Районна
прокуратура - Русе е обвинила лицето П.Ц.Д. *** в това,че на 25.10.2019г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – мотопед „Piaggio“, с номер на рама SIM1T/108512, което не е регистрирано по
надлежния ред – по реда на чл. 140, ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“ и по реда на Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства - престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимия.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения,в които твърди,че не е управлявал
мотопеда.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
е роден на *** ***.Български
гражданин е, с основно образование. Семеен е и полага грижи за съпругата и
дъщеря си, които са с онкологични заболявания. В същото домакинство живее и
майка му,която е с белодробно заболяване и подсъдимият полага грижи и за нея. Осъждан
е за управление на МПС без да е правоспособен.
Д. не притежава свидетелство за
управление на лек автомобил от никоя категория, но притежава умения да
управлява автомобил.
До 25.10.2019 г. има наложени седем наказания за нарушения по ЗДвП. След
осъждането Д. си закупува мотопед „Piaggio“ с педали, за управлението на който не се изисква правоспособност. От лицето
от което го закупува е информиран, че мотопеда не е регистриран и не подлежи на
регистрация. Д. управлява мотопеда като ходи с него до работа – охрана на
земеделски земи.
Следобед
на 25.10.2019 г. подсъдимият с мотопеда посещава павилион находящ се в
покрайнините на гр.Русе в района на Дунав мост. Та употребява алкохол - бира. Около 18 ч. повлиян от употребения алкохол тръгва да
се прибира, като тика мотопеда.Опитва се да седне на седалката, но тъй като е
повлиян от алкохола, не успява да го задържи и пада на земята заедно с мотопеда
в зелената площ между двете платна на бул. „България“. Неустановено в хода на
делото лице сигнализира органите на реда и на място пристигат служители на ОД
МВР Русе, сред които е свид. П.. На място установяват
подсъдимия седнал на бордюр, който е във видимо нетрезво състояние. П. снема
самоличността му, но тъй като няма свидетели, от които да установи случилото
се, отива до намиращата се в близост бензиностанция „Петрол“, където преглежда
записите от охранителните камери. На един от кадрите забелязва, че подсъдимият
е върху мотопеда, поради което приема, че същият е управлявал МПС и срещу него
са съставени няколко акта за установяване на административно нарушение. Д.
отказва да бъде изпробван с техническо средство и отказва да подпише талона за
изследване.
Тази фактическа обстановка,съдът намира за установена въз
основа на следните доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията
на свид. П., както и от писмените доказателства – автобиография
и свидетелство за съдимост,справка за нарушител от Сектор ПП Русе, актове за
установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, заключението
на съдебнотехническата експертиза, справка от Сектор
ПП,както и от представените в хода на съдебното следствие епикризи
и медицински протоколи.
При установяване на фактите съдът цени
обясненията на подсъдимия по следните причини:
Въпреки
отчитането на защитната теза,съдът намира,че подсъдимият е обективен,тъй като
обясненията му са последователни и логични и липсват каквито и да било
доказателства, които да оборват тезата на подсъдимия.По отношение на
здравословното състояние на семейството обясненията се подкрепят от
представените писмени доказателства.
Като
има предвид горното,съдът намира,че отделните факти от приетата за установена
фактическа обстановка се установяват от следните доказателствени средства:
От свидетелството за съдимост се установява съдебното минало на подсъдимия,а
от справката на Сектор ПП – правоспособността и налаганите му наказания като
водач на МПС.
От обясненията на
подсъдимия,показанията на свид.П. се установява поведението
на подсъдимия преди и след извършване на проверката.
От показанията на свид.М. се установява,че за да направи изводите си относно
управление на МПС от подсъдимия, свидетелят П. е снел обяснения от психично
болния ú син, който е инвалидизиран с диагноза
„шизофрения“
Според съдебнотехническата експертиза мотопед „Piaggio“, с номер на
рама SIM1T/108512 е превозно средство, което се привежда в движение с
помощта на педали и се задвижва от двигател с вътрешно горене с обем 49.8
куб.м. и мощност 1 kW. Мотопедът може да се движи и
само чрез въртене на педалите, но това изисква по-вече усилия от при велосипед.
Основното задвижване на посоченото превозно средство се извършва посредством
неговия двигател. В хода на досъдебното производство не е изследвано обстоятелството дали двигателят на мотопеда и в изправност
и работи.
Видно от справката от Сектор ПП Русе, от която се установило, че мотопед „Piaggio“, с номер на рама SIM1T/108512 не е регистрирано на територията
на Република България и не е обявявано за издирване.
Приетата за
установена фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Д. не е
осъществил състава на престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като не
се установява по безспорен и категоричен начин, че 25.10.2019г., в гр.Русе е
управлявал МПС – мотопед „Piaggio“, с номер на рама SIM1T/108512, което не е регистрирано по
надлежния ред – по реда на чл. 140, ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“ и по реда на Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Видно от събраните по делото
доказателства не може да се установи с категоричност дали подсъдимият е
управлявал превозното средство. Изолирани и опосредствени
остават възприятията на свид.П. от камерите на
намиращата се в близост бензиностанция. Дори и на кадри свид.П.
не е възприел безспорно действия на подсъдимия от които да се направи извод,че
той е управлявал превозното средство. Единственото движение на превозното
средство за което свидетелят е кетегоричен е
възникнало в следствие на тикането на мотопеда от подсъдимия,което не
представлява боравене с възлите и агрегатите на същото и не може да се оцени
като управление. Освен това следва да се отбележи,че доказателства от камерите
на бензиностанцията не са събирани по установения в НПК ред. Заснимането на
екран с телефона на свидетел не представлява и не може да бъде способ за
събиране на доказателства. Личните възприятия на свид.П.
са посредствени, тъй като той не е възприел факти от обстановката , а е
възприел възпроизвеждане на кадри от нерегламентирано записващо устройство,
като дори и на тези кадри не е възприел управление от страна на подсъдимия. По
тази причина съдът приема, че подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние
– управление на МПС и не следва да носи наказателна отговорност. Липсата на доказателства
относно изпълнителното деяние, дава основание на съда да приеме,че подсъдимият
не е извършил престъплението по чл.345 от НК и по тази причина следва да бъде признат за
невинен и оправдан изцяло по обвинението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК
Мотивиран така,
съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: