РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000658 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №28/03.05.2022г., постановено по търг.д. №55/2021г. по
описа на окръжен съд С., О.Д. е осъдена да заплати на „Е.“ ЕООД гр.С., ЕИК
********* сумата 108 000лв. с ДДС, представляваща дължимо и неизплатено
възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка
№43/16.06.2016г., ведно със законните лихви, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 24.08.2021г. до окончателното й изплащане и 8
760лв. разноски по делото.
В срок е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство – о. Д.. Жалбоподателят счита, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд, че в сключения
договор не е налице уговорка за отлагателно условие по смисъла на чл.25 от
ЗЗД относно плащането по договора. Позовава се на клаузите на чл.2, ал.2 и
чл.3, ал.1 от договора. Наведени са доводи, че наличието на тези клаузи е
1
било единственото основание за О.Д. да сключи договора, тъй като същата не
е разполагала със средства за заплащане на възнаграждението. Изразено е
несъгласие с изводите на съда, че страните не са били равнопоставени, тъй
като в случая се касаело за търговска сделка, които сделки винаги са между
равнопоставени субекти. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за
неравнопоставеност между страните, аргументиран с обуславянето на
задължението на изпълнителя от настъпването на бъдещо несигурно събитие.
В тази насока се акцентира, че целта на договора – изработване на технически
паспорти и обследване на обекти е кандидатстването на О.Д. за финансиране
по ПРСР 2014/2020г. и/или други програми – т.е. – задължението на
изпълнителя да изготви технически проекти и да обследва обекти, е
обвързано в възможността О.Д. да кандидатства по програми и проекти. В
случая кандидатстването по ПРСР 2014-2020г.за всички обекти не е било
допустимо съгласно условията за кандидатстване, а е било допустимо
кандидатстването само за един обект от общинската образователна
инфраструктура с местно значение в селските райони. След преценка на
критериите за оценка, общината е кандидатствала за обект, който би могъл да
спечели най-много точки при оценяването, а именно – ОУ „Я.С.“, с.Б., но
въпреки кандидатстването обектът не е одобрен за финансиране, като съдът
неправилно бил приел, че е одобрено финансиране за този обект за
извършената работа от изпълнителя, при положение че е единствените
одобрени за финансиране дейности са за извършването на СМР в ОУ „Я.С.“,
с.Б.. Изразено е несъгласие с даденото от съда тълкуване волята на страните в
клаузата на чл.2 ал.2 от договора. Изложени са съображения, включително и
че изпълнителят е действал в качеството на търговец и е бил наясно при какви
условия може да получи възнаграждението си, които условия са залегнали в
чл.2 ал.2 и чл.3 от договора. Изпълнителят е бил наясно, че работата, която
поема да извърши и резултатите от нея ще послужат за кандидатстване за
финансиране от ДФЗ, за да може да бъде разплатена неговата работа. Твърди
се, че това обстоятелство е в пълен разрез с тълкуването, дадено от съда, че
уговорката в чл.2, ал.2 и чл.3 от договора следва да се тълкува като съгласие
на страните на отсрочено плащане на задълженията с оглед на обичайния или
максимално допустим срок, което тълкуване противоречало с общия контекст
на целия договор. А максимално допустимият срок, според жалбоподателя, не
бил изтекъл, при положение че въобще не е било допустимо
2
кандидатстването. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – „Е.“ ЕООД, се оспорва изцяло подадената от О.Д. въззивна жалба.
Въззиваемата страна претендира сторените по делото разноски.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона
форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – С. е образувано по предявена
искова молба от „Е.“ ЕООД срещу О.Д., с която е предявен осъдителен иск на
договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от
ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция за обезщетение за забава.
В исковата молба, предявена срещу О.Д., ищецът „Е.“ ЕООД, е основал
нарушеното си материално право на наличие на договорни отношения,
произтичащи от договор за възлагане на обществена поръчка
№43/16.06.2016г., с възложител - О.Д., с предмет „Изработване на технически
паспорти и обследване на обекти, с които О.Д. ще кандидатства за
финансиране по ПРСР 2014-2020 и/или други програми и проекти за
реконструкция, ремонт и оборудване и/или обзавеждане на общинска
образователна инфраструктура с местно значение в селските райони“. С този
договор О.Д. е възложила на „Е.“ ЕООД гр.С. изготвяне на обследвания за
установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по
чл.169, ал.1 т.1- 5 и ал.2 от ЗУТ и съставяне на технически паспорти на
съществуващи строежи и обследване на енергийната ефективност на сгради,
конкретно посочени. Ищецът се позовава на изпълнение на задължението си
3
като изпълнител, като изготвените от него доклади за извършено обследване,
технически паспорти и становища по съответните части, архитектурни
заснемания и сертификати за енергийните показатели на сградите, за всички
11 обекта- предмет на договора, са приети без забележки и възражения от
О.Д., за което е съставен и подписан двустранен приемо-предавателен
протокол от 24.08.2016г. Използвайки изготвените от „Е.“ ЕООД доклади за
извършено обследване, технически паспорти и становища по съответните
части, архитектурни заснемания и сертификати за енергийните показатели на
сградите, О.Д. е сключила Административен договор от 08.05.2019г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реконструкция и
обзавеждане на ОУ „Я.С.“ с.Б., по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020, като същите са използвани и във връзка Публично
състезание за възлагане на обществена поръчка от О.Д. с предмет: „Избор на
изпълнител за изпълнение на СМР за обект: Ремонт на ОУ „В.Л.“ с.З.“, като
поръчката е за изпълнение на СМР по „Реконструкция и обзавеждане на ОУ
„Я.С.“ с. Б.“, съгласно Разрешение за строеж №17/11.04.2018г. „за изпълнение
на енерго-спестяващите мерки, описани в доклада от обследване за ЕЕ за
обекта, с възложител - О.Д.“. За изпълнение на дейностите - предмет на
договора, възложителят О.Д. се е задължил да заплати на изпълнителя „Е.“
ЕООД сума в размер на 90 000лв., без ДДС или 108 000лв., с ДДС.
Посочената по-горе сума е формирана на база единична цена за квадратен
метър РЗП на обектите, предмет на договора, която цена е в размер на 8,60лв.
без ДДС за 1 кв.м. РЗП или 10,32лв. с ДДС за 1 кв.м. РЗП. Въпреки
изпратената покана до О.Д., обективирана в писмо вх. №АПИО-
940/08.07.2021г., възложителят не е изпълнил задължението си да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение. Искането, с което е сезиран съдът,
е да се постанови решение, с което да ответникът О.Д. да бъде осъден да
заплати на „Е.“ ЕООД сумата 108 000лв. с ДДС, представляваща дължимо и
неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка
№43/16.06.2016год., ведно със законните лихви върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът - О.Д., е оспорил предявената
искова претенция. Без да оспорва възникването на валидно договорно
правоотношение, оспорва възникването на задължението от страна на
възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, с аргументи и
4
доводи, поддържани и с въззивната жалба, посочени по-горе. Позовава се на
клаузите на чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1 от договора и възражението по
основателността на иска се свежда до общо твърдение, че ответникът - О.Д.
не дължи претендираните от ищеца суми, защото липсва одобрено
финансиране за нито един от обектите по договора.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба, настоящата
инстанция намира следното:
Неспорно между страните е наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение помежду им, обективирано в договор за
възлагане на обществена поръчка от 16.06.2016г., притежаващ правните
характеристики на договор за изработка, сключен при специалните условия
на ЗОП. Съгласно раздел първи, чл.1 „Предмет на договора“, ответникът, в
качеството на възложител, възлага, а ищецът, в качеството на изпълнител,
приема да извърши срещу възнаграждение следните дейности за нуждите на
О.Д.: Изработване на технически паспорти и обследване на обекти, с които
О.Д. ще кандидатства за финансиране по ПРСР 2014-2020г. и/или други
програми и проекти за реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане
на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските
райони, включващи изготвяне на обследвания за установяване на
техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169ал.1т.1-5 и
ал.2 от ЗУТ /за пълнота – ал.2 към момента на сключване на договора е
отменена – ДВ бр.101/2015г./ и съставяне на технически паспорт на
съществуващи строежи, както и извършване на обследване за енергийна
ефективност на следните сгради: ОУ „Я.С.” с.Б., общ.Д., ОУ „Х.Б.” с.Л., общ.
Д. и ЦДГ „П.Д.” с.Л., О.Д., ОУ „Н.В.” с.Ц., О.Д., НУ „В.В.” гр.Д., ОУ ”В.Л.”
с.З., О.Д., ОУ „Х.Б.” с.К., О.Д., ЦДГ „К.” с.Б., О.Д., ЦДГ “М.” с.К., О.Д., ЦДГ
„З.” с.Ц., О.Д., ОУ ”В.Л.” с.Ч., О.Д. и ЦДГ „Е.” с.Б., О.Д..
В чл.2 е уговорено възнаграждението, което възложителят следва да
заплати на изпълнителя като конкретна сума - стойността на договора,
съгласно приетата от възложителя оферта на изпълнителя, е 90 000лв., без
ДДС и 108 000лв. с включено ДДС. Единичната уговорена цена е 8.60лв. без
ДДС за 1кв.м. РЗП или 10.32лв. с ДДС за 1 км.м. РЗП.
5
Съгласно чл.2 ал.2 от договора, задължението на възложителя О.Д. за
плащане на извършеното и представено от изпълнителя, настъпва само при
одобрение на финансиране и след подписване на договор за безвъзмездна
финансова помощ и до размера на одобрения разход от финансиращия орган.
При редуциране на одобрените суми от финансиращия орган, те автоматично
и без допълнителни анекси се редуцират като задължение на възложителя към
изпълнителя. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, дейностите по договора се
заплащат при наличие на финансови средства, отпуснати като безвъзмездна
финансова помощ от ДФЗ по договорите за финансиране на проектите между
О.Д. и ДФЗ, но не повече от окончателно одобрените средства след
евентуални финансови корекции от финансиращия орган РА- ДФЗ.
Както се посочи, така очертаните облигационни отношения притежават
правните характеристики на договор за изработка по смисъла на чл.258 и
следващи от ЗЗД, с който изпълнителят поема задължение да изработи нещо,
съгласно поръчката на възложителя, а последният се задължава да заплати
уговореното възнаграждение.
Изпълнението на възложената работа, според клаузите, сроковете и
другите условия по договора /раздел четвърти „Етапи и срокове на
изпълнение“/, е установимо от приложения приемо-предавателен протокол от
24.08.2016г. Същият установява приемането на възложената работа от
възложителя по смисъла на чл.264 от ЗЗД. Приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и
правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с
договора, което всъщност е израз на одобряването му – т.е. – възложителят е
приел извършената работа без възражения и забележки.
Според защитната позиция на ответника, не е спорен фактът, че
възложителят не е изпълнил задълженията, произтичащи от договора да
заплати уговореното възнаграждение. Защитата по съществото на спора се
изразява в правопогасяващи възражения за недължимост на уговореното
възнаграждение, поради ненастъпване на неговата изискуемост и се
аргументират с клаузата на чл.2 ал.2 и чл.3 ал.1 от договора. Следователно
спорният по делото въпрос се свежда до тълкуване волята на страните,
обективирана в тези две клаузи.
6
Волята на страните, изразена в цитираните две клаузи не придава на
договора правните характеристики на договор под отлагателно условие по
смисъла на чл.25 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма действието на един
облигационен договор или неговото прекратяване може да бъде поставено в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, чието сбъдване има обратно
действие, като се смята, че то се е сбъднало, ако страната, която има интерес
от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. Смисълът
на разпоредбата е тя да намира приложение само при договарянето на
условие, от което зависи действието на самия договор, но не и други условия
по договора, напр. – начин на изпълнение, срок на изпълнение, цена и др.
Вярно е, че свободата на договаряне по смисъла на чл.9 от ЗЗД позволява на
страните по един договор да уговарят различни модалитети. В случая,
доколкото договорната връзка има търговски характер, е уговорено нещо
различно от нормата на чл.303а от ТЗ относно срока и начина на изпълнение
на задължението на възложителя да изплати уговореното възнаграждение.
Клаузите на чл.2 ал.2 и чл.3 ал.1 от договора не се отнасят до действието на
самия договор, а регламентират единствено начина на плащане на
възнаграждението от възложителя за извършената от изпълнителя работа или
начина на изпълнение на задължението на възложителя. Това е така и защото
всяка клауза от договор не може да се тълкува изолирано, а следва да се
тълкува в систематична връзка с останалите клаузи от договора и в общия
смисъл и цел на договора. Клаузите на чл.2 ал.2 и чл.3 ал.1 от договора,
тълкувани в систематична връзка с клаузата на чл.1, от договора, с която ясно
е очертан неговият предмет и в систематична връзка с клаузата на чл.2 ал.1, в
която е обективирано съвпадението на насрещните волеизявления на страните
относно цената на договора, както и във връзка с целия раздел четвърти, в
който е посочен срок на изпълнение /не по-късно от 30.09.2016г./ и преди
всичко с клаузата на чл.8 ал.1, регламентираща правото на изпълнителя да
получи уговореното възнаграждение, то волята на страните, изразена в
клаузите на чл.2 ал.2 и чл.3 ал.1 от договора, не сочи на отказ от страна на
изпълнителя да получи уговореното възнаграждение при несбъдване на
правоотношения между възложителя и трети лица, а и това би противоречало
и на правните характеристики – каузата на договор за изработка. При това
положение несъмнено е, че договорът не е договор под отлагателно условие
по смисъла на чл.25 от ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният
7
съд, а оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Несъмнено е, че с договора от 16.06.2016г. от страните не е постигано
съгласие за ограничаване на действието на техните волеизявления в насока
правният резултат, с оглед на който се сключва сделката, да се прояви в по-
късен момент, след като настъпи определено обстоятелство, напротив, ясно е
изразена тяхната воля договорът да се изпълнява веднага /чл.4 ал.1 –
договорът влиза в сила считано от датата на подписването му/, в срок до 75
календарни дни, но не по-късно от 30.09.2016г. – чл.4, ал.3 от договора и
именно така са се осъществили и правоотношенията между страните, като
изпълнителят е изпълнил работата, а възложителят я е приел – с приемо-
предавателен протокол от 24.08.2016г. – т.е. – в срока по чл.4 ал.3 от
договора.
В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
неправилно дадено тълкувание от страна на първоинстанционния съд на
изразената воля от страните относно момента на плащане. При правилно
прилагане критериите по чл.20 от ЗЗД, изискващи отделните договорни
уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича
от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността и без да се подменя формираната при сключването на
договора и обективирана в съдържанието му воля на страните, окръжният съд
правилно е приел, че договорът не е сключен под отлагателно условие -
осигуряване на финансиране по проекти, участието по каквито проекти,
зависи изцяло от волята и възможностите на самата община.
Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
неправилност на извода на първостепенния съд за неравнопоставеност между
страните, при положение че се приеме, че страните са се съгласили
задължението на възложителя да е обусловено от настъпването на бъдещо
несигурно събитие. Отговорността на длъжника може да бъде погасена само
при предпоставките на чл.81 ал.1 от ЗЗД или - специалната норма – чл.306 от
ТЗ. Обективната невъзможност за изпълнение, визирана като цяло в
цитираните разпоредби, при наличието на която законодателят е предвидил
освобождаването на длъжника от отговорност по смисъла на общата норма от
гражданското право - чл.81 ал.1 от ЗЗД и специалната норма – чл.306 от ТЗ,
са достатъчно ясни и подробни и не подлежат на разширително тълкуване. За
да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност, е необходимо
8
кумулативно наличие на следните предпоставки: обстоятелствата, които се
изтъкват като непреодолима сила, да са непредвидени или непредотвратими
/природно бедствие, военни събития и др./; да имат извънреден характер; да
са се осъществили след сключване на сделката и да е налице причинна връзка
между тях и неизпълнението. Особените правила за непреодолимата сила са
свързани и с доказване на твърдените обстоятелства.
В конкретния случай по своята същност възраженията, които се свеждат
до възражения за невиновна невъзможност за изпълнение, а именно, че
кандидатстването по ПРСР 2014-2020г. за всички обекти, предмет на
договора, не е било допустимо съгласно условията за кандидатстване, а е
било допустимо кандидатстването само за един обект, че единственият обект,
за който общината е кандидатствала, не е одобрен за финансиране или е
одобрен по само един показател - обективират липса на парични средства –
което е хипотезата, визирана в ал.2 на чл.81 от ЗЗД. А съгласно цитираната
норма, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В този
смисъл доводите на жалбоподателя, че наличието на клаузите на чл.2 ал.2 и
чл.3 ал.1 е било единственото основание за О.Д. да сключи договора, тъй като
същата не е разполагала със средства за заплащане на възнаграждението, не
намират опора в нормативната уредба.
Фактът, че кандидатстването по ПРСР 2014-2020г. за всички обекти,
предмет на договора, не е било допустимо съгласно условията за
кандидатстване, а е било допустимо кандидатстването само за един обект,
това дали обектът, за който общината е кандидатствала е одобрен за
финансиране или не е одобрен, не може да се квалифицира като случайно
събитие или непреодолима сила за освобождаването на длъжника от
отговорност, нито съставлява външна причина, осуетяваща изпълнението на
договора, сключен при условията на ЗОП, страна по който договор и носител
на поетите със същия задължения на възложител е ответникът – О.Д.. Този
факт касае правоотношения между възложителя и трети лица, а процесният
договор обвързва само страните по него и поведението или условия,
поставени от друг правен субект, който не е страна по договора, не може да
бъде основание да не се престира договореното възнаграждение с оглед
нормите на чл.264 и чл.266 от ЗЗД. Престацията, дължима от изпълнителя е
9
„изработването на паспорти и обследване на обекти“ и задължението от
негова страна да престира такова изпълнение е извършено. А това, дали
целите, за които възложителят е възложил изработката – за кандидатстване за
финансиране, са изпълнени или не по субективни или други обективни
причини, не е основание за обосноваване на недължимост от негова страна на
заплащане на възнаграждението за изпълнената от изпълнителя по договора и
приета работа. Тъй като в случая изпълнителят е изготвил проекти, които
възложителят е приел и е признал дължимостта на възнаграждението за така
извършената работа, то именно общината, като страна по договора, дължи и
плащането на възнаграждението на ищцовото дружество, независимо от това
дали самата тя е получила възнамеряваното от нея финансиране.
Ето защо несъстоятелна е и тезата на жалбоподателя, че изпълнителят,
действащ в качеството на търговец, е бил наясно при какви условия може да
получи възнаграждението си, които условия са залегнали в чл.2 ал.2 и чл.3 от
договора - че работата, която поема да извърши и резултатите от нея ще
послужат за кандидатстване за финансиране от ДФЗ, за да може да бъде
разплатена неговата работа. С оглед естеството на договора и общата воля на
страните, несъмнено целта на страните не е да установят клауза, при която
едната страна да получи изпълнение /изготвени проекти и обследване/, но да
не осъществи своята насрещна престация - плащане на възнаграждение.
Нелогично е да се приеме, че изпълнителят по договора с подписването му е
приел, че ще получи плащане след осигуряване на финансови средства за
проектирането, което е отлагателно и преди сбъдването на отлагателното
условие кредиторът не може да иска изпълнение от длъжника, а още по-малко
би следвало да се приеме, че изпълнителят по договора е дал съгласие да не
получи дължимата му се престация при положение, че „условието“ не се
сбъдне. Това произнича и от смисъла на разпоредбата на чл.8 от ЗЗД, от която
се извежда, че съглашението се постига с оглед определени интереси и никой
не би поел договорно задължение по чл.258 от ЗЗД да извърши работа /като
съгласно чл.258 от ЗЗД работата се извършва срещу възнаграждение/ при
наличие на клауза, определяща той да не получи вече дължимото след
изпълнението на работата възнаграждение, ако възложителят не разполага със
средства да го заплати, поради нереализиране на други права.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
10
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК /л.30/, същите са в размер на 3 360лв. – адвокатско
възнаграждение, с ДДС /с приложени доказателства за извършено пращане/.
Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Обжалваемият материален интерес в случая
е 108 000лв. Съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ
бр.88/04.11.2022г., тъй като договорът за правна защита и съдействие е с дата
24.11.2022г./ минималното адвокатско възнаграждение е 8 650лв. + 4% за
горницата над 100 000лв., при което адвокатското възнаграждение от 3 360лв.
е по-ниско от минималното такова. /Същото е дори по – ниско и съобразно
разпоредбата преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г., като съгл. чл.7 ал.2, т.5 от
Наредбата преди изм. Минималното адвокатско възнаграждение е 3 690лв.,
без ДДС/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №28/03.05.2022г., постановено по търг.д.
№55/2021г. по описа на окръжен съд С., с което О.Д. е осъдена да заплати на
„Е.“ ЕООД гр.С., ЕИК ********* сумата 108 000лв. с ДДС, представляваща
дължимо и неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на
обществена поръчка №43/16.06.2016г., ведно със законните лихви, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 24.08.2021г. до окончателното
й изплащане и 8 760лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА О.Д. да заплати на „Е.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********
разноски за въззивното производство в размер на 3 360лв. – адвокатско
възнаграждение, с ДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12