-жалбоподател и завареното да полага труд в обекта на контрол
лице - В М В. От извършена справка за приети и отхвърлени уведомления в
ТД на НАП по чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№22388223541150/11.11.2022 г.,
контролните органи установили, че трудовият договор с лицето В М В, на
длъжност „сътрудник охрана“, е регистриран в ТД на НАП в 17:07 часа, т.е.
след проверката в обекта на контрол, на която последният е заварен да полага
труд. Направените констатации в хода на извършените проверки на място в
обекта на контрол и на представените документи, контролните органи
обективирали в ПИП №2238360/25.11.2022 г.
Въз основа на направените констатации в хода на извършените
проверки, компетентно длъжностно лице: старши инспектор в Д“ИТ“-
Софийска област: Т. А. К., в присъствието на двама свидетели, при
установяване на нарушението и съставяне на акта, съставила на 25.11.2022 г.
АУАН №23-2200724, против „Форс Делта“ ООД, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, затова, че на 11.11.2022 г. е
допуснал до работа лицето В М В, ЕГН **********, на длъжност „сътрудник
охрана“, без предварително да му предостави заверено копие от изискуемото
5
по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него трудов
договор, с което е нарушил разпоредбата на 63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от
КТ.
Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 11.11.2022
г. и е установено към момента на приключване на проверката.
АУАН е надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено лице
от дружеството-жалбоподател, на датата на неговото съставяне, без
възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени
възражения пред АНО против направените констатации в акта, в предвидения
в закона 7-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Директор на Д“ИТ“-Софийска област, след
възпроизвеждане на изложената фактическа обстановка в акта и посочване на
датата на извършване и установява на нарушението, както и мястото на
извършване – на 11.11.2022 г. в гр.София, установено на 25.11.2022 г., при
приключване на проверката по документи, на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ, наложил на „Форс-Делта“ ЕООД, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер
на 3000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като изложил мотиви
относно завишения размер на санкцията и неприложимостта на
привилигирования състав на чл.415в от КТ за процесното нарушение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля К., които съдът
кредитира с доверие, тъй като изцяло кореспондират на отразените
констатации в съставения АУАН, същите са обективни и непротиворечиви, и
изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време
на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; известие за доставяне; призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК; идентификационна карта; ПИП
№2238360/25.11.2022 г.; нотариално заверено пълномощно; саморъчно
попълнена декларация по чл.402 от КТ; трудов договор №730/11.11.2022 г.;
справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НПА по чл.62, ал.5 от
6
КТ, с изх.№22388223541150/11.11.2022 г., 17:07:03 часа; длъжностна
характеристика за длъжността „Охранител“; служебна бележка
№730/14.11.2022 г.; Правилник за вътрешния трудов ред на „Форс-Делта“
ООД, в обект: Англо-американско училище, гр.София; Заповед
№32/01.07.2022 г. на управителя на дружеството-жалбоподател; сведение по
чл.402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ; начален график на нарядите за месец ноември
2022 г. в обекта на контрол на „Форс-Делта“ ООД; тетрадка-протокол;
справка от ТД на НАП за актуално състояние на всички трудови договори на
лице; уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; допълнително споразумение; справка
от информационната система на ИА „ГИТ“ относно издадени НП против
дружеството-жалбоподател; Заповед №1431/15.08.2022 г., ведно с длъжностна
характеристика за заемана длъжност Директор на Д“ИТ“-Софийска област;
Заповед №152/11.03.2022 г., ведно длъжностна характеристика за заемана
длъжност старши инспектор в Д“ИТ“-Софийска област; Заповед №3-
0683/11.08.2022 г.; Заповед №3-0693/15.08.2022 г.; Заповед №3-
0057/14.01.2022 г.; Заповед №3-0107/02.02.2022 г., издадени от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; както и представените от
жалбоподателя писмени доказателства: договор за подизпълнение от
01.01.2022 г.; окончателен график на нарядите за месец ноември 2022 г. в
обекта на контрол; трудов договор №19/30.06.2022 г. и приложения към
преписката; справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ; отчетна форма за явяване/неявяване на работа през месец ноември 2022
г.; фиш за заплатено трудово възнаграждение, внесени осигуровки; преводно
нареждане на работна заплата; справка за издадени лицензи и копия от
лицензи и допълнения към тях за извършване на частна охранителна дейност,
издадени на дружеството-жалбоподател и „Форс-Делта Глобал Секюрити
Системс“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Неоснователно се явява направеното възражение в жалбата относно
липса на компетентност на актосъставителя да състави процесния АУАН.
