Решение по дело №4830/2020 на Софийски градски съд

       Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

         Гр. София, 29.06.2021 г.

 

 

                             В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                     ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                        Мл. съдия : Роси Михайлова  

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4830/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 280322/20.11.2019 г. по гр. д. № 49219/2017 г. по описа на СРС, 60 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.К.П., ЕГН ********** дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК********, сумата 1 552, 07 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. до следния имот: апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „********1, е абонатен № 343587, заедно със стойността на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 308, 70 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2017 г. по ч. гр. д. № 63104 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 60-ти състав, като исковете за главница са отхвърлени над уважения размер от 1 552, 07 лв. до пълния предявен размер от 2 637, 33 лв., както и за периода от 01.05.2013 г. до 31.07.2014 г., включително, а за лихва за забава над уважения размер от 308, 70 лв. до пълния предявен размер от 634, 99 лв. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволна от решението е останала ответницата П.К.П., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, само в частта по исковете са главница, с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Единствения довод в жалбата касае неправилното приложение на сроковете на погасителната давност за вземането по главницата. Поддържа се, че не дължи суми от 11.09.2014 г., а не както е посочено в решението от 01.08.2014 г. Други съображения не са изложени. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете в оспорената част.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивните жалби в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 19.04.2021 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата без да излага съображения и моли да се остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище по жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

 Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част - по установените вземания по главницата.

По съществото на спора, въззивният съд приема, че доколкото ответницата е признала предявените искове както по основание, така и по размер, СРС е направил обоснован извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Единственото възражение поддържано и пред СРС, както и в настоящото производство е относно приложението на института на погасителната давност.

По този въпрос въззивният съд намира следното :

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Като се съобрази периода на претенцията по главницата от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., въззивният съд споделя и изводите на СРС, че за част от задълженията за периода от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г. вкл. приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава на плащането с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

По отношение дължимите суми за топлинна енергия след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

С подаване на исковата молба, т. е. на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на 11.09.2017 г., течението на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница за ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м. 07.2014 г. включително. Настоящият състав споделя решаващите изводи в оспорената решение, че тази частта от вземанията на ищеца за главница са погасени по давност.

СРС обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. в размер на 1 530, 66 лв., като  основателно към посочената сума е прибавено задължението за услугата дялово разпределение, но само за непогасения по давност период, което е прието че възлиза на 21, 41 лв.

Предвид изложеното в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства СРС е приел, че общото задължението за главница, непогасено по давност, е в размер на 1 552, 07 лв., до която сума искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ е основателен и законосъобразно е уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

Предвид изложеното и доколкото крайните изводи на съда като цяло съвпадат с изводите, до които е достигнал СРС, решението в частта, в която е уважена главната претенция за установяване на задължения за ТЕ и дялово разпределение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за направени разноски.

Решението е влязло в сила в цялата останала неоспорена от двете страни част.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца. Настоящият състав не присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца, като приема, че за него не е осъществявано процесуално представителство във въззивното производство.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 280322/20.11.2019 г. по гр. д. № 49219/2017 г. по описа на СРС, 60 с – в, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.К.П., ЕГН ********** дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК********, сумата 1 552, 07 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. до следния имот: апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „********1, е абонатен № 343587, заедно със стойността на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 308, 70 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2017 г. по ч. гр. д. № 63104 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 60-ти състав, и П.К.П. е осъдена за разноски, на осноавние чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата останала неоспорена от страните част.

 

            РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

 

 

 

 

    2.