Решение по дело №380/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 170
Дата: 26 юни 2023 г. (в сила от 26 юни 2023 г.)
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20231200600380
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Благоевград, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231200600380 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по протест
на РП Благоевград, ТО – гр. Петрич срещу Присъда № 50 от 07.12.2022 г.,
постановена по н.о.х.д. № 392/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Петрич.
В протеста на прокурора и в допълнителните съображения по същия се
излагат доводи, че атакуваната от прокурора присъда е неправилна в частта, с
която подсъдимият М. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Според
прокурора по делото били събрани достатъчно доказателства за виновно
поведение и на подсъдимия М. А., като в протеста се предлага анализ на
събраните доказателства в производството, от които съдът е следвало да
направи извод, че подсъдимият М. А. в съучастие с майка си – подсъдимата Г.
А., е извършил престъплението по повдигнатото му обвинение.
С протеста на прокурора се иска отмяна на присъдата в частта, с която
подсъдимият М. Х. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият А. бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по повдигнатото му обвинение, като
му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и глоба,
като въззивният съд приложи и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК по отношение
на н.о.х.д. № 955/2018 г. по описа на РС - Петрич.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са
събрани нови писмени доказателства.
Представителят на ОП – Благоевград в хода на пренията поддържа
протеста, като сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, като се иска постановяване на нова, с която подс. М. А. се
1
признае за виновен и се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, като се
изразява позиция за правилност и законосъобразност на присъдата по
отношение на подс. Г. А..
Защитникът на подсъдимите Г. А. и М. А. – адвокат Г., пледира, че
присъдата е правилна и законосъобразна, прави подробен анализ на
събраните доказателства, които не подкрепяли особеното мнение на
председателя на състава, като се иска да се потвърди оправдаването на подс.
М. А., защото е невиновен, и се потвърди осъждането на неговата майка подс.
А..
В хода на пренията и в последната си дума подсъдимите заявяват
съгласието си с казаното от техния адвокат, като подс. А. сочи, че не е
виновен, а подс. А. се признава за виновна и моли за по-малко наказание.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените
доводи в протеста и становищата на страните в хода на съдебните прения,
намира следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната по настоящето дело присъда подсъдимата Г. А. с
посочена в присъдата самоличност е призната за виновна в това, че на
неустановена дата през месец октомври 2020 г. /преди 21.10.2020 г./ на
територията на община Петрич е придобила и до 21.10.2020 г. в лек
автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. № ***, собственост на С. И. А. /починала
на * г./, паркиран пред халета по пътя гр. Петрич – с. Първомай, е държала без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, съгласно
който производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в
страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на
наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични
вещества от списъците по чл. 3, ал. 2 и т. 3, се извършват с лицензия за
дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването
или от оправомощен от него заместник-министър при условия, определени с
наредба на министъра на здравеопазването, високорисково наркотично
вещество коноп /марихуана/ с нето тегло 38,8 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8,0 % на
стойност 155,20 лева, съгласно ПМС № 23/ 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на
съдопроизводството, което е поставено под контрол, съгласно ЗКНВП и
Единната конвенция на ООН за упойващи средства от 1961 г. и се намира в
Приложение № 1 към чл.3, т. 1 в Списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хумА.та и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, т. 1 НК и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК е осъдена на наказание лишаване от
свобода за срок от 11 месеца и глоба в размер на 1 000 лева, като е оправдана
по първоначално повдигнатото обвинение за деяние, извършено в съучастие,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила. Със същата присъда подсъдимият М. А. с посочена в присъдата
самоличност е признат за невиновен в това, че на неустановена дата през
месец октомври 2020 г. /преди 21.10.2020 г./ на територията на община
Петрич, в съучастие като съизвършител с Г. Й. А. /извършител/ е придобил и
2
до 21.10.2020 г. в лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. № ***, собственост
на С. И. А. /починала на * г./, паркиран пред халета по пътя гр. Петрич – с.
Първомай, в съучастие като съизвършител с Г. Й. А. /извършител/ е държал
без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, съгласно
който производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в
страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на
наркотични вещества и лекарствени продукти, съдържащи наркотични
вещества от списъците по чл. 3, ал. 2 и т. 3, се извършват с лицензия за
дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването
или от оправомощен от него заместник-министър при условия, определени с
наредба на министъра на здравеопазването високорисково наркотично
вещество коноп /марихуана/ с нето тегло 38,8 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8,0 % на
стойност 155,20 лева, съгласно ПМС № 23/ 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на
съдопроизводството, което е поставено под контрол, съгласно ЗКНВП и
Единната конвенция на ООН за упойващи средства от 1961г. и се намира в
Приложение № 1 към чл.3, т. 1 в Списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хумА.та и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.
3, пр. 1 и пр. 2, т. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК. С присъдата районният съд се е
произнесъл за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението
– наркотичното вещество коноп /марихуана/ и е постановил същото да бъде
унищожено по надлежния ред; за унищожаване на веществени доказателства,
за връщане на вещественото доказателство: лек автомобил марка „Ауди А4“ с
рег. № *** на правоимащото лице, възложил е на подсъдимата Г. А.
заплащане на разноските по делото.
Въззивния съд констатира, че при разглеждане на делото, по което е
постановена атакуваната присъда, са допуснати съществени процесуални
нарушения, които в случая са основание за отмяна на присъдата, може да
бъдат отстранени при ново разглеждане на делото и са неотстраними от
въззивната инстанция, като поради същите нарушения въззивният съд не
може да се произнесе по съществото на направените възражения в протеста.
В протокола за проведеното съдебно заседание от районния съд на
07.12.2022 г., в което съдебно заседание е постановена и произнесена
атакуваната присъда /последната като документ се намира приложена след
протокола за с.з., подписан на хартиения носител от състава на съда, като
същата присъда е и част от електронната папка на делото, подписана с КЕП
от целия съдебен състав и при заявено в електронния документ особено
мнение на председателя на състава/, е посочено започване на същото в 10:14
часа, а след тайното съвещание на съда е посочено в протокола, че е
произнесена присъдата. В същия протокол за с.з. след произнасяне на
присъдата е отразено определение за произнасяне на съдебния състав по
мярката за неотклонение на подс. М. А., като е посочено, че се отменя
същата, посочено е на последната страница от протокола, че с.з. е
приключило в 11:40 часа, като на определението за мярката е налице подпис
на председателя на състава и съдебните заседатели, след което хартиеният
носител на протокола от с.з. е подписан от съдията и съдебния секретар.
3
Видно от електронната папка на делото протоколът за с.з. като електронен
документ е подписан само от председателя на състава и съдебния секретар на
12.12.2022 г., съответно на 09.12.2022 г., като определението за мярката за
неотклонение на подс. А., произнесено след присъдата, не е подписано с КЕП
от съдебните заседатели.
В конкретния случай са допуснати от районния съд съществени
нарушения на няколко разпоредби от р. 6 на глава 20 на НПК -
„Постановяване на присъдата“. Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7
НПК в протокола за съдебното заседание се вписва обявяването на присъдата
по съответния ред, като преди това в чл. 310 НПК е посочено, че след
оттегляне на съда на тайно съвещание съдът постановява присъдата, която
изготвя в ЕИСС и я обявява незабавно след като е подписана с КЕП от всички
членове на състава на съда, като изрично в ал. 2 и ал. 3 на чл. 310 НПК е
посочено, че когато присъдата е подписана при особено мнение същото се
отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива и се излага
в писмена форма в съответните срокове по чл. 308 НПК. Видно от
приложената на л. 131-133 от делото на районния съд присъда в хартиения й
вариант същата е подписана от съдията и съдебните заседатели, участвали в
нейното постановяване, но по никакъв начин при подписването на този акт
няма отразяване, че председателят на състава е подписал присъдата с особено
мнение /макар и с оглед съдържанието на подадения протест да се
предполага, че при обявяването на присъдата на страните е заявено, макар и
това да не е отразено в хартиения вариант на присъдата, че участващият в
съдебния състав съдия е на особено мнение/. Видно от протокола за
съдебното заседание в него също при обявяването на присъдата не е
посочено, че същата е била постановено при особеното мнение на
председателя на състава, като не само не е посочено това, но и след обявяване
на присъдата целият съдебен състав е обявил на страните и е подписал на
хартиения носител на протокола за с.з. определение, с което се е произнесъл
по мярката за неотклонение на оправдания с присъдата подсъдим М. А., но е
посочил в мотивите на определението, че този подсъдим е признат за виновен
и осъден на наказание, което не следва да бъде изтърпявано ефективно. Освен
това съществено противоречие за виновността между двата съдебни акта в
хартиения им вариант по делото /присъдата и определението за мярката за
неотклонение/ е налице и съществено противоречие между присъдата в
хартиения и в електронния й вариант за това дали същата е подписана с
особено мнение от председателя на състава, като подписването на присъдата
в ЕИСС е станало няколко часа след приключване на съдебното заседание, и
същото нарушение не би било съществено ако нямаше разлика между
хартиения и електронния вариант на присъдата и подписване на същата с
особено мнение от председателя на състава, както и ако членовете на
съдебния състав не бяха подписали последователно два съдебни акта, в които
заявяват различна воля относно това виновен или невиновен е подс. М. А. и
да съществува поради това съмнение каква е действителната воля на всеки
един от членовете на съдебния състав за това. Преди обявяването на
присъдата на страните по делото в откритото с.з., установеното подписване на
присъдата с КЕП от съдебния състав след приключване на съдебното
заседание, липсата на отбелязване на особеното мнение на председателя на
състава в хартиения вариант на присъдата, който съгласно отразеното в
протокола от с.з. е обявеният на страните и в същото време подписване от
съдебния състав на определение за мярката за неотклонение, в което е
4
посочено, че съдът е признал подс. М. А. за виновен /в който смисъл е
особеното мнение на съдията, изготвено и приложено след мотивите на
присъдата/, от така отразеното в протокола за с.з. може да се направи извод,
че е налице нарушение на чл. 305, ал. 7 НПК, защото макар и да е
постановена оправдателна присъда за подс. М. А. съдебният състав с
подписването на определението за мярката /след обявяването на присъдата/ е
посочил, че е признал същия за виновен и по този начин е поставил под
съмнение невинността на оправдания, като обсъдено с другите съществени
противоречия между хартиения и електронния вариант на присъдата сочи на
това въззивният съд да не може да разбере каква е била действителната воля
на целия съдебен състав при решаване на въпроса в присъдата относно това
виновен или невиновен е подс. М. А., поради което следва да се приеме
допуснато съществено нарушение на чл. 305, ал. 7 НПК и чл. 310, ал. 3 НПК
мотивите на съдебния състав по мярката за неотклонение на подс. М. А.
поставят под съмнение оправдаването на същия с обявената преди това
присъда, в която не е отбелязано по никакъв начин особеното мнение на
председателя на състава при подписването на обявения в с.з. хартиен вариант
на съдебния акт.
С оглед изложените по-горе съображения според въззивната инстанция
при постановяване и подписване на присъдата са допуснати нарушения на
императивни разпоредби – чл. 305, ал. 7 НПК и чл. 310, ал. 3 НПК, заради
които съществени процесуални нарушения според въззивната инстанция
следва да се приеме както нарушение на правилото при постановяване на
оправдателна присъда да не се поставя под съмнение невинността на
оправдания, така и с обявяване на подписана на хартиен носител присъда, в
която в противоречие с електронния варианта на същата не е отбелязано
особено мнение на председателя на състава при подписването на диспозитива
преди обявяването й, което по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК е абсолютно
основание за отменяване на присъдата, защото е ограничило правата на
оправдания подсъдим и на прокурора. Посоченото процесуално нарушение
при постановяване и обявяване на присъдата не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, тъй като същото засяга извършени действия
/постановяване и обявяване на присъда/, които не могат да бъдат повторно
извършени от въззивната инстанция без да се засегнат съществено правата на
всички страни, участвали в делото пред първоинстанционния съд, като
въпреки оправдаването на подс. М. А. не може да се приеме, че не е налице
основание за връщане на делото за отстраняване на тези съществени
процесуални нарушения, доколкото е налице съответен протест за неговото
осъждане.
Поради горните мотиви предвид констатираните абсолютни
процесуални нарушения съдът счита, че присъдата следва да се отмени и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2
във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК съдът
РЕШИ:

5
ОТМЕНЯВА Присъда N 50 от 07.12.2022 г. по н.о.х.д. N 392/2021 г. по
описа на Районен съд – Петрич и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за постановяване на същото.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6