№ 1303
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110104251 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от
„КРЕДИТ СОЛЮШЪН" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. Захари Княжески № 16, ет. 2, ап. 7, чрез
процесуалния му представител – адв. М. М., срещу „НОВО ФИНАНС" ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Цар Иван
Страцимир № 2А, както следва: за осъждане ответникът да върне сумата от
400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 981-
ПВ-07.06.2021 ; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като
платена без основание във връзка с Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021; за
осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без
основание във връзка с Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022; за осъждане
ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във
връзка с Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022.
В рамките на преклузивния спор по чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато
изменение на размера на исковете, както следва:
По отношение на Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г., първоначално
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на сумата от 400 лева, като
платена без основание от В. Х. М., е увеличен на 4762,50 лева. Тази сума се
състои от възнаградителна лихва по договора в размер на 4512,50 лева, на
основание чл. 2.2., т. 6 „ж“ от договора, такса за референция в размер на 25
лева, съгласно общите условия към кредита, и такса за заличаване на ипотека
в размер на 225 лева, съгласно същите общи условия.
1
По отношение на Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., първоначално
предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена без
основание, е увеличен на 403,32 лева. Тази сума включва възнаградителна
лихва по договора в размер на 133,32 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж“ от
договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за заличаване на
ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 20
лева, всички съгласно общите условия към кредита. Увеличението се основава
на установеното, че В. Х. М. е извършила плащания в общ размер на 2403,32
лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на 403,32 лева.
По отношение на Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г., първоначално
предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена без
основание, е увеличен на 1706,68 лева. Тази сума се състои от
възнаградителна лихва по договора в размер на 1466,68 лева, на основание чл.
2.2., т. 6 „ж“ от договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за
заличаване на ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в
размер на 190 лева, всички съгласно общите условия към кредита.
Увеличението се дължи на установеното, че В. Х. М. е извършила плащания в
общ размер на 20706,68 лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на
1706,68 лева.
По отношение на Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 предявеният иск
в размер на 400 лева увеличен до сумата от 651,11 лева
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща
я молба:
В исковата си молба ищецът излага, че на 07.06.2021 г. в гр. Пловдив
между В. Х. М., ЕГН: **********, в качеството й на заемополучател и
ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул. Цар Иван Страцимир № 2А, в
качеството си на заемодател, е сключен Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021.
По силата на този договор, последният се задължил да предостави заемни
средства в размер на 2000 лв. на г-жа М., а тя се задължила да ги възстанови
при условията на подписания договор. Сочи, че заемната сума съгласно чл.4.1.
от договора е предоставена в брой, като е уговорено, че договорът служи за
разписка за предаването на сумата, но само при условие, че бъдат заплатени от
заемополучателя 20% от стойността на предоставените заемни средства, в
срок от 5 (пет) дни от датата на подписване на договора. Съобразно чл. 2.2. т.
„ж“ от Договора, годишният лихвен процент на заема е 20 % , с годишен
процент на разходите също от 20 %,а срокът на договора бил 60 месеца. Видно
от чл. 2.2., б. „з" страните се договорили в месечните вноските да се дължи
само възнаградителна лихва, а в края на договора, да се заплати цялата
предоставена главница, а разпоредбата на чл. 2.6. от договора предвиждала
възможност за неустойка в размер на 5 % месечно или иначе казано,
неустойка в размер на 60% на година върху главницата, в случай че има забава
на плащане с един ден. Твърди, че пълният размер на заемната сума се
предоставя само при условие, че заемополучателя плати на заемодателя
2
гаранционна вноска в размер на 20 % /двадесет процента/ от стойността на
предоставената заемна сума в срок от 5 /пет/ дни от датата на подписване на
договора. В чл. 7.1. от Договора страните уговорили, че заемът следва да бъде
обезпечен чрез договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на
заемополучателя.
В същия ден, В. Х. М., с ЕГН: **********, издала запис на заповед, чрез
който безусловно и неотменно се задължила да изплати на Б. К. П., в
качеството му на представляващ НОВО ФИНАНС ООД, с ЕИК ***, сумата от
2720 лв., като задължението за плащане на сумата е с падеж 04.07.2021 г.
Твърди още, че ден по-късно, на 08.06.2021 година, отново между В. Х.
М., с ЕГН: **********, в качеството й на заемополучател и ипотекарен
длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул./ул. Цар Иван Страцимир № 2А, в
качеството си на заемодател, е сключен втори Договор за заем № 982-ПВ-
08.06.2021. По силата на този договор, заемодателят се задължава да
предостави заемни средства в размер на 22 500 лв. на г-жа М., а тя се
задължава да ги възстанови при условията на подписания договор. Като
предвид разпоредбата на чл. 4.1. от договора и размера на заема, е прието, че
сумата от 22 500 лв., се усвоява на заемополучастеля на части, въпреки че
условието за усвояването на тази главница е едно и също, а именно да се
впише договорна ипотека върху посочения в чл. 7.1. ипотека. Параметрите на
втория договор са почти идентични с тези на договора от 07.6.2021 г., като
уговорката за етапи на договора е направена, по начина в чл. 4.1., за да може
заемодателя да представи сумата от 4 500 лв. на заемополучателя, той да му я
възстанови по сметката и едва след това да усвои останалите 18 000 лв.
Уговорено е този заем, също да бъде обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на заемополучателя.
Ищецът сочи, че в изпълнение на поетото задължение по Договор за заем
№ 981/ПВ-07.06.2021 и по Договор за заем № 982-ПВ/08.06.2021, В. Х. М.,
учредява договорна ипотека в полза на ответника, служеща за обезпечаване в
пълен размер на всяко и всички вземания на заемодателя по двата процесии
договора за заем върху собствен на заемополучателя недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
56784.526.38.1.96 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота по
кадастрална схема: гр. Пловдив, район „Източен", п.к. 4000, ул. „Кедър" № 10,
блок № 242, вход Г, етаж 5 , апартамент № 15 , самостоятелният обект се
намира на етаж 5 в сграда с идентификатор 56784.526.38.1 с предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.526.38 с предназначение на самостоятелния обект -
Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 61,00 кв.м., състоящ
се съгласно документ за собственост от: две стаи, кухня и баня-тоалетна, при
съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастрална схема: на
същия етаж: № 56784.526.38.1.95, под обекта: № 56784.526.38.1.93, над
3
обекта: № 56784.526.38.1.99, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15, без
посочена площ и съседи в документа за собственост, както и 0,950 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж. Договорната
ипотека била вписана в Агенция по вписвания с вх. per. № 18653 от 08.06.2021
г., дв. вх. рeг. № 18456 от 08.06.2021 г., акт № 150, том 7, дело № 10478.
Излага твърдения, че на 08.02.2022 г., в гр. Пловдив между същите страни
е сключен трети договора за заем, а именно Договор за заем № 1095-
ПВ/08.02.2022. По силата на този договор, „НОВО ФИНАНС" ООД се
задължава да предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на В. М., която
се задължава да ги възстанови при условия на подписания договор, който
съответстват на предходно сключените договори. На 09.02.2022 г., е сключен
втори договор за заем между същите страни с № 1098-ПВ/09.02.2022 за
главница в размер на 19 000 лв. и срок от 60 месеца при условията на
предходните договори, като в чл.4.1., за да може заемодателя да представи
сумата от 3 800 лв. на заемополучателя, тя да я възстанови по сметката и едва
след това да усвои останалите 15 200 лв. Сочи, че за обезпечаване на поетите
задължения по Договор за заем № 1095-ПВ/08.02.2022 и Договор за заем №
1098-ПВ-09.02.2022 е учредена договорна ипотека, вписана в Агенция по
вписвания с вх. peг. № 3355 от 09.02.2022 година, дв. вх. per № 3270 от
09.02.2022 година, акт № 34, том 2, дело № 1565, като имотът, служещ като
обезпечение е същият, както при предната ипотека.
Ищецът посочва още, че на 09.06.2022 г. е сключен и договор за покупко-
продажба на недвижим имот вписан под № 705 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие в района на Районен съд гр. Пловдив, вписан в
Агенция по вписвания с вх. per. № 19353 от 09.06.2022 г., дв. вх. рeг. № 19020
от 09.06.2022 г., акт№ 152, том 55, дело № 11284. Съгласно Нотариалния акт,
В. М. продава на „СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК *********, същия недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
56784.526.38.1.96 за сумата от 64 000 лв. от които 46 725 лв. се превеждат
директно по Б.а сметка на „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ***, с основание
погасяване в пълен размер на вземанията, които последното дружество има
към В. Х. М., във връзка с Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021., Договор за
заем № 982-ПВ-08.06.2021г., Договор за заем № 1095-ПВ/08.02.2022 и
Договор за заем с № 1098-ПВ-09.02.2022, а остатъка от продажната цена в
размер на 17 275 лв. се превежда по посочена от продавача Б.а сметка.
Сочи, че на 27.02.2024 г. госпожа В. М., прехвърля всички свои вземания
от „НОВО ФИНАНС" ООД, възникнали на основание неравноправни клаузи,
недействителност на целите ипотечни договори за заем и/или платени суми
без основание или на неосъществено или отпаднало основание във връзка с
Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021, Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021,
Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем с № 1098-ПВ-
09.02.2022 на цесионера „Кредит Солюшън" ООД, срещу изплащане на
възнаграждение, тъй като цесионера няма финансова възможност и никога не
би имала такава, за да потърси правата си по съдебен ред.
Счита, че В. Х. М. е платила повече от дължимото във връзка с четирите
4
процесни договора за кредит, тъй като и четирите са изцяло недействителни,
поради обстоятелството, че са сключени в противоречие с императивните
разпоредби на ЗКНИП.
Поради изложеното обоснова становище, че процесните четири договора
за кредит са нищожни, предвид че не е усвоен пълният размер на главницата,
като преди усвояване на целия заем, част от него е възстановен на кредитора и
лихва върху тази главницата не се дължи, респективно не се дължи
възстановяване и на неусвоената част от главницата. Твърди, че погасителните
планове на договорите, последните не са с гратисен период от 1 година, в
която В. М. да не е заплащала своята вноска, а тя ги е дължала ежемесечно,
като счита че гаранционната вноска е събирана с цел да се олихвява по-голяма
главница, отколкото е предоставена на заемополучателя.
Посочва, че ответника не е спазил изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от
ЗКНИК в Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021, Договор за заем № 982-
ПВ¬08.06.2021, Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем №
1098-ПВ-09.02.2022, които договори са обезпечени с ипотеката, като в
следствие на това, процесиите договори са нищожни на основание чл. 38 от
ЗКНИП. Сочи, че процесната неустойка е неравноправна по смисъла на чл.
145 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП, като противоречи на
добрите нрави и целта на тази клауза е свръх печалба и натоварване на
заемополучателя с повече разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
чрез адв. Ели Желязкова, с който се твърди, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като ищцовото дружество претендира чужди права, като
няма доказателства, че сключеният между „Кредит Солюшън" ООД, ЕИК: ***
и В. Х. М. договор за цесия е породил действие спрямо дружеството ни.
Дружество „НОВО ФИНАНС" ООД не е получавало от В. М. уведомление за
сключен договор за цесия на 27.02.2024 г. с ищеца „Кредит Солюшън" ООД.
Излага, че за да се сключи цесия вземането, което ще се прехвърля, следва
да съществува към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да
е индивидуализирано, като цедентът отговаря за съществуването на вземането
по време на сключването на договора за цесия.
Сочи, че мужду страните „Ново Финанс" ООД - заемодател и В. Х. М. -
заемополучател са сключени следните договори за заем: Договор за заем
№981-ПВ-07.06.2021; Договор за заем №982-ПВ-08.06.2021; Договор за заем
№1098-ПВ-09.02.2022 и Договор за заем №1095-ПВ-08.02.2022, които били
погасени в цялост преди 2 години, а именно на 09.06.2022г.
Оспорва получаването на суми без правно основание, като визира
получената ответника сума, чрез дружество „Спедия" ЕООД в размер на 46
725,00 лв., включваща главниците по четирите договора за заем, ведно с
разноски, такси и такси заличаване на учредените в полза на дружеството ни
две договорни ипотеки.
Оспорва, че са налице предпоставките на чл. 55 ЗЗД, за връщане на
недължимо платена сума.
5
Оспорва, че и по четирите договора за заем не е усвоен пълният размер на
главницата, като излага че при сключване на Договор за заем №1098-ПВ-
09.02.2022, на 10.06.2022г. В. М. се е задължила за преведе по Б.ата сметка на
ответника сумата от 4 200,00 лв., представляваща „гаранционна" вноска,
съгласно договореностите между страните.
След сключване на Договора за покупко-продажба между „Спедия" ЕООД
и В. М. на 09.06.2022 г., сумата от 46 725,00 лв. е постъпила Б.ата сметка на
„Ново Финанс" ООД, като на основание следните договори за заем: Договор
за заем №1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем №1098-ПВ-09.02.2022, като
на 10.06.2022г. ответника е върнал по Б.ата сметка на В. М. сума в размер на 2
800,00лв., представляващи остатък от внесени гаранционни вноски по двата
договора за заем, внесени на основание § 3 от сключените договори за заем.
Сумата от 2 800,00 лв. представлява остатък от платените 4 броя вноски само
за възнаградителна лихва, дължими на основание договореностите между
страните, обективирани в сключените два договора за заем, а именно: Договор
за заем №1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем №1098-ПВ-09.02.2022 на
10.06.2022г.
Излага, че характерът на уговорената в договорите за заем „гаранционна
вноска" е гаранционно-обезпечителна и подлежи на връщане на
заемополучателя след изтичане на определен между страните срок, като
същата се освобождава при условие, че всички дължими суми по него са
погасени, към момента в който същата подлежи на такова връщане.
Оспорва възраженията на ищеца за недействителност, респ. изцяло
нищожност на сключените между В. М. и ответника четири договора за заем,
като твърди, че ответното дружество е регистрирано като финансова
институция и за тази си дейност следва стриктно да спазва текстовете на
ЗКНИП, е изпълнило всички свои задължения по предоставяне на
информация на потребителя преди сключването на процесиите договори.
Сочи, че тази преддоговорна информация е предоставена 14 дни преди датата
на сключване на същинските договори за заем, за което са сключени и четири
броя „предварителни договори за заем", като до датата на сключване на
основните договори В. М. е разполагала с необходимото време от 14 дни,
съгласно чл. 9, ал. 3 ЗКНИП.
Посочва, че клаузите на договорите за заем, са индивидуално уговорени и
не страдат от твърдените от ищеца пороци, поради което счита, че не е налице
основание за обявяване на сделките за недействителни, поради противоречие
с нормативно изискване по основното им съдържание, при което предявеният
от ищеца иск за прогласяване на нищожността на договорите е неоснователен.
Счита за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на чл.2.2
б „ж" от процесните четири договора за заем, доколкото същата съответства
на нормативната уредба на чл. 29, ал. 3 ЗКНИП.
По отношение на възражението направено от ищеца за нищожност на
клаузите на чл. 2.6. по четири договора за заем, излага че тази клауза не е
прилагана в отношенията между страните, доколкото видно от договорите за
6
заем клаузата на чл. 2.6. от договорите е приложима, само при условие, че е
налице забава в погасяването на дължима вноска. Видно от сключените
четири договора за заем, заемополучателя В. М. не е изпадала в забава,
доколкото съгласно договореностите между страните, обективирани в
четирите сключени договора за заем, от гаранционните вноски, внесени от
ищеца са покривани дължимите вноски, съгласно погасителните планове към
договорите за заем.
По отношение на възражението нищожност на клаузата на чл. 2.7. от
договорите за заем, сочи в Договор за заем №1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за
заем №1098-ПВ-09.02.2022, липсва клауза с текста посочен от ищеца в
исковата молба. Излага, че клаузата на 2.7. от четирите договора за заем, при
предсрочно погасяване на всички вземания от страна на В. М. е неприложима
в случаят, доколкото изрично в клаузата на чл. 2.7. е посочено, че само в
случай на обявена от страна на кредитора на предсрочна изискуемост на
договорите за заем, предвид четирите договора за заем са предсрочно
погасени изцяло още на 09.06.2022 г. от В. М..
Счита подадената от ищеца „Кредит Солюшън" ООД искова молба за
неоснователна, а доводите за нищожност изцяло на процесиите четири
договора за заем, в евентуалност на отделни клаузи от тях за абсурдни и в
противоречие с ЗКНИП и трайно установената съдебна практика. Моли да му
се присъдят сторените в производството разноски.
Подадена е писмена защита от ищеца „Кредит Солошън“ ООД в
гражданско дело № 4251/2024 г. пред Районен съд – Варна. Ищецът твърди, че
четирите договора за заем, сключени между В. Х. М. и „Ново Финанс“ ООД,
са нищожни поради неспазване на императивните изисквания на Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), по-специално чл.
24, ал. 1, т. 9, относно неправилно посочване на годишния процент на
разходите (ГПР). Според ищеца, реалният ГПР надвишава уговорения 20%,
което води до недействителност на договорите на основание чл. 38 от ЗКНИП.
Освен това се твърди, че уговорената гаранционна вноска от 20% от заемната
сума създава заблуда у заемополучателя, тъй като се олихвява по-голяма сума
от реално предоставената, а лихвата се начислява върху неусвоена част от
главницата. Ищецът поддържа, че В. М. е некредитоспособна, което прави
договорите нищожни и на основание чл. 14 от ЗКНИП, тъй като отпускането
на кредит без адекватна оценка на кредитоспособността нарушава закона.
Претендира се връщане на недължимо платени суми над главниците по
договорите, включващи лихви и такси, в общ размер от 651,11 лв., 4762,50 лв.,
403,32 лв. и 1706,68 лв. за всеки от договорите, както и присъждане на
съдебни разноски.
В писмените бележки на ответника „Ново Финанс“ ООД се оспорва
основателността на исковете, като се твърди, че договорите са валидни и не
страдат от посочените пороци. Ответникът заявява, че пълният размер на
заемните суми е предоставен, което е потвърдено от платежни нареждания и
заключението на вещото лице. Гаранционната вноска е определена като
обезпечителна, а не като разход по кредита, и подлежи на връщане след
7
изтичане на определен срок, ако задълженията са погасени, поради което не
влияе на ГПР. Твърди се, че ГПР от 20% е коректно посочен, включващ само
фиксирана лихва, и не надвишава допустимия праг по ЗКНИП (пет пъти
законната лихва). Ответникът оспорва твърденията за нищожност на
договорите, като посочва, че са спазени изискванията на чл. 23, чл. 24 и чл. 25
от ЗКНИП, а преддоговорната информация е предоставена чрез
предварителни договори и стандартни европейски формуляри. Относно
кредитоспособността се заявява, че неспазването на чл. 13 от ЗКНИП не води
до нищожност, а уговорките са индивидуално договорени. Ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г.,
на 07.06.2021 г. в гр. Пловдив между „Ново Финанс“ ООД, представлявано
чрез пълномощник Д. М. Т., в качеството на заемодател, и В. Х. М., в
качеството на заемополучател и ипотекарен длъжник, е сключен договор за
паричен заем. По силата на този договор е уговорено на заемополучателя да
бъде предоставена заемна сума в размер на 2000,00 лева в брой при
подписване на договора, с краен срок за връщане на заема до 08.06.2026 г.
Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 20%, дължим
ежемесечно до 8-мо число на месеца, като главницата се погасява в края на
срока. Заемът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на заемополучателя, а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.526.38.1.96 в гр. Пловдив.
От Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г., на 08.06.2021 г. в гр. Пловдив
между „Ново Финанс“ ООД, представлявано чрез пълномощник Д. М. Т., в
качеството на заемодател, и В. Х. М., в качеството на заемополучател и
ипотекарен длъжник, се установява, че между страните е уговорено на
заемополучателя да бъде предоставена заемна сума в размер на 22 500,00
лева, изплащана на части по Б. път: 4500,00 лева след вписване на договорна
ипотека и 18 000,00 лева след заплащане на гаранционна вноска от 20% от
заемната сума, с краен срок за връщане на заема до 08.06.2026 г. Договорът
предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 20%, дължим ежемесечно до
8-мо число на месеца, като главницата се погасява в края на срока. Заемът е
обезпечен с договорна ипотека върху същия недвижим имот с идентификатор
№ 56784.526.38.1.96 в гр. Пловдив.
Видно от представения Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., на
08.02.2022 г. в гр. Пловдив между „Ново Финанс“ ООД, представлявано чрез
пълномощник Д. М. Т., в качеството на заемодател, и В. Х. М., в качеството на
заемополучател и ипотекарен длъжник, е че по силата на договора е уговорено
заемополучателят да бъде предоставена заемна сума в размер на 2000,00 лева
в брой при подписване на договора, с краен срок за връщане на заема до
08.02.2027 г. Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 20%,
8
дължим ежемесечно до 8-мо число на месеца, като главницата се погасява в
края на срока. Заемът е обезпечен с договорна ипотека върху същия недвижим
имот с идентификатор № 56784.526.38.1.96 в гр. Пловдив.
От представения Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г., на 09.02.2022
г. в гр. Пловдив между „Ново Финанс“ ООД, представлявано чрез
пълномощник Д. М. Т., в качеството на заемодател, и В. Х. М., в качеството на
заемополучател и ипотекарен длъжник, се установява, че между страните е
уговорено на заемополучателя да бъде предоставена заемна сума в размер на
19 000,00 лева, изплащана на три части по Б. път: 3800,00 лева, 8000,00 лева и
7200,00 лева, при условие за вписване на договорна ипотека и заплащане на
гаранционна вноска от 20% от заемната сума, с краен срок за връщане на
заема до 09.02.2027 г. Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен
процент от 20%, дължим ежемесечно до 9-то число на месеца, като
главницата се погасява в края на срока. Заемът е обезпечен с договорна
ипотека върху същия недвижим имот с идентификатор № 56784.526.38.1.96 в
гр. Пловдив.
В раздел I „Предмет на договора“, член 1.2 от всеки от договорите се
установява, че заемът се предоставя само при условие, че заемополучателят
заплати гаранционната вноска в размер на 20% от заемната сума в срок от пет
дни от подписването на договора. Член 1.2, точка 1 уточнява, че вноската
служи на заемодателя за прихващане на лихви, неустойки, наказателни лихви,
такси и такси за заличаване на ипотека в посочената последователност.
Според член 1.2, точка 2, неизползваната част от гаранционната вноска
подлежи на връщане след изтичането на дванадесетия месец от срока на
договора, тоест след 25 май 2022 година. Член 1.2, точка 3 допълва, че при
прекратяване на договора поради пълно връщане на заемната сума преди
изтичането на първите дванадесет месеца, заемодателят има право да
приспадне от вноската дължимите до момента лихви, неустойка от 1% върху
заемната сума съгласно член 2.2, буква „й“, такса за заличаване на ипотека и
други изискуеми вземания, произтичащи от договора или общите условия.
В раздел II „Индивидуални условия на договора“, член 2.13 позволява на
заемодателя да прихваща дължимите месечни вноски за първите дванадесет
месеца от гаранционната вноска до нейното изчерпване. Член 2.13.1 изрично
посочва, че докато вноската не е изчерпана, заемодателят няма право да
начислява наказателна лихва за забава съгласно член 2.6, която иначе е в
размер на 5% месечно върху остатъчната заемна сума. Член 2.13.2 уточнява,
че след изчерпване на гаранционната вноска, заемополучателят дължи всички
лихви, наказателни лихви, неустойки и такси, предвидени в договора. Член
2.14 повтаря условието от параграф 4, че при неплащане на вноската в срок от
пет дни, договорът се прекратява автоматично, като заемополучателят дължи
връщане на заемната сума и всички свързани разходи и санкции.
В раздел IV „Права и задължения на заемодателя“, член 4.7 предвижда, че
неплащането на гаранционната вноска в уговорения срок води до автоматично
прекратяване на договора без необходимост от уведомяване, като последиците
влизат в сила от деня след изтичането на срока за плащане, тоест от 31 май
9
2021 година. Член 4.8 допълва, че при такова прекратяване заемополучателят
дължи връщане на изплатената част от заемната сума, заедно с неустойка в
размер на 60% от предоставената сума. В раздел V „Права и задължения на
заемополучателя“, член 5.1 уточнява, че заемополучателят има право да
получи заемната сума само след внасяне на уговорената гаранционна вноска.
Видно от Погасителен план към договор за заем от 25.05.2021 г. е, че са
предвидени 60 месечни вноски в размер на 33,33 лева, покриващи лихвата
през гратисния период от 59 месеца, без задължение за плащане по главницата
до 08.06.2026 г. Планът регламентира неустойки при забава или такси при
предсрочно погасяване, включително неустойка от 1% при погасяване през
първите 12 месеца. В „Договор за заем – предварителен“, сключен на 25 май
2021 година между „НОВО ФИНАНС“ ООД като заемодател и В. Хаче М.
като заемополучател, гаранционната вноска е регламентирана в няколко
ключови разпоредби. Според параграф 2, сключването на договора е
обусловено от заплащането на гаранционна вноска от заемополучателя на
заемодателя. Параграф 3 предоставя дефиниция и условия за вноската, като
уточнява, че тя представлява сума в размер на 20% от стойността на заемната
сума, в случая 400 лева за заем от 2000 лева, и служи за обезпечаване на
изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца от
действието на договора. Изрично се посочва, че гаранционната вноска не е
предплатена лихва и трябва да бъде заплатена в срок до пет дни от датата на
подписване на договора, тоест до 30 май 2021 година, по Б.ата сметка на
заемодателя в Банка ОББ АД с IBAN: BG62UBBS80021039755140 и Б. код:
UBBSBGSF. Параграф 4 предвижда, че при неплащане на гаранционната
вноска в този срок, договорът се прекратява автоматично, като
заемополучателят дължи връщане на предоставената заемна сума, заедно с
всички произтичащи лихви, такси и неустойки, съгласно клаузите за
прекратяване на договора.
От представените по делото Общите условия на „НОВО ФИНАНС“ ООД,
приложими отношенията по заемни договори с физически лица в България, се
установява, че заемите се отпускат в български левове с фиксиран валутен
курс спрямо еврото, определен на 1 евро равно на 1.95583 лева. Тези заеми
могат да бъдат ипотечни или потребителски, като се характеризират с
фиксирана лихва. Годишният процент на разходите включва договорената
лихва, както и различни такси, сред които такса за обработка на документите,
годишни или месечни такси за обслужване, както и допълнителни разходи за
услуги като експресно разглеждане на молбата за заем, струваща 50 лева, или
удължаване на срока на договора. При ипотечните заеми се начисляват и
нотариални такси, както и разходи за вписване на ипотека, които зависят от
размера на отпуснатата сума. Заемополучателят е задължен да внесе
гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заема в срок от пет дни
след подписването на договора. Тази вноска служи като обезпечение на заема
и покрива лихвените плащания за първите дванадесет месеца, като остатъкът
от нея се възстановява на заемополучателя след пълното погасяване на
задълженията, след приспадане на евентуални неуредени суми. Погасяването
на заема се извършва чрез месечни вноски, покриващи единствено лихвата
10
през целия срок на договора, докато главницата се изплаща в края, освен ако
не е договорено друго. Заемополучателят има право да погаси заема
предсрочно, без да дължи наказателни такси, освен начислените до момента
лихви и направените разходи от заемодателя. В случай на неизпълнение, като
например забавяне на плащанията с повече от тридесет дни, заемодателят
може да поиска незабавно изплащане на целия дълг, да наложи наказателна
такса в размер на 60% от сумата на заема и да предприеме правни действия,
включително прехвърляне на задължението към агенции за събиране на
вземания или споделяне на информация с кредитни бюра. Обработката на
личните данни на заемополучателите се извършва в съответствие с
българското законодателство, като данните се съхраняват за срок от пет
години след погасяването на заема, а поверителността им се спазва, освен в
случаите на законово изискване за разкриване.
От заключението на първоначалната експертиза установява, че че
годишният процент на разходите по четирите договора е фиксиран на 20%,
отразявайки единствено договорената лихва. Въпреки това действителните
разходи за заемополучателя надвишават този процент поради допълнителни
такси, като например гаранционна вноска в размер на 20% от сумата на заема,
която за заем от 2000 лева възлиза на 400 лева, както и нотариални такси,
свързани с учредяването на ипотека. Гаранционната вноска се задържа от
заемодателя и се използва за покриване на лихвите през първата година, като
остатъкът се връща след пълното погасяване на заема, съгласно договорните
условия. Експертизата предоставя детайлна разбивка на плащанията,
включваща разпределението на сумите за главница, лихва в размер на 20%,
наказателни такси за предсрочно погасяване и други разходи, като например
такси за заличаване на ипотека, базирана на счетоводните записи и
дневниците за транзакциите на заемополучателя В. М.. В заключение се
отбелязва, че обявеният годишен процент на разходите отговаря на
договорените условия, но изключването на допълнителните такси от
изчислението му води до подценяване на реалната финансова тежест за
заемополучателя, което е в съответствие с българското законодателство за
потребителските кредити.
Проведената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
изследва ефективния годишен процент на разходите при хипотезата, че
заемополучателят разполага само с 80% от отпуснатата сума поради
задържането на 20% като гаранционна вноска. Разгледани са два варианта за
изчисление. В първия вариант, при запазване на лихва от 20% върху
използваната сума, например 1600 лева от заем от 2000 лева, ефективният
годишен процент на разходите се увеличава до приблизително 21.94% за
всички анализирани договори, като точните стойности варират леко между
тях – 21.9421% за два от договорите и 21.9391% и 21.9388% за останалите.
Това увеличение се дължи на намалените месечни лихвени плащания, които
например за заем от 2000 лева падат от 33.33 лева на 26.67 лева. Във втория
вариант, за да се запазят оригиналните месечни лихвени плащания, например
33.33 лева за един от договорите, лихвата върху използваната сума трябва да
се увеличи до 25%, което значително повишава общите лихвени разходи,
11
достигащи например 2000 лева за срок от 60 месеца. Изчисленията са
подкрепени с графици на погасяване и счетоводни данни, потвърждаващи, че
гаранционната вноска увеличава действителната цена на заема над обявения
20% годишен процент на разходите, което оказва допълнителна финансова
тежест върху заемополучателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.
Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички
искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и
наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай –
противоречие с добрите нрави и унищожаемост.
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна
характеристика отговаря на договор за кредит за недвижим имот по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП) и спрямо правоотношението приложение намират нормите на този
специален закон, а по аргумент от чл. 40 от ЗКНИП – и уредбата на
неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 143 – чл. 148 от
Закона за защита на потребителите, ЗЗП).
Предвид изложеното и съобразно посочената последователност, при
която следва да бъде извършена проверката за действителност на договорните
клаузи, следва на първо място да се посочи, че
В настоящия случай четирите договора за заем – № 981-ПВ-07.06.2021 г.,
№ 982-ПВ-08.06.2021 г., № 1095-ПВ-08.02.2022 г. и № 1098-ПВ-09.02.2022 г. –
посочват годишен процент на разходите (ГПР) от 20%, но не предоставят
яснота относно това кои разходи го формират, особено по отношение на
гаранционната вноска. Според чл. 29, ал. 1 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), ГПР трябва да изразява всички
настоящи и бъдещи разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси и други преки или косвени разходи, по ясен и разбираем начин за
потребителя. Гаранционната вноска, уговорена във всеки от договорите в
размер на 20% от заемната сума – съответно 400,00 лева за Договор № 981
(заем 2000,00 лева), 4500,00 лева за Договор № 982 (заем 22 500,00 лева),
400,00 лева за Договор № 1095 (заем 2000,00 лева) и 3800,00 лева за Договор
№ 1098 (заем 19 000,00 лева) – е представена като обезпечителна сума, която
не е предплатена лихва и подлежи на връщане след първите 12 месеца (§ 3 от
12
договорите). Въпреки това тя е пряко свързана с отпускането на кредита, тъй
като нейното неплащане в срок от 5 дни води до автоматично прекратяване на
договора и задължение за връщане на предоставената сума с неустойки (чл.
4.7 от договорите). Липсата на изрично посочване дали тази вноска е
включена в ГПР, както и отсъствието на информация за действителния лихвен
процент, отчитащ ефекта на вноската, нарушават императивните изисквания
на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, който изисква прозрачност на всички разходи
по кредита.
Допълнителната съдебно-икономическа експертиза с вх. № 20573 от
06.03.2025 г. установява, че действителният ГПР по договорите надхвърля
посочения 20%, достигайки 21,9367% за Договор № 981, 21,9391% за Договор
№ 982, 21,9367% за Договор № 1095 и 21,9394% за Договор № 1098. Това
несъответствие се дължи на факта, че гаранционната вноска, макар и
формално обезпечителна, намалява реално предоставената заемна сума, но
лихвата от 20% се начислява върху цялата уговорена главница, включително
върху вноската, която остава при кредитора. Тази практика въвежда
потребителя в заблуждение относно реалните разходи по кредита, тъй като
ГПР не отразява истинската финансова тежест, което е в противоречие с чл.
24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП.
Този извод е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз. В
Решение по дело C-714/22, параграф 55, СЕС приема, че липсата на
прозрачност относно разходите по кредит за недвижим имот, включително
непосочването на всички компоненти на ГПР, води до недействителност на
договора, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Аналогично, Решение по дело C-448/17 подчертава необходимостта от яснота
и разбираемост на условията, за да може потребителят да направи
информиран избор. В настоящия случай липсата на яснота относно
формирането на ГПР и ефекта на гаранционната вноска нарушава чл. 24, ал. 1,
т. 9 и т. 5 от ЗКНИП, които изискват посочване на лихвения процент и общите
разходи по кредита по прозрачен начин.
С Решение по дело C-779/18 СЕС приема, че националната правна уредба
може да предвиди метод за изчисляване на максималния размер на
извънлихвените разходи по кредита, но не може да изключи от закрила
договорна клауза, която определя тези разходи в рамките на законовия
максимум, без да отчита действителните разходи. Подобна норма не
възпрепятства националния съд да контролира неравноправния характер на
такава клауза, дори ако е под законовата граница. Според § 1, т. 7 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНИП, „общи разходи по кредита за
потребителя“ включват всички разходи, включително лихви, комисиони, такси
и други, които потребителят трябва да заплати и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните такси. Гаранционната вноска, макар
и формално незадължителна, е условие за отпускането на кредита, тъй като
без нея договорът се прекратява (чл. 4.7 от договорите), което я прави
задължителен разход, който следва да бъде включен в ГПР. Непосочването й
като компонент на ГПР води до значително неравновесие за потребителя, тъй
13
като той плаща лихва върху сума, която не е получил, а кредиторът кумулира
приходи чрез свръхобезпеченост.
По този начин посочения ГПР не отговаря на посочените изисквания за
информираност на потребители и не отчита действителните разходи по
кредита. Гаранционната вноска, макар и обезпечителна, се използва за
покриване на лихви (чл. 2.19 от договорите), но не намалява главницата, което
увеличава общите разходи за заемополучателя и създава прекомерно
облагодетелстване на кредитора. Това неравновесие, произтичащо от
съпоставката между уговорената заемна сума и действителните разходи,
включително лихва върху непредоставена сума, противоречи на чл. 24, ал. 1, т.
5 и т. 9, като нарушава чл. 29, ал. 3 от ЗКНИП, респективно води до
нищожност на кредита. Вследствие на изложеното, по силата на чл. 39 от
ЗКНИП потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Всеки кредитор, включително и „Ново Финанс“ ООД, има интерес от
длъжник, който да осигури точно изпълнение на основното задължение за
връщане на заетата сума, поради което проверката за кредитоспособността на
заемополучателя предхожда сключването на договорите. Като икономически
по-силна страна, кредиторът, извършващ дейност по кредитиране, разполага с
правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на
длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл. 16 от
ЗКНИП), като след анализ на данните преценява дали да сключи договора или
да откаже предоставянето на кредита (чл. 14 от ЗКНИП). В случая обаче
договорите предвиждат задължително заплащане на гаранционна вноска в
размер на 20% от заемната сума в срок от 5 дни от подписването им, като
нейното неплащане води до автоматично прекратяване на договорите и
задължение за връщане на предоставената сума с неустойки (чл. 4.7 от
договорите). Тази гаранционна вноска, определена като обезпечителна по § 3
от договорите, не е предплатена лихва и се връща след изтичане на първите 12
месеца, ако задълженията са погасени, но се използва за прихващане на лихви,
такси и неустойки (чл. 1.2.1 от договорите). Тази уговорка създава
свръхобезпеченост за кредитора, тъй като той получава допълнителна сума,
която не е част от предоставената заемна сума, но се включва към главницата
като лихвоносно задължение, което позволява кумулиране на приходи без
реално предоставяне на тази сума на заемополучателя.
По-конкретно, в Договор № 981-ПВ-07.06.2021 г. заемната сума е 2000,00
лева, а гаранционната вноска – 400,00 лева; в Договор № 982-ПВ-08.06.2021 г.
заемната сума е 22 500,00 лева, а вноската – 4500,00 лева; в Договор № 1095-
ПВ-08.02.2022 г. заемната сума е 2000,00 лева, а вноската – 400,00 лева; и в
Договор № 1098-ПВ-09.02.2022 г. заемната сума е 19 000,00 лева, а вноската –
3800,00 лева. Уговореният фиксиран годишен лихвен процент от 20% се
начислява върху цялата главница, въпреки че гаранционната вноска, върната
към кредитора, намалява реално предоставената сума, което води до
начисляване на лихва върху сума, с която заемополучателят не разполага. Това
поставя изискване за плащане на лихва върху неусвоена част от кредита, което
14
е неоправдано и прехвърля риска от преценката на кредитора върху длъжника.
Освен това, в договорите е предвидено, че при забава в погасяването на вноска
дори с един ден се начислява наказателна лихва от 3% месечно (5% за Договор
№ 981-ПВ-07.06.2021 г.) върху остатъчната заемна сума (чл. 2.6 от
договорите), а при забава над 90 дни цялото вземане става предсрочно
изискуемо с допълнителни неустойки, достигащи до 15% от главницата (чл.
2.7 от договорите, 60% за Договор № 981-ПВ-07.06.2021 г.). Тези условия
създават несъразмерна тежест за заемополучателя, тъй като гаранционната
вноска, макар и обезпечителна, се използва за покриване на лихви, без да
намалява главницата, което води до кумулиране на приходи за кредитора чрез
лихвоносно задължение върху непредоставена сума.
Настоящият съдебен състав намира, че тези клаузи излизат извън
обичайните функции на обезпечение и обезщетение, което е основание за
тяхната нищожност поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД (така т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС). Главното задължение на заемополучателя е да върне заетата сума и да
плати уговореното възнаграждение, а не да предоставя допълнителни
обезпечения, които увеличават задълженията му без реална икономическа
основа. Гаранционната вноска, макар формално обезпечителна, не намалява
главницата и позволява начисляване на лихва върху сума, която остава при
кредитора, което не гарантира обезщетение за вреди, а служи като скрит
механизъм за увеличаване на приходите на кредитора. Това е в противоречие с
чл. 29, ал. 3 от ЗКНИП, който изисква годишният процент на разходите (ГПР)
да включва всички разходи по кредита, известни на кредитора, които
потребителят трябва да заплати. Включването на гаранционната вноска като
лихвоносно задължение, без тя да е реално предоставена, заобикаля това
изискване, тъй като ГПР от 20% не отразява действителните разходи за
заемополучателя, което прави клаузите нищожни на основание чл. 38 от
ЗКНИП за неспазване на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП.
Освен това, уговорките за гаранционната вноска и свързаните с нея
неустойки не кореспондират с вреди от неизпълнение, тъй като кредиторът не
търпи загуби от непредоставянето й в първите 5 дни, преди погасяването на
вноски да стане дължимо. Вярно е, че съгласно чл. 93 от ЗЗД вредите от
неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не
означава, че не трябва да са претърпени. В случая неустойките, достигащи до
60% от главницата при прекратяване поради неплащане на вноската (напр. чл.
4.8 от Договор № 981-ПВ-07.06.2021 г.), са предвидени без връзка с
изпълнението на основното задължение за връщане на заема. Те
представляват добавък към възнаградителната лихва, увеличавайки печалбата
на кредитора, което е единствената им цел. Това заобикаля чл. 29, ал. 9 от
ЗКНИП, и създава свръхобезпеченост, противоречаща на принципа на
добросъвестността, като в същото време пряко противоречи на забраната за
уговаряне на такси и комисионни за присъщи на кредитора дейности по
отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и управлението
по чл. 27, ал. 2 ЗКНИП, като видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.
15
В допълнение към изложеното, тези клаузи дерогират разпоредбите на
глава трета от ЗКНИП, свързани с оценката на кредитоспособността (чл. 14 от
ЗКНИП), която трябва да се извърши преди сключването на договора.
Задължението за гаранционна вноска предполага, че кредиторът не е оценил
адекватно кредитоспособността на заемополучателя, прехвърляйки риска от
тази преценка върху него чрез допълнителни обезпечения, което прави
клаузите нищожни поради противоречие със закона. Тази свръхобезпеченост,
съчетана с възможността кредиторът да кумулира приходи чрез лихва върху
непредоставена сума, нарушава чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, изискващ
прозрачност на разходите по кредита, и води до нищожност на уговорките на
основание чл. 38 от ЗКНИП.
Въз основа на заключенията от съдебно-икономическата експертиза от
05.12.2024 г. и допълнителната експертиза от 06.03.2025 г., и при приложение
на чл. 39 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП), В. Х. М. е надплатила общо 7523,61 лева по четирите договора за
заем. Надплатените суми са изчислени като разлика между общите плащания,
включващи лихви и такси, и чистата стойност на предоставените кредити. По
Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г. кредитополучателката е получила
заем в размер на 2000,00 лева, като тя е заплатила общо 651,11 лева над
главницата, включващи 401,11 лева за лихви, 25,00 лева такса за референция и
225,00 лева такса за заличаване на ипотека.
По Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г. заемната сума възлиза на 22
500,00 лева, като кредитополучателката е заплатила 4762,50 лева над
главницата, включващи 4512,50 лева за лихви, 25,00 лева такса за референция
и 225,00 лева такса за заличаване на ипотека.
По Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г. предоставеният кредит е в
размер на 2000,00 лева, като В. М. е заплатила 403,32 лева над главницата,
включващи 133,32 лева за лихви, 25,00 лева такса за референция, 225,00 лева
такса за заличаване на ипотека и 20,00 лева такса за предсрочно погасяване.
По Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г. заемната сума е 19 000,00
лева, като кредитополучателката е заплатила 1706,68 лева над главницата,
включващи 1266,66 лева за лихви, 25,00 лева такса за референция, 225,00 лева
такса за заличаване на ипотека и 190,00 лева такса за предсрочно погасяване.
Със сключения на 27.02.2024 г. договор за цесия, кредитополучателката
В. М., е прехвърлила всички свои вземания от „НОВО ФИНАНС" ООД,
възникнали на основание неравноправни клаузи, недействителност на целите
ипотечни договори за заем и/или платени суми без основание или на
неосъществено или отпаднало основание във връзка с Договор за заем № 981-
ПВ-07.06.2021, Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021, Договор за заем №
1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем с № 1098-ПВ-09.02.2022 на цесионера
„Кредит Солюшън" ООД, поради което ищецът се явява активно легитимиран
да получи паричното притезание.
С оглед гореизложеното се установява изпълнението на фактическите
състави и на четирите иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както по
16
основание, така и по размер, поради което същите подлежат на уважаване в
цялост.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 3330.27 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, да заплати на „Кредит
Солюшън“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Захари Княжески“ № 16, ет. 2, ап. 7, сумата от 651,11 лева
(шестстотин петдесет и един лева и единадесет стотинки), представляваща
недължимо платени суми по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, да заплати на „Кредит
Солюшън“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Захари Княжески“ № 16, ет. 2, ап. 7, сумата от 4762,50 лева
(четири хиляди седемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща недължимо платени суми по Договор за заем № 982-ПВ-
08.06.2021 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, да заплати на „Кредит
Солюшън“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Захари Княжески“ № 16, ет. 2, ап. 7, сумата от 403,32 лева
(четиристотин и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща
недължимо платени суми по Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, да заплати на „Кредит
Солюшън“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Захари Княжески“ № 16, ет. 2, ап. 7, сумата от 1706,68 лева
(хиляда седемстотин и шест лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща недължимо платени суми по Договор за заем № 1098-ПВ-
09.02.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, да заплати на „Кредит
Солюшън“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Захари Княжески“ № 16, ет. 2, ап. 7, сумата от 3330,27 лева
(триста и тридесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
17
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18