Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Алина Тодорова и в
присъствието на прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1721
по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда № 291396 от 12.12.2017 г., постановена по
НОХД № 856/2017 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО),
105-ти състав е признал подсъдимия Н.Д.Б. за невиновен в това, че в периода от 20.08.2014 г. – 20.12.2015 г., в гр.
София, ж.к. „*******, след като е бил осъден с Решение № 229 от 23.11.2007 г.
по гражданско дело № 923/2007 г. на СРС, БК, 81 състав, влязло в законна сила
на 20.12.2007 г., да издържа свой низходящ – Д.Н.Б., роден на *** г., като
заплаща месечна издръжка в размер на 80 (осемдесет) лева, чрез неговата майка и
законен представител Л.К.И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски: една частично неизплатена вноска в размер на 60 (шестдесет)
лева и 15 (петнадесет) месечни вноски по 80 (осемдесет) лева, или общ размер на
дължимата издръжка 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, го е оправдал
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото са
оставени за сметка на държавата.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при Софийската
районна прокуратура (СРП). С така депозирания протест се твърди, че обвинението
се подкрепя от показанията на свидетелите, съдебно – оценителната експертиза и
свидетелството за съдимост на подсъдимия. Предлага се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова,
осъдителна такава, с която подс. Б. да бъде признат
за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд.
Срещу
присъдата на СРС, НО, 105-ти състав е депозирана и въззивна
жалба с допълнение от частния обвинител Д.Н.Б., чрез неговата майка и законен
представител Л.К.И., действаща чрез надлежно упълномощения повереник
– адв. П.В. – от САК. С така депозираната жалба се
иска отмяна на постановената присъда, като незаконосъобразна, и постановяване
на нова присъда, с която да бъде наложено ефективно изтърпяване на наказанието.
Въззивният жалбоподател изтъква, че не споделя становището
на съда, че подс. Б. не плащал издръжка, тъй като не
могъл да си намери доходна работа, а работел в погребална агенция, където му
плащали ежемесечна заплата между 100 и 200 лева. Посочва, че подсъдимият е
облечен с последна мода маркови дрехи, което контрастира с приетото от съда, че
живее в оскъдица. Релевира доводи, че в едно от
съдебните заседания по гражданското дело подсъдимият е заявил, че му се плаща
на ръка и доходите му няма да бъдат установени чрез съдебно удостоверение.
Изтъква, че дължимата издръжка е платена от подсъдимия след започване на
наказателния процес. Сочи, че обжалваната присъда ярко и категорично
противоречи на трайната съдебна практика, градена също от съдебни състави по
този вид дела, като се поставя въпросът, защо е значителен процентът на
осъдените за неплащане на издръжка по време на изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста, като изтъква, че
присъдата на СРС е правилна, законосъобразна и обоснована. Посочва, че
атакуваният съдебен акт е съобразен с доказателствата по делото, от които се
установява материалното положение на подсъдимия и реалната му възможност да
изпълни задълженията си по отношение на издръжката на детето. Изтъква, че с
оглед получаваното от него ниско възнаграждение, същият е бил в обективна
невъзможност да изплаща издръжката в пълен обем.
Повереникът на частния обвинител Д.Н.Б. – адв. П.В. – от САК, пледира, че по делото са събрани
безспорни доказателства за това, че подсъдимият умишлено се е поставил в
положение да укрива своите доходи, като липсата на доходи не е основание за
неплащане на издръжка. Предлага първоинстанционната
присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която на
подсъдимия да бъде наложено наказание по повдигнатото обвинение.
Частният
обвинител Д.Н.Б., редовно призован, не се явява и не изразява становище по
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по
основателността на постъпилите жалба и протест. Не се явява и Л.К.И. – майка и
законен представител на Д.Н.Б..
Единият от
защитниците
на подс. Н.Д.Б. – адв. С.С.– от САК, пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна. Посочва, че разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели, не са допринесли за
промяна във фактологията, приета от първия съд, като
съобщеното от тях не може да се приеме за достоверно.
Другият
защитник на подс. Б. – Н.Г.Б., сочи, че жалбата от Л.
И., в качеството й на майка и законен представител на Д.Б., е подадена от
желание да се навреди на бившия й съпруг. Релевира
доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно
въпросите, относими към предмета на доказване.
Посочва, че детето живее при баща си, след като подсъдимият е напуснал
жилището, за което е плащал висок наем от 400 лева, заради което е имал
финансови затруднения. Твърди, че като дядо на детето е събирал пари, за да
дава на подсъдимия да изпълни задължението си. Моли съдът да потвърди присъдата
на СРС.
Подсъдимият
Н.Д.Б., редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на постъпилите
жалба и протест.
Съдът, като прецени изложените в протеста
доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в
съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. Л.К.И.,
депозирани в о.с.з. на 16.05.2017 г.; удостоверение за раждане на Д.Н.Б. (л. 8
от досъд. п-во); решение от
23.11.2007 г. по гр. дело № 923/2007 г. по описа на СРС, БК, 81-ви състав (л.
64 – 67 от досъд. п-во);
справка за осигурителен доход на подс. Б. (л. 37 – 42
и л. 69 – 70 от досъд. п-во);
пощенски записи (л. 50 – 61 от досъд. п-во); трудов договор № 48/14.01.2013 г., сключен между „К.Ел“
ООД и подс. Б. (л. 80 от досъд.
п-во); документи по изпълнително дело №
20117900400378 по описа на ЧСИ Р.М.(л. 28 – 34 и л. 50 от съд. п-во); пощенски записи за сумата от 1277 лева от 15.06.2017
г. (л. 65 от съд. п-во) и за сумата от 230 лева от
12.07.2017 г. (л. 72 от съд. п-во)ц декларация от
управителя на „К.Ел“ ООД (л. 81 от съд. п-во);
справка за съдимост на подсъдимия (л. 15 – 18 от съдебното производство), както
и заключенията на назначените и изготвени основна съдебно-оценителна експертиза
(л. 26 – 30 от досъд. п-во),
допълнителна съдебно-оценителна експертиза (л. 19 – 23 от съд. п-во), допълнителна съдебно-оценителна експертиза (л. 43 –
48 от съд. п-во),
и разясненията на изготвилото ги вещо лице в съдебно заседание.
При формиране на изводите си относно
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, СРС е
кредитирал изцяло показанията на св. И., като е преценил, че същите са единни,
последователни, убедителни и правдиви. Останалите, събрани по делото писмени доказателствени средства, съдът е кредитирал, като е приел,
че кореспондират по небудещ съмнение начин с гласните доказателствени
средства. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е ползвал при
формиране на изводите си по фактите заключенията на назначените и приети като
доказателства по делото основна и допълнителни съдебно-оценителни експертизи,
като е преценил, че са изготвени добросъвестно и компетентно, и не са оспорени
от страните.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие, са разпитани в процесуалното
качество на свидетели, лицата Л. А.И. и Х.Н.М.. В качеството му на писмено доказателствено средство е прието извлечение от Търговския
регистър за регистрация и актуално състояние на „Х.**“ ЕООД. Така събраните доказателствени източници не доведоха до формиране на
различни фактически и правни изводи от тези, формирани от първия съд, които
настоящата инстанция изцяло споделя.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, районният съд е приел за
установено, от фактическа страна, че подсъдимият Н.Д.Б. и св. Л.К.И. сключили
граждански брак на 03.09.2005 г. в гр. София, като по време на брака им, на ***
г. се родило детето им Д.Н.Б..
С
решение № 229/23.11.2007 г. на СРС, БК, 81-ви състав, постановено по гр. дело №
923/2007 г., влязло в законна сила на 20.12.2007 г., бракът между подсъдимия Б.
и св. И. бил прекратен, като съобразно решението, родителските права върху
роденото от брака им дете били предоставени на майката, а подсъдимият се
задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 80 (осемдесет) лева, чрез
майката и законен представител на Д.Б.. По повод нередовно изплащане на
издръжката от страна на подсъдимия, което той правел с пощенски записи, срещу
него били образувани последователно две наказателни производства – НОХД №
174/2012 г. по описа на СРС, по което с присъда, в законна сила от 23.05.2012
г., подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК, касаещо периода от 20.04.2009 г. до
20.05.2011 г., като не му било наложено наказание на основание чл. 183, ал. 3
от НК, и НОХД № 578/2014 г. по описа на СРС, по което с присъда, в сила от
01.11.2004 г., подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, касаещо периода от 20.06.2011 г. до 20.06.2013 г., като му
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години, и
наказание „обществено порицание“. Подсъдимият Б. продължил да плаща издръжката
разпокъсано и нередовно, чрез преводи с пощенски запис.
Образувано
било и изпълнително дело № 20148410407580, въз основа на издаден на 02.06.2014
г. изпълнителен лист по гр. дело № 46900/2013 г. по описа на СРС, по което
регулярно постъпвали средства, като от 31.08.2015 г. до 09.01.2017 г. ежемесечно
постъпвала сумата от 80 лева от работодателя „К.Ел“ ООД, след наложен запор
върху трудовото възнаграждение на подсъдимия.
Въз
основа на заключението на назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна съдебно – оценителна експертиза, изготвено от в.л. Савина Спасова,
СРС е приел за установено, че дължимите месечни вноски по издръжките за периода
от 20.05.2014 г. до 20.12.2015 г., са една частично неплатена вноска от 50,30
лева и 18 месечни вноски по 80 лева, в общ размер от 1490,30 лева. Въз основа
на разясненията на вещото лице в съдебно заседание, след запознаване с
допълнително постъпилите по делото материали, съдът е приел, че сумата от
1490,30 лева се явява изцяло изплатена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият Б. не е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, по съображения, че не е
действал с изискуемата форма на вина – пряк умисъл. Приел е, че неплащането на
дължимата издръжка се дължи на обективната невъзможност на подсъдимия, предвид
липсата на активи и трудови доходи, да заплаща дължимата издръжка.
Ето
защо е признал подс. Б. за невиновен в
това, че в периода от 20.08.2014 г. – 20.12.2015 г. в гр. София, ж.к. „*******,
след като е бил осъден с Решение № 229 от 23.11.2007 г. по гражданско дело №
923/2007 г. на СРС, БК, 81 състав, влязло в законна сила на 20.12.2007 г., да
издържа свой низходящ – Д.Н.Б., роден на *** г., като заплаща месечна издръжка
в размер на 80 (осемдесет) лева, чрез неговата майка и законен представител Л.К.И.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски: една
частично неизплатена вноска в размер на 60 (шестдесет) лева и 15 (петнадесет)
месечни вноски по 80 (осемдесет) лева или общ размер на дължимата издръжка 1260
(хиляда двеста и шестдесет) лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
е оправдал по повдигнатото му обвинението за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е постановил направените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Настоящият въззивен
състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и
правните изводи на първоинстанционния съд.
Фактическите констатации
на първия съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока
се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета
на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства,
и способи на доказване – експертизи, позволяват на инстанциите по същество да
формират категорични изводи по фактите. Доказателствата и доказателствените
средства са обсъдени детайлно и задълбочено от съдът, постановил атакувания
съдебен акт, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като съдът е
изложил съображения в мотивите си относно кредитируемостта
на същите. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на СРС
относно анализа на доказателствените източници, като
намира, че същият не страда от твърдените в протеста и в жалбата на частния
обвинител пороци. Не са допуснати нарушения в процеса при формиране на
вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен
съд.
Без да бъдат преповтаряни изводите на
СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите,
изложени в депозираните въззивен протест и въззивна жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното :
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен
съд досежно пълната кредитируемост
на показанията на св. И.. Същите са единни, еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени
средства и в частност – с приложените по делото пощенски записи за платени суми,
решение на СРС, БК, 81-ви състав от 23.11.2007 г. и материали по изпълнително
дело, поради което и за инстанциите по същество не възникват съмнения относно
това, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Въз
основа на показанията на този свидетел и релевантните писмени доказателствени средства – удостоверение за раждане на Д.Н.Б.
(л. 8 от досъд. п-во),
решение от 23.11.2007 г. по гр. дело № 923/2007 г. по описа на СРС, БК, 81-ви
състав (л. 64 – 67 от досъд. п-во),
пощенски записи (л. 50 – 61 от досъд. п-во) и документи по изпълнително дело № 20117900400378 по
описа на ЧСИ Р.М.(л. 28 – 34 и л. 50 от съд. п-во), безпротиворечиво се установяват фактите и обстоятелствата,
свързани с факта на осъждане на подсъдимия да заплаща месечна издръжка в размер
на 80 (осемдесет) лева на непълнолетното си дете, чрез неговата майка и законен
представител Л.К.И., извършваните спорадични плащания чрез пощенски записи и
образуваното въз основа на издаден изпълнителен лист изпълнително дело №
20117900400378 по описа на ЧСИ Р.М.за принудително събиране на дължимите суми
за издръжка.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с размера на дължимата и неплатена издръжка от
подсъдимия за инкриминирания период от време – до образуване на настоящото
наказателно производство, се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин
от заключението на назначената в хода на съдебното следствие и изготвена
допълнителна съдебно – оценителна експертиза, която настоящият състав намира,
че няма пречка да кредитира като обективно, ясно, пълно и компетентно
изготвено, както и относимо към предмета на доказване
в производството. Тук е мястото да се отбележи, че въззивният
съд, също както и първоинстанционния, няма основание
да не кредитира като обективни и компетентно изготвени, и заключенията на
основната и допълнителна съдебно – оценителни експертизи, назначени в хода на
досъдебното производство, но съобрази, че при изготвянето им вещото лице не е
разполагало с всички писмени доказателствени източници
относно платените от подсъдимото лице суми за издръжка на непълнолетния Д.Б.,
поради което и тези заключения не съответстват на доказателствената
съвкупност в нейната пълнота. Въз основа на приложените и приети в хода на
съдебното следствие писмени доказателствени средства
– пощенски записи, и разясненията на в.л. Спасова в о.с.з. на 26.09.2017 г., се
установява еднозначно, че дължимата и инкриминирана с обвинителния акт издръжка
е заплатена от подсъдимия с пощенски записи от 15.06.2017 г. и 12.07.2017 г.
Фактите
и обстоятелствата, относими към личността, трудовата
заетост и предходната съдимост на подс. Б.,
инстанциите по същество установиха въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, а именно – справка за
осигурителен доход на подс. Б. (л. 37 – 42 и л. 69 –
70 от досъд. п-во), трудов
договор № 48/14.01.2013 г., сключен между „К.Ел“ ООД, в качеството му на
работодател, и подс. Б., в качеството му на служител
(л. 80 от досъд. п-во),
декларация от управителя на „К.Ел“ ООД (л. 81 от съд. п-во)
и справка за съдимост на подсъдимия (л. 15 – 18 от съдебното производство),
които следва да бъдат кредитирани изцяло като единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви.
Социалното
положение на подсъдимия и имущественото му състояние към инкриминирания период
от време, съдът установи въз основа на отразеното в справките за осигурителен
доход на подс. Б. (л. 37 – 42 и л. 69 – 70 от досъд. п-во) и декларацията,
изходяща от управителя на „К.Ел“ ООД (л. 81 от съд. п-во),
като прецени, че същите са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи
се, поради което и няма пречка да бъдат ползвани от инстанциите по същество при
формиране на изводите им по фактите. Въз основа на този
анализ на доказателствените източници, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния
съд, относими към имущественото състояние на
подсъдимия към инкриминирания период от време. Поради пълното съвпадение на
изводите на инстанциите по същество по фактите, въззивната
инстанция не намира за нужно да ги преповтаря тук в изложението си.
В
тази насока въззивният съд дължи да отбележи, че с
оглед установяване на имущественото положение на подсъдимото лице към
инкриминирания период от време, в хода на въззивното
съдебно следствие бяха разпитани в процесуалното качество на свидетели, лицата Л.
А.И. и Х.Н.М.. В хода на разпита си св. И. посочва, че подсъдимият живее в
къща, находяща се в местността „Бонсови
поляни“ и управлява, по думите й „хубава,
нова кола…“. Макар за съда да не възникна съмнение в обективността,
добросъвестността и безпристрастността на тази свидетелка, показанията й в този
смисъл не разколебават изводите относно имущественото състояние на подсъдимия,
формирани от първия съд и изцяло споделени от настоящата инстанция по
съображения, че по делото не се установи подсъдимият да притежава право на
собственост върху соченото от св. И. движимо и недвижимо имущество. Изложеното
в пълна степен е относимо и към показанията на св. М.,
която сочи подсъдимият да е казал, че „…колкото
и удостоверения да извадим, нищо не може да се докаже, тъй като си получавал
парите на ръка“. Дори да се приеме, че тази свидетелка депозира показания,
чрез които пресъздава действително възприети от нея факти и обстоятелства,
същите не могат да залегнат в основата на фактическите изводи на въззивния съд доколкото, от една страна, са непроверими чрез други способи за доказване, предвидени в
НПК, а от друга – позоваването на същите би довело до постановяване на присъда
въз основа на предположения, в нарушение на императивната законова разпоредба
на чл. 303, ал. 1 от НПК.
При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав
формира еднозначния извод, от правна страна, че с деянието си, осъществено на
инкриминираните дата и място, подсъдимият Б. не е осъществил всички признаци от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.
За
да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение на
гражданския съд, да не е платена за период не по-малък от два месеца, а от
субективна страна – това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
го лице. Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние, във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183
от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник,
най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в
момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
В
конкретния по делото случай безпротиворечиво се
установява, че с решение № 229/23.11.2007 г. на СРС, БК, 81-ви състав,
постановено по гр. дело № 923/2007 г., влязло в законна сила на 20.12.2007 г.,
бракът между подсъдимия и св. И. бил прекратен, като съобразно решението,
родителските права върху роденото от брака им дете Д.Н.Б. били предоставени на
майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80
(осемдесет) лева, чрез майката и законен представител на Д.Б.. Установява се, също така, че подсъдимият не
заплатил дължимата издръжка за периода от 20.05.2014 г. до 20.12.2015 г., като
останали незаплатени една частично неплатена вноска от 50,30 лева и 18 месечни
вноски по 80 лева, в общ размер от 1490,30 лева. Дължимата сума била изплатена
от подсъдимия след образуване на наказателното производство – с пощенски записи
от 15.06.2017 г. и 12.07.2017 г. Именно с бездействието си чрез неплащане на
издръжката в посочения период, без да са били налице основания за
прекратяването й, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Същевременно,
правилно първият съд е приел, че подсъдимият не е осъществил от субективна
страна състава на вмененото му престъпно посегателство. Видно от събраните по
делото писмени доказателствени средства, през
инкриминирания период от време подсъдимият е бил осигурен върху осигурителен
доход от 171,02 лева (за периода м. 05.2014 г. – м. 12. 2014 г.) и върху
осигурителен доход от 182,16 лева за 2015 г.; не се установява същият да е
притежавал движимо или недвижимо имущество, което да може да служи за
изпълнение на задълженията му; същият е живеел под наем (св. Л.И.). В този
смисъл правилни са изводите на решаващия първоинстанционен
съд, че към инкриминирания период от време подсъдимият Н.Б., макар и на млада
възраст, е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжка на роденото си по
време на брака със св. Л.И. дете Д.Н.Б.. В този смисъл същият не е действал
виновно по отношение на неизпълнението на правното си задължение да заплаща
издръжка. Обстоятелство в подкрепа на извода, че подсъдимият не е имал умисъл
към лишаване на непълнолетното му дете от издръжка, е това, че същият е давал
средства за детето си и извън дължимата издръжка, когато е имал възможност за
това (св. Л.И.), както и това, че макар и в хода на съдебното следствие,
подсъдимият е погасил изцяло задължението си за заплащане на дължимата
издръжка.
Предвид изложеното, правилно и
законосъобразно е прието от първия съд, че с деянието си подсъдимият Б. не е
осъществил от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК.
Доколкото,
за да е осъществен състав на престъпление сред уредените в Особената част на
НК, е необходимо деянието да съответства на всички обективни и субективни
признаци, визирани в наказателно-правната норма от Особената част на НК, то
неосъществяването на елемент от същото – в случая предвидената в закона форма
на вина, сочи на извода, че не е осъществено престъпление по този законов текст.
Предвид изложеното настоящия състав
намира, че правилно и законосъобразно, в съответствие с императивните изискания
на разпоредбата на чл. 304 от НПК, първоинстанционният
съдебен състав е признал подсъдимия Н.Д.Б. за невиновен в осъществен състав на
престъпление с горепосочената правна квалификация. Въззивните
протест и жалба, подадени от прокурора при СРП и от частния обвинител Д.Н.Б.,
чрез неговата майка и законен представител Л.К.И. и чрез надлежно упълномощения
повереник – адв. П.В. – от
САК, в противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователен.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в
частта относно направените по делото разноски, като прие, че правилно същите са
оставени за сметка на държавата.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен
съд.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяна или изменение на
атакувания съдебен акт, счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 291396 от 12.12.2017 г., постановена от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав по НОХД № 856/2017 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/