Решение по дело №285/2021 на Районен съд - Разлог

МОТИВИ
към Решение № 17/24.09.2021 г. по НАХ дело № 285/2021 г.
по описа на Районен съд град Разлог.

Делото по настоящето производство е образувано по повод депозирано пред съда
Постановление на РП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на адм. наказание по реда на Глава 28-ма от част V от НПК. В мотивираното си
постановление прокурорът към РП-Р. моли съда да признае обвиняемия А.Д.Х. за виновен
по повдигнатото срещу него обвинение по чл.326, ал.1, пр.I от НК, като го освободи от
наказателна отговорност и му наложи адм. наказание, тъй като са налице законовите
предпоставки на чл.78а от НК.
За РП-Р. - редовно призована за съдебното заседание по делото, се явява прокурор Ч.,
който поддържа внесеното от РП постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание.
Обвиняемият - редовно призован, се явява лично с адв. Е.Я.. В становището си, изразено
в съдебно заседание процесуалния представител на обвиняемият не оспорва фактическите
констатации, отразени в постановлението на РП-Р., но моли съда да признае Х. за
невиновен, поради неправилни изводи на РП за внасяне на постановлението.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът след анализ в
тяхната съвкупност и поотделно, приема за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.Д.Х., роден на 28.04.1999 г. в г.С., от г.Я., у.„С.“№13, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН*.
На 01.04. срещу 02.04.2021 г. през нощта обвиняемият Х. бил в г.Б. с лек автомобил м.
„Б.“ с peг. №* е регистриран на името на неговия баща - Д.К.Х. от г.Я.
На 02.04.2021г. около 04.30 часа през нощта възникнал инцидент пред къща в г.Б.. Лица
от г.Б. ударили шамари на обвиняемия, но след намеса на свид. В.Ш. и свид. С.К.
инцидентът бил преустановен. Обвиняемият се качил зад волана на своя автомобил, привел
последния в движение и около 04.30 часа са насочил с автомобила към изхода на г.Б. по
посока на път П-84 - пътят, свързващ г.Р. с г.Я.. По същото време преди изхода на г.Б., в
района на полицейския участък в града били свидетелите И.В., Е.Ю. и Р.Ю. - служители на
РУ-Р. Свид. Ю. видял автомобила, насочил се към пътното платно и след като стъпил на
него със стоп-палка дал разпореждане на водача да спре. Х. видял свид. Ю., но не се
подчинил на разпореждането, а продължил да се движи в избраната от него посока. След
като стигнал до път II-84 завил наляво по него и спрял в с.Д., о.Б., намиращо се на няколко
километра от разклонението на път II-84 за г.Б.. Паркирал автомобила на една от улиците в
селото в близост до джамията и се обадил по телефон с мобилен №* на свид. В.Ш. и го
помолил да мине през с.Д., за да го вземе с неговия автомобил за г.Я.. По същото време свид.
Ш., свид. К., свид. В., свид. П. и свид. С.Р. пътували с л. а. м. „Б.“ с peг. №*, регистриран на
името на свид. Ш. от г.Б. за г.Я. и пътят им минавал през с.Д.. Свид. Ш. се съгласил и казал
на свид. К., който управлявал автомобила, да мине през с.Д., да отбие от главния път II-84 и
да стигне до джамията, където ги чакал обвиняемият Х.. Пристигайки до джамията
свидетелите видели обвиняемия в близост до неговия автомобил. Качил в автомобила на
свид. Ш. и по пътя обяснил, че не е спрял на стоп-палка на полицаите. Предал на свид. Ш.
ключа от своя автомобил и му казал да го остави в жабката на автомобила, с който пътували.
Свид. Ш. взел ключа и го оставил в жабката на автомобила. След като пристигнали в г.Я.
свидетелите В., П. и Р. слезли от автомобила, а обвиняемият казал, че трябва да се върнат до
с.Д., за да си вземе своя автомобил. Поради това свидетелите Ш. и К., заедно с обвиняемият
се насочили с автомобила на свид. Ш. обратно към с.Д.. След като стигнали до селото,
обвиняемият решил, че е възможно да бъде спрян с автомобила от полицаите и казал да се
върнат. Свид. К. обърнал автомобила и се насочили към г.Я..
По време на пътуването по път II-84 в участъка между с.Д., о.Б. и г.Я., Х. решил да се
1

обади на телефон 112 - единен европейски номер, използван при необходимост от спешна
помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на
гражданите и да заяви кражба на автомобила на баща му. Целта му била да бъде уведомен
полицейски служител в РУ на МВР-Р. за това, че автомобилът е откраднат. По този начин
обвиняемият смятал, че няма да понесе административно-наказателна отговорност за
нарушението на ЗДвП, което извършил - неподчиняването на разпореждането за спиране на
управлявания от него автомобил, тъй като при започнало разследване по повод поданения от
него сигнал, е възможно да бъде установено, че автомобилът е откраднат. Обвиняемият
съзнавал, че служителят от Център 112 ще предаде сигнала му на полицейски служител на
РУ на МВР-Р. Обвиняемият съзнавал и действието на разпоредбите на Закона за НССП с
единен европейски №/ЗНССПЕЕН112/.
Така на 02.04.2021 г. около 05.37 часа по време на пътуването с автомобила на свид. Ш.
по път II-84 в участъка между с.Д., о.Б. и г.Я. по телефон, чрез използване на телефонна
връзка между личния му телефон с мобилен №* и телефонен №112, обвиняемият казал на
служител в център 112 по смисъл на ЗАКОН за НССП с единен европейски
№/ЗНССПЕЕН112/, че е установил, че лек автомобил м. „Б.“ с peг. №* на 02.04.2021 г. преди
около половин час е откраднат в г.Б. По време на разговора помежду им, служителят се
свързал по друг телефонен апарат със свид. П.В. - полицай в оперативна дежурна част на РУ
на МВР-Р. и му съобщил за съдържанието на сигнала от обвиняемия. Свид. В. приел сигнала
и казал, че знае за какво става въпрос. Разговорът между двамата не бил чут от обвиняемия.
Служителят в център 112 казал след това на обвиняемия, че е предал сигнала му в
полицията в г.Р.
На 02.04.2021 г. служителите на РУ на МВР-Р. установили автомобила в с.Д. и с
предоставен от свид. Ш. с протокол за доброволно предаване ключ, отворили автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка се установява, от показанията на разпитаните
свидетели - К., Ш., Р., П., В., Ю., В., които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства - протоколи за оглед, за изготвяне на ВДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подсъдимия Х. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.326,
ал.1 от НК.
Престъплението по 326, ал.1 от НК, е формално. За осъществяването му е ирелевантно
дали информацията от невярното повикване е достигнала до знанието на лицата, за които е
била предназначена, колко са те на брой, дали те са предприели определено поведение. В
случая обаче невярното повикване за помощ е достигнало до адресата си - изпълняващата
служебните си функции в център 112, а чрез него до полицай в оперативна дежурна част на
РУ на МВР-Р. По естеството си сигнала, че е извършено престъпления, свързано с
осъществяване на правомощието на органите на МВР да установят факт на престъпление
спрямо собствеността, да започнат разследване, да предприемат мерки за незабавно
издирване и задържане на автомобила, и др., е винаги тревожен, а в случая сигнала е бил и
неверен, защото не е установено такова.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване се доказват по един несъмнен начин.
Процесното деяние е осъществено от обвиняемия умишлено, при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Деецът е разбирал свойството и значението на
извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението. Обвиняемият логично е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Напълно е съзнавал, че съобщава информация, която не отговаря на обективната
действителност и е от такова естество, че да създаде у адресата й невярна представа, в
случая, за извършено престъпление против собствеността.
2

Пряко е целил точно това - получателят на съобщението от център 112 да предприеме
определено поведение и го е постигнал. Обвиняемият е съзнавал много ясно
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че с него уврежда обществените
отношения, които осигуряват реда и общественото спокойствие в страната и сигурността на
информационния обмен при използването на съобщителни средства.
Предвид описаната по-горе правна квалификация на деянието на обвиняемия А.Х., съдът
споделя становището на представителя на РП, че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК, която норма е императивна. Нарушителят е пълнолетен и
неосъждан и не са му налагани административни наказания с освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. За престъплението по чл.326, ал.1 от НК, са
предвидени наказания – „лишаване от свобода" до две години. От деянието на обвиняемия
не са причинени имуществени вреди. Поради което съдът намира, че същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба, по реда на чл.78а
от НК, в размер от 1`000.00 лв. до 5`000.00 лв.
При определяне на размера на наложеното адм. наказание, съдът отчитайки степента на
обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на същото и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, счита че спрямо
обвиняемия А.Х. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
чистото съдебно минало, младата възраст. Съблюдавайки всичко това, съдът счита, че
следва да бъде наложено адм. наказание ГЛОБА от 1`000.00 лева.
При тези съображения съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................................................
3

Номер на акта:	17
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия:	Велина Иванова Полежанова

Дело:	20211240200285
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юни 2021 г.

Решение по дело №285/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите