Определение по дело №1204/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260400
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20203110101204
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Варна, 20.04.2022 год.

                   

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в закрито заседание, проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година  в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

като разгледа гр.д. № 1204 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „К.К.“ АД, ЕИК ********* срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК *********.

След опит да бъдат връчени съдебните книжа за отговор на ответника се установи, че едноличният собственик и управител на ответното дружество – СТОЙЧО ПАНАЙОТОВ СТОЙЧЕВ, ЕГН ********** е починал на 16.09.2021 г.

С Разпореждане №260667/09.02.2022 г. съдът е указал на наследниците на едноличния собственик на капитала и управител на ответното „А.2.“ ЕООД, ЕИК *********, а именно дъщеря му Р.П., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства дали са заявили продължаване на дейността на дружеството, дали са избрали представителен орган, или са заявили прекратяване на дейността на дружеството, респ. е започнала процедура по ликвидация на дружеството, като ги е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще назначи особен представител на ответното дружество на основание чл. 29, ал. 2 от ГПК.

По делото не е постъпил отговор, поради невъзможност наследника да бъде намерен.

Съдът намира, че в случая дружеството „А.2. ЕООД, ЕИК ********* не се заличава като правен субект по силата на самия факт на смъртта на едноличния собственик на капитала (в този смисъл и Определение № 735 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50401/2016 г., III г. о.).

Прекратяването на дружеството не настъпва с факта на смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала, а след решение на наследниците за прекратяване или по иск на прокурора по чл. 155, т. 3 от ТЗ (Определение № 205 от 1.12.2017 г. ВКС по т. д. № 1464/2017 г., I т. о.). Решение за прекратяване на дейността на дружеството от наследниците няма, както и няма предявен иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ от прокурор. Ето защо връчването на препис от исковата молба на ответното дружество, при пълна невъзможност да се вземе решение за защитата му и да се предприемат съответните действия поради липса на управителен и представителен орган на дружеството, няма как да се приеме за редовно.

Съгласно чл. 29, ал. 2 от ГПК страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител, като в този случай разноските първоначално се понасят от нея.

Ето защо, за да продължи производството по настоящото дело спрямо ответника „А.2. ЕООД, ЕИК *********, който няма законен представител, ищецът следва да внесе депозит за възнаграждение за особения представител в размер на 1143,46 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения.

Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата молба, поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото (Определение № 671 от 21.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2011 г., IV г. о. чл. 274, ал. 3 ГПК; Определение № 524 от 24.07.2012 г. ВКС по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. – чл. 274, ал. 3; Определение № 211 от 1.04.2013 г. ВКС по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о.).

С Разпореждане № 261316/29.03.2022 г. съдът е оставил без движение производството по делото за представяне на доказателство за внесен в полза на съда депозит за особен представител. Разпореждането е получено от ищеца на 05.04.2022 г. Срокът е изтекъл на 12.04.2022 г. До настоящия момент ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което и на основание чл.129, ал. 3 от ГПК сезираща искова молба следва да му бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

 

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА на „К.К.“ АД, ЕИК ********* искова молба с вх. № 8377/30.01.2020 г., по която е образувано гр.д. № 1204 по описа за 2020 година на ВРС, 30 състав, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1204 по описа за 2020 година на ВРС, 30 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: