Определение по дело №49/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 220
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20245200900049
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20245200900049 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. А. Х.,ЕГН-
********** против ЗД „БУЛ ИНС" АД,ЕИК: *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Лозенец,бул.„Джеймс Ваучер" №87, представлявано от И. д.
С.С.П. и И.д. К.Д.К.,в която се твърди,че на 12.02.2023 г. около 14:25 ч.в гр. П. на
кръстовище с ул. „Т.м." и ул. „М.Т.", при управление на лек автомобил „Т.", модел „Р.*", с
per. N° ****, водачът С.Й.Г., извършва грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата,като отнема предимството на движещия се в кръговото кръстовище велосипедист
С. Х. и го блъска в задната му част.В резултат на произшествието на същия са причинени
сериозни травматични у..
За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №* от
12.02.2023 г. и е образувано досъдебно производство № **/12.02.2023 г. по описа на РУ на
МВР П.. Със споразумение № **/29.02.2024 г. по АНД № 46/2024 г., по описа на PC П.,
обвиняемата С.Й.Г. се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл. 343,
ал.1,б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 НК и чл. 5, ал. 1, T.l, чл. 5, ал.2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 47, чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП. Поради което на основание чл.343, ал. 1, 6. „б", предл. второ във вр. с чл. 342,
ал.1 НК и чл. 375а, ал. 1 НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, С.Й.Г. е освободена от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „Глоба" в размер на 1
000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 8 месеца.
Непосредствено след инцидента, ищеца е транспортиран до МБАЛ „П.Д.Р." ООД -
гр. П.,където е установено *********,закрито.Фрактурата е довела до т.о. движенията на у.к.
за период по-дълъг от 30 дни. Характерът и степента на получените у. са наложили
хоспитализирането му за провеждане на лечение в Отделение по ортопедия и травматология
при МБАЛ „П.Д.Р." ООД - гр. П., за периода от 12.02.2023г.до 20.02.2023г.На 12.02.2023г.е
извършена о.и.като с р. е достигнато до фрактурата,същата е репонирана и е поставен м.и.,п.
с в., *** и к.и.. О.р. била затворена с ***** на *********** и е поставена *********.Била
назначена и проведена медикаментозна терапия с вливания на и.р. и антибиотично лечение
за редуциране на б.с. от получената фрактура и проведената о.и. При изписването му от
1
лечебното заведение на ищеца били дадени лекарски указания да спазва хигиенно -
охранителен режим, както и да се яви на два контролни прегледа за проследяване на
съС.ието му.
Произшествието е оказало изключително негативно влияние върху ф. и п. съС.ие на
ищеца.Той не е очаквал по никакъв начин настъпването на инцидента,както и на всички
произтичащи от него негативни последици.След инцидента изпитвал с.з. в ежедневието си,
свързани с **** си.За удовлетворяването на обичайни и ежедневни **************, имал
поС.на н. от ***** на близките си.Произшествието е оказало негативно влияние и върху п.
му съС.ие - с******************************************************************.
Освен претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в б. и с., ищецът твърди,че
търпи и имуществени вреди, с оглед направените разходи за лечение в размер на 470.00 лева
.
Налице са и остатъчни последици в резултат на получените травми ,изразяващи се в
********** на тялото в резултат на о.л.,
************************************************
На основание чл.380,ал.1 от Кодекса за застраховането на 03.04.2023г. предявил
извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс" АД за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,въз основа на която е образувана щета
******.С писмо от 19.04.2023г.,ответникът отказал да изплати обезщетение до получаване
на влязъл в законна сила акт на наказателния съд, Авто- техническа експертиза, Съдебно-
медицинска експертиза и други.
Ищецът поддържа,че към датата на събитието лек автомобил „Т.",модел „Р.*",с peг.№
**** е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ЗД „Бул Инс"
АД,полица №******************,валидна от 28.06.2022г.до 27.06.2023г.,поради което на
основание чл. 498, ал. 3 във връзка с чл. 432 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД „БУЛ ИНС" АД,с оглед на което съда е
сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС" АД да заплати на
С. А. Х. сумата от 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените му вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на предявената извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество-03.04.2023г.до окончателното
изплащане, сумата 470.00 лева,представляващи застрахователно обезщетение за
причинените на С. А. Х. вследствие на ПТП имуществени вреди,ведно със законната лихва
от датата на предявената извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество-03.04.2023г. до окончателното
изплащане,както и направените по делото разноски.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
Депозиран е отговор на исковата молба от ответника,който оспорва иска по
размер.Твърди,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
2
,който е управлявал велосипед по противоправен, рисков и опасен за него самия начин, като
е можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е представлява
опасност за него, но не е сторил необходимото. Така с бездействието си се поставя в
превишен риск, който е можел да избегне,но не го е сторил, без значение правилата за
предимство в конкретната пътна ситуация.При проявена елементарна грижа и инстинкт за
самосъхранение ищецът е можел да избегне удара, но не го сторил.
Ответникът твърди,че ищецът управлява велосипед в средата на пътната лента,
вместо в края й, като нарушава чл.15 ал.1 ЗДП и чл.80 т.2 ЗДП. На пътя водачът на пътно
превозно средство следва да се движи възможно най-вдясно по платното за движение.
Ищецът нарушава чл.15 ал.5 ЗДП.Когато няма специално предназначена за тях пътна лента
или алея,водачите на мотопеди,велосипеди и други немоторни превозни средства може да
използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен
банкет,ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.Като
се движи върху пътното платно с велосипед, а не върху пътния банкет,ищецът създава
превишен за себе си риск.
