Решение по дело №6819/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5617
Дата: 3 ноември 2023 г. (в сила от 3 ноември 2023 г.)
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20231100506819
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5617
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова

Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100506819 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17.03.2023 г., гр.д. 67402/2021 г., СРС, 127 с-в се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Л. Д. Б. иск по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото
дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 373,12
лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.07.2021 г. до изплащане на
вземането, представляваща 1/2 част от незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб. № 44931 и сумата
31,51 лева, представляваща 1/2 част от незаплатена цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6085/21.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41446/2021 г. по описа на СРС, 127 състав,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за разликата
1
над уважената част до пълния заявен размер от 1 396,76 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и предявените искове за
сумата в размер на 179,22 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г. и за сумата в размер на 6,17 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021
г., като ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца 49,85 лева - разноски в
заповедното производство и 115,13 лева - разноски в исковото производство,
а ищеца да заплати на ответницата 6,47 лева – разноски в заповедното
производство и 44,41 лева в исковото.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Л. Д. Б.. Релевира оплаквания, че не се
установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е
количеството на доставена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо“ АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
2
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата по исковете Л. Д. Б. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от нея
право на собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е договор за
покупко-продажба от 11.04.2007 г., обективиран в нот. акт № 15, том II, нот.
дело № 199/2007 г. по описа на нотариус М.К., с който ответницата и В.Г.Б.
придобиват имота при равни права.
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба,
насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца. Отговорността на ищцата за дължими
суми за топлоснабдения имот следва да се ангажира до размер на квотата й от
съсобствеността от 1/2 ид.ч.
Неоснователно е оплакването, че експертизата е основана само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетата съдебно-техническа
експертиза, вещото лице проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от
дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. Установени са прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. При съобразяване на
3
изравнителните сметки на дяловия разпределител се изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със
спецификата на настоящия спор.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2023 г., гр.д. 67402/2021 г., СРС,
127 с-в в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Д. Б. иск по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 373,12 лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща 1/2 част от
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. **** с аб. № 44931 и сумата 31,51 лева, представляваща 1/2 част
от незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 6085/21.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41446/2021
4
г. по описа на СРС, 127 състав.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Нелбо“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5