Р Е Ш Е Н И Е
№52
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Н.О. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10029 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът В.В.Д. ***, чрез ***С.
от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №246 от 15.12.2021 година,
постановено по АНД №502/2021 година по описа на Горнооряховският районен съд.
Според оплакванията решението на съда е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на закона - чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Конкретните
оплаквания на касатора са, че съдът при неправилна
оценка на доказателствата е възприел фактическа обстановка, която не е
меродавна и оттам неправилно е приложил закона. Всъщност, поддържа се, че за касатора, като водач на МПС е било фактически невъзможно да
осъществи действие, при което да е реализиран удар с преминаващият покрай нея
отдясно автомобил, тъй като при това положение водачът на този автомобил би
следвало да се намира в дясната лента за движение. Тази лента обаче е била
заета от паркиран там лек автомобил,п при което няма как да бъде осъществен
механизма на деянието, описан и в протокола за ПТП и в свидетелските показания.
Всъщност според касатора можел да се осъществи друг механизам на произшествието, при който обаче нарушител на
правилата за движение по пътищата е друг водач на МПС, участвал в това
произшествие. С тези и други аргументи, поддържани в представената по делото
писмена защита моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление. Допълнителни аргументи се навеждат в представената от ***С. от
ВТАК писмена защита по делото.
Ответникът по касация Районно управление – Горна Оряховица при ОДМВР –
Велико Търново, не заема становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за правилност на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №21-0268-000684 от 31.05.2021
година на началника на РУ – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с
което, на основание мл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП на В.В.Д. е наложена глоба от 200 лева.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, сред които приобщеният протокол за ПТП и
свидетелските показания на тримата свидетели, един от които е пострадалото
лице, се установява, че на 28.04.2021 година жалбоподателката по делото /касатор понастоящем/ е извършила от обективна и субективна
страна нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. То се изразявало в това, че същата,
при управление на МПС „Пежо 207“ с Р№ ..., на улица Иван Момчилов до №2а, в
посока към улица „Свети Княз Борис първи“, преди извържване
на маневра, изразяваща се в преминаване от лявата лента на уличното платно в
дясната му лента не се е убедила, че няма да създаде опасност за минаващият край нейният автомобил лек автомобил, марка
„БМВ“ с Р№ ..., управляван от свидетеля И. и без да се съобрази с неговото
движение и посока, причинила ПТП с материални щети по автомобила, изразяващи се
в охлузена предна броня, преден ляв калник, преден десен калник и счупен преден
ляв фар. Съдът е кредитирал на първо място показанията на свидетеля И. с оглед
качеството му на пострадал. Посочил е, че при анализ на следите от
реализираното ПТП, които следи са фиксирани в протоколите за ПТП и показанията
на свидетеля И. се установява, че жалбоподателката е спряла в лявата лента за
движение, като част от гумите и са били в платното за насрещното движение. От
това положение жалбоподателката е предприела маневра за преминаване в дясната
лента за движение, без да подаде десен пътен пътепоказател, когато
непосредствено до нейният автомобил се е намирал автомобила на свидетеля И.,
който сее движил по това дясно платно. Извън
данните от двата приобщени от съда протокола за ПТП, тези изводи са обосновани
и със снимковия материал, установяващ настъпилите материални щети. Съдът е
посочил, че във всички случаи задължение на жалбоподателката е да се убеди
преди предприемането на маневрата за липсата на опасност при осъществяването и,
което не е сторено.
С оглед на констатираното съдът е приел, че в случая е налице
проявление на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП с оглед неспазване на правилата за
предимство, имащи значение за предприемането на маневрата.
От правна страна съдът приема, че с поведението си настоящият касатор е реализирал един от предвидените състави по
чл.179, ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от с.з, нарушавайки
изискването на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че при осъществяване на
производството са спазени изискванията на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН, като
описаните обстоятелства са пълни и точни. Правилно според районният съд за
установеното нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора по реда на чл.179, ал.2 от закона, доколкото
поведението му от една страна представлява неспазване на правило за
разминаване, а от друга страна е пряка и непосредствена причина за настъпилото
ПТП. Най – сетне в решенето си съдът е
констатирал, че конкретният случай не е маловажен по разума на приложимата
редакция на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Според състава на чл.179, ал.2, предложение трето от ЗДвП „Който поради нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието
не съставлява престъпление.“
Този състав е субсидиарен /прилага се
доколкото деянието не е престъпно/, като изисква причинно следствена връзка
между съставомерния резултат - причиняване на ПТП по смисъла на §6, т.30
от ДР на ЗДвП и нарушаването на някое от изискванията, визирани в нормата на
чл.179, ал.1 от закона /които са посочени изчерпателно/ от страна на субекта на
нарушението.
Според описания в наказателното постановление механизъм на деянието,
управляваното от касатора МПС се е движило по улица
„Иван Момчилов“, когато е спряло до №2а в посока към улица „Княз Борис Първи“,
като това спиране представлява част от маневра за завиване на ляво и е станало
в лявата част от пътното платно по посока на собственото си движение. След това
управлявания от касатора автомобил променя посоката
на движението си, като тръгва към дясната част на същото пътно платно, без да
подаде съответния сигнал за това и без да пропусне минаващия
в тази част на платното друг лек автомобил, управляван от Б. И.. Стига се до
удар на този автомобил, в следствие на който управлявания от И. лек автомобил
леко удря и охлузва паркирания в най – дясната част от платното друг лек
автомобил, като и по трите МПС са налице материални щети.
Обратно на соченото в касационната жалба, а и в писмената защита,
обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетеля очевидец Б. И. и ги е
съпоставил с отразеното в двата приобщени по делото протокола за ПТП
/листове 54 и 55 от първоинстанционното
дело/. Всъщност съпоставянето на схемите на ПТП, описани в двата протокола води до извод, че обстановката при
реализирането на ПТП, описана в тези протоколи, съответства на отразеното в
обстоятелствената част на НП и се допълва от свидетелските показания на
свидетеля И.. Двата протокола са подписани жалбоподателката, като следва да се
отбележи, че схематично описаните в тях щети на трите МПС, участвали в
произшествието се припокриват с данните, които се виждат при прегледа на
събрания от съда снимков материал.
При това положение правилно съдът констатира формалната
законосъобразност на наказателното постановление.
Защитната теза на касатора за невъзможността
да се реализира описания в двата протокола и НП механизъм на деянието не може
да се възприеме и правилно не е възприета от първоинстанционния съд. Видно от
схемите на ПТП в двата протокола, управлявания от касатора
автомобил не е спрял успоредно на неправилно паркиралия автомобил на третия
участник в ПТП, а преди това, оставяйки потенциална възможност на следващ
автомобил да заобиколи този неправилно паркиран
автомобил, без това да пречи на управлявания от жалбоподателката автомобил. Причината
за възникването на ПТП е именно предприетата маневра на жалбоподателката за връщане към дясната
част от пътното платно чрез продължаване на движението и заобикалянето на
неправилно паркиралия трети автомобил, която маневра е предприета без подаване
на съответния сигнал и без съобразяване на обстоятелството, че по този начин се
препятства възможността други автомобили, които се движат в дясната част на
платното, да заобиколят неправилно паркирания
автомобил без по този начин да засягат потенциалната маневра на
жалбоподателката за завиване наляво.
Правилно при това положение съдът, както и административно-наказващият
орган са приели, че това поведение нарушава изискването на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
като представлява и неспазване на правилата за предимство при осъществяване на
маневрата /вж. и чл.79 от ППЗДвП/. Неспазването на
правило за предимство се обхваща от чл.179, ал.1, т.5, предложение четвърто от
закона и при причиняване на ПТП води до съставомерност
на деянието по чл.179, ал.2, предложение трето от ЗДвП.
Що се касае до претенцията за неправилност на решението, дължаща се на
неприлагането на института на маловажност по чл.28 от ЗАНН, то настоящият
касационен състав напълно споделя изложеното в мотивите на съдебното решение на
районният съд, като препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изречение второ
от АПК.
Следва решението да бъде оставено в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №246 от 15.12.2021 година, постановено по АНД
№502/2021 г. по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.