МОТИВИ по В.Н.О.Х.Д № 64/2019 г. на Окръжен съд – гр.
Перник, НК, въззивен състав
Производството е по реда на глава ХХI от
НПК.
С присъда № 518 от 11.09.2018 г. по Н.О.Х.Д. № 2300/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник решаващият състав е признал подсъдимия М.Ю. Е., с ЕГН:
********** за виновен в това, че на 05.03.2017 г., в гр. Перник, по ул. „***“,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство (МПС) без съответно свидетелство за управление (с
Наказателно постановление № 15 – 4332 – 001573 от 29.04.2015 г. на Началник
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, влязло в
сила на 04.05.2016 г. и Наказателно постановление № 15 – 4332 – 007998)
от 04.06.2015 г. на Началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР, влязло в сила на 04.05.2016 г.), е управлявал МПС –
лек автомобил „Ровър 220“ с рег. № ***, без съответно свидетелство за
управление – престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, както и
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Със същата присъда и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено
подсъдимият да изтърпи и наказанието, определено му със споразумение по НОХД №
602/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, влязло в сила на
19.11.2015 г., а именно една година „лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е постановено изтърпяване и на
двете наказания „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба с вх. № 24268/19.09.2018
г. от страна на адв. К.М. от САК – защитник на подсъдимия Е.. В същата се
излагат доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, а и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че
от доказателствата по делото не можело да се установят елементите от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение. В тази връзка се оспорва
авторството на деянието от страна на подсъдимия Е.. В допълнение се твърди, че
обжалваният съдебен акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка.
Критикува се извършеният от първоинстанционния съд доказателствен анализ на
събраните по делото доказателства, като се акцентира върху множеството
противоречия в тях и най-вече в свидетелските показания. Навежда се правилото,
че осъдителната присъда не може да почива на предположения. По тези съображения
се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена като вместо нея бъде
постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Не се
правят доказателствени искания.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна на
държавното обвинение.
В разпоредително заседание, проведено на 19.03.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели или вещи лица, но
е постановил лично явяване на подсъдимия с оглед осигуряване на възможност за
даване на обяснения от негова страна и
пред настоящия съдебен състав.
В открито съдебно
заседание, проведено на 16.04.2019 г., представителят на държавното обвинение –
прокурор Михайлов счита, че събраните в хода на делото доказателства могат да
се обособят в две групи, които обаче са противоречиви помежду си. Обръща
внимание, че на досъдебното производство действително са били допуснати
процесуални нарушения, които са довели до невъзможност за приобщаване по делото
на видеозаписите относно дейността на полицейските служители. Посочва, че видно
от събраните писмени доказателства, на процесната дата един от полицейските
служители е бил с различно работно място. Пледира за постановяване на съдебен
акт при съобразяване на тези обстоятелства.
В съдебното заседание
пред въззивния съд подсъдимият М. Е., редовно призован, се явява лично и със
защитника си – адв. Т.Г.. В пледоарията си защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата като излага доводи, че инкриминираното деяние не е извършено от
обективна страна, поради липса на доказаност относно авторството на същото.
Излага подробни съображения срещу кредитирането на показанията на свидетелите
на държавното обвинение. В тази връзка обръща внимание, че по делото се
съдържат данни, че единият от разпитаните полицейски служители е имал предходни
конфликтни отношения с подсъдимия. Моли при формиране на изводите си съдът да
вземе предвид показанията на свидетелите на защитата, в това число разпитаният
във въззивното производство, които счита за логични и достоверни. По тези
съображения моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като вместо нея
бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият
Е. заявява, че не желае да дава обяснения пред въззивния съд. В лична защита поддържа казаното
от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Пернишкият ОС,
след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от представителя на
държавното обвинение и от защитника на подсъдимия в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда
поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при частично
тълкуване на доказателствата по делото, без те да са обсъдени съвкупно и в
съответствие със закона и с принципите на наказателния процес. При преценката
на същите доказателства, както и на тези събрани във въззивното производство,
настоящият състав намери основания за промяна във фактическата обстановка по
делото и прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Ю.
Е. е роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, *** образование, женен, работи, осъждан, с ЕГН **********.
На *** подсъдимият
Е. е придобил правоспособност за
управление на МПС, категории В и М. В тази връзка на същата дата му е издадено
свидетелство за управление на МПС № *** със срок на валидност до 16.07.2014 г.
Още на 11.06.2009 г. обаче подсъдимият загубил правоспособността си по реда на
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – доколкото поради извършени от негова страна нарушения
на правилата за движение, установени с влезли в сила наказателни постановления,
му били отнети всички 39 контролни точки. В тази връзка и на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП със ЗППАМ
№ 10016/2009г. на Началник сектор ПП при ОДМВР гр. Перник свидетелството му за
управление на МПС било иззето.
От момента на отнемане на последното до инкриминираната дата подсъдимият
Е. не е предприел никакви действия за възстановяване на контролни
точки с оглед ново придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Въпреки това обаче в посочения период подсъдимият
няколкократно управлявал МПС. В тази връзка последният бил наказан по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 15-4332-001573
от 29.04.2015 г. на Началник Отдел „ПП“ при СДВР, и с Наказателно постановление
№ 15-4332-007998 от 04.06.2015 г. на Началник Отдел „ПП“ при СДВР. Двете
наказателни постановления били връчени на подсъдимия лично на 26.04.2016г.
срещу подпис. Доколкото не били обжалвани в законоустановения срок същите
влезли в сила на 04.05.2016 г.
На инкриминираната дата – 05.03.2017 г., за времето от
08.00 до 20.00 часа свидетелите М.П. С. и А. Г. Г. – мл. автоконтрольори в сектор ПП
при ОД МВР – Перник били в състава на
автопатрул № ***. В изпълнение на служебните си задължения последните
извършвали проверки на МПС, които описвали в ежедневна форма за отчет по образец
– като в същата посочвали час на спиране и час на освобождаване на МПС, номер
на превозното средство, нарушител и др. данни. В отчета за 05.03.2017 г. било отбелязано, че в диапазона
от 09.42 ч. до 09.48 ч. на ул. „***“ № ** св. С. и св. Г. са извършили проверка
на превозно средство марка „Ровър
220“ с рег. № *** и с водач подсъдимия Е..
По повод на същата св. М. С. съставил срещу последния АУАН № ***, вменявайки му като нарушение,
че управлява МПС без да притежава съответно свидетелство за управление.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил подписан от
съставителя и от свидетелите А. Г. и И. Д. като било отбелязано, че водачът
отказва да подпише акта. Св. Д. – младши
инспектор при *** РУ гр. Перник, също бил на работа на инкриминираната дата, като част от състава на автопатрул № ***. На последния обаче било
възложено в периода от 08.40 до 13.00 да извършва обход на с. Драгичево, с.
Рударци и с. Кладница.
От своя страна относно
инкриминираната дата подсъдимият Е. имал уговорка със свои познати, сред които
и св. Н.А., да го вземат от дома му около 08.00 часа сутринта и да отидат на
мотописта, находяща се в с. Бучино, където цял ден да карат мотори, доколкото същия
ден, като първа неделя на м. март, се откривал сезонът за този вид спорт.
Към инкриминираната дата
подсъдимият Е. и св. М. С. се познавали бегло по повод работни взаимоотношения,
преди свидетелят да стане полицейски служител.
Сред
приятелите на подсъдимия към посочената дата бил и св. М. М., интимен приятел
на св. М. С.. Последната от своя страна притежавала лек автомобил, марка „Ровър
220“ с рег. № ***. Същият се управлявал от свидетелката, а от св. М. само по
изключение в нейно присъствие или при техническа неизправност.
Предвид съставения акт и предходните му
административни наказания М. Е. бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 343 в от НК.
По доказателствата:
Посочената фактическа
обстановка се установява от всички доказателства по делото – гласни: показанията на свидетелите: М.П. С., А.
Г. Г., И.И. Д., М. В. С. и М. А. М., дадени
в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а за първите четирима и пред
орган на досъдебното производство (приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им – за първите трима свидетели при условията на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, а за Д. и по т. 1 от НПК, за св. С. – при условията на чл. 281,
ал. 5, вр. ал.1, т. 2 от НПК), обясненията на подсъдимия, както и показанията
на св. Н.В.А., разпитан в хода на въззивното съдебно следствие; и писмени –
съдържащи се в досъдебно производство № 205/2017 г. по описа на 02 РУ ОД на МВР
– Перник, подробно изброени в описа към него, приобщени по реда на чл. 283 от НПК; писмените доказателства, събрани в първоинстанционното съдебно следствие –
удостоверение от 23.01.2018 г. на зам.
районен прокурор при РП – Перник (л.71), писмо, рег. № 115800-3015 от
01.06.2018 г. на Началник сектор ПП при ОД МВР Перник с приложена към него
ежедневна форма на отчет за 05.03.2017г. (л.123-124), писмо, рег. № 379600-3990/01.06.2018
г. на началник 02 РУ при ОД МВР – Перник с приложените заверени
копие-извлечение на ежедневна ведомост за 05 срещу 06.03.2017 г., седмичен
график за 27.02. – 05.03.2017 г. и инфирмационна карта за дейността на наряд,
рег. № А105931/05.03.2017г. (л. 125 – 131),
справки от УИС на Прокуратурата на Р. България, както и заключението по
извършената съдебно-почеркова експертиза на НТЛ-ЕКД при ОД МВР – Перник.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно
приетата от него фактическа обстановка, които обаче не почиват на пълен и
всестранен анализ на доказателствата по делото в това число възпроизвеждат
неизяснени противоречия в същите. Показанията на свидетелите са обсъдени
едностранчиво, като твърденията, изложени от свидетелите на обвинението са
приети безкритично. Не са обсъдени противоречията между последните и
показанията на други свидетели по делото, както и обясненията на подсъдимия. Не
са отчетени и неяснотите в показанията на свидетелите на обвинението предвид
събраните писмени доказателства.
Действително, както са посочили и районният съд и
представителят на Окръжна прокуратура – гр. Перник, по делото са налице две
основни групи свидетелски показания. Към първата група се отнасят показанията
на свидетелите М. С., А. Г. и И. Д., а
към втората група – на свидетелите М. М., М. С. и Н.А.. Към втората група
доказателства следва да се причислят и обясненията на подсъдимия Е..
В тази връзка св. С. и св. Г. са категорични, че сутринта
на инкриминираната дата на ул. „***“ са спрели за проверка автомобил,
управляван от подсъдимия Е.. Заявяват и че са извършили справка чрез техническо
средство – таблет. На последно място посочват и че след като св. С. е съставил
на водача АУАН, подсъдимият е отказал да го подпише. Същевременно обаче и
двамата не си спомнят какви документи им е представил подсъдимият и дали въобще
им е представил такива. В тази връзка относно установяване самоличността на
подсъдимия правят впечатление твърденията на св. С., който посочва, че е
установил същата по снимката на лицето, съдържаща се в електронното досие,
видимо на таблета, но впоследствие уточнява, че всъщност познава Е. от дълго
време. Освен това при преценката на показанията на св. С., депозирани пред
съда, следва да се вземе предвид и заявеното от същия обстоятелство, че през м.
юни 2017 г. в хода на полицейско разследване е изразил съмнения в съпричастност
от страна на подсъдимия по повод унищожаване на негово имущество. В тази връзка
като основание за това съмнение свидетелят е посочил именно проверката и
съставения на Е. АУАН от 05.03.2017 г., т.е. повод, настъпил повече от три
месеца по-рано.
На следващо място при преценка на достоверността
на показанията на св. С. и св. Г. въззивният съд взе предвид и представената по
делото ежедневна форма за отчет по образец относно дейността на
същите на инкриминираната дата (л.123-124).
Съгласно последната автомобил с ДК № *** и водач М.Е. е спрян за проверка на
ул. ***. Същевременно обаче и двамата твърдят в показанията си, че подсъдимият
е бил спрян за проверка на ул. „***“, както между впрочем е посочено и в
обвинителния акт. Последната обаче се намира на известно разстояние спрямо
посоченото в отчетната форма място на проверка – ***. В приложената отчетна
форма прави впечатление и още едно обстоятелство – съгласно същата проверката
на подсъдимия е извършена в диапазона от 09:42 часа (час на спиране) до 09:48
часа (час на освобождаване) на инкриминираната дата. За това време от само шест
минути съгласно показанията на св. С. и св. Г. същите са проверили
самоличността на водача и данните за автомобила, съставили са на подсъдимия
АУАН и предвид отказа му да го подпише са се свързали със свои колеги, като на
място е пристигнал св. Д., който е подписал акта като свидетел на отказа и едва
след това подсъдимият Е. е бил освободен (доколкото св. Д. заявява в
показанията си, че подсъдимият е бил при автомобила си при пристигането му).
Същевременно от представената форма за отчет е видно, че другите, извършени от
свидетелите проверки на МПС същия ден, са били с продължителност от поне десет
минути.
Показанията на св. Д. от своя
страна също не могат да опровергаят съмненията относно достоверността в
показанията на св. С. и св. Г.. В тази връзка въззивният съд намира за нужно да
отбележи, че съгласно информационната карта за дейността на наряда, към който е
бил зачислен св. И. Д. – за времето от 08:40 до 13:00 часа на инкриминираната
дата на същия е било възложено извършване на обход на с. Драгичево, с. Рударци
и с. Кладница. В посочения документ е записано и че съответната дейност е била
надлежно осъществена в посочения времеви период като липсва отбелязване нарядът
да се е отклонявал от зададения маршрут. Същевременно обаче на настоящия състав
е служебно известно, че ул. „***“, а и ул. *** в гр. Перник, се намират на
значително разстояние в пространствено отношение от маршрута за обход, възложен
и извършен от св. Д.. В тази връзка пристигането на свидетеля на мястото,
където са извършвали проверка на подсъдимия св. С. и св. Г. представлява едно
значително отклонение от възложената му дейност, за каквото обаче няма никакви обективни
данни по делото. На последно място дори да се приеме, че все пак св. Д. се е
отклонил от маршрута за обход, то обективно не е било възможно последният да
пристигне до мястото на проверката в рамките само на шест минути, колкото
изобщо е траела същата съгласно ежедневната отчетна форма. На последно място
следва да се отбележи и още едно съществено противоречие между показанията на
св. Д., дадени пред съда, и тези, дадени в хода на досъдебното производство. В
тази връзка пред съда свидетелят посочва, че само се е подписал в АУАН като
свидетел на отказ, без да чете акта, нито да провери дали действително водачът
отказва да подпише. Същевременно в показанията си в хода на досъдебното
производство посочва, че е извършил съответните действия. Това разминаване
свидетелят обяснява пред районния съд с липсата на ясен спомен. В тази връзка
въззивният съд отбелязва, че действително изминалият период от време донякъде
обосновава такова разминаване, но не може да не направи впечатление, че св. Д. депозира
пред съда сравнително подробни твърдения относно други по-незначителни
подробности относно процесния случай – напр. модел на автомобила,
местоположение на подсъдимия съответно на св. С. и св. Г.
(в патрулния автомобил) при пристигането му.
Относно извършеното в хода на
досъдебното производство разпознаване на подсъдимия, въззивният съд намира, че
същото е опорочено поради установеното предходно познанство между разпознаващия
– св. С. и подсъдимия Е.. Освен това към момента на извършване на същото св. С.
вече е изразил съмненията си за съпричастност на подсъдимия към унищожаването
на имуществото му – лек автомобил.
Относно показанията на св. М. С.
и св. М. М. следва да се отбележи, че действително същите касаят един друг
аспект от инкриминираното деяние, а именно посочения в АУАН автомобил, относно
който се твърди, че е бил управляван от подсъдимия. В тази връзка макар и
двамата да нямат конкретни спомени относно инкриминираната дата, свидетелите са
категорични, че автомобилът с ДК № ***, собственост на св. С., никога не се е
намирал във фактическа власт на подсъдимия. Свидетелката освен това изрично
уточнява, че колата й трябва непрекъснато, доколкото работи на две места и й се
налага да пътува. Действително, както е посочил и районният съд,
инкриминираната дата – 05.03.2017 г. е бил неделен, т.е. неработен ден, но не
следва да се пренебрегва обстоятелството, че св. С. живее в гр. ***, а
подсъдимият в гр. Перник, поради което използването от негова страна на
автомобила на територията на гр. Перник предполага същата да е била лишена от
фактическа власт върху колата за сравнително продължителен период от време.
Подобно обстоятелство дори в неделен ден, свидетелката не е могла да не
възприеме.
Обясненията на подсъдимия,
депозирани пред районния съд, от своя страна кореспондират с показанията на разпитания
пред въззивния съд свидетел Н.А.. В този смисъл последният категорично посочва,
че на инкриминираната дата е бил заедно с подсъдимия от 08:00 часа сутринта до
16:00 – 17:00 след обяд като заедно с други лица двамата са карали мотори на обособена
за целта писта в района на с. Бучино. Освен това св. А. уточнява, че сам е
управлявал автомобила, с който във въпросния ден, той, подсъдимият и още две
лица са се придвижили до пистата. Тези твърдения съответстват и на посоченото
от подсъдимия в хода на съдебното следствие. По тези съображения макар
обясненията на подсъдимия да имат специфична функция в наказателния процес – от
една страна като средство за защита, а от друга страна като доказателствено
средство, въззивният съд намира, че следва да вземе предвид същите при
формиране на изводите си по делото, доколкото те не се явяват изолирани от
останалия доказателствен материал, а както бе посочено се подкрепят пряко от
показанията на св. А. и косвено от показанията на св. М. и св. С..
Предвид така направения
доказателствен анализ въззивният съд намира, че очертаните по-горе две групи
свидетелски показания са противоположни по между си като показанията на тримата
полицейски служители подкрепят обвинението, а показанията на св. М., св. С. и
св. А. оневиняват подсъдимия. В тази връзка при преценката си кои показания да
кредитира настоящият състав отчете едновременно обстоятелството, че показанията
на полицейските служители съдържат редица противоречия и неясноти, но същевременно
и обстоятелството, че св. А. и св. М. са приятели на Е., а св. С. е интимна
приятелка на св. М., макар да познава подсъдимия само бегло. Все пак при
преценката на показанията на полицейските служители, следва да се вземе предвид
и че достоверността им се поставя под съмнение от приетите по делото писмени
доказателства, както бе подробно изяснено по-горе, поради което и въззивният
съд намира, че същите не могат да бъдат кредитирани с доверие с оглед
обосноваване доказаност на повдигнатото обвинение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка и при
тези изводи относно доказателствата по делото, настоящият съдебен състав счита,
че от обективна страна инкриминираното деяние не е осъществено от подсъдимия М.Ю.Е.,
поради което първоинстанционната осъдителна присъда следва да бъде отменена, а
подсъдимият Е. – оправдан. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по
делото не се установява с категоричност авторството на деянието от страна на
подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303,
ал. 1 от НПК изрично урежда принципа, че присъдата не може да почива на
предположения, а ал. 2 от същия текст постановява, че съдът признава подсъдимия
за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Именно това
изискване за доказаност на обвинението по несъмнен начин не е изпълнено в
настоящия случай. В тази връзка следва да се отбележи, че тежестта на доказване
на обвинението в наказателния процес по делата от общ характер се носи от
държавното обвинение. Последното следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия. В настоящия
случай обаче от събрания по делото доказателствен материал не може да се
достигне до еднозначно и безпротиворечиво заключение в този смисъл. Посоченият
извод следва от констатираните противоречия в същия, които въпреки усилията на
съда, в това число на въззивната инстанция, служебно да събере допълнителни
доказателства (като извърши разпит на подсъдимия, изиска записите от видео
заснемането на дейността на полицейските служители на инкриминираната дата), не
можаха да бъдат изяснени в пълнота. По тези съображения подробно аргументираното
по-горе обстоятелство, че спрямо достоверността на доказателствата, върху които
е изградена обвинителната теза, са налице основателни съмнения, обективно не
може да бъде пренебрегнато. Осъждането на подсъдимия при това положение би
означавало осъдителната присъда да почива на предположения, което е недопустимо
(в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 506 от 28.06.2005 г. на ВКС по н. д. №
1027/2004 г., I н. о.; Решение № 491 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 488/2009 г., I н. о. и др.).
В тази връзка следва да се отбележи и че съгласно
общия принцип за невиновност на подсъдимия, последният не следва да доказва, че
е невинен. Задължението за доказване на вината му се носи от държавното
обвинение, като ролята на защитата се свежда единствено до поставяне под съмнение
на неговата обвинителна теза. В конкретния случай чрез доказателствата, които
оневиняват подсъдимия, тази „доказателствена тежест“ на защитата е изпълнена,
доколкото настоящият състав преценява като съществени създадените в
основателността на обвинението съмнения. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че последните компрометират основните доказателства, върху
които се гради обвинителната теза, като същевременно липсват достатъчно други
обективни доказателства за преодоляване на този дефицит на обвинението. По тези
съображения въззивният съд не можа да достигне до извод за несъмнена доказаност
на обвинението, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Предвид извода, че инкриминираното деяние не е
осъществено от обективна страна поради недоказаност на авторството на същото от
страна на подсъдимия, въззивният съд не намира за нужно да обсъжда субективните
елементи от престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 от НК.
По изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.