Р Е Ш Е Н И
Е № 274
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 24.06.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 855 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 365 и сл. от ГПК.
Кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “АДИГ АГРО“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Константин Стоилов №11, чрез
пълномощника си адв. Л.Д. – М. АК-Пловдив твърди, че между него и “Кей Пи Кей
Кансалтинг“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера,
ул. Михаил Такев №127, вх. А е сключен договор на 27.10.2016г., по силата на
който ищецът се задължил да продаде на “Кей Пи Кей Кансалтинг“ ООД посадъчен
материал – присъдени вкоренени лозички през пролетта на 2017 г. срещу
насрещното задължение на ответника да заплати уговорената цена –
142 909,78 лева. Сочи, че на 12.04.2017г. за предаването на стоката
страните са съставили и подписали приемо - предавателен протокол, който за
ответника е подписан от А.К., в качеството му на съдружник в ответното
дружество. Ищецът твърди, че макар и подписалият да няма представителна власт,
то лозичките били приети от дружеството - купувач без възражения, поради което
е приложима хипотезата на чл. 301 от ТЗ. На същата дата от “АДИГ АГРО“ ЕООД
била издадена фактура № 10870/12.04.2017 г. на стойност 54 327,78
лева /петдесет и
четири хиляди триста двадесет и седем лева и седемдесет и осем ст./с ДДС, тъй като купувачът бил платил
само част от уговорената цена. 10% от посочената във фактурата цена към
настоящия момент не била дължима, тъй като страните били уговорили, че тези 10%
щели да бъдат платени след отчитане на прихващаемостта на лозичките, каквото
отчитане не било направено, поради което задължението от 14 290,98 лв. не
е изискуемо, т.е. задължението по договора било в размер на 40 036,80 лв.
Твърди, че фактура №10870/12.04.2017 г. била осчетоводена и
при двете дружества и включена в съответните дневници. В договора била
уговорена неустойка при забава на плащането в размер на 0,1% за всеки ден
забава. Ищецът посочва, че не е необходима покана до ответното дружество за
плащане, тъй като във фактурата е посочен конкретен падеж на задължението. Въз
основа на изложеното настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 40 036,80 лв., представляваща неплатена
цена по договора за доставка на посадъчен материал, както и сумата от
10 165,71 лв., представляваща обезщетение
за забава, считано от датата, следваща издаването на фактурата и приемането на
стоките – 13.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба върху
главницата от 40036,80 лв. Претендира направените по делото разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът не е подал отговор на исковата молба, с който да вземе становище по
предявения иск, да направи възражения и доказателствени искания.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
Съдът
намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение против ответника, което с оглед на
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
Първо, на
ответника е указана последицата от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание.
Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените
към исковата молба писмени доказателства, е вероятно основателна.
Затова
предявеният иск ще се уважи изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на общо 4721.30 лв съобразно списък на
разноските на л. 134 и доказателствата за действително направен разход в този
размер.
По тези съображения и на основание чл.
239 ГПК съдът
Р Е
Ш
И :
ОСЪЖДА “Кей Пи Кей Кансалтинг“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. Михаил Такев
№127, вх. А
да заплати на “АДИГ АГРО“ ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Константин Стоилов
№11 сумата от 40 036,80 лв., представляваща неплатена цена по договор от 27.10.2016г
за доставка на посадъчен материал по фактура №10870/12.04.2017 г, както и сумата от
10 165,71 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата, считано от датата,
следваща датата на издаване на фактурата и приемане на стоките – 13.04.2017 г.,
до датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019г., както и сумата от 4721.30
лв – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване. Защитата срещу него се осъществява
по реда на чл. 240 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: