№ 242
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Бойка Асенова Димитрова-Велчева (АП-
София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК вр. глава 21- ва НПК.
С определение от 11.05.2021г., постановено по ЧНД № 210/21г., ОС- Кюстендил, НО, на
основание чл. 306, ал.1, т.1 НПК е наложил на осъденият А. Д. А. едно общо най-тежко
наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален „строг“
режим, измежду наложените му по НОХД № 401/18г. по описа на ОС- Кюстендил и НОХД
№ 775/20г. по описа на РС- Кюстендил. На основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил
определеното общо наказание с 3 месеца и е разпоредил така увеличения размер от 5 години
и три месеца да се търпи при първоначален „строг“ режим. Съдът е приспаднал изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 775/2020г. на КнРС, а на основание
чл. 59, ал.1 от НК е приспаднал и времето, през което осъденият А. е бил задържан по
НОХД № 401/2018г. на ОС- Кюстендил. С определението, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.
23, ал.3 от НК, първоинстанционният съд е присъединил към общо увеличеното наказание
„лишаване от свобода“ и наказанието „глоба“ по НОХД № 401/2018г. на ОС- Кюстендил в
размер на 5000 лева.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от осъдения А.А., в която се
изразява несъгласие с приложението на чл. 24 от НК, първоначалния режим и извършеното
приспадане на срока на изтърпяното наказание по НОХД № 775/2020г. на КнРС, както и на
времето, през което осъденият е търпял мярка за процесуална принуда по НОХД №
1
401/2018г. на ОС- Кюстендил. Изтъква се, че не са налице основания за увеличаване размера
на наказанието „лишаване от свобода“, което и без друго се явявало завишено. По
отношение на първоначално определения режим се сочи, че в двете групирани присъди е
бил определен „общ“ режим, с оглед което не съществувало правно основание за
изменението му. Твърди се още, че не била съобразена и разпоредбата на чл. 57, ал.3 от
ЗИНЗС. Поддържа се, че не е приспаднат изцяло срока на изтърпяното наказание по НОХД
№ 775/2020г. на КнРС, както и сроковете на търпените мерки за неотклонение, с оглед което
се настоява за отмяна на определението в обжалваните части.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият А.А., редовно призован, се явява лично
и се представлява от упълномощения си защитник- адв. Е. Й.. Последният поддържа
жалбата по съображенията в нея. Настоява, че не съществува каквото и да е основание за
увеличаване на общия размер на наказанието, тъй като по делото има достатъчно данни, от
които да е видно, че по време на изтърпяване на наказанието, осъденият е доказал, че до
голяма степен се е поправил и наложеното наказание изпълнява своите цели. В този смисъл,
според защитата увеличението на наказанието не сочи на нищо друго, освен на една
неоправдана репресия. Отделно от това не счита, че съществува основание за изменение на
режима, доколкото е налице хипотезата на първоначално определяне на режим на
изтърпяване на наказание. Вън от последното, сочи, че дори и да се приеме за приложима
нормата на чл. 57, ал.1, т. 2 НПК, то съда би следвало да се съобрази с ал.3 на същата, която
дава възможност да се определи „общ“ режим за изтърпяване на наказанието, тъй като извън
наложеното наказание от 5 години "лишаване от свобода", всички други наказания,
наложени на доверителя му, са за съвсем дребни престъпления и не би следвало да дават
отражения на крайния резултат при определяне на общо наказание.
Осъденият А., поддържа казаното от защитата. В лична защита набляга, че работи в кухнята
на затвора, награждаван е, няма наказания, не създава проблеми и има добро отношение към
затворническата администрация, с оглед което моли да си продължи работата при този
режим. В предоставената му последна дума, моли да не му бъде променян режима.
Представителят на апелативна прокуратура пледира жалбата да се остави без уважение.
Счита, че са налице основанията за определяне на най-тежко общо наказание в размер на 5
години, както и че същото съвсем законосъобразно е увеличено с 3 месеца и въз основа на
чл.57, ал.1, б „а“ е определен „строг“ режим. Смята, че не са налице основания за
приложението на ал. 3 на чл. 57 НПК, доколкото макар осъденият да намира себе си за не
толкова общественоопасен, всъщност е осъждан трикратно, което го определя като лице с
висока степен на обществена опасност. Намира за правилно и осъщественото приспадане, с
оглед което настоява за потвърждаване на постановеното определение.
Апелативен съд- София, след цялостна проверка на правилността на обжалваното
определение и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
2
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от активно легитимирано лице.
По същество се явява неоснователна.
Съпоставяйки данните за извършените от осъдения А. деяния, установяващи се от справките
и бюлетините за съдимост, съдът правилно е приел, а и не се спори от страните, че
наказанията по нохд № 775/20 г. на РС- Кюстендил и по нохд № 401/18 г. на ОС- Кюстендил
се намират в условията на съвкупност и ги е групирал, като е определил едно общо най-
тежко наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“. Деянията и по двата
съдебни акта са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, с
оглед което са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК. Налице са и
предпоставките на чл.23, ал.3 НК за присъединяване към наказанието „лишаване от свобода“
и на наказанието „глоба”, наложено по нохд № 401/18 г. на ОС-Кюстендил в размер на 5000
лева.
Обосновано първостепенният съд е приел, че са налице основанията и за увеличаване на
общото най- тежко наказание по реда на чл. 24 НК. Жалбоподателят е осъждан многократно
и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, като престъпленията в съвкупността са
били реализирани за сравнително кратък период от време. Следва да се отчете и градация в
осъществяване на престъпната дейност, както и че деянието по НОХД № 401/ 2018г. на
КнОС е извършено в изпитателния срок на условното осъждане за престъплението по
НОХД № 53/2017г. на КнРС. Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко
наказание целите на наказанието, визирани в чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно.
Ето защо, спрямо осъдения се налага завишаване на наказателната санкция като
пропорционален отговор на престъпната деятелност и степента на опасност на личността. С
търпените до момента наказания до процесните последни две осъждания, очевидно
осъденият не се е поправил и не са постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК. Ето
защо, генералната и най-вече индивидуалната превенция на наказанието налагат в случая
увеличаване на определеното общо най-тежко наказание от пет години „лишаване от
свобода“, макар и с незначителен размер от още три месеца, както е постановил
първостепенният съд, съобразявайки се с внесеното предложение от прокуратурата.
Увеличаването на наказанието по реда на чл.24 НК е наложително и за да се посочи на
осъденото лице, че законът не дава възможност да се извършват много престъпления, а да се
търпи наказанието само за едно от тях. Така съдът правилно е определил общо наказание,
което следва да бъде изтърпяно от осъдения в размер на пет години и три месеца „лишаване
от свобода“, като така определената от първостепенния съд наказателна принуда в случая не
е завишена и не е явно несправедлива.
Определението в частта относно режима на изтърпяване на наказанието е правилно,
доколкото на първо място, в производството по чл. 306, ал.1 , т.1 от НПК, вр. чл. 23-25 НК,
съдът не е обвързан с произнасянето на предходните инстанции по въпроса относно
постановения режим на изтърпяване. На свой ред, постановеният строг режим е съобразен с
3
разпоредбите на чл. 57, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като наказанието, което лицето
следва да търпи е над 5 години „лишаване от свобода“ / в случая- 5 години и 3 месеца/, а
също така видно от доказателствата по делото не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №401/2018г. на ОС-
Кюстендил. Настоящият състав не счита, че в случая може да намери приложение ал.3, на
чл. 57 от ЗИНЗС, доколкото както беше отбелязано малко по-горе в изложението,
престъпната деятелност на осъдения, предвид характера, размера на наказанията, не го
определя като личност с не висока лична степен на обществена опасност. Ето защо,
неоснователни са възраженията на защитата в тази връзка.
Законосъобразно е приспадането на предварително задържане и изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД № 775/2020 на РС- Кюстендил. Претенцията на
жалбоподателя относно коректното приспадане на сроковете касае изпълнението на
наказанието и следва евентуално да бъде отнесена към ГД „Изпълнение на наказанията“.
В заключение, определението на ОС- Кюстендил, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.306, ал.3 НПК‚ Софийски апелативен съд, НО, 5-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.05.2021г., постановено по ЧНД № 210/21г., ОС-
Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4