Решение по дело №75/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260041
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20204400900075
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е                                                

 

 

          Номер ....                   11.05. 2021г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

       ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                          търговски състав,

на  ДЕВЕТНАДЕСЕТИ АПРИЛ две хиляди  двадесет и първа  година,

в публично заседание , в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

СЕКРЕТАР: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №75 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

      СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 КЗ ВР.ЧЛ.45 ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.52 ОТ ЗЗД.

 

        Постъпила е искова молба  от Ц.Н.,ЕГН********** и  К. А. Н., ЕГН**********,двете от гр.София чрез пълномощника им адв.Я.Д. от САК,с посочен съдебен адрес  против  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД,гр.София, ЕИК***,с която са предявени субективно съединени  осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, с  цена по 30 000,00лв.за всеки ищец,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на С.К.Н.-дядо на ищците,починал вследствие на ПТП,настъпило на 02.05.2018г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/30/117002992441,валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 16.10.2019г. /датата на отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение/ до окончателното изплащане на сумите.

         В исковата молба се твърди,че на 02.05.2018г. ,около 10,30ч. в гр.К.,е настъпило ПТП,като управляваният от водача Х.В.П.,ЕГН********** ,лек автомобил м.“Форд Галакси“,с рег.№***,движейки се по ул.“***“  по посока центъра на гр.К.и при преминаването му през кръстовището с ул.“***“,не пропуска насрещно движещото се и предприело маневра завой наляво към ул.“***“ППС- каруца с животинска тяга,управлявано от С.К.Н.,като е настъпил удар в страничната дясна част на каруцатВследствие на реализираното ПТП  е починал С.К.Н.,ЕГН**********.Същият е дядо на ищците. Причината за смъртта е получена гръбначно-мозъчна травма-пълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък.

      Ищците твърдят,,че горепосоченото ПТП е причинено по вина на водача на л.“Форд Галакси“,с рег.№***,-Х.В.П.,който е нарушил правила за движение по пътищата,като е налице пряка причинна връзка между деянието на водача на лекия автомобил и  настъпилите общоопасни последици-смъртта на С.Н.. Образувано е досъдебно производство,а впоследствие и НОХД №877/2018г. по описа на Пл.ОС.Постановена е присъда №53/ 17.10.2018г., влязла в сила на 02.11.2018г.,с която е установена вината на водача Х.В.П..

     Случилото се и последвалата загуба е приета изключително тежко от ищците,тъй като приживе между дядо и внучка е съществувала хармонична връзка,основана на взаимна обич и уважение.Пострадалият е бил стожерът в бащината им къща,от него те са черпили опит и са се учили на уважение.Щастлив и обичан дядо е бил починалият,който е помагал на родителите на децата в отглеждането им,от раждането до израстването им като млади момичета,помагал им е в уроците,водил ги е  и ги е взимал от училище.В живота на Ц.Н. пострадалият е бил като баща,а в живота на К.Н. е имал силно влияние за изграждането й като личност.Между внучки  и дядо са изградени силни и топли връзки.Внезапната смърт на дядо им ги е съкрушила,дълго време са отказвали да приемат загубата му,преживяли са силен емоционален стрес.И към настоящия момент болката им не е заличена,често ходят на гроба на дядо си и дълго стоят там..

       В ИМ се твърди,че към момента на настъпване на произшествието е била налице сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/30/117002992441, валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.,поради което ответното дружество е активно легитимирано да отговаря по предявения иск.

      Ищците са предявили писмена молба-претенция за изплащане на обезщетение пред  ответното дружество /3156/10.10.2019г./. По случая са образувани щети №0801-002064/2018-06 и съответно-07,по които ответникът е отказал изплащането на обезщетения с писмо ихз№3923/16.10.2019г.

        Предвид изложеното  ищците са активно легитимирани /съгласно ТР №1/2016г. на ВКС по т.д.№1/2016г./,като за тях е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от загубата на С.К.Н.-техен дядо,починал вследствие на ПТП,настъпило на 02.05.2018г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-по 30 000,00лв. за всяка една от ищците ,ведно със законната лихва,считано от 16.10.2019г. о окончателното изплащане на сумите.

         Молят съда да постанови решение,с което да осъди ответното дружество да заплати на всяка една от ищците сума в размер на 30 000,00лв.,като обезщетение за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на  С.К.Н.- дядо,починал вследствие на ПТП,настъпило на 02.05.2018г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

   С  исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за  допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата относно отношенията между ищците и починалия им дядо приживе,както и претърпените болки и страдания от ищците.

   Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.

    Постъпил е писмен отговор от ответното дружество ,чрез адв.Д.С. от САК .С отговора се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.Н. ,тъй като механизмът на процесното ПТП е провокиран изцяло от  противоправното поведение на С.Н.. Твърди се ,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в няколко насоки,описани подробно в писмения отговор,включително и факта,че пострадалия е бил с влошено зрение и слух-с много лоша зрителна /катаракта и двустранна дегенерация на макулата/ и  слухова способност. Следователно Н. е бил с ограничено зрително поле в момента на ПТП и не е могъл да възприеме пълноценно пътната обстановк Има данни ,че пострадалият е бил качен на стол върху каруцата,като при настъпилото ПТП е паднал от стола,което улеснило настъпването на  травмите.Поради глухотата и влошеното си зрение Н. е предприел напълно неочаквано за водача на л.автомобил косо ляв завой,с което е предизвикал ПТП.Изложени са подробни доводи в писмения отговор относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,както се цитира и съдебна практик Ответникът оспорва изключителната вина за настъпване на процесното ПТП от страна на водача на л.автомобил и противоправността на действията на водача на л.автомобил,причинно-следствената връзка и механизма на настъпване на ПТП,описан в ИМ. Оспорва размера на претенциите ,както и твърдените неимуществени вреди ,претърпени от ищците в резултат на смъртта на техния дядо.

       Ответното дружество прави възражение и за прекомерност на претендираните обезщетения.

      Не на последно място ответникът счита,че не са налице предпоставките за уважаване на исковите претенции,тъй като по делото липсват  доказателства за особена емоционална близост между ищците и пострадалия,техен дядо,която да обуслови дължимостта на претендираните обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди.

     Ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“    BG/30/117002992441, валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г. за процесния лек автомобил.

    С писмения отговор  ответното дружество е представило писмени доказателства,направило е доказателствени искания за назначаване на съдебни експертизи и допускане на гласни доказателства-двама свидетели,при режим на призоваване :Х.В.П.-водач на л.“Форд Галакси“ и д-р Н.М. за изясняване на обстоятелствата относно процесното ПТП и очните заболявания на починалия Н..

     Постъпила е Допълнителна ИМ ,с която ищците поддържат твърденията си в ИМ относно механизма на настъпване на процесното ПТП и виновното поведение на водача на лекия автомобил,оспорват твърденията на ответника в писмения отговор за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

   Постъпил е Допълнителен писмен отговор,с който се поддържат всички заявени правни и фактически доводи за неоснователност на исковите претенции. С Допълнителния писмен отговор ответното дружество е представило Справка от Генералното Консулство на РБ във Валенсия,Кралство Испания ,а също е направило доказателствени искания за допускане до разпит като свидетел на Д.Л.Д.-***,във връзка с обстоятелството къде са живели и живеят ищците,дали същите са пребивавали в едно домакинство с пострадалия  в гр.К..

      С определение по реда на чл.374 от ГПК предявените  субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД , с  цена по 30 000,00лв.за всеки ищец,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на С.К.Н.-дядо на ищците,починал вследствие на ПТП,настъпило на 02.05.2018г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/30/117002992441,валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 16.10.2019г. /датата на отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение/ до окончателното изплащане на сумите, са приети от съда за допустими и са разгледани по същество.

    Признато е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП  по задължителна застраховка „ГО“ за л. м.“Форд Галакси“,с рег.№***-полица BG/30/117002992441, валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.

      Съдът е приел представените от страните писмени  доказателства,с изключение на представените от ответника  СМЕ,изготвена по т.д.№273/2018г. по описа на Пл.ОС и протокол за разпит на свидетел  през разследващ полицай  от 24.08.2018г. по ДП ЗМ-23082018г. по описа на РУ-Ч.бряг.,тъй като същите не представляват писмени доказателства,а гласни такива в писмен вид и заключение по назначена съдебна експертиза по друго дело,произнесъл се е по направените доказателствени искания от страните и е изготвил писмен проекто-доклад по делото.