В този смисъл ответникът поддържа,че в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД .
По отношение на претенцията за лихва от датата на уведомяване на
застрахователя,ответникът твърди,че същата е неоснователна и не е съобразена с чл.380 КЗ
и чл.497 КЗ.След предявяване на претенцията от увреденото лице,застрахователят е изискал
допълнително документи за установяване основателността й /видно от представеното писмо
с исковата молба/. Такива не са представени от ищеца,а съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ:
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение... освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3, какъвто е настоящия случай.
Следователно не е в забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят
не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.
Оспорва иска за имуществени вреди,тъй като липсват доказателства за сторени от
ищеца разходи за лечението му.
Формулира искане да се допусне съдебна автотехническа експертиза като поставя
въпроси към експерта.
В допълнителната искова молба ищеца оспорва твърденията на ответника за
съпричиняване,като твърди,че произшествието е настъпило в кръгово кръстовище, а ищецът
като водач на велосипед е спазил всички изисквания на закона. По безспорен начин е
установено,че единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил-С.Й.Г.,която е нарушила разпоредбите на чл. 5, ал 1, т. 1, и ал 2, т. 1 , чл. 20, ал. 2,
чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Противно на изложеното в отговора на искова молба ПТП не е
настъпило на прав пътен участък,за да е налице задължение на велосипедиста да се движи в
най-дясно на пътното платно, а същият се е движел в кръгово кръстовище и е спазил
правото си на предимство.Нарушението на правилата на движение на водача на лекия
3
автомобил, който не е пропуснал движещия се с предимство велосипедист е причина за
настъпване на инцидента.Твърди, че е спазил всички изисквания на закона и не е имал
задължение да очаква противоправно поведение на другите участници в движението, за да
прояви онази „елементарна грижа и инстинкт за самосъхранение“, за която се сочи в
отговора на искова молба. От друга страна ударът е настъпил в задната част на велосипеда и
няма как пострадалият да възприеме лекия автомобил и да предприеме действия, за да го
предотврати.
Счита,че претендираният размер на обезщетение е съобразен с принципа за
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и критериите включващи се в понятието
„справедливост”, които при телесни увреждания са вида и характера на получените травми,
продължителността на лечебния и възстановителен
Във връзка оспорването на претенцията за имуществени вреди и твърденията, че
извършените разходи не са в причинно-следствена връзка с травмите получени при ПТП,
ищецът твърди, че същите са неоснователни. Имуществени вреди представляват разходи за
лечението на ищеца и установяване на уврежданията и са необходими за пълното и правилно
установяване на травматичните увреждания непосредствено след произшествието.
Представя доказателства за извършени от ищеца разходи за правилното му лечение.
По отношение оспорването началната дата, от която ответникът изпада в забава и
дължи лихва, счита твърденията на ответника за неоснователни,като се позовава на съдебна
практика, съгласно която Кодекса на застраховането /в сила от 01.01.2016 г./ изрично
диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента
- "когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане " - чл. 494, т. 10 КЗ, чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. От
кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие / в срока по чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ / или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна.След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя,същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава /в този см. - Решение № 72 от 29.06.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК.; Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК / В тази връзка, твърдя, че лихвата се дължи от датата, на която
застрахователното дружество е поканено да заплати обезщетение, а именно - 03.04.2023г
Формулирано е искане на основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът да допусне увеличение
на предявения иск за имуществени вреди със 109 лева, като същият се счита предявен за
сумата от общо 579 лева.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба ,в който ответникът поддържа
4
оспорването на иска по съображения изложени в ОИМ.
Съдът счита,че е компетентен да разгледа настоящия правен спор между страните.
Предявени са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.432 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
претърпени от ищеца вследствие на ПТП ,причинени от водач на МПС с валидна към датата
на инцидента задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,обективно съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Приема,че исковете са родово и местно подсъдни на ПОС и са процесуално
допустими .
Съдът следва да приеме представените от ищеца писмени доказателства и да уважи
доказателствените искания на страните.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК съдът съобщава на страните проекта за доклад в
горния смисъл.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване изложените в
исковата молба обстоятелства като основание на заявените от него претенции.
Ответникът следва да докаже възраженията си за съпричиняване.
По изложените съображения, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба и с
допълнителната искова молба .
ДОПУСКА един свидетел на ищеца при режим на довеждане като ЗАДЪЛЖАВА
същия в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение да посочи имената на
свидетеля .
ЗАДЪЛЖАВА ответника по искане на ищеца и на основание 190 от ГПК за
представи заверено копие на застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност", с полица № BG *****, валидна от 28.06.2022 г. до 27.06.2023 г за установяване
наличието на застрахователно правоотношение, валидно към момента на събитието.
ДОПУСКА по искане на ищеца съдебно медицинска експертиза,която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси,като НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото д-р Д.
П.-специалност ортопедия и травматология,чието възнаграждение ще бъде изплатено от
бюджета на съда.
ДОПУСКА по искане на ответника автотехническа експертиза,която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси,като ЗАДЪЛЖАВА ответника в
5
едноседмичен срок да внесе депозит за възнаграждение в размер 400,00лв.по сметка на
ПОС.
НАЗНАЧАВА за в.л.инж.Ф..
По искането на ищеца за допускане увеличение на размера на предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024г. от
10,20 часа,за която дата да се призоват страните и вещите лица –в.л.инж.Ф. след внасяне на
депозита в пълен размер от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи на страните.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника на допълнителната искова
молба.




Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6