РЕШЕНИЕ
№ 1893/19.10.2021г.
гр. Пловдив, 19.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 1497 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател П.А.Н. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез пълномощника
си адв. С. Решение № 456 от 20.04.2021 г., постановено по АНД № 311/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 9 н.с. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 20 – 0432 - 000465 от 07.10.2020 г. на Началник
Първо РУ към ОД МВР Пловдив, с което на П.А.Н. с ЕГН ********** *** са били
наложени наказания глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон.
Изложени са съображения за неправилен анализ на събраните доказателства от първоинстанционния
съд и погрешна преценка относно извършителството на нарушението, което се сочи
да не е доказано. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на направени съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят Н. лично и чрез пълномощника си
адв. С. поддържа жалбата си. Същият е депозирал и писмена защита, в която е
изложил допълнително становище по искането му за отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Първо РУ при ОД на МВР Пловдив не е
депозирал отговор по касационната жалба и не е изпратил представител в
съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Димитров моли касационната жалба да не се
уважава, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е направил подробен анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, като конкретно досежно
гласните доказателства е отчел факта, че практически същите не си противоречат
по отношение на установения факт, че жалбоподателят на датата и около часа на
описаното в наказателното постановление нарушение се е намирал в гр. Пловдив, а
не в с. Брестник, където е извършено нарушението по чл.103 от ЗДвП, като в тази
връзка съдът е отчел и факта, че част от свидетелите - полицейски служители не
са спрели описания в наказателното постановление автомобил, сиреч не са
установили водача му. Правилен е бил изводът на първоинстанционния съд на
базата на подробния анализ на доказателствата, че в хода на съдебното следствие
не са били установени достатъчно данни за извършено деяние, с което
именно жалбоподателят Н. да е нарушил виновно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП,
независимо от установеното обстоятелство, че собственият му автомобил се е
движел на датата, мястото и около часа на нарушението, описани в наказателното
постановление и водачът му не е изпълнил разпореждането на полицейски орган да
спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение
при подаден надлежен сигнал. Според настоящия съдебен състав обаче,
последвалите изводи на първоинстанционния съд относно това, че наказателното
постановление е законосъобразно издадено, понеже жалбоподателят Н. не твърдял
да е предоставял управлението на МПС на датата на нарушението на друго лице и
отговорността му правилно била ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, са
направени некоректно при несъобразяване действителното съдържание на
обжалваното пред него наказателно постановление. Действително, както правилно е
посочено в решението на РС Пловдив, нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че
собственикът на МПС се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В конкретния случай обаче,
видно, както от акта, така и от наказателното постановление, на жалбоподателя Н.
реално е вменено да е извършил нарушението като водач, а не като собственик, който
не е предоставил данни за водача, доколкото и в АУАН, и в наказателното постановление
е изрично записано, че Н. е управлявал на датата, мястото и в часа на нарушението
автомобил, негова собственост и като
водач на същия при подаден сигнал за спиране от контролните органи със стоп
палка „С8“ по образец тип „МВР“, не спира плавно най-вдясно на платното за
движение и продължава движението си. Сиреч, видно е, че на жалбоподателя Н. е
било вменено извършването на нарушение именно при управление от него на МПС.
Последното обаче, както районният съд е посочил в мотивите си, е останало
недоказано. При това положение и съдът е следвало да отмени наказателното
постановление. Посочената правилно в обжалваното съдебно решение възможност за
санкциониране на собственика, а не водача на автомобила по реда на чл.188, ал.1
от ЗДвП, в конкретния случай не е била надлежно приложена наказващия орган,
като нито в АУАН, нито в наказателното постановление е отразено отговорността
на жалбоподателя да се ангажира именно на основание посочената разпоредба. Нещо
повече, както се каза, описаната от районния съд хипотеза на санкциониране би
била изпълнена, но ако в акта и наказателното постановление бе отразено, че
автомобилът е управляван от неизвестно лице и поради това бива наказан
собственика му, който действително не е посочил на кого е предоставил
управлението му. В случая, както се посочи вече, в наказателното постановление
е изрично записано, че жалбоподателят е бил водач на МПС. При това положение и
доколкото това обстоятелство изобщо не може да бъде прието за доказано от
събраните по делото доказателства, както е приел и първоинстанционният съд, но
напротив, доказателствата навеждат сериозно съмнение относно този именно извод
на наказващия орган, наказателното постановление би следвало да бъде отменено,
защото е необосновано поради недоказаност на твърдяното лично извършителство на
нарушението от Н.. В тази насока, само ако наказателното постановление бе
оформено текстово при описание на нарушението така, че да навежда на извод за
санкциониране на жалбоподателя на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и тази норма
бе посочена изрично в същото при реализиране на отговорността му, то изводите
на районния съд относно законосъобразност на наказателното постановление биха
били напълно правилни. В случая обаче, липсва тази съществена според съда
конкретизация и не може на базата на отразеното в наказателното постановление
да се приеме изобщо, че наказващият орган е санкционирал жалбоподателя във
връзка именно с чл.188, ал.1 от ЗДвП в качеството му на собственик на МПС,
защото това е отделна хипотеза, която не може да се предполага, а следва
изрично да се приложи. На практика, в наказателното постановление е посочено,
че Н. е управлявал сам автомобила си и не е спрял на подадения му сигнал,
поради което и защитата му е била фокусирана именно срещу тези констатации на наказващия
орган. Ако например в наказателното постановление бе направено изрично
позоваване на нормата на чл.188 от ЗДвП, то тогава жалбоподателят принципно би
могъл да насочи защитата си и в по-различна посока, включително и например като
представи доказателства за наличие на депозирана от него декларация относно
лице, управлявало автомобила му на датата на нарушението.
Ето защо и настоящият съдебен състав
намира, че като е приел наличие на допълнителни факти, свързани с реализиране
отговорността на жалбоподателя, каквито не се съдържат в наказателното
постановление, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, като на
практика е привнесъл недопустимо различни факти, извън очертания от
съдържанието на наказателното постановление предмет на доказване.
Предвид посоченото и настоящият съдебен състав намери, че следва да отмени
обжалваното съдебно решение на РС Пловдив, както и наказателното постановление,
доколкото описаното в него нарушение не е доказано да е извършено от
жалбоподателя.
С оглед посочения изход от спора, ще следва на жалбоподателя да се присъдят
поисканите разноски, като се констатира, че доказателства за действителната
направа на такива са налице само за пред първата съдебна инстанция, където,
видно от договора за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил в
брой на адвоката 400 лева и липсват представени доказателства за сторени
разноски пред касационния съд. Затова и съобразно с чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита,
че следва да осъди ответника по делото да заплати на жалбоподателя сумата от
400 лева, направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение пред
първоинстанционния съд.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 456 от 20.04.2021
г., постановено по АНД № 311/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
9 наказателен състав, като
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20
-0432-000465 от 07.10.2020 г. на Началник Първо РУ към ОД МВР Пловдив, с което
на П.А.Н. с ЕГН ********** *** са били наложени наказания глоба от 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Първо РУ при ОД
на МВР Пловдив да
заплати на П.А.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, съставляваща направените пред
първата инстанция разноски за
адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.