      В хода на съдебното дирене е допусната и назначена САТЕ с поставена в писмения отговор от ответника задача,като е изготвено  заключение от в.л.инж.В.Т.И..

       Изискано е НОХД№877/2018г. по описа на Пл.ОС,но същото не  е приложено към настоящото дело,тъй като с писмо изх.№61512 на Служба „Архив“ при Пл.ОС, е отговорено,че НОХД№877/2018г. по описа на Пл.ОС е изпратено за послужване по т.д.№273/2018г. по описа на Пл.ОС и до настоящия момент не  е върнато.

       Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:                

        Предявените искове са допустими,ищците притежават съответната активна легитимация, както и са заявили пред ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетения в резултат на настъпилото ПТП на 02.05.2018г.

       Не се спори по делото,а видно и от представените удостоверения за раждане на ищците и удостоверение за наследници на С.К.Н.,починал на 02.05.2018г.,че ищците се намират в родствена връзка със С.Н.-техен дядо.

       Безспорно е установено по делото,че на 02.05.2018г.в гр.К., Пл.обл. е настъпило ПТП,при което е причинена смъртта на С.К.Н..

        С влязла в сила присъда на Пл.ОС по НОХД№877/2018г. подсъдимият Х.В.П.-водач на л.м.“Форд Галакси“,с рег.№***,е  признат за виновен в това,че на 02.05.2018г.,в гр.К.,при управление на МПС,нарушил правила за движение по пътищата съгласно ЗДвП-чл.5,ал.1,чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на С.К.Н. от гр.К.,като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия-престъпление по чл.343а,ал.1,б.“б“ от НК вр.чл.343,ал.1,б.“в“ от НК вр.чл.342,ал.1 от НК.Наложено му е съответно наказание ,предвидено в НК.

      Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на деец

    В хода на производството е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП  по задължителна застраховка „ГО“ за л. м.“Форд Галакси“,с рег.№***-полица BG/30/117002992441, валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.

     Спорни по делото са въпросите налице ли са предпоставките за изплащане на застрахователни обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди  от смъртта на техния дядо,в резултат на настъпилото ПТП на 02.05.2018г., в какъв размер следва да бъдат определени обезщетенията, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.

      В хода на съдебното дирене са събрани писмени,гласни доказателства и  е изготвено заключение по назначената САТЕ.

      От заключението по назначената САТЕ,което съдът възприема като обективно и компетентно се установява,че произшествието е станало около 10,30ч. в гр.К.,на 02.05.2018г.,като пътят в района на произшествието е прав и хоризонтален пътен участък,суха асфалтова настилка,предназначен за двупосочно движение,без осева линия.Максимално допустима скорост за движения на л. за този пътен участък е 13,89м/сек.Скоростта на автомобила към момента на първоначалния контакт  при удара е 66,6км./ч./18/51м./сек./,а на каруцата-5,8км./ч.Водачът на л.  е имал техническа възможност при движение със скорост от 50км./ч. и по-ниска,да предприеме спиране и да спре до мястото на удара,като предотврати ПТП,но сам се е поставил в такова положение,движейки се с по-висока от максимално разрешената скорост за съответния пътен участък. Двамата участници в ПТП са имали възможността  да се възприемат като местонахождение, посока и направление на управляваните от тях ПС,на разстояние по-голямо от 100м.Мястото на контакт при удара е под масовия център на тялото на С.Н.,седейки на стол върху каруцатСлед първоначалния контакт върху каруцата е възникнал ударен импулс,вследствие на който каруцата е изместена напред спрямо посоката на автомобила,а С.Н. е паднал върху предния капак и челното стъкло на МПС.Силата на уврежданията върху тялото на пострадалия от техническа гледна точка са във функционална зависимост от масата на тялото на пострадалия,скоростта на движение на л. към момента на първоначален контакт и от височината,на която се е намирал масовия център на тялото спрямо земята при този контакт.При разпита на в.лице в съдебно заседание на 21.03.2021г. инж.В.И.  на въпроса „Дали факта,че С.Н. е седял върху стол в каруцата от гледна точка на начина, по който е възникнал ударния импулс под масовия център на тежестта, би допринесъл за увреждането в по-голяма степен отколкото, ако беше по-ниско?“,е отговорил,че скоростта на ударния импулс към момента на контакта между тялото на пострадалия и автомобила зависи преди всичко от придобитата скорост на автомобила и масата на тялото, както и от височината на разположението на тялото спрямо пътната настилк Когато ударът е под масовия център на тялото на съответния пострадал, тогава се създава ротационна сила, която ротационна сила под масовия център създава ротационен момент. При този ротационен момент силата на удара спрямо тялото е по-малка, ако ударният импулс минава през масовия център. Т.е. нараняванията към този момент спрямо тялото са по-малки, ако ударната сила преминава през масовия център.

Когато е по-ниско, тогава ударната сила преминава през масовия център на тялото и ударният импулс е с по-голяма стойност. Липсва ротационният момент. Що се отнася до възможността да се получи по-малка ударна сила, толкова е по-възможно един присъстващ в каруцата да се спаси от наранявания, колкото по-високо се намира, ударният импулс минава под него. Това е като в автомобилите - когато направлението на ударния импулс преминава през някой от пътуващите, там нараняванията са по-големи, тъй като преносната инерционна сила е по-голям Когато има ротация, тя създава възможността за по-малко наранявания.

      От показанията на свидетеля Х.П.-водач на лекия автомобил м.“Форд Галакси“,участник в процесното ПТП,се установява,че при движение на автомобила в посока от с.*** към гр.К.и навлизане в населеното място ,свидетелят е видял пострадалия  отпред с магарешка каруца с магаре,която е пресякла пътя на лекия автомобил и искала да направи ляв завой .Пострадалият е стоял на стол в каруцат Св.П. е натиснал спирачки ,като ударът е  настъпил в задната част на магарето и каруцатС.Н. е паднал от стола и се е търкулил на стъклото на колата отгоре. След удара свидетеля е излязъл от колата и е погледнал пострадалия, обадил се  е на телефон 112 и е останал на местопроизшествието. Свидетелят твърди,че когато е навлязъл в кръстовището, каруцата не е била там. Не е разбрал, че каруцата  ще прави завой, защото не е подаден никакъв сигнал за маневр След това  са пристигнали  линейка и полиция. Съставен е протокол за ПТП. Непосредствено преди ПТП свидетелят е отговорил на въпроса на вещото лице,че се е движил със скорост  около 60 км/час.

От показанията на свидетеля Н.  М.- общопрактикуващ лекар и  личен лекар на С.Н. в гр.К.,се установява,че Н. е страдал от диабет, сърдечна недостатъчност, дискретни неврологични проблеми – мозъчно-съдова болест и на базата на това е бил с по-забавени реакции, недовиждал, имал е  катаракта и  е бил с отслабен слух.Свидетелят е посочил,че много пъти в качеството си на личен лекар е настоявал С. да бъде опериран или поне да бъде консултиран, тъй като в началото е възможно да бъде повлияно това състояние с медикаменти. Консултирал  го е с офталмолог, но няма спомен С. да е бил опериран. Имал е катаракта и на двете очи. Бил е трудно подвижен. Св.М. е настоявал пред него и съпругата му за консултации.,но той не се е отзовавал на тези препоръки от личния лекар.Имал е пенсия от ТЕЛК.

Свидетелят М. посочва,че С. е бил с видими прояви на корова атрофия – на кората на мозъка,страдал е от исхемична болест и диабет.За придвижване е ползвал обикновен бастун, по-скоро за подкрепа на движението си, тъй като е бил пълен. Не е ползвал слухов апарат.Свидетелят твърди,че не е измерван слуха посредством конкретното  аудиограма, тъй като не разполагам  с такав За катарактата знае от консултацията с офталмолога, с когото е имал разговор.     

       Като свидетел е разпитан  и настоящия кмет на гр.К.- Д.Д.. Свидетелят е посочил,че не е познавал пострадалия  С.К.Н.. Няма наблюдения, защото е кмет от 2019 г. и не може да каже нищо относно обстоятелствата около произшествието. Също така не познава жена му ,както и останалите членове на семейството му,тъй като част от тези хора са живели по чужбин

      Като свидетел е разпитан  и предишния кмет на гр.К.-Д.  Т.,който е изпълнявал тази длъжност от 2007 до 2019 г. Свидетелят посочва,че познава пострадалият и неговото семейства само визуално.Служебно е запознат с инцидента и настъпилото ПТП,дори заявява,че не знае къде е неговата къща в К..На въпрос дали децата на Н. са работели в чужбина и колко често са се връщали в България,както и дали са живели в едно домакинство дядо и внучки,свидетелят е отговорил,че не е запознат в детайли със ситуацият Доколкото знае, в чужбина са децата, защото седмица-две след инцидента е водил един разговор, когато е поднесъл съболезнования за случилото се. Свидетелят Т. не може да даде

 категоричен отговор и на въпроса какво е работел Н., тъй като не  е запознат в детайли. Само визуално познава внучките на С.Н.- Ц.Н. и К.Н. и никога не ги е виждал заедно.Твърди,че починалият е бил съвсем като лице, което няма необходимите доходи, не живее в някакъв лукс. Имал е  някакви проблеми със здравето.

По делото е разпитана като свидетел и бабата на ищците по майчина линия-П.С.,която също живее в гр.К.. С.Н. й е бил  сват. Свидетелката твърди,че С.Н. е живеел с жена си.,имал е 4 дец Децата му ходели  на работа по София. Ц. и К. като са се  родили, като малки са живеели заедно близо 2-3 години. Учили са в първи клас в гр.К., само Ц. К. ходеше на градин След това са живеели в  София, по Гърция, по Испания и са търсили сезонна работ След смъртта на С. всички са заминали за Испания заедно с на С. жена му. Свидетелката посочва,че децата са се родили в София,като за една година дъщеря й и зет й са се върнали в К.,когато са били малки децата ,после  със сват й са заминали за постоянно.

На въпрос „ Имало ли е приживе продължители периоди  приживе на С., през които Ц. и К. да са живели  с баба си и дядо  си С. продължително?“,св.С.е отговорила,че са гледани за една година,когато  дъщеря й е заминала в Гърция. Когато Ц.а е била в първи клас ,пак  е била при тях, защото родителите са заминали за сезонна работа в чужбин

Св.С.твърди,че Ц.а много тъгува за дядо си, носи си негова снимка, сложила е снимка в рамка, където живее. Лятото, когато си дойде в РБ,отива на гробищат Сега живее в Испания.Починалият Н. е обичал внучките си,но най-много е обичал Ц.а, защото тя е била първата му внучк  Ц. и К. работят сезонна работа в Испания , за по 5-6 месеца, после пак се връщат в България. Също така са работили в  Гърция на зеленчуци и маслини.Свидетелката не знае през м.март 2018г. ищците да са посещавали дядо си С.,който е бил в болниц След детската градина са учили в София, Кремиковци.Имат само осми клас,след която са заминали в чужбин

     По искане на ответното дружество са  издадени   съдебни удостоверения, които да му послужат съответно пред Кметство,р-н Кремиковци, гр.София, кв.“Ботунец“ за снабдяване с друго такова относно постоянния или настоящ адрес на Ц.Н.,ЕГН********** и  К. А. Н., ЕГН********** ,към датата на ПТП-02.05.2018г.,а също и пред МВР-Дирекция „Миграция“,гр.София за снабдяване с друго такова относно обстоятелството дали ищците са напускали територията на РБ за периода 01.01.2014г.-02.05.2018г.,колко често и къде са пътували,на кои дати са се връщали в РБ.

   По делото е приложено писмо от Столична Община,р-н Кремиковци-кметство Кремиковци,от което е  видно,че ищците са с постоянен адрес *** ЗСК-Кремиковци, бл.3, ет.3, ап.311 и с настоящ адрес от 06.01.1999г./за Ц./, съответно от ***г. /за К./*** ЗСК-Кремиковци,бл.3,ет.3,ап.311.

     От представената от ответника Справка от Генералното Консулство на РБ във Валенсия,Кралство Испания за подновени документи за самоличност,в която фигурират и имената  на ищците към 20.08.2019г.,се установява,че двете внучки на пострадалия са живели и работили в чужбина,както и понастоящем.

      При така събраните в хода на  съдебното дирене доказателства,съдът намира за установено от правна страна следното:

       Не са налице достатъчно убедителни доказателства,които да обосноват правния извод за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците-внучки и  починалия –техен дядо и претърпени от тях  в резултат на неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай да бъдат справедливо обезщетени.Не е налице противоречие между събраните по делото писмени и гласни доказателства,от които се установява,че ищците не са живели в едно домакинства с починалия си дядо за продължителен период от време,както и към момента на неговата смърт.От представените писмо от Столична Община,р-н Кремиковци-кметство Кремиковци,както и Справка от Генералното Консулство на РБ във Валенсия,Кралство Испания,е установено по категоричен начин,че ищците са с постоянен адрес *** ЗСК-Кремиковци, бл.3, ет.3, ап.311 и с настоящ адрес от 06.01.1999г./за Ц./, съответно от ***г. /за К./*** ЗСК-Кремиковци,бл.3,ет.3,ап.311,т.е. от 1999г. не са живели в едно домакинство със своя дядо.За продължителен период са живели и живеят понастоящем в чужбина-Кралство Испания.От показанията на тяхната баба-св.С.се установява,че ищците са живели в дома на баба си и дядо си С. ,когато са били съвсем малки и то за период от около годин

    Св. Д.  Т.,който е изпълнявал  длъжността кмет на К.от 2007 до 2019 г. също посочва,че не познава семейството на починалия и  доколкото знае  децата са в чужбина ,само визуално познава внучките на С.Н.- Ц.Н. и К.Н. и никога не ги е виждал заедно.

  По делото е установено,че между дядо и внучки не са изградени изключителни емоционални отношения и връзки,превишаващи формалната връзка на родство между тях.Ищците и дядо им са живели разделено,липсват убедителни доказателства за ролята на С.Н. в живота на внучките му до неговата смърт,липсват данни за създадена особена привързаност и близост между дядо-внучки,както и загриженост на дядото към децата,изявена негова роля в тяхното възпитание,отглеждане и формиране на личността им през годините/с оглед младата им възраст/. Обичайно и житейски логично е ищците да поддържат контакт с дядо си приживе,но твърденията за пълноценна и дълбока емоционална душевна връзка дядо-внуци,са недоказани. Поради това и не може да се приеме,че ищците са претърпели за продължителен период от време и продължават да търпят значителни по степен и интензивност морални болки и страдания от загубата на своя дядо,което обстоятелство може да оправдае присъждането на обезщетение за неимуществени вреди.

  Съгласно ТР №1/2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. „материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък  по изключение е всяко друго лице извън лицата,посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/69г. на Пленума на ВС,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.Възможността да се обезщетят тези други лица,извън изброените в горепосочените Постановления на Пленума на ВС,следва да се допусне ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ-само за случаите,когато житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,оправдаваща получаване на обезщетение за неимуществени вреди.Както е посочено в мотивите към ТР №1/2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. „за получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство,а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек,преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,залегнало в Постановление №4 и Постановление №5 на Пленума на ВС“.Тези обстоятелства следва да се преценяват от съда във всеки конкретен случай и обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод,че лицето,претендиращо обезщетение  е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания.Предполагат се оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,емоционална подкрепа и доверие, като нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,подлежащи на обезщетяване съгласно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

     Предвид изложеното предявените субективно съединени осъдителни искове от Ц.Н., ЕГН********** и  К. А. Н., ЕГН**********, двете от гр.София  против  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, гр.София, ЕИК***, с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на по 30 000,00лв. за всяка една от  ищците ,за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на С.К.Н.-дядо на ищците,починал вследствие на ПТП,настъпило на 02.05.2018г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG /30/117002992441, валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г., ведно със законната лихва,считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите,се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

   При този изход на делото не следва да се присъждат деловодни разноски,тъй като такива не са поискани от ответното дружество.

     Водим от горното,съдът

                                            Р  Е  Ш  И :

        

        ОТХВЪРЛЯ предявените  от  Ц.Н., ЕГН********** и  К. А. Н., ЕГН**********, двете от гр.София ,чрез пълномощника им адв.Я.Д. от САК против  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, гр.София, ЕИК***, субективно съединени  осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетения в размер на по 30 000,00лв.за всяка една от  ищците ,за претърпените от тях неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от загубата на С.К.Н.-дядо на ищците,починал вследствие на ПТП,настъпило на 02.05.2018г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/30/117002992441,валидна от 18.11.2017г. до 17.11.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 16.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        

                                  

                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: