РЕШЕНИЕ
№ ................/08.06.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 4167 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по молба
с вх. 25426/28.04.2020 г., подадена от Е.Д.П. с искане за налагане на мерки за
защита от домашно насилие срещу Диян Д.П..
Твърди се, че
ответникът по молбата е брат на молителката. Двамата, заедно с майка си са
притежавали недвижим имот в гр.Свищов, който имот от години опитвали да
продадат. Молителката съвместно с племенника си Тони Д., който разполага с
пълномощно от ответника, организирали продажбата на имота. В
началото брат й не се интересувал особено от продажбата. По-късно, обаче
променил отношението си към сделката с имота и настоял да получи половината от
продажната цена, а не както му се полагало 1/3 от нея. Няколко пъти страните
обсъждали този въпрос. На 31.03.2020г. в 15.43 часа ответникът се обадил на
молителката и я заплашил, че ще дойде във Варна и ще я запали. По този начин
целял да я принуди да се съгласни с неговото искане. Сделката за продажбата на
имота била реализирана на 3.04.2020г.
Няколко дни по-късно на 12.04.2020г. молителката получила съобщени от
брат си, че чака „едни пари“ и съобщение, съдържащо обидни думи, а именно, че
сестра му е мошеничка и заплаха, че „няма да види бял ден“ и че е „долна
лакомия“. На 17.04 ответникът се обадил на сестра си по телефона, заплашвайки, че
„ще я запали, но този път всичките в апартамента.“ Молителката се позовава, че
се чувства заплашена за живота и здравето си.
В съдебно заседание молителката Е.Д.П., чрез адв.
В. поддържа молбата си за защита.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Не е изразил становище по молбата.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от приложените удостоверения се установява, че
молителката и
ответника по молбата са брат и сестра. Следователно молбата
е подадена от и срещу легитимираното по закон лице съобразно чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда
да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН,
за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на
сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на
понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално
насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда
молба и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за това, че вечерта на 31.03.2020г. ответникът
Диян Д.П. в телефонен разговор е заплашил сестра си, че ще дойде в гр.Варна и ще я запли,а на
17.04.2020г. отново я е заплашил, че „ще я запали, но този път всичките в
апаратамента“, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата
на упражнено психическо насилие, извършването на което се установява от
събраната доказателствена съвкупност по следните съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия
процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато
няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил
акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не само не навел надлежни
оспорвания, а изложеното в молбата за защита и декларацията не се опровергава
от нито едно доказателство по делото. Напротив. Кореспондират му събраните по
делото гласни доказателства сочещи, че на в края на м. март, а по-късно и след продажбата
на общ на страните имот ответникът е заплашвал сестра си с палеж. Макар
показанията на свидетелката Галина Атанасова да не са преки, а опосредени от
разказаното от молителя, тези показания кореспондират напълно на изнесеното от
другия свидетел Георги Джукев. Последният пряко и е възприл заплахите,
отправени в края на месец април от ответника по телефона за това, че ще запали
целия апартамент и всички в него.
Съдът приема, че по делото на практика липсват
доказателства, които дори по косвен път да опровергават твърденията на
молителката за упражнено психическо насилие от страна отника, поради което
предявената молба за защита от домашно насиле следва да бъде уважена.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени,
съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие, на осн. чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.
Доколкото се установи психическо насилие, изразяващо се в
отправяне на заплахи за палеж съдът приема, че като за адекватна мярката, при
която ответникът ще се забрани да доближава молителката, както и нейните жилище
и месторабота. Срокът на мерките следва да се определи на 12 месеца. Този срок
съдът преценява като подходящ, с оглед постигане на възпитателния ефект от
мерките, както и за преосмисляне на поведнието на ответника.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплатят глоба в размер от 300,00 лв.
При определяне размерът на глобата, съдът съобрази от
една страна интензитета и вида на насилието упражнено, а от друга констатира,
че по делото не се събраха данни за предходи прояви от страна на ответника.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода от делото
ответника следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски за
адв.възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да
бъде издадена заповед за защита.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА
Диян Д.П., ЕГН ********** *** ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо Е.Д.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА Диян Д.П., ЕГН ********** *** ДА
ПРИБЛИЖАВА
за срок от дванадесет
месеца на по-малко от 100
метра от Е.Д.П., ЕГН **********, от жилището й, находящо се в гр.Варна,
ул.“Свети Йоан Кръстител“ № 2 ап. 16, ет.4 и от местоработата й в хотел „Аква
Азур“ в кк“Св. Константин и Елена“, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Диян Д.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер
на 300,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Диян Д.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Диян Д.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Е.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78,а л.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Е.Д.П., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и
препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно
на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: