ПРОТОКОЛ
№ 228
гр. Златоград, 20.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Х.
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело №
20255420100083 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Д. Х. - редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, не изпраща
представител. От юрк. И. Д. е постъпила молба, с която моли делото да се
гледа в нейно отсъствие, като поддържа изцяло отговора на исковата молба.
АДВ. В. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради
неявяване на представител на ответника.
СЪДЪТ пристъпи към изяснява на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на ПИ с идентификатор 41157.1.1046
в местността ,,В. к.‘ землището на гр. Н., с площ 1973кв.м.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
1
В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесния имот от 1989г.,
като го е получил от неговия баща. От 1989г. го владее, засаждайки различи
земеделски култури. Владението му е явно, спокойно, несъмнено и
непрекъснато.
При направена справка в общината е установил, че имотът е записан
като такъв по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но общината никога не го е владяла или
стопанисвала и никога имота не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен.
Имотът не е включван в ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни
организации.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. - Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 131/14.05.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищеца на: Скица на ПИ № 15-371480-06.03.2025 г. за ПИ с
идентификатор 41157.1.1046; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.
1 ДОПК изх. № **********/03.04.2025 г.
АДВ. В. - Уважаеми г-н Председател, по делото има направено
признание на иска от ответника, като ще се ползваме от същото, затова моля,
да прекратите съдебното дирене, да постановите съдебен акт, съгласно
направеното признание, а именно уважите исковата претенция на моя
доверител. Признанието е направено от изрично упълномощен процесуален
представител, при което не са налице отрицателните предпоставки от чл. 237,
ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и предмета на делото не е такъв, какъвто изрично да е
изключен от законодателя от института на признание на иска. Доколкото
съдебния процес не се усложнява и оскъпява, то от името на доверителя ми
заявявам, че не претендираме съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
2
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Следва също да се посочи, че законодателят е предвидил да започне
съдебно дирене, след което във връзка с признанието на иск то да бъде
прекратено. Настоящият случай е точно такъв, като съдът е пристъпил към
съдебно дирене, приел е писмени доказателства, поради което ще следва да се
прекрати съдебното дирене.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно
признанието на иска.
ПОСОЧВА 19.07.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:06ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
3