Решение по дело №524/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1056/19.6.2020г.

 

гр. Пловдив 19.06.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май 2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                               ГЕОРГИ ПАСКОВ

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 524 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от

«ЕЛСОЛ ОЙЛ» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. «Харитон Куев» № 11, ет.1, ап.3 представлявано от И.Г.Е., чрез адв. И., против Решение №1 от 02.01.2020г., постановено по АНД 6588/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 454538-F496709 от 31.07.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Елсол Ойл“ ЕООД, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Основният довод на касатора е, че първоинстанционният съд не се е  съобразил, че е налице законодателна промяна, която е благоприятна за нарушителя.

По така наведения довод настоящият съдебен състав намира за установено следното.

Касаторът е бил санкциониран за това, че е извършил нарушение на чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС, тъй като не е издал фискална касова бележка на хартиен носител от автомат на самообслужване.

С Държавен вестник бр. 96 от 2019 г./ в сила от 10.12.2019 г./ е изменена разпоредбата на чл. 118, ал.3 от ЗДДС, като случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

С Държавен вестник № 8 от 28.01.2020г. е изменена разпоредбата на чл. 3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, като в случаите на продажба на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване регистрацията и отчитането на продажбите се извършва чрез ФУВАС, като фискалния бон регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

Съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват промени в приложимата материалноправна норма, прилага се тази, която е по-благоприятна за нарушителя. Прилагането на по-благоприятен административно-наказателен закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения /какъвто е настоящият/, или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които съставляват административни нарушения и по стария закон. За да са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, е необходимо последвалата по-благоприятна разпоредба да е влязла в сила. Само при това условие разпоредбата може да се приложи спрямо нарушителя.

За всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършване на нарушението, но това не означава, че ако впоследствие законът е отменен/изменен и последва констатиране на извършване на нарушение, трябва да се приложи предвидената санкция по отменения закон, ако в последващия закон деянието вече не е квалифицирано като нарушение, водещо до ангажиране на отговорността на субекта.

Предвид горното съдът намира жалбата за основателна, поради което обжалваното решение на ПРС следва да бъде отменено, съответно следва да се отмени и потвърденото с него НП.

Предвид горното  Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №1 от 02.01.2020г., постановено по АНД 6588/2019г. по описа на Пловдивски районен съд и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 454538-F496709 от 31.07.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Елсол Ойл“ ЕООД, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.

 

Решението е окончателно.                                                                                                                                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :