Решение по дело №2093/2015 на Районен съд - Русе

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 280

                                      гр. Русе, 07.03.2017 г.

 

                                     В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

                        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри  граждански състав....в публично заседание на  16-ти февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

                   при секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора ............................................като разгледа  докладваното от съдията гр. д. № 2093 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази :

                  Производството е за делба във фазата на извършването й.

                  С Решение № 1309/19.10.2015 г.  по настоящето дело е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: 300/614 ид.части от поземлен имот с идентификатор 63427.4.81, адрес на поземления имот: гр.Русе, п.к. 7000, ул."В. ч." 2, местност Д., площ 614 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, квартал: 585, парцел V, съседи: 63427.4.400, 63427.4.82, 63427.4.72, 63427.4.401, 63427.4.417, заедно с: обособения в самостоятелно жилище първи етаж от построената в поземления имот сграда с идентификатор 63427.4.81.1: застроена площ 111 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; и сграда с идентификатор 63427.4.81.2: застроена площ 13 кв.м, брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж при равни права за съделителите.

         Ищецът В.Д.А. претендира  делбата да се извърши по реда на чл.347 ГПК, чрез съставяне проект за разделителен протокол.

          Ответницата С.А.Д., чрез редовно упълномощен процесуален представител в о.с.з. на 16.02.2017г., моли допуснатият до делба недвижим имот да се изнесе на публична продан. По делото, в срока по чл.346 ГПК е направено искане по сметки от Д. против А. за сумата от 1050.00лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствения недвижим имот за периода от 15.04.2015г. до 15.11.2015г.

          ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА.

         По делото е приета неоспорена от страните експертиза /л.46-л.51/, според която процесният имот е реално поделяем при спазване строителните правила и норми, пазарната му стойност е 68 200.00 лв., а стойността на всеки от дяловете е: за В.Д.А. –34 100.00 лв. и за С.А.Д. –34 100.00 лв. При определяне на стойността му са съобразени индивидуалните особености на имота, местоположението му, търсенето и предлагането на имоти в района. Съдът възприема заключението на експертизата, което е мотивирано и обосновано съобразно специалните знания на вещото лице. В заключението е посочено, че размера на евентуалния наем за  периода от 15.04.2015г. до 15.11.2015г. на процесния имот би възлизал на 1995.00лв.

         По делото са приети и две експертизи, които посочват какъв би бил размера на паричните средства, които следва да се заплатят за обособяване на два самостоятелни дяла от процесния имот.

В първото заключение/л.62-л.65/, в.л.П.П. посочва, че необходимата сума възлиза на 5460.00лв. Във втората експертиза, изготвена от в.л.В.В./л.102-л.106/ е посочено, че стойността на всички отбелязани в инвестиционните проекти/приети по делото/ разходи за разделяне на имота възлиза на сумата от 14245.00 лв. с ДДС, по пазарни цени към момента на изготвяне на заключението-16.01.2017г.

Съдът изцяло цени и кредитира второто заключение, по следните съображения:

На първо място първоначалната експертиза е изготвена на 01.02.2016г., като в нея е посочено, че сумата подлежи на промяна, в зависимост от промяна в цените. В заключението на в.л.П.П. е отбелязано и че е възможно сумата да е различна и в зависимост от изпълнението-по стопански начин/без да се уточнява какъв е този начин/ или чрез строителна фирма. Основание за кредитиране на заключението на в.л. В.В. е че експертизата е изготвена около година след предходната и в нея е посочено, че същата е съобразила пазарните цени. Най-вече обаче, съдът цени втората експертиза, т.к. същата е изготвена и приета след прилагане на необходимите инвестиционни проекти и изцяло съобразена с тях.

В разпоредбата на чл.203, ал.1, изр.1 ЗУТ е посочено, че  съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. За да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Константната практика на ВКС, изразена и в Решения по чл.290 ГПК/напр. Решение № 826 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о., ГК и др./  приема,    че предвидените по архитектурния проект за разделяне на сграда преустройства са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ, когато за разделянето съделителите следва да вложат значителни средства, надхвърлящи 10 - 15 % от стойността на преустройвания обект.

 В случая по делото е представен одобрен инвестиционен проект в частта за архитектура и конструкции, която не съдържа данни за необходимите за разделяне на жилището преустройства  и поради тази причина са изготвени и приети гореобсъдените експертизи. Както бе посочено, съдът изцяло кредитира заключението на в.л. В.В./л.102-л.106/, в което е посочено, че стойността на всички отбелязани в инвистиционните проекти разходи за разделяне на имота възлиза на сумата от 14245.00 лв. с ДДС, по пазарни цени към момента на изготвяне на заключението-16.01.2017г.

Предвид това и като се вземат предвид видът и стойността на преустройствата, които следва да се извършат за обособяване на два дяла, както и стойността на делбения имот /68 200.00 лв /,  съдът приема, че необходимите преустройства  са значителни по смисъла на закона и че за разделянето на сградата са налице и неудобства, по-големи от обикновените. Следва да се отбележи и че стойността на преустройствата би била  значителна дори и без да се включва  ДДС, и ще възлиза на сумата  от 11870.00 лв., още по-вече и че сумата от 68 200.00 лв. е стойността на целия имот, ведно с дворното място, а стойността на жилищната част е 45600.00 лв./вж. експертиза л.46-л.51/.

  Предвид това, съдът приема, че неприложимостта на разпоредбата на чл.203, ал.1, изр.1 ЗУТ,  обосновава извод, че делбата следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК – чрез изнасяне  имота на публична продан.

         По претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

                  Съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея на чл. 31, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да се уважи иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да са налице  следните кумулативни предпоставки: страните да са съсобственици на вещта, ответникът лично да ползва общата вещ, да е лишил ищеца от ползване и ищецът да е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да докаже наличието на горепосочените предпоставки за уважаване на иска. Липсата на която и да е от тях води до незавършен фактически състав, респ. до неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение.

                   Съдът намира,че по делото не е доказано, като тежестта за това е върху Д., наличието на изискуемия фактически състав пораждащ правото й да претендира обезщетение за лишаване от ползване от съсобствена вещ.

                   От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били съсобственици на делбения имот през процесния период, при равни права.

От свидетелските показания на Р.Д. и Й.К./вж. протокол от о.с.з.,л.73-л.74/, съдът установява, че  Д. е имала свободен достъп до процесния имот, посещавала го е безпрепятствено. Дори свид. М.В./майка на ответницата/ сочи, че дъщеря й има ключ и достъп до имота.   

Предвид събраните доказателства, съдът приема, че претенцията се явява  неоснователна  поради това, че  в тежест на ищцата по претенцията с пр. осн. чл.31,ал.2 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното от нея право на обезщетение. Доколкото в случая това не е изпълнено, като по делото не е установено, че ответникът е лишил ищцата от правото на ползване на процесния имот, както и че се е противопоставил имота да се ползва съвместно, искът следва да се отхвърли изцяло.

                   С оглед изхода на делото и на основание чл.355 ГПК, в тежест на всеки от двамата съделители е държавната такса, дължима върху стойността на техните дялове, която стойност според вещото лице възлиза на по 34 100.00 лв., т.е. всеки от тях дължи сумата от по  1364.00 лв.,  които суми следва да бъдат внесени по сметка на РРС. С.А.Д., съобразно с изхода на делото по присъединените искове по сметките, дължи държавна такса и върху тази претенции, т.е сумата от 50.00лв. Страните не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат.  

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                     Р     Е    Ш     И    :

 

 

                     ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: 300/614 ид.части от поземлен имот с идентификатор 63427.4.81, адрес на поземления имот: гр.Русе, п.к. 7000, ул."В. ч." .., местност Д..., площ 614 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, квартал: 585, парцел V, съседи: 63427.4.400, 63427.4.82, 63427.4.72, 63427.4.401, 63427.4.417, заедно с: обособения в самостоятелно жилище първи етаж от построената в поземления имот сграда с идентификатор 63427.4.81.1: застроена площ 111 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; и сграда с идентификатор 63427.4.81.2: застроена площ 13 кв.м, брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж,  с пазарна стойност- 68 200.00 лв.,  като съделителите се удовлетворяват от продажбата съобразно правата си: 1/2 ид.ч. за В.Д.А., ЕГН: ********** и 1/2 ид.ч. за С.А.Д., ЕГН: **********.  

                   ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.Д., ЕГН: **********  против В.Д.А., ЕГН: **********,  предявен по реда на чл.346 ГПК за заплащане на сумата от 1050.00лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствения недвижим имот за периода от 15.04.2015г. до 15.11.2015г.

                   ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***Г.  да заплати по сметка на РРС сумата от 1364.00 лв. – държавна такса върху стойността на дела й, както и сумата от 50.00 лв. – държавна такса по исковете по сметките.

                   ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез  адв.К.К. да заплати по сметка на РРС сумата от 1364.00 лв. – държавна такса върху стойността на дела му.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред РОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             Районен съдия: