№ 2089
гр. Варна, 02.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500913 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
25300/19.03.2025г. подадена от „Професионална гимназия по строителство, архитектура и
геодезия „В... Л...“-Варна, представлявана от директора М... Д... П...-Д..., чрез процесуалния
си представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по
описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Д. К. Г. искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като Е ПРИЗНАТО за незаконно и отменено
прекратяването на трудовото правоотношение на Д. К. Г. извършено със Заповед № РД-09-
1222/23.08.2024г. на Директора на ответната Професионална гимназия по строителство,
архитектура и геодезия „В... Л...“ гр.Варна и Е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Старши учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника
„Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“-Варна и
жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Д. К. Г. сумата от 933 лева сторени по делото
разноски, както и сумата от 400 лева – съдебно-деловодни разноски в полза на бюджета на
съдебната власт.
Въззивникът „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В...
Л...“-Варна, чрез процесуалния си представител оспорва решението в обжалваната част с
твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на крайните изводи на
съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Поддържа изложените твърдения, че уволнението на ищцата поради съкращаване на щата е
предхождано от извършено от работодателя съкращаване на щата на една от трите щатни
бройки за „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап
„Английски език“; от законно проведен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 от
КТ от нарочно създадена за целта комисия от работодателя. Счита, че ангажираните гласни
1
доказателства установяват критериите на подбора и причините ищцата да получи най-нисък
резултат. Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено и
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Д. Г., чрез пълномощника й, с който е изразено становище за
неоснователността й. Поддържа се, че решаващите изводи на първоинстанционния съд
обусловили отмяната на уволнението и възстановяването на ищцата на заемата длъжност са
правилни и законосъобразни и обусловени от анализа на всички събрани по делото
доказателства. Излага, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на
принципа за запазване на правоотношението с онези служители, които имат по-висока
квалификация и които работят по-добре. Позовава се на недоказаност на обективирания в
оспорения протокол за подбор извод, че ищцата работи най-зле от всички участващи в
подбора, който счита, че е следствие на злоупотреба с право от страна на работодателя.
Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.
Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№ 28412/27.03.2025г. подадена от Д. К. Г.,
чрез процесуалния й представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.
№ 13930/2024г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
жалбоподателката против „Професионална гимназия по строителство, архитектура и
геодезия „В... Л...“-Варна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 от КТ иск
за заплащане на сумата от 14981,82 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа за периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на
последното заседание пред съответната инстанция и Е ОСЪДЕНА да заплати на ПГСАГ
„В... Л...“-гр.Варна сумата от 1748,36 лева – съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателката Д. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението
на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение е неправилно. Счита, че ангажираните по неин
почин доказателства чрез представяне на копие от трудовата й книжка в качеството й на
официален свидетелстващ документ, както и оригиналът на същата за справка в съдебно
заседание, са достатъчни да обосноват безспорен извод, че след уволнението не е започвала
работа. Оспорва изводите на съда, че фактът на оставане без работа следва да бъде
установяван допълнително и с регистрация в Бюрото по труда, а в случай на твърдения, че е
започнала работа излага, че същите следва да бъдат положително установени от насрещната
страна. Моли предявеният облигационен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ да бъде уважен, както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по
жалбата - „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“-
Варна, чрез упълномощения представител. Оспорва основателността му предвид
висящността на иска за незаконност на уволнението, а отделно от това го счита за недоказан
по размер. При извод за основателността му заявява, че поддържа заявеното възражение за
прихващане с вземането на работодателя за заплатените от него обезщетения по чл.220 от
2
КТ в размер на 5005,94 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5005,94 лева.
По допустимостта на обжалването: Въззивните жалби са депозирани в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ищеца, съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което са редовни. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивникът страна - Д. Г. е направила искане за предоставяне на възможност за
представяне на трудовата й книжка за установяване на продължаващата и към края на
периода на претендираното обезщетение /02.03.2025г./ безработица. Искането е допустимо и
относимо към предмета на спора и следва да бъде уважено.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при
условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 25300/19.03.2025г.
подадена от „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“-
Варна, представлявана от директора М... Д... П...-Д... и въззивна жалба с вх.№
28412/27.03.2025г. подадена от Д. К. Г. срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по
гр.д.№ 13930/2024г. по описа на ВРС
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 913/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14.05.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
На всеки от въззивниците да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ВЪЗЗИВНИКА – Д. Г. да представи в първото по
делото съдебно заседание трудовата си книжка за справка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3