Безспорно, АУАН и НП са издадени от териториално и материално
компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства по
7
делото в тази насока – заповеди за заемана длъжност: старши инспектор в
Д“ИТ“-Софийска област, от актосъставителя и заемата длъжност от АНО,
ведно с длъжностни характеристики и поименни заповеди за възлагане на
правомощия за съставяне на АУАН от актосъставителя и заповед за
делегиране на правомощия за издаване на НП от директорите на Д“ИТ“, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.416, ал.1 и ал.6 от
КТ/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. АУАН и НП съдържат всички предвидени в чл.42
и чл.57 от ЗАНН реквизити, включително дата и място на нарушението,
изчерпателно и ясно описание на същото, както и обстоятелствата, при които
е извършено. С оглед на горното, съдът намира релевираните възражения в
жалбата в оратния смисъл, за неоснователни. Такива са и оплакванията, във
връзка с посочената правноорганизационна форма на дружеството в АУАН и
НП. Действително, в процесното НП е отразено, че санкционирания субект е
„ЕООД“, а в АУАН - „ООД“, но това нито води до неяснота отосно
наименованието на дружеството - „Форс-Делта“, нито е съществено по тежест
процесално нарушение, тъй като не е ограничило по никакъв начин правото
на жалбоподателя да депозира жалба в законния срок, срещу процесното НП
и да организира адекватно защитата си.
Правилно е приложен и материалния закон. При преценката на
събраните гласни и писмени доказателства по делото, описаните в АУАН и
НП фактически обстоятелства, относно нарушението и нарушителя, се
установяват по несъмнен и непротиворечив начин. Установи се в хода на
съдебното производство, че при извършена проверка на място в обекта на
контрол на 11.11.2022 г., около 14:40 часа, контролните органи са заварили
лицето Васил Милети Велидолски да полага труд в обекта, като охранител.
Видно от саморъчно декларираните данни в предоставената му декларация е,
че същият изрично е отразил обстоятелството, че работи като охрана по
трудов договор именно във „Форс-Делта“ ООД, а не във „Форс-Делта Глобал
Секюрити Системс“ ЕООД. Отразеното от Велидолски, че работи в обекта с
8
работно време от 07:30 часа до 19:30 часа по график, с три почивни дни в
седмицата, се потвърждава от данните в приложената по делото тетрадка-
протокол, според които на 11.11.2022 г. същото това лице е било дневна
смяна. Съгласно правилника за вътрешния трудов ред във „Форс-Делта“
ООД, дневната смяна започва от 07:30 часа сутринта и приключва в 19:30
часа, от което следва извод, че лицето Велидолски е постъпило на работа на
11.11.2022 г. в 07:30 часа, в какъвто смисъл са и саморъчно декларираните
данни от него. Безспорно е установен и факта на сключения на 11.11.2022 г.
трудов договор №730/11.11.2022 г., между „Форс-Делта“ ООД и В М В, по
силата на който Велидолски е назначен на длъжността „охрана“ в
охранявания обект от това дружество. Лицето Велидолски е декларирало и
факта, че получава трудово възнаграждение за заеманата длъжност в
дружеството в размер на 750 лева. От извършена справка за приети и
отхвърлени уведомления в ТД на НАП по чл.62, ал.5 от КТ, с изх.
№22388223541150/11.11.2022 г., се установява по безспорен начин, че така
случения трудов договор с лицето Васил Милети Велидолски, на длъжност
„сътрудник охрана“, е регистриран в ТД на НАП в 17:07 часа, т.е. след
извършената проверка в обекта на контрол, на която Велидолски е заварен да
полага труд. Безспорно се установява от тази справка и обстоятелството, че
тудовият договор е регистриран именно от работодател „Форс-Делта“ ООД, а
не от друго юридическо лице.
Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства в хода на
административнонаказателното и съдебното производство, не внасят никакво
съмнение относно субекта на нарушението. Неоснователно се твърди, че
завареното да полага труд в обекта на контрол лице е заемало длъжността при
друг работодател и на основание друг трудов договор. Представената
ведомост за начислена работна заплата и осигурителни вноски на В за
м.11.2022 г. от „Форс Делта – Глобал Секюрити Системс“ ООД, касае
заплащане на трудово възнаграждение за отработени само 10 дена от общо 22
работни дена през този месец, а начислената и изплатена работна заплата,
нито съответства по размер на декларирания размер на получаваното месечно
възнаграждение от лицето, нито на декларираните данни от това лице от кой
работодател я получава, към момента на проверката в обекта на контрол.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
9
рабника и служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал.1. Анализът на посочените по-горе разпоредби показва, че работодателят
няма право да допуска до работника до работа, преди да му е връчил и двата
документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е
пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото
правоотношение. Събраните доказателства в хода на съдебното следствие
водят на еднозначен извод, че именно дружеството-жалбоподател, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
осъществяващ охранителна дейност в Англо-американско училище, находящ
се на адрес гр.София, ул.“Сияние“ №1, е допуснал до работа лицето Васил
Милети Велидолски, ЕГН **********, на длъжност „сътрудник охрана“ в
обекта на контрол, без предварително да му предостави заверено копие от
изискуемото по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с
него трудов договор, с което е осъществил състава на вмененото му
нарушение от обективна страна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, в качеството на работодател, като му е
наложил имуществена санкция, тъй като последният попада в кръга на
субектите по чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна
отговорност, без да се изследва въпросът за вината. Правилно е съобразено от
АНО, че нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не може да се квалифицира като
маловажен случай, съгласно императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от
КТ.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидена
имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне на
размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, по аргумент от чл.27, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай, АНО
10
е определил имуществената санкция в размер на 3000 лева, без да е съобразил
тежестта на нарушението и постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. АНО не е
конкретизирал кои обстоятелства приема за смекчаващи и кои за отегчаващи,
и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената
санкция остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Горното дава
основание на съда да приеме, че АНО не е мотивирал решението си да
наложи санкция в съответния размер от 3000 лева, която надвишава
предвидения в закона минимум. Вярно е, че АНО няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено в закона
наказание, тъй като това би било в противоречие с правомощията му по чл.27,
ал.2 от ЗАНН, но щом счита, че следващото се наказание за дадено
нарушение трябва да бъде определо над минималния предвиден размер, то
следва да изложи конкретните мотиви за това си решение. В случая не се
касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на
какво административно нарушение е наказан, не е било ограничено.
Констатираният недостатък следва да бъде преодолян, чрез изменение на НП
в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, която да
бъде намалена до предвидения в закона минимум. В случая съдът намира, че
не се установяват отгечаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение.
Нарушението е първо по ред за жалбоподателя, както е изрично е отбелязано
в НП. Не могат да се правят предположения в негова тежест, като се
презюмират и други нарушения, което е пряка последица от действието на
презумцията за невиновност. Следователно, по делото не се доказва спрямо
жалбоподателя да е било оказвано вече предупредително и превъзпитателно
въздействие с влязло в законна сила НП, съгласно чл.12 от ЗАНН. Горното
налага обжалваното НП да бъде изменено в частта, относно размера на
наложената имуществена санкция, като същият бъде намален от 3000 лева на
1500 лева, а наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата
му част.
По разноските:
И двете страни в настоящото производство са поискали присъждане на
разноски. Жалбоподателят претендира заплатено адвокатско възнаграждение
11
за един адвокат в размер на 750 лева, за което представя списък по чл.80 от
ГПК. Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие уговореното възнаграждение в размер на 750 лева без ДДС, което
следва да се заплати по банков път, а в уверение на заплатеното
възнаграждение без начислено ДДС по банков път е представена фактура от
18.04.20223 г. Претендираната сума надвишава минимално установения
размер в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно: в размер на общо 600 лева,
съобразно материалния интерес, в какъвто смисъл направеното възражение за
прекомерност от ответната страна по жалбата се явява основателно и
претенцията на жалбоподателя следва да бъде намалена на 600 лева.
Ответната страна по жалбата претендира юрисконсулстко
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство
АНО е защитаван от юрисконсулт, който учавства в проведеното едно
съдебно заседание по делото, а делото не разкрива завишена фактическа и
правна сложност. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния предвиден размер в Наредбата.
Доколкото съдът намира претенцията на жалбоподателя за изменение
на НП в частта относно намаляване размера на наложената санкция за
основателна, то съгласно препращата норма на чл.144 от АПК, приложение
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски, съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. Следователно, по съразмерност и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300
лева, а на ответната страна по жалбата следва да се присъдят разноски в
размер на 40 лева.
12
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-2200724/05.01.2023 г.,
издадено от Директор на Д“ИТ“-Софийска област, с което на „ФОРС-
ДЕЛТА“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, Район „И“,
ул.“Л С“ №, бл. С Б на С, ет., офис , представлявано от управителя Траянка
Г.ева Орфанидо, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в
качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 3000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, „ФОРС-ДЕЛТА“ ООД,
ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, Район „И“, ул.“Л С“ №, бл.
С Б на С, ет., офис , представлявано от управителя Т Г О, да заплати на
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-Софийска област, направените
деловодни разноски в размер на 40 лева /четиридесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-Софийска област, да заплати на „ФОРС-
ДЕЛТА“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, Район „И“,
ул.“Л С“ №, бл. С Б на С, ет., офис представлявано от управителя Т Г. О,
сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „ФОРС-ДЕЛТА“ ООД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление гр.С, Район „И“, ул.“Л С“ №, бл. С Б на С,
ет., офис , представлявано от управителя Т Г. О, чрез адв.Г. И. от САК и
адв.М. У. от САК, против наказателно постановление №23-
2200724/05.01.2023 г., издадено от Директор на Д“ИТ“-Софийска област, с
което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно приложение на материалния закон, при неизяснена
фактическа обстановка, немотивирано и необосновано, поради което се иска
неговата отмяна.
Навежда доводи, че още във фазата на съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е
установена компетентността на актосъставителя и са нарушени разпоредбите
на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. В този смисъл твърди, че АУАН съдържа
неясно и противоречиво посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, неясно описание на същото, като не са посочени и
обстоятелствата, при които е било извършено, неясно и неразбираемо
посочване на нарушената законова разпоредба, като съществува и
несъответствие между словесното описание и правната квалификация на
нарушението. Счита, че липсата на основни елементи в АУАН, го лишило от
възможност да реализира правото си на защита в пълен обем, включително и
от възможността в 7-дневен срок да представи пълноценно възражение
против акта.
Навежда доводи, че в процесното НП е издадено в нарушение на чл.57,
ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като липсва безспорна индивидуализация на
нарушителя, а именно: в санкционния акт са посочени различни
организационни форми на дружеството-нарушител – „ЕООД“ и „ООД“, което
създава объркване относно привлеченото лице към
административнонаказателна отговорност. Твърди, че процесното НП е
издадено в нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото липсва ясно и
точно посочване на предвидените в тази разпоредба задължителни реквизити
– дата, място, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, както и че в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е обсъдил
обясненията, представените доказателства и направените доказателствени
искания.
Навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че в случая липсва нарушение на закона, включително и на чл.63,
1
ал.2 от КТ, тъй като на 11.11.2022 г., В М В е присъствал в проверения обект в
качеството си на служител на „Форс-Делта Глобал Секюрити Системс“
ЕООД, ЕИК: , което дружество е подизпълнител на „Форс-Делта“ ООД, при
изпълнение на дейностите по охрана на обекта. Сочи, че двете дружества са
част от групата Форс Делта, разполагат с изискуемите от закона лицензи за
извършване на частна охранителна дейност, както и с необходимите
технически средства и персонал, нает по трудов договор, и си сътрудничат
при извършването на охранителна дейност. Сочи, че трудовите права на
Васил Велидолски не са нарушени по никакъв начин, тъй като лицето в
процесния период е работило единствено за „Форс-Делта Глобал Секюрити
Системс“ ЕООД, като е имало сключен договор с това дружество и е
разполагало с всички трудови права и защити, произтичащи от трудовото
законодателство.
Отделно от горното, излага съображения, че между В М В и „Форс
Делта“ ООД, е сключен трудов договор №730/11.11.2022 г., за който
дружеството е подало уведомление в НАП в деня на подписването –
11.11.2022 г., а на 14.11.2022 г. на служителя са връчени екземпляр от
сключения договор, подписан от двете страни, уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП, и длъжностна характеристика. Навежда доводи,
че в съответствие с уговореното в договора, служителят е постъпил на работа
във „Форс-Делта“ ООД на 15.11.2022 г., а не на 11.11.2022 г., както
неправилно е прието в процесното НП. С оглед на изложеното счита, че
дружеството е действало в съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 от КТ,
като е допуснало до работа служителя, след като му е предоставил
документите по чл.63, ал.1 от КТ.
На самостоятелно основание оспорва процесното НП като
незаконосъобразно, поради неправомерно и необосновано завишения размер
на наложеното наказание, с оглед на което при условията на евентуалност,
моли НП да бъде изменено, чрез намаляване на наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимум.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.М. У. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда, на посочените в жалбата основания да отмени процесното НП,
като неправилно и незаконосъобразно, или да го измени, чрез намаляване на
наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за които
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на Д“ИТ“-
Софийска област, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.И И., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда
доводи, че работникът е заварен в обекта на 11.11.2022 г. да полага труд,
което намира за безспорно установено от данните в тетрадка-протокол за
2
приемане и предаване на обекта, представена от дружеството-жалбоподател
по време на проверката по документи. С оглед на горното оспорва
направеното възражение, че служителят е полагал труд за друго дружество по
друг сключен трудов договор. Позовава се и на саморъчно вписаните от
лицето данни в попълнената декларация, че има трудов договор и към 15:00
часа такъв вече е съществувал, както и на данните от справка за приети и
отхвърлени уведомления, съгласно които същата се е върнала заверена от ТД
на НАП на 11.11.2022 г. в 17:07 часа, т.е. след като лицето е било допуснато
да полага труд в обекта. Сочи, че от данните в тетрадка-протокол се
установява, че лицето е полагало дневна смяна, а според правилника за
вътрешния трудов ред в дружеството дневната смяна започва от 07:30 часа
сутринта, т.е. лицето е постъпило в 07:30 часа на 11.11.2022 г., а справката се
е върнала заверена едва в 17:07 часа. С оглед на изложеното, навежда доводи,
че дружеството е извършило вмененото му нарушение.
Отделно от горното, излага аргументи за спазване на процесуалния
закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, с което оспорва
релевираните възражения в жалбата в обратния смисъл.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и
моли да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице да получава
пощенски пратки на 09.01.2023 г., а жалбата е подадена чрез АНО на
20.01.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за
обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 11.11.2022 г., служители при Д“ИТ“-Софийска област: старши
инспектори Т. К., Д Й и А З, извършили проверка по спазването на трудовото
законодателство на място в обекта на контрол: Англо-американско училище-
гр.С, ул.“С“ №, на „Форс-Делта“ ООД, в качеството на работодател,
осъществяващ охранителна дейност на обекта, и в периода от 21.11.2022 г. до
25.11.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на
Д“ИТ“-Софийска област.
В хода на проверката на място в обекта на контрол на 11.11.2022 г.,
около 14:40 часа, контролните органи заварили лицето В М В, ЕГН
3
**********, да полага труд като охранител. Същият собственоръчно
декларирал в предоставената му декларация, че работи като охрана в обекта, с
работно време от 07:30 часа до 19:30 часа по график, с три почивни дни в
седмицата, с трудово възнаграждение 750 лева, както и че има сключен
трудов договор.
В хода на извършената проверка по документи, контролните органи
установили, че е налице трудов договор №730/11.11.2022 г., сключен между
дружеството-жалбоподател и завареното да полага труд в обекта на контрол
лице - В М В От извършена справка за приети и отхвърлени уведомления в
ТД на НАП по чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№22388223541150/11.11.2022 г.,
контролните органи установили, че трудовият договор с лицето В М В, на
длъжност „сътрудник охрана“, е регистриран в ТД на НАП в 17:07 часа, т.е.
след проверката в обекта на контрол, на която последният е заварен да полага
труд. Направените констатации в хода на извършените проверки на място в
обекта на контрол и на представените документи, контролните органи
обективирали в ПИП №2238360/25.11.2022 г.
Въз основа на направените констатации в хода на извършените
проверки, компетентно длъжностно лице: старши инспектор в Д“ИТ“-
Софийска област: Т. А. К., в присъствието на двама свидетели, при
установяване на нарушението и съставяне на акта, съставила на 25.11.2022 г.
АУАН №23-2200724, против „Форс Делта“ ООД, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, затова, че на 11.11.2022 г. е
допуснал до работа лицето В М В, ЕГН **********, на длъжност „сътрудник
охрана“, без предварително да му предостави заверено копие от изискуемото
по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него трудов
договор, с което е нарушил разпоредбата на 63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от
КТ.
Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 11.11.2022
г. и е установено към момента на приключване на проверката.
АУАН е надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено лице
от дружеството-жалбоподател, на датата на неговото съставяне, без
възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени
възражения пред АНО против направените констатации в акта, в предвидения
в закона 7-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Директор на Д“ИТ“-Софийска област, след
възпроизвеждане на изложената фактическа обстановка в акта и посочване на
датата на извършване и установява на нарушението, както и мястото на
извършване – на 11.11.2022 г. в гр.София, установено на 25.11.2022 г., при
приключване на проверката по документи, на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ, наложил на „Форс-Делта“ ЕООД, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер
4
на 3000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като изложил мотиви
относно завишения размер на санкцията и неприложимостта на
привилигирования състав на чл.415в от КТ за процесното нарушение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля К., които съдът
кредитира с доверие, тъй като изцяло кореспондират на отразените
констатации в съставения АУАН, същите са обективни и непротиворечиви, и
изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време
на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; известие за доставяне; призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК; идентификационна карта; ПИП
№2238360/25.11.2022 г.; нотариално заверено пълномощно; саморъчно
попълнена декларация по чл.402 от КТ; трудов договор №730/11.11.2022 г.;
справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НПА по чл.62, ал.5 от
КТ, с изх.№22388223541150/11.11.2022 г., 17:07:03 часа; длъжностна
характеристика за длъжността „Охранител“; служебна бележка
№730/14.11.2022 г.; Правилник за вътрешния трудов ред на „Форс-Делта“
ООД, в обект: Англо-американско училище, гр.София; Заповед
№32/01.07.2022 г. на управителя на дружеството-жалбоподател; сведение по
чл.402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ; начален график на нарядите за месец ноември
2022 г. в обекта на контрол на „Форс-Делта“ ООД; тетрадка-протокол;
справка от ТД на НАП за актуално състояние на всички трудови договори на
лице; уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; допълнително споразумение; справка
от информационната система на ИА „ГИТ“ относно издадени НП против
дружеството-жалбоподател; Заповед №1431/15.08.2022 г., ведно с длъжностна
характеристика за заемана длъжност Директор на Д“ИТ“-Софийска област;
Заповед №152/11.03.2022 г., ведно длъжностна характеристика за заемана
длъжност старши инспектор в Д“ИТ“-Софийска област; Заповед №3-
0683/11.08.2022 г.; Заповед №3-0693/15.08.2022 г.; Заповед №3-
0057/14.01.2022 г.; Заповед №3-0107/02.02.2022 г., издадени от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; както и представените от
жалбоподателя писмени доказателства: договор за подизпълнение от
01.01.2022 г.; окончателен график на нарядите за месец ноември 2022 г. в
обекта на контрол; трудов договор №19/30.06.2022 г. и приложения към
преписката; справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ; отчетна форма за явяване/неявяване на работа през месец ноември 2022
г.; фиш за заплатено трудово възнаграждение, внесени осигуровки; преводно
нареждане на работна заплата; справка за издадени лицензи и копия от
лицензи и допълнения към тях за извършване на частна охранителна дейност,
издадени на дружеството-жалбоподател и „Форс-Делта Глобал Секюрити
Системс“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
5
следното от правна страна:
Неоснователно се явява направеното възражение в жалбата относно
липса на компетентност на актосъставителя да състави процесния АУАН.
Безспорно, АУАН и НП са издадени от териториално и материално
компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства по
делото в тази насока – заповеди за заемана длъжност: старши инспектор в
Д“ИТ“-Софийска област, от актосъставителя и заемата длъжност от АНО,
ведно с длъжностни характеристики и поименни заповеди за възлагане на
правомощия за съставяне на АУАН от актосъставителя и заповед за
делегиране на правомощия за издаване на НП от директорите на Д“ИТ“, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.416, ал.1 и ал.6 от
КТ/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. АУАН и НП съдържат всички предвидени в чл.42
и чл.57 от ЗАНН реквизити, включително дата и място на нарушението,
изчерпателно и ясно описание на същото, както и обстоятелствата, при които
е извършено. С оглед на горното, съдът намира релевираните възражения в
жалбата в оратния смисъл, за неоснователни. Такива са и оплакванията, във
връзка с посочената правноорганизационна форма на дружеството в АУАН и
НП. Действително, в процесното НП е отразено, че санкционирания субект е
„ЕООД“, а в АУАН - „ООД“, но това нито води до неяснота отосно
наименованието на дружеството - „Форс-Делта“, нито е съществено по тежест
процесално нарушение, тъй като не е ограничило по никакъв начин правото
на жалбоподателя да депозира жалба в законния срок, срещу процесното НП
и да организира адекватно защитата си.
Правилно е приложен и материалния закон. При преценката на
събраните гласни и писмени доказателства по делото, описаните в АУАН и
НП фактически обстоятелства, относно нарушението и нарушителя, се
установяват по несъмнен и непротиворечив начин. Установи се в хода на
съдебното производство, че при извършена проверка на място в обекта на
контрол на 11.11.2022 г., около 14:40 часа, контролните органи са заварили
лицето В М В да полага труд в обекта, като охранител. Видно от саморъчно
декларираните данни в предоставената му декларация е, че същият изрично е
отразил обстоятелството, че работи като охрана по трудов договор именно
във „Форс-Делта“ ООД, а не във „Форс-Делта Глобал Секюрити Системс“
ЕООД. Отразеното от Велидолски, че работи в обекта с работно време от
07:30 часа до 19:30 часа по график, с три почивни дни в седмицата, се
потвърждава от данните в приложената по делото тетрадка-протокол, според
които на 11.11.2022 г. същото това лице е било дневна смяна. Съгласно
правилника за вътрешния трудов ред във „Форс-Делта“ ООД, дневната смяна
6
започва от 07:30 часа сутринта и приключва в 19:30 часа, от което следва
извод, че лицето Велидолски е постъпило на работа на 11.11.2022 г. в 07:30
часа, в какъвто смисъл са и саморъчно декларираните данни от него.
Безспорно е установен и факта на сключения на 11.11.2022 г. трудов договор
№730/11.11.2022 г., между „Форс-Делта“ ООД и В М В, по силата на който
Велидолски е назначен на длъжността „охрана“ в охранявания обект от това
дружество. Лицето Велидолски е декларирало и факта, че получава трудово
възнаграждение за заеманата длъжност в дружеството в размер на 750 лева.
От извършена справка за приети и отхвърлени уведомления в ТД на НАП по
чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№22388223541150/11.11.2022 г., се установява по
безспорен начин, че така случения трудов договор с лицето В М В, на
длъжност „сътрудник охрана“, е регистриран в ТД на НАП в 17:07 часа, т.е.
след извършената проверка в обекта на контрол, на която Велидолски е
заварен да полага труд. Безспорно се установява от тази справка и
обстоятелството, че тудовият договор е регистриран именно от работодател
„Форс-Делта“ ООД, а не от друго юридическо лице.
Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства в хода на
административнонаказателното и съдебното производство, не внасят никакво
съмнение относно субекта на нарушението. Неоснователно се твърди, че
завареното да полага труд в обекта на контрол лице е заемало длъжността при
друг работодател и на основание друг трудов договор. Представената
ведомост за начислена работна заплата и осигурителни вноски на Велидолски
за м.11.2022 г. от „Форс Делта – Глобал Секюрити Системс“ ООД, касае
заплащане на трудово възнаграждение за отработени само 10 дена от общо 22
работни дена през този месец, а начислената и изплатена работна заплата,
нито съответства по размер на декларирания размер на получаваното месечно
възнаграждение от лицето, нито на декларираните данни от това лице от кой
работодател я получава, към момента на проверката в обекта на контрол.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
рабника и служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал.1. Анализът на посочените по-горе разпоредби показва, че работодателят
няма право да допуска до работника до работа, преди да му е връчил и двата
документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е
пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото
правоотношение. Събраните доказателства в хода на съдебното следствие
водят на еднозначен извод, че именно дружеството-жалбоподател, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
осъществяващ охранителна дейност в Англо-американско училище, находящ
се на адрес гр.София, ул.“Сияние“ №1, е допуснал до работа лицето В М В,
ЕГН **********, на длъжност „сътрудник охрана“ в обекта на контрол, без
7
предварително да му предостави заверено копие от изискуемото по чл.62, ал.3
от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него трудов договор, с
което е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, в качеството на работодател, като му е
наложил имуществена санкция, тъй като последният попада в кръга на
субектите по чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна
отговорност, без да се изследва въпросът за вината. Правилно е съобразено от
АНО, че нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не може да се квалифицира като
маловажен случай, съгласно императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от
КТ.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидена
имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне на
размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, по аргумент от чл.27, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай, АНО
е определил имуществената санкция в размер на 3000 лева, без да е съобразил
тежестта на нарушението и постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. АНО не е
конкретизирал кои обстоятелства приема за смекчаващи и кои за отегчаващи,
и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената
санкция остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Горното дава
основание на съда да приеме, че АНО не е мотивирал решението си да
наложи санкция в съответния размер от 3000 лева, която надвишава
предвидения в закона минимум. Вярно е, че АНО няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено в закона
наказание, тъй като това би било в противоречие с правомощията му по чл.27,
ал.2 от ЗАНН, но щом счита, че следващото се наказание за дадено
нарушение трябва да бъде определо над минималния предвиден размер, то
следва да изложи конкретните мотиви за това си решение. В случая не се
касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на
какво административно нарушение е наказан, не е било ограничено.
Констатираният недостатък следва да бъде преодолян, чрез изменение на НП
в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, която да
бъде намалена до предвидения в закона минимум. В случая съдът намира, че
не се установяват отгечаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение.
Нарушението е първо по ред за жалбоподателя, както е изрично е отбелязано
в НП. Не могат да се правят предположения в негова тежест, като се
презюмират и други нарушения, което е пряка последица от действието на
презумцията за невиновност. Следователно, по делото не се доказва спрямо
жалбоподателя да е било оказвано вече предупредително и превъзпитателно
8
въздействие с влязло в законна сила НП, съгласно чл.12 от ЗАНН. Горното
налага обжалваното НП да бъде изменено в частта, относно размера на
наложената имуществена санкция, като същият бъде намален от 3000 лева на
1500 лева, а наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата
му част.
По разноските:
И двете страни в настоящото производство са поискали присъждане на
разноски. Жалбоподателят претендира заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат в размер на 750 лева, за което представя списък по чл.80 от
ГПК. Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие уговореното възнаграждение в размер на 750 лева без ДДС, което
следва да се заплати по банков път, а в уверение на заплатеното
възнаграждение без начислено ДДС по банков път е представена фактура от
18.04.20223 г. Претендираната сума надвишава минимално установения
размер в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно: в размер на общо 600 лева,
съобразно материалния интерес, в какъвто смисъл направеното възражение за
прекомерност от ответната страна по жалбата се явява основателно и
претенцията на жалбоподателя следва да бъде намалена на 600 лева.
Ответната страна по жалбата претендира юрисконсулстко
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство
АНО е защитаван от юрисконсулт, който учавства в проведеното едно
съдебно заседание по делото, а делото не разкрива завишена фактическа и
правна сложност. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния предвиден размер в Наредбата.
Доколкото съдът намира претенцията на жалбоподателя за изменение
на НП в частта относно намаляване размера на наложената санкция за
основателна, то съгласно препращата норма на чл.144 от АПК, приложение
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски, съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. Следователно, по съразмерност и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300
лева, а на ответната страна по жалбата следва да се присъдят разноски в
размер на 40 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
9

10