ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. В., 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Търговско дело № 20231300900002 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър
/ЗТР/ и е образувано по жалба на Д. Б. Ц. , ЕГН ********** в качеството му
на ликвидатор на „Н. С." ЕООД против отказ № 20221125094810/28.11.2022
г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията,
постановен по заявление с вх.№ 20221125094810 г.
Иска се да бъде отменен обжалваният отказ и да се дадат задължителни
указания за извършване на исканото вписване поради следното:
Постановеният отказ бил неправилен. Съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него
документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се
смятало, че представилите ги лица са дали съгласието си за тяхното
обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Поддържа се ,че регистърното производство било строго формално и че
законодателят бил предвидил няколко основни групи процедури, които се
развиват пред АВ и имат като резултат попълване на търговския регистър с
информацията относно търговците. В разпоредбата на чл. 13, ал.9 от
ЗТРРЮЛНЦ било указано, че когато в заявлението или в приложените към
него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се
смята, че представилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване
от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. В случая ДЛР не
било отчело презумираното съгласие, визирано в разпоредбата на чл. 13, ал. 9
от ЗТРРЮЛНЦ ,в който случай не било необходимо да се представя препис
1
със заличени лични данни. Затова се иска да се приеме , че неизпълнението
на даденото указание за представяне на препис със заличени лични данни не е
основание за постановяване на отказ.
В срока за произнасяне е постъпил е молба вх.№126/18.01.2023 г.по
Т.Д. № 2/2023 г. от Д. Б. Ц., ЕГН **********, в качеството му на ликвидатор
на„Н. С. ЕООД ,в която заявява ,че констатирал, че в подадената от него
жалба ,по която е образувано настоящето дело ,е налице явна фактическа
грешка, изразяваща се в следното:
Неправилно в титулната част на жалбата било посочено , че се обжалва
отказ № 20221125094810/28.11.2022г. на длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№
20221125094810 г. , вместо правилното - отказ № 20221214094934-
2/20.12.2022г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по
вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20221214094934 / 14.12.2022г.
Иска се да бъде прието ,че от текста на жалбата е ясно, че се обжалва
именно отказ № 20221214094934-2/20.12.2022г. , тъй като посоченият в
жалбата отказ № 20221125094810/28.11.2022 г. на длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията касаел неправилно подадено
заявление, с което адв.Д. Б. заявява ,че е съгласен и с което своевременно се
бил съобразил, подавайки последващото заявление с вх.№ 20221214094934 /
14.12.2022 г.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие
за установено следното :
По повод на заявление вх. № 20221125094810 / 25.11.2022г. от Д. Б. Ц.
на основание чл. 24 от Закона за търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ е
отказано вписване .При извършената проверка на основание чл. 21 от Закона
за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установило ,че подаденото
искане е заявено с Приложение Б6 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. 1 за
водене, съхранение и достъп до търговския регистър и до регистъра на
ЮЛНЦ.Съгласно чл. 61 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до
търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ, поканата до кредиторите на
дружество, което е обявено в ликвидация, се представяли със заявление по
образец приложение Е1. По смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ не се
установявало подлежащият на обявяване акт да е заявен при спазване на
2
предвидената за това форма, което било самостоятелно основание за
постановяване на отказ и нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ била
неприложима.При така изяснената фактическа обстановка и на основание
чл.21, т.1 и т. 1 бил постановен отказ по заявлението.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира ,че
производството по делото следва да бъде прекратено ,тъй като от молба вх.
№126/18.01.2023 г.по Т.Д. № 2/2023 г. от Д. Б. Ц., ЕГН **********, в
качеството му на ликвидатор на„Н. С." ЕООД е видно ,че е налице явна
фактическа грешка, изразяваща се в това ,че се обжалва по същество отказ №
20221214094934-2/20.12.2022г. на длъжностното лице по регистрацията към
Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20221214094934 /
14.12.2022 г.,а не отказ № 20221125094810/28.11.2022 г. на длъжностното
лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление
с вх.№ 20221125094810 г.От материалите по делото се установява по
безспорен начин,че е налице очевидна фактическа грешка ,тъй като отказ №
20221125094810/28.11.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията към
Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20221125094810 г. е
постановен поради неспазване на задължението да се използват образците
към Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене,съхранение и достъп до
търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ ,а в жалбата срещу отказа се
излагат мотиви относно прилагането на Чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ и по-
конкретно относно личните данни ,посочени в заявлението .От молба вх.
№126/18.01.2023 г.по Т.Д. № 2/2023 г. от Д. Б. Ц., ЕГН **********, в
качеството му на ликвидатор на„Н. С." ЕООД е видно ,че не се обжалва отказ
№ 20221125094810/28.11.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията към
Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20221125094810
г.,поради което производството по делото следва да бъде прекратено .
Съдът намира ,че не следва да се присъждат разноски поради следното :
Съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за
присъждане на разноски в това производство (определения: №
60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д.
№ 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и др.),
която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, създадената нова
ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "в производствата съдът
3
присъжда разноски на страните по реда на ГПК", не е съобразена с
едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат
от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни
промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща
само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има
страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25
ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има
право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални
възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по
жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда),
са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на
регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и
тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е
несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с
общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че
разноските са за сметка на единствената страна в производството -
молителят.
Водим от горното и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТР, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2 от 2023 г. по описа на
Окръжен съд-В.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Софийския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
4