Определение по дело №1414/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 253
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20215300201414
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Частно наказателно дело
№ 20215300201414 по описа за 2021 година
С постановление от 08.06.2021г. по пр.пр. №969/ 2011г., Окръжна прокуратура
Пловдив е прекратила на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по
сл.д. №23/2011г. на ОСО при ОП Пловдив, водено срещу П.П. П.за престъпление по чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Против постановлението е подадена жалба от главен юрисконсулт при ТД на НАП в
качеството на процесуален представител на Министъра на финансите на Република
България. То се атакува с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се,
че държавното обвинение не се е съобразило с дадените от съда указания, при предишни
прекратявания на наказателното производство с определение №87 от 25.01.2018г. по ч.н.д.
№2556/2017г. на ОС Пловдив и с определение от 29.05.2018г. по ч.н.д.№927/2018г. на ОС
Пловдив и потвърждаващото го определение №454/05.07.2018г. по в.ч.н.д.№394/2018г. на
Апелативен съд Пловдив, за дължимо от държавното обвинение обосноваване на становище
относно основния подлежащ на установяване факт – реалност на доставките. Като не са
изпълнени задължителните указания на съда и при липса на реалност на доставките,
жалбоподателят твърди, че е направен незаконосъобразен извод за липса на извършено
престъпление по чл.255 от НК. Според жалбоподателя от постановлението не става ясно
дали разследващите органи са установили нови факти, променящи установената при
данъчната ревизия фактическа обстановка – че не са налице реално извършени доставки на
метални отпадъци; че не възниква право на данъчен кредит, тъй като не е налице
вътреобщностно придобиване на стоки (ВОП) по смисъла на чл.13 от ЗДДС, тъй като
дружествата доставчици не разполагат с документи за доставките или не могат да бъдат
намерени на адрес, липсват транспортни документи и доказателства за извършени плащания
по проверяваните доставки, по които е ползвано право на данъчен кредит при режим на
самоначисляване, съгласно чл.71 т.5 вр. чл.84 от ЗДДС.
Възразява се и срещу мотива на наблюдаващия прокурор, че продължаване на
1
разследването щяло да е незаконосъобразно, поради изтичане на давността по чл.80 ал.1 т.3
от НК. Според жалбоподателя неправилно е прието че е изтекла давност, като прокурорът се
е позовал единствено на чл.80 от НК, но не излага аргументи по чл. 81 от НК нито по
основанията за спиране на давността. Според жалбоподателя съгласно чл.80 ал.1 т.3 и ал.3
от НК е десет години и започва да тече от довършването на престъплението – м.10.2008г. но
по чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи
предприето за преследване и то само спрямо лицето срещу което е насочено преследването,
като от това действие започва да тече нова давност. Жалбоподателят сочи, че в
постановлението не са изложени мотиви за липса на действия спиращи или прекъсващи
давността. Сочи се и че не е изтекъл абсолютния давностен срок по чл.81 ал.3 от НК
петнадесет години.
Въз основа на всички тези твърдения жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваното постановление като необосновано и незаконосъобразно и постановено при
непълнота на разследването и да се върне на ОП Пловдив.
Съдът след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна
проверка приема за установено следното:
По допустимостта: жалбата е подадена от лице, което има качеството на пострадал и
разполага с право на жалба. Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално
допустима.
По основателността – настоящият съдия-докладчик намира възраженията в жалбата за
основателни по следните съображения:
В атакуваното постановление като основание за прекратяване е посочен чл.243 ал.1
т.1 от НПК, според който прокурорът прекратява наказателното производство (доп. – ДВ,
бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 (в единадесет изрично регламентирани хипотези).
Липсва цифрова и словесна конкретизация коя от хипотезите на чл.243 ал.1 т.1 от НПК е
основание за прекратяване на наказателното производство.
Наблюдаващият прокурор не е изложил фактическа обстановка като основа на
направените и обективирани в диспозитива правни изводи. Липсва и препращане към акт с
чието изложение на фактическата обстановка да се е солидаризирал.
За да приеме, че извършеното от обвиняемия П.П. П. не съставлява престъпление,
наблюдаващият прокурор е направил единствено правен анализ на промените и действието
на нормата на чл.85 от ЗДДС от 01.01.2009г. съответно на чл.203 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета, като е направил извод, че при условие, че данъчно-задълженото лице неправилно
е начислил ДДС (тъй като е сторил това въз основа на протокол по чл.117 от ЗДДС, т.е.
според прокурора без правно основание, съобразно чл.203 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета), то такъв не бил дължим и не възниквало задължение към бюджета. Следвало на
„Алопластинвест“ЕООД да се коригира намаление на начисления ДДС по протоколите по
чл.117 от ЗДДС, като намалението на начисления ДДС щял да е в същия размер като
2
отказания данъчен кредит. И като резултат от корекцията нямало да настъпи промяна за
месеца поради това, че разликата между начисления ДДС и декларирания за приспадане
щели да се намалят с една и съща сума. Така в постановлението се заключава, че за
„Алопластинвест“ЕООД не възниква задължение към бюджета поради нереалност на ВОП.
Горната обосновка в атакуваното постановление преповтаря предишните две
постановления за прекратяване на наказателното производство, отменени с определение
№87 от 25.01.2018г. по ч.н.д.№2556/2017г. на ОС Пловдив и с определение от 29.05.2018г.
по ч.н.д.№927/2018г. на ОС Пловдив и потвърждаващото го определение №454/05.07.2018г.
по в.ч.н.д.№394/2018г. на Апелативен съд Пловдив. Новото в постановлението, предмет на
настоящото обсъждане е изреждането на проведени разпити на свидетели: С. П. Л. и И. Т. Т.
и изготвянето на допълнително-съдебно-счетоводна експертиза. Последната не е
коментирана, цитирана (л.2 от постановлението) единствено в частта съдържаща правни
изводи относно приложимостта на чл.203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета.
На практика, от обстоятелствената част на обжалваното постановление е видно
единствено „обсъждане“/цитиране на действието на чл.85 от ЗДДС и чл.203 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета, математически (но не и юридически) сведено (идентично с
предходните отменени постановления за прекратяване) до липса на възникващо (в резултат
на нереалност на ВОП) задължение към бюджета.
Но от това, постановилият атакуваното постановление прокурор е пропуснал да
направи изводи за наличието или не на престъпление, извършено от обвиняемия П. П.П..
Както и предходните съдебни актове за отвяна на постановленията за прекратяване на
наказателното производство, и настоящият съдия-докладчик счита, че незаконосъобразно
правният анализ се свежда единствено до приложимостта на чл.203 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета. Основанието за липса на право на данъчен кредит мотивирало
настоящия жалбоподател да инициира образуването на наказателното производство не е
пространно обсъжданото в постановлението „начисляване във фактура, известие или
протокол“, а изначалната липса на основание за начисляване въобще – обстоятелства, които
от гледна точка наказателната отговорност е било нужно да изследва и анализира
наблюдаващия прокурор. Това обаче не е сторено, въпреки указания при предишните
прекратявания на това наказателно производство с определение №87 от 25.01.2018г. по
ч.н.д.№2556/2017г. на ОС Пловдив и с определение от 29.05.2018г. по ч.н.д.№927/2018г. на
ОС Пловдив и потвърждаващото го определение №454/05.07.2018г. по в.ч.н.д.№394/2018г.
на Апелативен съд Пловдив.
Атакуваното постановление акцентира върху наказателната неотговорност (без това
да е отразено като правен извод), мотивирана с липса на вреда за бюджета. Същата обаче е
необоснована. Вредата от действия по чл.255 ал.1 от НК свързани с данъчни задължения по
ЗДДС и в частност от действия по т.7 на същия текст възниква от неследващо 1) приспадане
на ДДС от получател по сделка (какъвто е „Алопластинвест“ЕООД спрямо обсъжданите
3
ВОП) спрямо дължимо за внасяне към бюджета ДДС по сделки по които същото лице е
доставчик, при формиране на месечния резултат, при което задължението на същото лице за
внасяне на данък се намалява или 2) същото лице изисква от бюджета възстановяване на
платен от лицето данък по сделката в която е получател. При липса на реална сделка (което
в постановлението не се подлага на съмнение) претенциите на получател (по смисъла на
ЗДДС) за приспадане/респ. възстановяване на данъка (т.е. за ползване на данъчен кредит по
чл.68 от ЗДДС) не обосновават непроменливост на резултата за месеца, както се мотивира
постановлението, а сочат на действие по чл.255 ал.1 от НК, насочено към избягване
установяването или плащането на данъчни задължения. При липсата на данък за
приспадане, резултатът за месеца ще бъде формиран от данъка за внасяне, дължим от
същото лице към бюджета по сделки, по които той е доставчик, но няма да се компенсира,
както се твърди в постановлението, а ще бъде дължим.
Дори с издаването на РА и отказа да се признае право на данъчен кредит да е
избегнато настъпването на вреда, (например поради това, че изследваните сделки са били
единствените за периода и с декларирането им се е целяло възстановяване от бюджета –
обстоятелство, което не е изследвано от държавното обвинение) то това не води до липса на
извършено престъпление.
Липсва каквото и да е обсъждане отношението на наказателно отговорни лица
съпричастни към установените в описаната фактическа обстановка обстоятелства
обосноваващи нереалност на сделките; липсва каквото и да е обсъждане на събрани по
делото доказателства, освен изброените двама свидетели, чиито показания не са обсъдени
(както не обсъдени изобщо каквито и да било други събрани в досъдебното производство
доказателства) и цитиране на част от допълнителната ССЕ, съдържаща правни изводи. Като
следствие липсва и съотнасяне на събраните доказателства към съставомерни белези на
престъплението дори в конкретния формат на обвинението.
Горното на практика представлява липса на мотиви за прекратяването на
наказателното производство, което прави постановлението необосновано и
незаконосъобразно.
Единствен, насочен конкретно към прекратяването на наказателното производство и
логически обосноваващ го, според стила на изложение, мотив в атакуваното постановление
е мотивът за изтекла погасителна давност. Наблюдаващият прокурор е споменал
необходимостта от обсъждане „наличието на изтекла по чл.80 и чл.81 от НК законова
давност за наказателното преследване“, като основание за прекратяване на наказателното
производство по чл.24 ал.1 т.3 от НПК (единствената цифрово и словесно посочена хипотеза
на чл.243 ал.1 т.1 от НПК) в атакуваното постановление. Но е цитирал и в този смисъл
изложил мотиви единствено по приложението на чл.80 ал.1 т.3 от НК.
Според атакуваното постановление 10-годишният давностен срок по чл.80 ал.1 т.3 от
4
НК е изтекъл от момента когато е привлечен в качеството на обвиняем П. П., поради което
продължаване на разследването срещу това обвиняемо лице по това обвинение щяло да е
незаконосъобразно, поради изтекла давност.
Последният абзац на л.3 от атакуваното постановление съдържа, обаче, вътрешно
противоречие. От една страна се цитира нормата (послужила като основание за
прекратяване) на чл.80 ал.1 т.3 от НК за това, че наказателното преследване се изключва по
давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години. От друга страна в същият този
абзац се сочи, че са изтекли повече от десет години от момента, когато е привлечен като
обвиняем П. П. - т.е., очевидно, наказателното преследване е възбудено и чл.80 ал.1 т.3 от
НК, сам по себе си, не може да обоснове наличие на изтекла давност, обосноваваща
прекратяване на очевидно вече образувано наказателно производство.
От значение би бил цитираният нормативен текст, единствено, при определяне на
срока, в който ще изтече абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК, която е 15
години и спрямо привличането в качеството на обвиняем на П.П.П. с постановление от
22.02.2011г. – не е изтекъл.
Воден от горното и на основание Съдът намира, че обжалваното Постановление на
Окръжна прокуратура следва да се отмени, като делото се върне за изпълнение на дадените
в мотивите на настоящото определение указания (фактически и правен анализ на
доказателствата) и с определение №87 от 25.01.2018г. по ч.н.д.№2556/2017г. на ОС Пловдив
и с определение от 29.05.2018г. по ч.н.д.№927/2018г. на ОС Пловдив и потвърждаващото го
определение №454/05.07.2018г. по в.ч.н.д.№394/2018г. на Апелативен съд Пловдив, поради
което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 08.06.2021г. по пр.пр. №969/ 2011г., Окръжна
прокуратура Пловдив е прекратила на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК наказателното
производство по сл.д. №23/2011г. на ОСО при ОП Пловдив, водено срещу П. П. П. за
престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на
прокурора за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване от страните пред
Пловдивския Апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5