№ 1252
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501934 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс - Г“,
срещу решение №2323/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 8207/2024 г. на
ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Аваро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Аврен, общ. Аврен, обл.
Варна, ул. „Юрта“, УПИ III-930, кв. 118, сумата от 8320,00 лева,
представляваща неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване
по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с
абонатен № **********, находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв.
118, за периода от 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД,
одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и сумата от 1643,12
лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие
продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на
осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв. 118, изразяващи се в
заплатени от ищеца суми в размер на 200,00 лева на „Ел – О.К.“ ООД за
извършено обследване на електрическото трасе и в размер на 1443,12 лева на
1
„БулМарк“ ООД за отстраняване на повредата на електрическото трасе, ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
повредата, довела до липса на електрозахранване в обекта на ищеца, е
възникнала в мрежа ниско напрежение, собственост на ответника. Поддържа
се, че собственост на ЕРПС представляват единствено БКТП 12 Аврен и
въздушна мрежа ниско напрежение с. Аврен. Кабелната мрежа ниско
напрежение (подземна) от стълб №4 до разпределителната касета пред
имотите на ищеца представлява частна мрежа и не е собственост на
ответника, а на трето за спора лице – П.К.Т., видно от представената по делото
декларация – съгласие с нотариална заверка 14566/11.10.2013г. На основание
чл.117, ал.8 от ЗЕ последният е предоставил ползването на собствените си
съоръжения на ответника за целите на преобразуването и преноса на ел.
енергия до други клиенти. Отделно от това, по повод получените жалби,
служители на ответника са извършвали многократно проверки на процесното
съоръжение, при които са установили, че не е налице авария. Установено е, че
средствата за търговско измерване на обектите имат електрозахранване до
автоматичен предпазител, т.е. повредата е настъпила след границата на
собственост на електрическите съоръжения. На основание чл.117, ал.7 от ЗЕ и
чл.16, т. 3 от Общите условия поддръжката на съоръженията след границата на
собственост е ангажимент на клиента. Границата на собственост на
електрическите съоръжения е нормативно определена съгласно изискванията
на наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т. 6 (чл.120, ал.2 от
ЗЕ) – чл.29, ал.1 от Наредба 6/24.02.2014г. Извършената в изпълнение на
указанията на КЕВР проверка на монтирания в обекта на ищеца електромер,
чрез монтиране на специален уред, е установила, че качеството на доставяната
ел. енергия отговаря на нормативните изисквания, видно от Констативен
протокол 421/17.02.2021г. В случая е налице електрозахранване до средството
за търговско измерване на процесния обект, включително и до автоматичния
предпазител, поради което ответникът е изправна страна по договора. След
като подземната кабелна мрежа не е собственост на ответника, последният не
може да носи отговорност за възникналите по нея аварии, дори и да бяха
налице такива. По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД е останало
недоказано, че представители на ответното дружество са преместили
електрическото табло на потребителя. Недоказано е и, че това действие е
противоправно, доколкото по делото е установена необходимостта от
присъединяването на нов потребител. Неправилно първоинстанционният съд
е интерпретирал представените по делото частни документи, които са
изготвяни без участие на ответното дружество, в които се твърди некачествено
изпълнение и муфиране. Откритата с ел. лаборатория повреда е в съоръжения,
които не са собственост на ответника. Като причина за липсата на ел.
захранване до първия имот е посочено прегоряла муфа, а до втория имот –
прекъсната изолация на един метър от муфата. Решаващият състав не е
обсъдил възраженията, че не е посочен видът на ел. лаборатория, нито са
представени доказателства на кои стандарти за качество отговаря и съгласно
кои стандарти за качество същата извършва анализ, на каква нормативна база
„Булмарк“ООД черпи компетенциите си да извършва проверка и анализ на
работата на електрически съоръжения. Оспорва се обстоятелството, че за
посочения период процесният имот е бил без ел. захранване, както и
2
наличието на причинно следствена връзка между действието по преместване
на ел. табло и липсата на захранване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Фактът на
виновното договорно неизпълнение на ответника за предходен период е
установен със сила на пресъдено нещо по т.д. 479/2022г. на ВОС. Ищецът е
направил за своя сметка обследване и отстраняване на повредата в
собственото на ответника трасе. Местонахождението на повредата е
локализирано на 18 м. от ТРМО 4М по рефлектометър, а същата се дължи на
прегоряла муфа на кабела за УПИ 929, а за УПИ 930 – прекъсната изолация на
1 м. от неговата муфа. Аварийният ремонт е извършен на 28.01.2022г. В
производството т.д. 479/2022г. на ВОС е установено и доказано, че процесното
ел. табло е преместено от мястото на първоначалното му поставяне и именно
поради тази причина ответникът носи отговорност за новоизграденото трасе.
Налице е виновно неизпълнение от негова страна, изразяващо се в
неотсранена авария след уведомяване с първоначален сигнал от 23.05.2014г.,
довело до оставане на обекта на ищеца без ел. енергия за продължителен
период от време, поради което дължи неустойка по чл.49, ал.1 от ОУ.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС са предявени от „Аваро“ ООД срещу „Електроразпределение
Север“ АД кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 8360,00
лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР
от 07.11.2007 г., представляваща неустойка за нерегламентирано прекъсване
на ел.захранването за периода 03.07.2021 г. до 28.01.2022 г. и сумата от 1643,12
лева на основание чл.82 от ГПК, представляваща обезщетение за претърпени
загуби в размер на разходите за отстраняване на аварията, довела до
прекъсването.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправна страна по
сключения между страните договор за пренос на електрическа енергия, тъй
като не е осигурил ел.захранване на обект с абонатен № **********, находящ
се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв. 118 за процесния период. На
18.05.2014 г. ищецът установил, че липсва електрозахранване в обекта и подал
жалба до ответника, като с писмо от 11.06.2014 г. последният го уведомил, че
причината била установена кабелна повреда по мрежа ниско напрежение,
която не е собственост на електроразпределителното дружество. За липса на
електрозахранване в обекта ищецът уведомил ответното дружество и през
2019 г. и 2020 г. Тъй като проблемът продължавал, през 2021 г. завел иск, по
който с влязло в сила Решение № 534 от 24.11.2022 г. по т. д. № 479/2020 г. на
ВОС, ответникът е осъден да му заплати сумата от 43 830 лева,
представляваща неустойка, дължима в полза на потребител за вреди,
настъпили в периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. от липса на електрическа
енергия за процесния жилищен обект. Според съдебно-техническите
експертизи причината за липса на електроенергия в имота било лошото
изпълнение на муфирането на новия кабел към стария при преместване на
електромерното табло от електроразпределителното дружество през 2014 г.
Въпреки че ответникът имал задължението да установи повредата и да
възстанови електрозахранването, дружеството бездействало, поради което на
ищеца се наложило на 10.01.2022 г. да възложи извършване на обследване на
3
електрическото трасе на „Ел – О.К.“ ООД, за което заплатил сумата от 200,00
лева, и на 28.01.2022 г. - ремонт на трасето на „Бул-Марк“ ООД, за което
заплатил сумата 1443,12 лева. Претендира се неустойка по чл. 49, ал. 1 от
Общите условия за оставането на процесния обект без електрическа енергия
по вина на ответника за период от 209 дни – 418 периода по 12 часа, както и
обезщетение в размер на заплатените от ищеца суми за възстановяване на
електрозахранването.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва иска като неоснователен. Излага, че СТИ на обекта на ищеца е
монтирано над разпределителна касета РК-3 пред имота, захранена с подземна
кабелна мрежа ниско напрежение (НН), която представлява стълбово
отклонение от стълб № 4 на клон № 1 на въздушна мрежа НН от БКТП 12
Аврен. Твърди, че собственост на ответното дружество са единствено БКТП
12 Аврен и въздушна мрежа ниско напрежение с. Аврен. Заявява, че кабелната
мрежа ниско напрежение (подземна) от стълб № 4 до разпределителната
касета пред УПИ II-929, кв. 118 по плана на с. Аврен, представлява частна
мрежа, която не е собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Сочи, че
същата е собственост на лицето Пламен Костов Трифонов, поради което
дружеството не може да носи отговорност за авариите, възникнали по нея.
Оспорва да е възникнала авария по вина на ответното дружество, вследствие
на която обектът на ищеца да е останал без електрозахранване за периода от
03.07.2021 г. до 28.01.2022 г. Позовава се на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Заявява, че
дори да бъде установено, че представители на ответното дружество са
преместили електрическото табло, то това действие не е било противоправно,
доколкото е доказана необходимостта от присъединяване на нов потребител.
Счита още, че не е налице причинно-следствена връзка между действието на
преместване на електрическото табло и липсата на захранване за процесния
период. Оспорва да е възникнала необходимост от ремонт; поддържа, че
Констатация от 28.02.2022 г., изготвена от „Бул-Марк“ ООД, има характер на
частен документ и не следва да бъде кредитирана.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД
включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка,
виновно неизпълнение на договорно задължение, договорена неустойка за
неизпълнението на това задължение, кредиторът да е изпълнил задължението
си или да е бил готов да го изпълни. При клауза за неустойка същата се дължи
4
при неизпълнение на задължението и за вида неизпълнение, за което е
уговорена.
По кумулативно съединения иск с правно основание чл.82 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи договорно неизпълнение на ответника, претърпени
загуби в причинна връзка с неизпълнението, тяхната предвидимост и размер, а
в тежест на ответника е да докаже изправността си по договора.
Кумулирането на двата вида обезщетения в случая е допустимо, без да е
необходимо да се доказват надхвърлящи размера на неустойката вреди,
доколкото се претендират за неизпълнението на различни задължения.
Неустойката се претендира за неизпълнение на задължението на ответника за
пренос на ел.енергия, а обезщетението по чл.82 от ЗЗД – за неизпълнение на
задължението му да поддържа в изправност ел.съоръжения до границата на
собственост.
В случая между страните е безспорно, че се намират в облигационна
връзка по силата на договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на ответното дружество за процесния обект
при публично известни ОУ. Съгласно чл. 49, ал. 1 на относимите за процесния
период ОУ, одобрени с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изменени и допълнени с
Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в случай че потребителите останат
без електрическа енергия по вина на „Електроразпределение Север” АД
повече от 24 часа след получаването от дружеството на уведомление от
потребителя, „Електроразпределение Север” АД заплаща обезщетение на
потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12
часа без осигурена електрическа енергия. Така предвиденото обезщетение има
характера именно на неустойка, като за активирането на клаузата е поставено
и допълнително условие – уведомление на дружеството от потребителя за
оставането му без електрическа енергия. Осъществяването на последната
предпоставка се установява с представените по делото Жалба от 23.05.2014 г.
и искания с вх. №№ 5191187/13.08.2019 г. и 5319668/21.01.2020 г., със които
ищецът е уведомил ответното дружество за оставането на процесния обект без
ел. енергия.
Със влязло в сила на 26.03.2024г. Решение № 534/24.11.2022 г.,
постановено по т. д. № 479/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка, дължима в полза на
потребител за вреди, настъпили в периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. от
липса на електрическа енергия, доставена до обект с абонатен № **********,
находящ № се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, породена от неотстранена
авария след уведомяване с първоначален сигнал от 23.05.2014 г., последван от
искания от 13.09.2019 г. и 21.01.2020 г., за възстановяване на нарушено по
вина на разпределителното дружество захранване при преместване на таблото
с електромерите на друго място, за захранване на друг потребител през 2014 г.,
на основание чл. 49, ал. 1 от ОУ на ответното дружество.
Силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и относно
правопораждащия фактически състав на вземането, поради което настоящият
състав е обвързан да приеме, че за период непосредствено предхождащ
процесния, поради възникнала авария в ел.мрежа, за поддържането на която
отговаря ответникът, електрозахранването в процесния обект на потребление
е било преустановено. Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал
доказателства, че е отстранил аварията или че е възстановил захранването с
ел. енергия на обекта на ищеца, поради което съдът приема, че виновното му
5
неизпълнение е продължило и през периода 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
Същевременно по делото се установява, че повредата е отстранена по
възлагане на ищеца, за което последният е заплатил 200 лева за диагностика,
видно от издадената му от „Ел – О.К.“ЕООД, гр.Варна фактура
1828/19/01/2022г. с посочено основание „откриване на кабелна повреда и
транспорт с.Аврен“ с обозначено плащане в брой и 1443.12 лева с ДДС за
ремонт, видно от издадената му от „Бул-Марк“ЕООД фактура
**********/28.01.2022г. с посочено основание „ел.монтажни СМР в къщи в с.
Аврен“, протокол за извършени СМР от 21.01.2022г. на стойност 1202.60 лева
без ДДС, която сума е платена по Б. път, видно от приложеното месечно
извлечение.
Направените разходи за ремонт следва да се квалифицират като
претърпени загуби от неизпълнение на задължението на ответника да
поддържа в изправност съоръженията до границата на собственост.
Действително по делото е безспорно, че аварията е възникнала в участък от
кабелната мрежа, собственост на трето за спора лице - П.К.Т., който в
съответствие с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ е дал съгласие, по искане на
„Електроразпределение Север” АД, дружеството да използва мрежата му за
присъединяване на свои клиенти. С така даденото съгласие обаче
собственикът на мрежата не се е задължил спрямо клиентите потребители -
респективно и спрямо ищеца, а спрямо самото електроразпределително
дружество, с което е сключил договор за предоставяне на мрежата си. По тези
съображения отговорността в отношенията с ищеца да осигури ремонт на
мрежата в тази част, било то и за сметка на собственика й, е на ответното
дружество.
Предвидимостта на вредите произтича от логично обоснованото
житейско разсъждение, че отстраняването на всяка авария предполага
извършването на разходи. Същите се намират в причинна връзка с
неизпълнението и са били необходими, предвид липсата на спор, че в резултат
на извършените СМР електрозахранването в имота е било възстановено.
По изложените съображения съдът намира всички елементи от
фактическия състав на чл.92 и чл.82 от ЗЗД за доказани както по основание,
така и по размер, поради което предявените искове следва да бъде уважени.
Всички релевирани от ответника оспорвания са били предмет на
разглеждане в преюдициалното производство, поради което не подлежат на
преразглеждане, поради забраната за пререшаемост на спора. В настоящото
производство ответникът нито твърди, нито установява друга причина за
липсата на ел.енергия в процесния обект, различна от неотстранената авария,
която е установена с влязлото в сила решение по т. д. № 479/2022 г. на ВОС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се
установява твърдението на ответника, че повредата е възникнала след
границата на собственост.
В чл. 29, ал. 1 от относимата към процесния период Наредба № 6 от
24.02.2014 г. към чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, е уредено, че когато електрическата
енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на
собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или
изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители
или прекъсвачи. В същия член на Наредбата изрично са предвидени и местата,
6
където могат да бъдат монтирани електромерните табла: електромерните
табла се монтират до или на границата на имота на клиента, на място,
определено от оператора на разпределителната мрежа (ал. 5); операторът на
разпределителната мрежа може да монтира електромерните табла и
захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна
собственост, на определено от него място в общите части на сградата (ал. 6);
операторът на разпределителната мрежа може да монтира електромерни табла
и захранващите им електропроводни линии на фасадите на сградите на
клиентите (ал. 7). Така определените с Наредбата места на монтаж на
електромерните табла са в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ,
съгласно която електрическите съоръжения ниско напрежение, които се
намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на
собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна
собственост.
В разглеждания случай по делото не са представени доказателства, че
аварията е възникнала след границата на собственост, определена съобразно
цитираната нормативна уредба. Установяването на този факт изисква
специални знания, с каквито съдът не разполага и не са ангажирани от
ответника, в чиято тежест е да го установи.
Представеният по делото документ – Констатация от 28.01.2022г.,
съставен от И.П., като представител на „Бул Марк“ООД, действително
представлява недопустими свидетелски показания в писмена форма, но
изключването му от доказателствения материал не променя крайния извод, че
не се установява друга причина за липсата на ел.енергия в процесния имот,
различна от договорното неизпълнение на ответника, установено с влязъл в
сила акт.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски в размер на 1300 лева, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2323/23.06.2025 г., постановено по гр.д. №
8207/2024 г. на ВРС, в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс - Г“, е осъден да заплати на „Аваро“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Аврен, общ. Аврен,
обл. Варна, ул. „Юрта“, УПИ III-930, кв. 118, сумата от 8320,00 лева,
представляваща неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване
по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с
абонатен № **********, находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв.
118, за периода от 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД,
7
одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и сумата от 1643,12
лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие
продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на
осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се в с. Аврен, обл. Варна, УПИ II-929, кв. 118, изразяващи се в
заплатени от ищеца суми в размер на 200,00 лева на „Ел – О.К.“ ООД за
извършено обследване на електрическото трасе и в размер на 1443,12 лева на
„БулМарк“ ООД за отстраняване на повредата на електрическото трасе, ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс - Г“, да заплати на „Аваро“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
„Юрта“, УПИ III-930, кв. 118, сторените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 1300 лева, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8