РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Плевен, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Т.а Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.А
като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело №
20214430107959 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ с цена на
иска 21000 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
И. В. И., ЕГН**********, *** против М. Г. Ш., ЕГН**********, ***, в която
се твърди, че по силата на издаден Запис на Заповед от 23.11. 2020г. с падеж
30.04.2021 г., М. Ш. се е задължил да изплати на *** сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди / лева. Твърди, че към датата на падежа е изплатена
сумата от 14 000/четиринадесет хиляди/ лева. Твърди, че върху сумата от 21
000лв. е изтекла лихва за забава в размер на 151,67 лв., считано от датата на
падежа по записа на заповед до датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 26.05.2021г. След подаване на отговора на исковата молба, са
изложени от *** допълнителни фактически твърдения- че процесната запис
на заповед е издадена за обезпечаване на вземането по договор за заем от дата
06.03.2019г. Твърди, че уговорката била, сумата да бъде върната до
07.07.2020г. Твърди, че тя изтеглила кредит от банка по молба на ответника и
му предоставила сумата по сключен между тях писмен договор за заем.
Уговорили се, той да погасява сумата по изтегления от нея кредит от банка,
1
но след първоначалното изпълнение на поетото от него задължение, той
спрял да плаща. Търсила го многократно, той обещавал, но така и не погасил
заема си към нея. Извършил бил частични плащания. Съгласил се за
дължимата сума да подпише запис на заповед, в който отразили извършените
до момента на издаване на записа на заповед платени суми. След това,
започнал да се крие, дори отправил към *** заплахи. Било образувана по
молба на *** прокурорска преписка. В рамките на разследването, той не
отричал, че е получил сумата от *** като заем и обещавал да я върне. Моли
да бъде признато за установено, че ответникът М. Г. Ш. дължи на *** сумата
от 21 000лв, представляваща главница на задължението, ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на заявлението до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
В срок е подаден писмен отговор от особения представител на
ответника, в който взема становище, че предявената претенция е допустима,
но неоснователна. Твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен
и недоказан. На първо място възразява относно легитимацията на ищеца, т.к.
с исковата молба не му е представено копие на процесния запис на заповед.
Счита, че без такова доказателство исковата молба се явява едно голословно
твърдение относно дължимостта на претендираните суми. Също така
възразява, че представения по ч. гр. д. № 3306, по описа на РС-Плевен за 2021
г е подписан от ответника по делото. Твърди, че положените подписи за
„платец“ и този на гърба на записа на заповед са сходни, но имат и различия.
Възразява, че процесния запис на заповед отговаря на формалните изисквания
съгласно чл. 535 ТЗ, като в същия не е посочено мястото на плащане.
Посочва, че съгласно чл.536 ТЗ, документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед. На следващо място на
гърба на записа на заповед е изписан текст, който би следвало да удостовери
плащане от М. Ш. към И. И. в размер на 14000 лв., като не е отбелязано нито
на коя дата, нито къде е извършено плащането, нито кой е изписал текста.
Счита, че същото може да е извършено единствено и само с цел да се наведе
като доказателство пред съда за плащане, което би се явило като
признаване на задължението по записа на заповед. До посочения текст също
има подписи, който би следвало да са на И. И. и ответника по делото, но
твърди, че и тези подпис значително се различават от този, положен на
исковата молба за И. И. и този за „платец" на лицевата част на процесния
2
менителничен ефект. Твърди, че от друга страна ако действително е
извършено такова плащане, то същото е следвало да бъде извършено по
банков път за да не е в нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, както и да бъде представено надлежно платежно
нареждане. Никъде в исковата молба не се сочи начина на изплащане на
посочената сума. Счита, че ищеца следва да даде обяснение във връзка с
каква каузална сделка е издаден процесния запис на запис на заповед. Това е
необходимо за да се установи дали всички задължения по каузалната сделка
не са погасени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Запис на заповед с дата на издаване 23.11.2020г. ответника
по делото неотменяемо се е задължил да плати на *** по делото сумата от
35000,00 лв. на падеж 30.04.2021г. Процесуалния представител на ответника
е оспорил автентичността на процесния запис на заповед в частта по
отношение на положените от името на М. Ш. и И. И. подписи. Открито е
производство по реда на чл.193 ГПК. Приета по делото е съдебно-
графологична експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно, обосновано, безпристрастно, компетентно и неоспорено от
страните. От него се установява, че подписите за „платец“ на лицевата
страна и подписа срещу имената „М. Г. Ш.“ на гърба на Запис на заповед от
23.11.2020 за сумата от 35000 лв. са положени от М. Г. Ш.. Подписът срещу
името „И. В. И.“ на гърба на Запис на заповед от 23.11.2020 за сумата от
35000 лв. е положен от И. В. И.. Поради изложеното, съдът намира
оспорването за неуспешно.
Установява се от Договор за паричен заем от 06.03.2019г., че И. В. И. в
качеството си на заемодател се е задължила да предаде на М. Г. Ш. в
качеството му на заемател сумата от 35000 лв. Уговорено е сумата да бъде
върната в срок до 07.07.2020г.
Видно от Обяснение /л.129 от делото- гръб/, представляващо
извънсъдебно признание на М. Ш. на неизгоден за него факт се установява,
че с И. И. са семейни приятели от дълги години. През м.март 2019г. помолил
3
И. И. да му помогне със сумата от 35000 лв., която тя изтеглила като заем. Тя
му дала сумата на 06.03.2019, като за същото подписали с нея договор за
заем. Заявява намерение до края на 2020 г. да върне сумата на И. И..
Видно от Обяснение /л.136 от делото- гръб/, представляващо
извънсъдебно признание на М. Ш. на неизгоден за него факт се установява,
че в полза на И. И. той е подписал запис на заповед на дата 23.11.2020г., с
която се задължил до 30.04.2021г. да й заплати сумата от 35000 лв., като на
гърба на записа на заповед са подписали двамата, че той е дал на И. И.
сумата от 14000 лв. и към момента на даване на обяснението 13.01.2021г. М.
Ш. й дължи още 21000 лв.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.И.Н. въпреки, че тя е
заинтересована от изхода на делото, като *** на ***. Показанията й са преки,
логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От
тях се установява, че *** и ответника били дългогодишни приятели. ***
изтеглила кредит от банка и предоставила сумата като заем на ответника, а
той се задължил да ги върне до 07.07.2020г. Ответника първоначално
обещавал да върне сумата, а после започнал да заплашва ***. Съвсем в
началото плащал сумите по изтегления кредит. Никога не е отричал, че
дължи сумата, но само обещавал да я върне, което не се случвало. ***
предоставила сумата по договора за заем в присъствието на свидетелката
Николова. Във връзка с отправените заплахи от ответника, *** е подала
жалби и са образувани производства.
От обясненията на *** И. И. по реда на чл.176 ГПК се установи, че ***
дала заема на ответника, защото той осъществявал внос на коли от Италия и
обещал, че ще й върне сумата и ще й плати някаква сума за нея. Извършил е
частични погасявания по заема, затова има отразени плащания в издадения
запис на заповед. Отразената обща сума като платена на гърба на записа на
заповед е давана в различно време, на части, като някои суми са дадени в
брой, а други по банкова сметка или чрез други платежни системи.
процесната запис на заповед е подписана от ответницата като обезпечение на
дължими суми за наем и консумативи по наетия от нея апартамент. Към
момента на прекратяване на договора за наем са били останали задължения в
размер около 1400 лв. за топлоенергия. Имало е останали и някакви сметки
за електроенергия и вода, които са били платени през октомври-ноември
4
2014г., но задължението към топлофикация е останало неплатено. Не ги
платили, тъй като *** предявила искане за сума от 5000 лв. Отношенията
между страните по делото са само във връзка с един сключен договор за
наем между ответницата като наемател, а *** като представляващ
пълномощника на наемодателя.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В битието си на едностранна сделка, записът на заповед е абстрактно
едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати
на поемателя или негова заповед определена парична сума.Записът на заповед
изисква писмена форма за своята действителност и определено от
закона съдържание. Съществените условия за действителност на записа на
заповед са изброени в чл. 535 ТЗ.
В разглеждания случай, записът на заповед е редовен от външна страна
и притежава законоустановените реквизити.
При предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.124 ГПК, вр.
чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, обаче не е достатъчно да се провери само
редовността от външна страна на записа на заповед, като основание за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9
ГПК. Възражението е защитно средство на длъжника срещу
материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. Направеното от
него възражение срещу заповедта за изпълнение има ефектът на спиране на
изпълнението /арг. от чл. 420, ал. 1, предложение 1, ГПК/. При оспорване на
заповедта за изпълнение, на кредитора се налага да продължи защитата си
посредством предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предметът на доказване по този иск следва да се изведе от естеството на
възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната
материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. С иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва да установи вече в исковото
производство съществуването на вземането- пораждането на задължението, а
длъжникът-ответник - че то е погасено. С успешното провеждане на този иск,
удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена
със съдебно установеното вземане на заявителя-кредитор, поради което в
5
настоящия случай проверката, която следва да извърши съдът в исковото
производство, не може да се сведе само до проверка за редовността на
менителничния ефект от външна страна. С отговора на исковата молба
процесуалния представител на ответника е въвел твърдения, че издадената
запис на заповед е издадена във връзка с друго каузално правоотношение и е
направил искане, ищеца да го посочи и да ангажира доказателства във връзка
с него. *** е посочила, че записа на заповед е издаден като обезпечение на
сключен между страните договор за заем, поради което тя следва да докаже
правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване
изпълнението на което е издаден менителничният ефект и да докаже
погасяване на задължението по каузалното правоотношение. За успешното
провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът- заявител в заповедното
производство, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално
правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на
заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно само проверката за редовност на
менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането
на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването
му.
Съдът следва да се произнесе дали задължението на издателя по
записа на заповед на ответника е породено от друго каузално правоотношение
между страните., а при положително установяване, както и дали това
задължение е погасено. Следва да бъде разгледано задължението, породено от
абстрактната сделка - издадения запис на заповед, послужил като основание
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
във връзка с каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по
което се твърди, че е издаден менителничният ефект.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че страните се познават и имат дългогодишни
приятелски взаимоотношения помежду си, в която връзка при направено
искане от ответника, *** се е съгласила и му е дала паричен заем, като
средствата за това осигурила чрез ползването на банков кредит. Този факт се
установява от Договор за паричен заем от 06.03.2019г., според който И. В. И.
в качеството си на заемодател се е задължила да предаде на М. Г. Ш. в
качеството му на заемател сумата от 35000 лв. Уговорено е сумата да бъде
6
върната в срок до 07.07.2020г. Видно от Обяснение /л.129 от делото- гръб/,
представляващо извънсъдебно признание на М. Ш. на неизгоден за него факт
се установява, че с И. И. са семейни приятели от дълги години. През м.март
2019г. помолил И. И. да му помогне със сумата от 35000 лв., която тя
изтеглила като заем. Тя му дала сумата на 06.03.2019, като за същото
подписали с нея договор за заем. Заявява намерение до края на 2020 г. да
върне сумата на И. И.. Видно от Обяснение /л.136 от делото- гръб/,
представляващо извънсъдебно признание на М. Ш. на неизгоден за него факт
се установява, че в полза на И. И. той е подписал запис на заповед на дата
23.11.2020г., с която се задължил до 30.04.2021г. да й заплати сумата от 35000
лв., като на гърба на записа на заповед са подписали двамата, че той е дал на
И. И. сумата от 14000 лв. и към момента на даване на обяснението
13.01.2021г. М. Ш. й дължи още 21000 лв. Тези факти се установяват и от
показанията на разпитания по делото свидетел Венера Николова и от
дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения на *** по делото.
При тези установени факти, съдът намира, че е било налице
каузално правоотношение по договор за заем между страните. Връзката на
записа на заповед с каузалното правоотношение се признава и от ответника
по делото в гореописаните извънсъдебни признания на неизгодни за него
факти- дадени обяснения по досъдебно производство. Този факт се
установява и от показанията на разпитания по делото свидетел, от които е
установено, че подписването на процесната запис на заповед е било с цел
уреждане на отношенията по каузалната сделка, т. е. доказана е гаранционно-
обезпечителната функция на записа на заповед.
С оглед обстоятелството, че длъжникът по процесния запис на заповед е
доказал своите лични възражения срещу ценната книга, а именно - доказал е
съществуването на каузално правоотношение между него и кредитора по
записа на заповед и връзката на това каузално правоотношение със записа на
заповед, в тежест на ответника по иска - кредитор по каузалното
правоотношение е да докаже съответно своето изпълняемо вземане - както
съществуването му, така и неговия конкретен размер.
Настоящият състав намира, че от всички събрани по делото
доказателства, може да се приеме за доказано съществуването на вземане на
*** по договор за заем от 06.03.2019г. от ответника в размер на 21000 лв.
7
При това положение в тежест на ответника беше да докаже заплащане на
сумата по записа на заповед и каузалното правоотношение. Такива твърдения
липсват по делото и не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Поради изложеното предявения иск се явява основателен и доказан в
предявения си размер от 21000 лв. и следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 720,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение в размер на 2290,00 лв. /420 лв.+1000 лв+870 лв./ съразмерно
с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр.чл.124 ГПК,
вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на М. Г. Ш.,
ЕГН**********, ***, че дължи на И. В. И., ЕГН**********, ***, сумата от
21000 лева /двадесет и една хиляди лева/ главница по Запис на заповед,
издаден на 23.11.2020 г, с падеж 30.04.2021 г., за което е издадена заповед за
изпълнение №1936/28.05.20121г. по ч.гр.дело №********** 3306/2021г. на
8
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Ш., ЕГН**********,
***, ДА ПЛАТИ на И. В. И., ЕГН**********, ***, сумата от 720,00 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д. №********** 3306/2021г.
на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Ш., ЕГН**********, ***,
ДА ПЛАТИ на И. В. И., ЕГН**********, *** сумата от 2290,00 лв. разноски
за производството за ДТ и адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9