РЕШЕНИЕ
№ 354
гр.
Враца, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г. /двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 223 по описа на АдмС – Враца за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на "К." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от В.И.К., чрез пълномощника * М.Д. ***, против Решение № 85 от 23.02.2020 г., постановено по АНД № 1216/2019
г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 06-001233/05.12.2019
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Враца, с което на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500.00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда /КТ/ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на
оспореното решение. Претендират се направените разноски пред първата и
касационната инстанции.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, в
с.з. чрез процесуалния представител ** М.К. оспорва касационната жалба. Моли за
решение, с което да се остави в сила решението на РС - Враца, като правилно,
законосъобразно и обосновано. Съображения за това са изложени в представена по
делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за
адвокатско възнаграждение.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за
основателност на касационната жалба поради допуснато нарушение на материалния
закон.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП №
06-001233/05.12.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с
което на „К.“ АД *** с ЕИК ********* е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
За да
потвърди НП Районен съд - Враца е приел за доказани фактическите констатации,
посочени в АУАН и в НП. Изложил е мотиви във връзка с възраженията на
жалбоподателя, като е приел същите за неоснователни. Счел е за правилна
дадената правна квалификация и че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на НП на такова основание.
Въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението
доказателства съдът е направил извод за доказаност на описаното в НП нарушение
и извършването му от санкционираното лице. В съдебния акт са изложени мотиви и
за липсата на предпоставки за приложението на чл. 415в
от КТ.
Решението
е правилно.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице
неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство са установени всички релевантни за
отговорността на касатора факти. В разпоредбата на чл.
414, ал. 3 от КТ е регламентирана отговорност за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл.
62, ал. 1 или ал. 3
от КТ и чл.
63, ал. 1 или ал. 2
от КТ. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на
обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда,
релевантно към предмета на повдигнатия административно-наказателен спор, се
съдържа в чл.
63, ал. 2 от КТ, който предписва, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Така посочената нормативна уредба императивно задължава всеки работодател да
допуска на работа само тези лица, на които е предоставил екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. В
конкретния случай по делото е представен трудов договор с Г.Е.И. № ***. При
извършване на проверката на 14.11.2019г. е установено престиране на работна
сила от страна на лицето Г.Е.И. на обект *** преди да са му предоставени от
работодателя екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3,
заверено от ТД на НАП.
От страна на процесуалния представител на касатора се
твърди, че Г.Е.И. се е намирала на обекта в изпълнение на сключен с нея
граждански договор, т. е. че се касае за гражданско правоотношение, а не за
трудово такова. В подкрепа на тези твърдения е представен Граждански договор № ****, сключен с лицето, наричано
"изпълнител" и санкционираното дружество, наречено
"възложител", с предмет: изпълнителят да почисти, подреди и аранжира сладкарска
витрина и бар в ***. Изложените доводи не могат да бъдат споделени.
Проверяващите лично са констатирали, че Г.Е.И. полага труд на обекта. Същата е
попълнила декларация на основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в
която е отразила, че работи на обекта на длъжност "*“ при определено
работно време /от 10:00 часа до 18:00 часа/, срещу месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лева. При така установеното настоящият съдебен
състав приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството,
а не е извършвало работа по граждански договор. Преценката дали се касае за
трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай,
като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика
по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила
за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен
трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан
с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния
продукт, предмет на този облигационен договор. В конкретния случай, в
цитираната декларация лицето е заявило, че получава месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лева. При така установеното съдът приема, че
действителните отношения между касатора и Г.Е.И. са трудовоправни отношения
между работодател и работник.
Като е допуснал лицето на работа на 14.11.2019г. без да му е предоставил екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП,
касаторът е осъществил състава на визираното в чл.
63, ал. 2 от КТ нарушение.
За това нарушение санкционната норма на чл.
414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание "имуществена
санкция" в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и е индивидуализирал наказанието като
го е определил в предвидения минимален размер от 1 500 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
направеното от страна на касатора възражение, че деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Кодексът
на труда предвижда изрична възможност при маловажен случай да бъде
приложена разпоредбата на чл.
415в от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с "имуществена санкция" или "глоба" в размер от
100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с "глоба" в размер от
50 до 100 лева. В същото време в разпоредбата на чл.
415в, ал. 2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като "маловажни" нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3
и чл.
63, ал. 1 и 2
от КТ. В настоящия случай касаторът е санкциониран за нарушение по чл. 63,
ал. 2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на
"маловажните нарушения", поради което настоящият състав намира, че
разпоредбата на чл.
415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е
било отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици
за лицето.
Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора за
допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както акта за установяване на административно нарушение, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат изискуемите
от закона реквизити - посочени са датата
и мястото на извършване на нарушението, неговото пълно описание, нарушените
законови разпоредби и писмените доказателства, въз основа на които е
установено. Ето защо съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на НП на такова основание.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон,
извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор и при правилно приложение на закона, поради
което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на административнонаказващия орган - Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Враца, в размер на 100 /сто/ лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85 от 23.02.2020 г.,
постановено по АНД № 1216 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА "К." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.И.К., да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца сумата в размер на 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.