Р Е Ш Е Н И Е № 2413
гр. Пловдив, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10321 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 от Търговския закон вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на **** г.
между него като Кредитор и ответницата и ****/И.З., от друга страна като
кредитополучател, е сключен договор за целеви кредит за финансиране на **** и ****
по реда на Закона за кредитиране на **** и ****, по силата на който БАНКА ДСК
ЕАД е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 78.233.20лева. Целта на
искания и предоставен кредит е за заплащане на семестриални такси за обучението
на ответника в ****. Уговореният срок за погасяване на кредита е 120 /сто и
двадесет/ месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, а
лихвеният процент е фиксиран - 7% /седем процента/ на годишна база. Съгласно
т.4 от договора, кредитът се усвоява на части въз основа на представени
документи, посочени в Общите условия (ОУ) - неразделна част от договора.
Съгласно т.5.2 от ОУ /Общи условия/, усвояването на кредита за заплащане на
семестриална такса се извършва в началото на всеки семестър, а в т.6.1 от ОУ е
указано, че усвояването на етап се извършва след представяне на документ,
удостоверяващ качеството на кредитополучателя на **** или **** с право да се
запише за следващ семестър. При сключване на договора ответникът е представил
Уверение от **** - гр. П. с изх. №****г. /Приложено/, с което учебното
заведение удостоверява, че ****/ И.З. е **** в ****, специалност ****. Съгласно
т.З от договора за кредит, гратисният период за издължаване на главницата и
лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане
на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. Падежната дата за издължаване на
месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 число на месеца,
съгласно т.6 от договора. Кредитът се погасява от разплащателна сметка IBAN: ***
-посочена в т.5 от договора, а отчитането на кредита се извършва по заемна
сметка № ****. В съответствие с описаните уговорки, кредитът е усвоен на **** г
еднократно в размер на 7.923,32 лева, като сумата е преведена от
разплащателната сметка на ответника към **** П. В тази връзка представя
извлечение от кредитната и разплащателната сметка на ответника. Съгласно т.
10.2. от ОУ лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително
по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
Съгласно посочената клауза от Общите условия, по време на гратисния период са
начислени и капитализирани към дълга лихви върху усвоената част от кредита в
размер на следните суми, както следва: Остатъчен дълг към датата на входиране
на исковата молба е в размер на 10 637,81лв, в т.ч. главница 10249,19лв.,
договорена лихва в размер на 388,62лв. за периода от 05/12/2018г. до
19/06/2019г., както и такси/ разноски и държавна такса в размер на 425,51лв. С
оглед гореизложеното, в съответствие с разпоредбата и на чл.21 ал.6 от Закона
за кредитиране на **** и ****, като и съобразно разпоредбата на чл.18.1, буква
В от Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на **** и ****и по реда на Закона за кредитиране на **** и **** на
Банка ДСК ЕАД, кредитът е превърнат в предсрочно изискуем на 19.06.2019г.
поради непредоставяне на документ, удостоверяващ качеството **** или **** за 2
(два) поредни семестъра. Длъжникьт ****/ И.З. е уведомена за настъпване на
предсрочна изискуемост чрез лично връчено на ****г. Уведомление №****г. В
отговор на отправена покана, била получена покана от ****, от която е видно, че
**** за периода 2016г./2017г. била прекъснала поради слаб успех. За ищеца би
налице правен интерес да предяви исковете, поради обстоятелството, че съгласно
т.8 от договора, кредитът е обезпечен с държавна гаранция по Закона за
кредитиране на ****и и ****и. Кредитополучателят или други лица не дължали
обезпечение по договора за кредит. Ищецът се позовава на чл. 14 от ЗКСД,
съгласно която разпоредба ако кредитополучателите по кредита по реда на закона
не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да
претендират изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидена в
типовия договор по чл.7. Банките били длъжни да положат грижата на добър
търговец за събиране на своите вземания. Те могат да претендират от държавата
да заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите, само след
като представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от
кредитополучателя. Конкретните условия, редът и необходимите документи за
претендиране на дължимата сума от държавата се уреждат в типовия договор по
чл.7. Типовият договор, визиран в ЗКСД, бил сключен на **** г. между **** на
образованието, младежта и науката от една страна и банката от друга страна и
предвижда условие за претендиране на плащане от държавата - представяне на
издаден в полза на банката изпълнителен лист срещу длъжника, предвид и което
реализирането на правата на банковата институция по съдебен ред, се явяват
необходимата предпоставка за претендиране на изпълнение по предоставената
държавна гаранция.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли съда да осъди ответника ****/ И.З., да заплати на
„Банка ДСК" ЕАД следните суми:
- 10 249.19лева- главница
- дължима договорна /възнаградителна/ лихва в размер на
388,62 лева за периода от 05.12.2018г. до 19.06.2019 г.
- законната лихва върху главницата и догонорната
възнаградителна лихва от предявяване на исковата молба до окончателно
погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ответникът ****/И.З. е депозирал отговор на исковата молба в
предоставения му едномесечен срок. Заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Твърди се в отговора на исковата молба, че след
подписване между страните на приложения договор за целеви потребителски кредит
по реда на ЗКСД от ****г. в общ размер на 78233.20
лв., кредитът бил усвоен еднократно в размер на 7 823,32 лева на 08.12.2014година.
Ответницата твърди, че с допълнително споразумение от февруари 2015 г. за
предоговаряне на кредита размерът на същия бил намален от 78233.20 лева на 7823.32 лева, като бил запазен срокът за
издължаване на кредита по първоначалния договор, а всички останали клаузи от
него оставали непроменени. Датите в **** превод на това допълнително
споразумение били попълвани на ръка. По време на гратисния период били
начислени и капитализирани към дълга лихви върху усвоената част от кредита. Липсвали
твърдения в исковата молба за това какъв според ищеца е размерът на остатъчния
дълг, както иза базата върху която са начислявали лихвите по време на гратисния
период. След академичната 2015/2016г. ответницата завършила 2-ри курс с един
невзет изпит, за което уведомила в срок съответните служители на ищеца.
Провеждани били многократно разговори в различни отдели на банката за
изясняване на положението и защо ответницата не може да се запише в трети курс
с випуска си. Твърди се, че ищецът бил своевременно известен, че ответницата
няма да ползва финансова помощ през учебната 2016/2017г., тъй като няма да
прекъсва. Към онзи момент банката не се
възползвала от правата си по чл. 18.1 от Общите условия, но и на 18.02.2015г.
отпуснала на ответницата нов кредит за заплащане на такси за обучение в размер
на 86056,52 лева. Ищецът продължил да
отпуска финансова помощ на ответницата до първия семестър на академичната
2018/2019г. Кредиторът имал право да превърне кредита в предосрочно изискуем,
но банката не била упражнила това право до февруари 2017г., когато ответницата
за втори пореден път не била представила пред банката уверение по чл. 10, ал. 3
от ЗКСД. Ответницата, от своя страна, била продължила обучението си без
повече прекъсвания, стриктно вземайки всички изпити и преминавайки в по-горен
курс по график, както било и до
момента.През пролетта на 2019г. на ответницата били предоставени за подпис два
броя писмени уведомления за обявване на кредита за предсрочно изискуем, ведно с
произтичащите от това последици. Заявява, че към момента на връчване на
уведомленията, а именно ****г. не било налице никакво нарушения на договорните
клаузи от страна на ответницата. След едногодишното прекъсване
на обучението в **** на ответницата са били отпускали нови суми в
течение на две академични години за заплащане на семестриалните такси в университета.
След продължаване на обучението в трети курс на специалността **** през
академичната 2017/2018, ответницата
отново била финансирана впоследствие за още три поредни семестъра. Ответникът
посочва, че е било налице нарушение на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на ****и и ****и по реда на ЗКСД от ****г., по силата на който ищецът- кредитодател се задължил да отпусне на ответника- кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лева. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Гратисния период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на ****урата. кредиторът се усвоявал на части въз основа на представени документи, посочени в Общите условия. Сумата на всяка дължима такса се превеждала по сметка на съответното учебно заведение. Първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението се заплащала от кредитополучателя. След сключване на договора за кредит кредиторът превеждал заплатената от кредитополучателя такса по разплащателната сметка по т. 5 в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането на таксата. / чл. 1- чл. 4.2 от Договора/. Съобразно чл. 6.1 от договора усвояване на етап от кредит за заплащане на такси за обучение и/или на кредит за семестриална издръжка се допуска след представяне на документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на **** или **** с право да се запише за следващ семестър със съдържанието по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД. С допълнително споразумение, подписано на ****г. размерът на договора за кредит от **** г. е предоговорен, като същият е намален от 78 233,20 лева на 7823,32 лева. Всички останали клаузи от основания договор за кредит, включително и клаузата уреждаща срока за издължаване, останали непроменени.
По делото са приложени ОУ за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на **** и **** по реда на Закона за кредитиране на **** и ****, като съгласно чл. 18.1, б. „в“ от ОУ кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при непредоставяне на документ, удостоверяващ качеството **** или **** за два поредни семестъра, с изключение на случаите на прекъсване на обучението поради болест, майчинство по смисъла на КСО или за обучение в друго висше училище или научна организация.
Претенцията на банката се
основава на предсрочна изискуемост на вземанията по договора на осн. чл. 18, т.
1, б „в“ ОУ, като спорът между страните се концентрира върху обстоятелството
дали са налице предпоставките за настъпването й. Предсрочната
изискуемост представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако
са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени
в договора или предвидени в закона. По спорния между страните въпрос съдът
намира следното: прекъсването на обучението от страна на кредитополучателя не е
посочено изрично като условие, при което кредиторът има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Това основание обаче- **** да не прекъсва обучението си
за една или повече години като обективна предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора се извежда чрез тълкуване на
разпоредбата на чл. 18.1 от ОУ, съгласно
която кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при непредоставяне на документ, удостоверяващ
качеството **** или **** за два поредни семестъра. При прекъсване на обучението
за 1 година /два последователни
семестъра/, кредитополучателят не би могъл да изпълни изискването по чл. 18.1
от ОУ, тъй като през този период той не притежава качеството на ****. В цитираната разпоредба са посочени хипотези,
при които е изключено прилагането на това основание- прекъсване на обучението
поради болест, майчинство по смисъла на КСО или за обучение в друго висше
училище или научна организация, но в настоящия случай тези обстоятелства не са
предмет на спора, доколкото липсват такива твърдения от страна на ответника. Прекъсването
на обучението от страна на ответницата за срок от една година съдът намира за
безспорно установено по делото. На първо място в тази насока са твърденията на
ответницата в отговора на исковата молба, а и представените доказателства-
съгласно уверение изх. № ****г. /л. 18д./, през учебната 2014/2015г. ищцата е
била в първи курс на обучение и срокът за полагане на последният държавен изпит
е 30.09.2020г., а видно от удостоверение изх. № ***** /л. 47 д./ през учебната
2019/2020г. е в **** на образователната степен и предстои да завърши през 2021
г. Ето защо съдът намира, че са налице обективните предпоставки за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем. Субективният фактор също е налице-
волеизявление от страна на кредитора за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, което изявление е достигнало до длъжника. Видно от представеното по
делото уведомление изх.№ ****г. от ищеца, същото е достигнало до длъжника на ****
г /л. 49 д./, на която дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията
по кредита.
С
настъпването на предсрочната изискуемост са се проявили и следните последици:
договорът е бил изменен в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразувал от срочен в
безсрочен. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има
за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване
за последващ период -след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи
/в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2017 г., ОСГТК/. Ето защо максималният период, за който може да бъде е датата
на настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че усвоената сума по Договор за кредит от ****г. е в общ размер на 54 763,24 лв., по дати и размери както следва: на 08.12.2014 г. - 7 823,32 лв.; на 19.02.2015 г. - 7 823,32 лв.; на 14.09.2015 г. – 7823,32 лв.; на 10.02.2016 г. - 7823,32 лв.; на 12.09.2017 г. - 7 823,32 лв.; на 20.02.2018 г. - 7 823,32 лв.; на 15.10.2018 г. - 7 823.32 лв. При извършената проверка в „Банка ДСК“ ЕАД по кредитната сметка на И.З., не били установени постъпили суми във връзка е погасяване на задължения по процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на **** и **** от **** г. към 06.02.2020 г. Непогасената главница към 20.06.2019 г. – била в размер на 10 249,19 лв., формирана от усвоената сума в размер на 7 823,32 лв. на 08.12.2014 г., през който период ответника е прекъснал редовното си обучение и капитализираната лихва по време на гратисния период съгласно т. 10.2. от Общите условия в общ размер на 2 425,87 лв., както и начислената лихва до 20.06.2019 г. в размер на 388,62 лв. Общата дължима сума към датата на предявяване на исковата молба била в общ размер на 10 637,81 лв. Начислената редовна лихва върху главница в размер на 7 823,32 лв. за периода от 08.12.2014 г. до 05.12.2018 г. била в общ размер на 2 425,87 лв. За периода от 05.12.2018 г. до 20.06.2019 г. - датата на подаване на исковата молба в съда била начислена договорна лихва в размер на 388,62 лв.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява изпълнението на задълженията на кредитора по процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на **** и **** по реда на ЗКСД от ****г., изменен с допълнително споразумение от ****г., доколкото на **** г. на кредитополучателя е предоставена заемната сума от 7823,32 лева. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза в тази част като непротиворечащо на останалите доказателства по делото. По отношение на сумата от 7823,32 лева - предоставена главница по процесния договор за кредит, съдът намира иска за доказан по основание и размер, доколкото както се спомена с оглед настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, вземането е изискуемо.
По отношение на иска за присъждане на главница за сумата за разликата над 7823,32 лева до пълния предявен размер, съдът намира следното:
В т. 10.2 от ОУ към договора е налице уговорка за ежегодно капитализиране на изтеклите договорни лихви към главницата. Съгласно клаузата от ОУ по време на гратисния период, върху кредита се начисляват лихви, но не се дължи плащането им, т. е. не настъпва техният падеж, същите впоследствие се прибавят към главницата. В разглеждания случай кредитополучателят – физическо лице се явява потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за кредит съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито твърдения са направени от ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия. Клаузата, предвиждаща капитализиране на договорната лихва към главницата е уредена в ОУ към процесния договор за кредит, поради което не е уговорена индивидуално с ответницата.
Видно от таблица 1 от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, през периода от 2014г. до 2019г. размерът на дължимата главница се е увеличавал ежегодно, като върху съответния увеличен размер /в който е включена лихва от предходен период/ е била начислявана договорна лихва. Начисляването на лихва върху лихва представлява анатоцизъм, който съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов нормативен акт на БНБ случаи. Съгласно действащата правна уредба норматияният акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон (в чл. 294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци. Ето защо съдът цитираната договорна клауза, с която се предвижда капитализиране на изтекли лихви за нищожна на чл. 143, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26, ал. 1, пр. I от ЗЗД, тъй като противоречи на императивната разпоредба на с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Съобразно постигнатите договорености между страните кредитополучателят дължи фиксирана годишна лихва в размер на 7% на година, като капитализирането на лихвата към задължението за главницата и начисляването на договорна лихва върху увеличеният размер на главницата неминуемо води до скрито оскъпяване на кредита, което обстоятелство обосновава и приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, която законова разпоредба представлява самостоятелно основание за нищожност на посочената договорна клауза.
По изложените съображения предявеният иск за заплащане на главница се явява доказан по основание и размер за сумата от 7823,32 лева, като за разликата до 10249,19 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен
По отношение на иска за заплащането на договорна лихва в размер на 388,62 лева за периода от 05.12.2018г. до 19.06.2019г., съдът намира следното: Както се спомена по-горе договорната лихва е дължима за периода до датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора, а именно до 22.04.2019г. Ето защо предявеният иск е основателен за периода от 05.12.2018г. до 22.04.2019г., като размерът на договорната лихва следва да бъде определен единствено върху предоставената сума от 7823,32 лева. Служебно изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК този размер възлиза на сумата от 137,43 лева, за която сума искът следва да уважи, а за разликата над присъдения до предявения размер от 388,62 лева и за периода от 23.04.2019г до 19.06.2019г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските: с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат в полза на ищеца съразмерно с уважената част от исковете. Същите се констатираха от съда в размер на 459,97 лева – платена ДТ, 150 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. По реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да бъде определено юрк. възнаграждение в размер на 100 лева, с оглед извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и фактическата и правна сложност на спора, или разноски в общ размер на 709,97 лева. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да бъдат заплатени разноски в размер на 532,48 лева.
На ответницата също се дължат разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част. Ответницата е направила разноски в размер на 900 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, като съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на ответницата следва да бъдат присъдени 225 лева. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.И., ЛН № ****, **** ****, **** *** в ****, представлявана от пълномощника адв. **** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявана от **** В.М.С. и Д.Н.Н., чрез пълномощника юрк. ***** сумата от 7823,32 лева /седем хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесети две стотинки/– предсрочно изискуема главница по договор за целеви кредит за финансиране на **** и **** от **** и сумата от 137,43 лева /сто седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.12.2018г. до 22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019г. до окончателното й погасяване, както и направените по делото разноски по съразмерност с уважената част от исковете в общ размер от 532,48 лева /петстотин тридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на главница за разликата над сумата от 7823,32 лева до пълния претендиран размер от 10249,19 лева и за заплащане на договорна лихва за разликата над 137,43 лева до пълния предявен размер от 388,62 лева и за периода на договорна лихва от 23.04.2019г. до 19.06.2019г като неоснователни.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявана от **** В.М.С. и Д.Н.Н., чрез пълномощника юрк. ***** да заплати на З.И., ЛН № ****, **** ****, **** *** в ****, представлявана от пълномощника адв. **** сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/ - разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала!
КЯ