№ 7299
гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110101571 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
С искова молба от 11.01.2023 г. ищецът (ФИРМА), чрез адв. М., е предявил срещу
ответника (ФИРМА) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
При служебно извършена проверка за допустимостта и редовността на искова молба
съдът е констатирал, че не е внесена по сметка на СРС дължимата държавна такса по
предявения иск в размер на 338,61 лв. С разпореждане от 23.01.2023 г. исковата молба е
била оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да отстрани констатираната
нередовност, като внесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 338,61 лв.
С молба от 15.02.2023 г., подадена от (ФИРМА), чрез адв. М., е направено искане по
реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, приема, че искането по реда на чл. 83, ал. 2
ГПК е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства
да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при отчитане
на обстоятелствата по т. 1 – 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не
намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски
дружества не е предвидено. Тоест, налице е формално законово основание за отхвърляне на
подадената молба за освобождаване от държавна такса. По този въпрос е формирана и
последователна съдебна практика. В Определение № 335 от 30.05.2014 г. по ч. т. д. №
1562/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 389 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г. на
ВКС, II т. о., Определение № 580 от 27.06.2010 г. по ч. т. д. № 451/2012 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 569 от 04.10.2012 г. по ч. т. д. № 522/2012 г. на ВКС, I т. о., Определение №
128 от 26.02.2013 г. по ч. гр. д. № 47/2013 г. на ВКС, IV г. о. и други, се приема, че липсата
на достатъчно парични средства у търговеца – юридическо лице, с които да заплати
дължимата държавна такса, предполага изпадането му в състояние на неплатежоспособност,
което състояние може да се установи само в производството по несъстоятелност.
Гражданският процесуален кодекс определя реда, предпоставките и субектите, които могат
да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Поначало това са физическите лица с
оглед социалната функция на нормата, която има за цел да не бъде отказано правосъдие на
социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за
освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите
1
хипотези (напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл. 694, ал. 7 ТЗ), които в
настоящия случай не са приложими.
Формираната трайна практика приема, че гарантираното на страните по граждански
спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право
на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен избор
на средства за постигане на таза цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от
задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е
гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са
предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС. Когато предявеният иск от или
срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо
лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4
ГПК и чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се
дължи предварително съгласно чл. 71, ал. 1, изр. първо ГПК във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК,
като съдът може да освободи страната от внасянето й само ако тя е физическо лице и няма
достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл.
83, ал. 2 ГПК – в този смисъл са Определение № 365 от 13.07.2021 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
1437/2021 г., Определение № 585 от 9.11.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2334/2022 г.,
Определение № 60378 от 2.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1704/2021 г., I т. о., ТК. В
практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите
лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса – решение
от 24.12.2009 г. по дело (ФИРМА) срещу България (жалба № 68334/01), решение от
26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу П. (жалба № 39199/98), решение от
10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу П. (жалба № 48140/99), като е прието, че
достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително
финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища
държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо
с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато
преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между
използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в
самата си същност. В тази връзка, факторите, които се преценяват, са: размер на таксите,
преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и
платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който
въпросното ограничение е наложено.
При съобразяване на възприетите в съдебната практика на ВКС и в практиката на
ЕСПЧ критерии и след преценка на факторите, които имат значение за основателността на
подадената молба, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай молителят-
търговско дружество не е обосновал необходимост за освобождаване от задължението за
предварително внасяне на държавна такса, която в случая е в размер на 338,61 лв.
Доколкото молителят е търговец и няма данни да е в производство по несъстоятелност, би
следвало по правило да осъществява присъщата за всеки търговец стопанска (търговска)
дейност и да реализира приходи от нея, позволяващи му да покрие разхода за дължимата
държавна такса по делото. В случая заплащането за първи път по делото на дължимата
държавна такса не съставлява за молителя непреодолимо препятствие за гарантирания от
ЕСПЧ и ХОПЕС право на достъп до съд. От наличните по делото доказателства не се
установява да са налице обстоятелства, които да предполагат, че дължимата държавна такса
е прекалено обременителна, а напротив – налице са доказателства, че молителят не е
неплатежоспособен - представен е договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г.,
съгласно който ищецът (ФИРМА), чрез управителя Р. В. И., е заплатил на адв. М.
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1145 лв., т.е. повече от
3 пъти над размера на дължимата държавна такса. Освобождаването от внасяне на държавна
такса на юридически лица - страни в гражданския процес, е допустимо по изключение,
2
когато от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че страната не
разполага с достатъчно парични средства за заплащане на таксата и не може да ги набави, за
да реализира гарантираното й право на достъп до съд. В случая такъв извод не може да се
направи въз основа на представените доказателства, предназначени да установят
действителното имуществено състояние на дружеството към момента на разглеждане на
молбата.
Ето защо молбата за освобождаване от държавна такса, подадена от ищеца-юридическо
лице, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 15.02.2023 г., подадена от (ФИРМА), чрез
адв. М., за освобождаване на дружеството от заплащане на държавна такса по делото в
размер на 338,61 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на молителя.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3