№ 15961
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110139594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от И. А. Т. срещу ответника „ФИРМА“
ЕООД осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 от КТ
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 20000,00 лв. –
частичен иск от общо дължима сума в размер на 29871,90 лв., представляваща
обезщетение за неимуществен вреди от трудова злополука, настъпила на
01.07.2020 г., на път I-8-Калотина-СОП, участък от км. 15+500 до км.
32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане № 29703 от
15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град, ведно със законна лихва за забава от
датата на настъпване на инцидента – 01.07.2020 г., до окончателното плащане
на вземането.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение, въз основа на
трудов договор, сключен с ответника на 24.02.2020 г. На 01.07.2020 г.
претърпял трудова злополука на път I-8-Калотина-СОП, участък от км. 15+500
до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане № 29703 от
15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град. Сочи се, че на посочената дата около
14:00 часа ищецът участвал в извършването на арматурни работи на обект,
изпълняван от ответника, при което получил токов удар. На място пристигнал
1
екип на бърза помощ и ищецът бил закаран в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов –
София“ с поставена диганоза „El. Combustion 1% I-IIAB-III manus et pedis dex.
Electrocutio.”. В резултат на трудовата злополука ищецът получил
травматични увреждания – изгаряния на дясното ходило и дясната ръка, което
наложило оперативна намеса и на 02.07.2020 г. ищецът бил опериран. На
06.07.2020 г. ищецът бил изписан за домашно лечение. Твърди се, че е
настъпило влошаване в състоянието на ищеца, което наложило същият да
постъпи отново в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов – София“ на 12.07.2020 г., като
останал там до 14.07.2020 г. В този период – на 13.07.20202 г., е извършена
нова оперативна интервенция. На 14.07.2020 г. ищецът отново бил изписан за
домашно лечение. Излагат се доводи, че вследствие на процесния инцидент
ищецът претърпял болки и страдания, изживял е силен емоционален шок и до
момента не е преодолял стреса, получен в резултат на случилото се. Ищецът
твърди, че е изпитвал силни болки в дясната ръка и десния крак, имал е
чувството, че посочените крайници са изгорели, не е можел да се движи и е
мислил, че ще умре. След изписването му от болницата се е наложило
семейството му да се грижи за него, тъй като не е бил в състояние да се грижи
сам за себе си. Изпитвал е затруднения в извършването на обичайните си
ежедневни дейности и в придвижването си. Твърди, че и до момента не се е
възстановил от случилото се, дълго време след злополуката е бил
неработоспособен и не е могъл да изпълнява професията си. Сочи, че е млад
човек и преди инцидента бил жизнерадостен, а след това се затворил в себе си,
изолирал се от приятелите си, обземали го мрачни чувства и се безпокоял за
състоянието си, започнал да получава силни болки в кръстната област,
изтръпвания и слабост в двата крака. Ищецът посочва, че е завел щета пред
застрахователя на ответника, при което му било заплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 128,10 лв. и това е било
съобразено от ищеца при определяне размер на исковата му претенция.
Посоченото обуславяло интереса му от предявяване на исковата му претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който заявява, че искът е изцяло неоснователен, като изложените
от ищеца факти не отговарят на истината. Сочи за безспорни следните
обстоятелства: 1. Наличието на трудово правоотношение с ищеца, възникнало
въз основа на трудов договор № 2020/02-532 от 24.02.2020 г. и Допълнително
2
споразумение № 532 от 24.02.2020 г., по силата на което ищецът заемал при
ответника длъжността „общ работник, персонал работник“, с код по НКПД
9313001; 2. Наличието на трудова злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на
път I-8-Калотина-СОП, участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за
трудова с влязло в сила Разпореждане № 29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-
София-град; 3. На ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 128,10 лв. от „ЗАД „Армеец“ АД.
Сочи, че трудовата злополука е настъпила при следните обстоятелства, а
именно – на 01.07.2020 г., около 14:00 часа ищецът е участвал в направата на
арматура и доставя необходимите консумативи за това, държал е арматурна
тел, която прехвърлил през моста, за да не се оплита и да намотае
необходимото количество за работа, под моста обаче минавало високо
напрежение заради влаковата линия. Сочи, че по този начин се е стигнало до
процесния инцидент. Твърди се, че ищецът не е изпълнил препоръките при
проведения инструктаж за безопасност на труда на обекта. В тази връзка
твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца при допусната от
последния груба небрежност. Излагат се съображения в тази насока, а именно,
че ответникът всеки ден е провеждал инструктаж на работниците,
обслужващи този обект, имало е табела „Високо напрежение“, поставена от
възложителя „ФИРМА“ АД, всеки ден преди започване на работа е
извършвана проверка във връзка с обезопасяването на площадката. Твърди се,
че е изплатил на ищеца сумата в общ размер на 4800,00 лв. за подпомагане на
последния. Твърди, че възстановяването на ищеца е продължило около 3
месеца, след което същият се е върнал на работа. Излагат се доводи, че ищецът
е преодолял и психическата травма от процесния инцидент. Сочи се, че
ищецът се е върнал на работа на 28.09.2020 г., като е работил до 27.05.2021 г.,
когато трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1 от КТ. Ищецът бил декларирал, че няма никакви
претенции към ответника. Предвид изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
3
Представени са следните писмени доказателства във връзка с трудовото
правоотношение между страните: заявление за назначаване на работа от
ищеца до ответника от 24.02.2020 г.; трудов договор № 2020/02-532/24.02.2020
г., сключен между ответника като работодател и ищеца като работник на
длъжност „общ работник строителство“; допълнително споразумение от
01.02.2021 г. към посочения трудов договор; молба от 25.05.2021 г. от ищеца
до ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
325, ал. 1 от КТ; заповед № 44/27.05.2021 г., издадена от ответника, с което
процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1
от КТ, считано от 27.05.2021 г.; справка изх. № 22388203089364/24.02.2020 г. и
справка изх. № 22388213235293/03.06.2021 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, ведно с
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 24.02.2020 г. и от 27.05.2021 г.
По делото са приети следните писмени доказателства във връзка с
трудовата злополука: разпореждане № 29703 от 15.07.2020 г. от ТП на НОИ
София, с което декларираната злополука е приета за трудова, ведно с писмо от
ТП на НОИ София от 27.10.2020 г., от което се установява, че разпореждането
не е обжалвано и е влязло в сила на 25.08.2020 г.; декларация за трудова
злополука № 1/13.07.2020 г.; протокол за трудова злополука № 1/13.07.2020 г.;
обяснения на М.А.С., А.Р.О., А.М.А..
По делото е представена следната медицинска документация: писмо с
изх. № 94-380-1/28.10.2020 г. от ЦСМП – София, от което се установява, че на
01.07.2020 г. е регистрирано повикване за ищеца, пострадалото лице било
посетено от екип на ФСМП – Сливница, установена е сериозна травма на
място и ищецът е хоспитализиран в „Пиргово“, ведно с доказателства в тази
насока; извлечение от амбулаторната книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“;
история на заболяването № 17968, ведно с медицинска документация във
връзка с проведеното на ищеца лечение; Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ за болничен престой на ищеца от 01.07.2020 г. до 06.07.2020 г., от
която се установява, че на същия е извършено хирургично лечение при
необширни изгаряния от 1 до 19 % от телесната повърхност с хирургични
интервенции; история на заболяването № 18974, ведно с медицинска
документация във връзка с проведеното на ищеца лечение; Епикриза от
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов““ ЕАД за болничен престой на ищеца от
12.07.2020 г. до 14.07.2020 г., от която се установява, че на същия е извършено
4
оперативно лечение на последствията от изгаряне и травма на кожата и
подкожната тъкан; амбулаторен лист № 10562/80.09.2020 г.; медицинска
рецепта; болничен лист № Е20201354649/06.07.2020 г. от „УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов““ ЕАД за периода от 01.07.2020 г. до 26.07.2020 г.; болничен лист №
Е20201542281/28.07.2020 г. от „МЦ Витамед-1“ ООД за периода от 27.07.2020
г. до 25.08.2020 г.; болничен лист № Е20201542400/08.09.2020 г. от „Неврон-
04-ЛЗИП АСМП-ГП по неврология“ ООД за периода от 26.08.2020 г. до
04.09.2020 г.; болничен лист № Е20201892324/26.08.2020 г. от „МЦ Витамед-
1“ ООД за периода от 08.09.2020 г. до 27.09.2020 г.; извлечение от лична
амбулаторна карта.
Представени са още: покана за доброволно изпълнение за
неимуществени вреди в размер на 30000,00 лв. и имуществени вреди в размер
на 670,00 лв., копие на пощенски плик, ведно с отбелязване „непотърсена
пратка“ и известие за доставяне; РКО от 10.07.2020 г. за сумата от 400,00 лв.,
от 17.07.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 24.07.2020 г. за сумата от 1600,00
лв., от 31.07.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 08.08.2020 г. за сумата от 400,00
лв., от 14.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 21.08.2020 г. за сумата от 400,00
лв., от 28.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв. и от 04.09.2020 г. за сумата от
400,00 лв., получени от Митко С. с основание „подпомагане на И. Т.“; договор
за изпълнение на СМР от 29.05.2020 г. на обект „път I-8 „Калотина – СОП“,
участък от км. 15+500 до км. 32+449.08“, сключен между „ФИРМА“ АД като
възложител и ответното дружество като изпълнител, ведно с приложение № 1
и допълнително споразумение от 29.05.2020 г. към договора; 4 броя фактури,
ведно с фискални бонове към тях за извършени разходи за лечение в
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов““ ЕАД; писма от ОП – София от 07.09.2023 г. и
от 13.10.2023 г. до управителя на ответното дружество и отговор от
последния.
От показанията на свидетеля Л.И.С. се установява, че същата е майка на
ищеца. Разбрала за инцидента от сина си. След злополуката ищецът станал по-
притеснителен, говорил по-малко, имал често болки в кръста, не можел да
стъпва на крака си, не можел да се движи, свидетелката и приятелката на
ищеца му помагали, било е необходимо да се сменят превръзките, като
неговата приятелка го карала до съответното място. Ищецът се оплаквал, че
го боли крака, ръката и кръста, не можел да спи спокойно. Преди злополуката,
не се бил оплаквал от такива болки. Болките в кръста си останали, останал му
5
и белег на крака от изгарянето.Съпругът на свидетелката също работил на
мястото на инцидента и станал свидетел на случилото се. Ищецът бил
подпомаган финансово от ответника за престоя в болницата, за медикаменти и
превръзки. След инцидента ищецът продължил да работи при ответника, но
получил болки в кръста. Известно време след инцидента съпругът на
свидетелка и ищеца напуснали работа при ответника. Аз след работно време
се грижех за него, преди това се грижеше приятелката му. В момента ищецът
работил като арматурист. Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият
състав намира, че свидетелските показания на майката на ищеца следва да
бъдат кредитирани изцяло, тъй като свидетелят е възприел непосредствено
част от събитията, показанията му са логични, последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
От показанията на свидетеля М.А.С. се установява, че с ищеца са
братовчеди. Процесният инцидент се случил по следния начин. Всички
работници били наведени и връзвали арматура на съответни обект – мост, чул
се гръм, обърнали се и се видяло кълбо от огън, където бил ищецът,
последният направил крачка назад и паднал. Ищецът бил на около 7-10 метра
от тях. Разбрал от колеги, които връзвали арматура около ищеца, че взел
арматурна тел, пуснал я е през моста, за да се опъне хубаво, да не се оплита и
да си я намотае по-бързо на ръката. Практика било сред работниците всеки да
си откъсне част от телта и да си я намотае на ръката. Била извикана бърза
помощ, дошла линейка и ищецът бил транспортиран до „Пирогов“. Във
връзка с инцидента ввидетелят С. получавал пари от ответното дружество за
ищеца, които му предавал чрез неговия баща. Когато се върнал на работа
ищецът изглеждал нормално, работел нормално. Бил проведен инструктаж за
безопасност на труда. На обекта работили от около 2 или 3 седмици. В деня на
инцидента имало техник от възложителя, който провел инструктаж, а от
ответното дружество техник бил свидетелят С., той бил отговорник на
бригадата, като в деня на инцидента той провел инструктаж, което му било
възложено със заповед. Инструктажът в деня на злополуката бил да се
внимава, да не се изпускат предмети, да не се ходи по края на моста, да се
внимава с кабелите, защото се работело с кабели, ток, флексове и др. Всеки
работник знаел тези инструкции. Когато нямало технически ръководител,
тогава свидетелят С. провеждал инструктажа. Не помни в деня на злополуката
6
да е имало табела „високо напрежение“ и не знаел дали след инцидента е била
поставена такава.
От показанията на свидетеля А.С. Т. се установява, че същият е баща на
ищеца. През 2020 г. ищецът пострадал по време на работа, ударил го ток,
докато работили на моста, чул се гръм, вдигнал се пушек. Свидетелят видял
ищеца паднал на земята. Под моста минавала ЖП линия. Нямало заграждения,
парапети и обозначителни табели за наличие на високо напрежение. Едва в
деня след инцидента били поставени такива. На работниците не бил
провеждан инструктаж във връзка с високото напрежение преди инцидента.
Преди инцидента токът не бил изключен. В момента на злополуката не е
имало технически ръководител. Имало инструктаж първия ден, когато
работили около Сливница и оттогава не бил провеждан. В деня на инцидента в
обедната почивка работниците се подписали за периодичен инструктаж, но не
им било обяснено как да работят в близост до високо напрежение. Преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият състав намира, че свидетелските
показания на бащата на ищеца следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като
свидетелят е възприел непосредствено част от събитията, показанията му са
логични, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Ищецът е получил
следното травматично увреждане: локално изгаряне на горния епидермален
кожен слой на дясната ръка и крак в различни степени от първа до трета и с
около 1% от площта на кожната покривка на тялото, както следва: дясна ръка
– отслоен и на места свлечен епидермис, с наличие на входна рана от токовия
удар по гръбната страна, без вторична инфекция; дясно ходило – оток и
зачервяване по гръбната му част с централно белеещ участък и частично
отслоен епидермис, с наличие на изходна рана от токовия удар, без вторична
инфекция. При първата хоспитализация на ищеца в „УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов““ ЕАД в периода от 01.07.2020 г. до 06.07.2020 г. на същия е
извършено оперативно лечение за почистване на засегнатите кожни участъци
с премахване на невиталните зони и полагане на специални абсорбиращи
стерилни превръзки върху оперативните участъци и завършваща основна
7
превръзка с нанокристално сребро, като ищецът е изписан с указания за
домашна рехабилитация и контролни прегледи за смяна на превръзките. При
втората хоспитализация на ищеца в „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов““ ЕАД в
периода от 12.07.2020 г. до 14.07.2020 г. е извършено второ оперативно
лечение за почистване на засегнатите участъци и отстраняването на
пръснатите епителни сраствания до здрава тъкан и полагането на нови
подхранващи превръзки, което се е наложило поради разрастване на
граничните участъци от увредения кожен епидермис до хирертрофични
тъкани с надигнати ръбове и хиперпигментация, както и поради наличие на
малки пръснати ранички и сраснали цикатрикси. Възстановителният период
на ищеца от процесното травматично увреждане е общо 66 дни. Описаното
травматично увреждане е настъпило вследствие на трудовата злополука от
01.07.2020 г. Прогнозата е за пълно възстановяване, с изключение на
оперативните белези, които са трайни. Радикулопатията е хронично
заболяване, което не е настъпило вследствие на процесната трудова
злополука.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че изгарянията са особен
вид увреждане, като по международните стандарти се определят в степени и
проценти. Степените означавали дълбочина, а процентите – площ на
изгарянето. Например площ над 50% била животозастрашаваща. Степените
означавали дълбочина на проникване на изгарянето и биват 4, първа степен –
изгаряне на най-горния слой на кожата така наречения епирдермис, какъвто се
наблюдавал в случая, втора степен – епидермис и дерма – цялата кожна
дебелина, трета степен – подкожни меки тъкани – мускули нерви и т. н., и
четвърта степен – костно засягане. В конкретния случай засягането било един
процент от площта на тялото като най-много била първа степен, на места бил
засегнат целия кожен слой и имало места с пръснати ранички, което
означавало по цялата кожна дебелина. Описаното обаче представлявало
единични изолирани увреждания на кожата и под нея, които били малко на
брой, но все пак довели до втора оперативна интервенция, за да бъдат
изчистени и те. По цялото протежение на този участък били възможни
всякакви увреждания и на меки тъкани на органи, което зависело от редица
показатели на самия ток и също така на времетраенето на въздействието му.
Такъв тип токов удар можело да бъде и с летален изход, но и с далеч по-
благоприятни последици, както било в случая. Налице било затруднено
8
стъпване, имало е затруднено придвижване. Радикулопатията не била
травматично увреждане и не била причинена от токовия удар, а била хронично
заболяване на нервите и корените излизащи от гръбначния стълб. Няма данни
за провеждана рехабилитация в случая, но и такава не е била необходима.
По делото са представени и следните писмени доказателства, оспорени
от ищеца по чл. 193 от ГПК относно тяхното авторството, респ. че същите не
са подписани от ищеца: 1. длъжностна характеристика на длъжността „общ
работник строителство“ получена от ищеца на 24.02.2020 г.; 2. служебна
бележка № 532/25.02.2020 г. за проведен начален инструктаж на ищеца и
декларация на ищеца, с която е декларирал, че е запознат с правилника за
вътрешен ред, правилата за първа долекарска помощ, правилата за ЗБУТ и др.;
3. документ, с който се удостоверява, че на ищеца е предоставено работно
облекло, включващо каска, елек, обувки, гащеризон и тениска; 4. извлечение
от книга за извънреден инструктаж във връзка с Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. и възникналата извънредна ситуация в страната поради Covid-19;
5. извлечение от книга за инструктаж по безопасност здраве при работа на
ответника, ежедневен инструктаж.
От заключението на назначената по делото съдебна почеркова
(графологична) експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява, че подписите, положени от името на ищеца в посочените
документи, не са изпълнени от ищеца.
Ето защо съдът на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК намира оспорването
на тези документи, проведено по реда на чл. 193 от ГПК, за успешно, респ.
при постановяване на решението съдът няма да ползва посочените писмени
доказателства и същите следва да се считат за изключени от
доказателствената съвкупност по делото.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Така предявеният иск е с правно основание чл. 200 от КТ.
По предявения иск ищецът носи доказателствена тежест да докаже: 1.
9
наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова
злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение
на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва
да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес
на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3.
настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от
травматичното увреждане, и размера на вредата; 4. причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 от
КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца, както и положителния
факт на плащането на претендираната сума.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отговорността на
работодателя би отпаднала само при умишлено причиняване на вредата от
работника или служителя.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се
установи, че към момента на настъпването на трудовата злополука между
страните по делото е било налице трудово правоотношение, възникнало от
посочения по-горе трудов договор и допълнителните споразумения към него,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „общ работник строителство“
при ответника работодател.
В отношенията между страните по делото не е спорно и че злополуката,
настъпила с ищеца на 01.07.2020 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е
обявена за трудова с влязло в сила разпореждане на ТД на НОИ София, което
се установи и от приетите по делото писмени доказателства.
Установи се по безспорен начин от представената медицинска
документация и от заключението на назначената по делото СМЕ, че
вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматично увреждане:
локално изгаряне на горния епидермален кожен слой на дясната ръка и крак в
10
различни степени от първа до трета и с около 1% от площта на кожната
покривка на тялото, както следва: дясна ръка – отслоен и на места свлечен
епидермис, с наличие на входна рана от токовия удар по гръбната страна, без
вторична инфекция; дясно ходило – оток и зачервяване по гръбната му част с
централно белеещ участък и частично отслоен епидермис, с наличие на
изходна рана от токовия удар, без вторична инфекция.
Действително при определяне крайния размер на дължимото
обезщетение съдът следва най-напред да определи неговия справедлив размер
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и едва след това да отчете степента на
съпричиняване, като намали определеното обезщетение в случай, че намери за
основателно релевираното в тази насока възражение. След тези действия
следва да се приспадне и евентуално платеното от застрахователя
обезщетение по чл. 200, ал. 4 от КТ (в този смисъл Решение № 60178 от
27.10.2021 г. по ГД № 3653/2020 г. на ВКС, 3 ГО; Решение № 178 от 02.01.2019
г. по гр. д. № 4579 / 2017 г. на ВКС, 3 ГО; Решение № 125 от 04.05.2016 г. по
гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, 4 ГО).
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. Следва да бъдат
съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. Обезщетението се
определя, глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите
травми. Съгласно установената практика, неимуществените вреди включват
всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното
човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки,
страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за
водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са
неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия. Дори ако е
предявил две (или повече) искови молби, съдът следва да определи едно
11
общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне
обезщетението, присъдено за вредите от същия деликт по други дела (така
Решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г., на ВКС, IV г. о., ГК).
В разглеждания случай съдът намира, че е необходимо да отчете
следните обстоятелства: момента на настъпване на увреждането,
икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на
пострадалия, данните от приложената по делото медицинската документация
и СМЕ относно вида, характера и степента на получената от ищеца травма,
времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на възстановяване.
При определяне на заместващото обезщетение съдът взе предвид:
причинената на ищеца травма – локално изгаряне на горния епидермален
кожен слой на дясната ръка и крак в различни степени от първа до трета и с
около 1% от площта на кожната покривка на тялото, както следва: дясна ръка
– отслоен и на места свлечен епидермис, с наличие на входна рана от токовия
удар по гръбната страна, без вторична инфекция; дясно ходило – оток и
зачервяване по гръбната му част с централно белеещ участък и частично
отслоен епидермис, с наличие на изходна рана от токовия удар, без вторична
инфекция; съдът отчита, че в случая процесният инцидент се отличава със
значително по-благоприятни последици, засегнат е едва 1% от общата площ
на тялото, като преобладаващо в тази площ изгарянето е в най-леката първа
степен, но все пак има и места, които са по-тежко засегнати – до трета степен;
прогнозата е ищецът да се възстанови напълно; посочената травма е наложила
оперативно лечение; извършването на две оперативни интервенции;
относително дългия период на възстановяване – около 2 месеца (66 дни), в
който ищецът е бил временно неработоспособен; изпитваните от ищеца болки
и страдания; невъзможността същият да се придвижва сам, бил е трудно
подвижен и се е налагало да получава помощ в тази насока от своите близки;
възрастта на ищеца – мъж на 21 навършени години към момента на
инцидента. При това положение и след извършена оценъчна дейност на
релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за справедлив
размер на заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди сумата от 10000,00 лв.
В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
12
вредоносното действие. Ето защо така определения размер на обезщетението
е в съответствие с принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира
търпените от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на възражението за наличието на груба небрежност:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова
злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага (така Решение №. от
17.10.2019 г. по гр. д. № 2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № от 11.10.2011 г. по
гр. дело № 2010 г., ВКС, ІV г. о., Определение №. от 13.10.2020 г. по гр. дело
№ 2020 г., ВКС, ІІІ г. о. и др.).
В разглеждания случай от представените от ответника доказателства не
се установи по безспорен начин, че ищецът е проявил такова поведение, което
може да се квалифицира като груба небрежност. Не се установиха при
условията на пълно и главно доказване на фактите, върху които ответникът
основава възражението си за съпричиняване на работника поради груба
небрежност. Ответникът твърди, че токовият удар е настъпил, тъй като
ищецът е държал арматурна тел и за да не се оплита, я е прехвърлил през
моста, за да намотае необходимото количество. За установяване на тези факти
са събрани единствено показанията на свидетеля С.. Същият обаче не е пряк
очевидец на инцидента, а пресъздава информация, получена от работник/ци,
които работили в близост до ищеца, без обаче да се изясни кои са били тези
лица. Същевременно свидетелят С. заяви, че всички са били наведени и едва
след като се е чул гръм са се обърнали, за да видят какво се случва. Ето защо в
тази връзка съдът приема, че свидетелят С. е изразил предположение за
механизма на настъпване на злополуката.
Същевременно по делото не се установи и че ответното дружество е
осигурило необходимите условия за безопасно и здравословно полагане на
труд на процесния обект, не се установи на ищеца да е проведен инструктаж –
нито първоначален, нито периодичен, нито ежедневен, нито такъв във връзка
с работа до обект от електрическата мрежа, който представлява източник на
високо напрежение, както и че работодателят е обезопасил обекта, на който
13
ищецът е полагал труд. От показанията на свидетеля Т. се установи, че към
момента на инцидента не е имало предпазни заграждения или табели за
наличие на високо напрежение в непосредствена близост до обекта, което
косвено се потвърждава и от показанията на свидетеля С.. При това
положение поведението на ищеца не може да се квалифицира като проявена
от същия груба небрежност. В този смисъл е трайно установената практиката
на ВКС (например Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013
г., IV г. о., ГК; Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г.,
IV г. о., ГК; и др.).
Ето защо възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ е неоснователно.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че
ответникът е заплатил на ищеца суми за претърпените от последния
неимуществени вреди. Действително от представените РКО по делото се
установи, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в общ размер на 4800,00
лв. с основание „подпомагане“, а на един от РКО – „подпомагане и болнични
разходи“. Но от тези доказателства не може да се установи по категоричен
начин, че посочените суми са били именно, за да компенсират претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Същевременно от използвания израз
„подпомагане“ съдът извежда извод, че целта на плащането е била
предоставяне на финансова помощ на ищеца, респ. с тези парични средства да
се посрещнат разходи основно за неговата издръжка и лечение, т. е. същите
следва да се квалифицират като обезщетение за имуществени вреди, които не
са предмет на разглеждане по настоящото дело.
По делото не установи ищецът да е получил суми за обезщетение и/или
пенсията по общественото осигуряване.
По делото е безспорно, че ищецът е получил сумата в размер на 128,10
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, която следва да се приспадне от общия размер на
определеното от съда обезщетение.
Предвид изложеното исковата претенция се явява установена по
основание и в размер на сумата от 9871,90 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на
14
разноски имат и двете страни.
Ищецът не претендира и доказва сторени в производството разноски.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, вр.
ал. 9 от НМРАВ на адв. В. Т. съдът определи възнаграждение в размер на
2700,00 лв. за оказаната от нея безплатно адвокатска защита и съдействие на
ищеца по делото, от които следва да и се присъдят 1332,71 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на 2860,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. ал. 9 от НМРАВ минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза общо на 2700,00 лв. за двата
иска. На чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност претендираното възнаграждение следва да се редуцира до
този размер. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 1367,29 лв.
Доколкото ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е освободен от
заплащане на такси и разноски в производство, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 394,88 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 518,27 лева,
представляваща възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *************** на основание чл.
200, ал. 1 и ал. 3 от КТ да заплати на И. А. Т., ЕГН ********** следните суми:
сумата от 9871,90 лв. – частичен иск от общо дължима сума в размер на
29871,90 лв., представляваща обезщетение за неимуществен вреди от трудова
злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на път I-8-Калотина-СОП, участък от
км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане
№ 29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град, ведно със законна лихва
върху глА.цата от датата на настъпване на инцидента – 01.07.2020 г., до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 9871,90 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв.
15
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *************** на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. В. Г. Т., ЕГН **********
сумата от 1332,71 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната от нея
безплатно адвокатска защита и съдействие на ищеца в настоящото
производство.
ОСЪЖДА И. А. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *************** сумата от 1367,29 лв.
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *************** да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на държавата по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 394,88 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата в размер на 518,27 лв., представляваща
възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16