Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260038
гр. Асеновград, 15.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесета
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася И., като разгледа АНД № 906 по описа на Асеновградския районен съд–ІІ н.с. за 2021
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № А-1037 от 23.09.2020 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров, с което на М.И.Н.
с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила
на детето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за
нарушение по чл. 8 ал.3 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателят М.И. в жалбата си и в
съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и
обоснованост и моли за неговата отмяна. Като аргументация се отричат
фактическите констатации, обусловили налагането на административното наказание
и се навеждат факти изключващи състава на вмененото й във вина нарушение, а именно,
че е било осигурено пълнолетно лице за придружител на непълнолетния.
Въззиваемата страна РУ -Асеновград не изпраща представител, но взема отношение
чрез писмено становище, в което моли за потвърждаване на НП, като обосновано,
законосъобразно и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в
предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено
следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно
нарушение от 27.08.2020 г. е било констатирано, че на същата дата в гр. Асеновград,
на бул. “България“ до № 6, около 02.50 ч., жалбоподателят М.Н. не е придружила детето си – А. С.Н. на 17 г. след 22.00 ч. От
разпита на актосъставителя А.С. и от приетите
писмени доказателства се
установява, че на 27.08.2020 г. около 02.50
ч. в гр. Асеновград на бул. “България“ до № 6 при полицейска проверка били установени
група от непълнолетни лица, сред които бил и непълнолетния А. Н. ученик в 11
клас. Същият не бил придружен от родител или от друго пълнолетно лице в момента
на проверката. Проверяващите разговаряли с непълнолетния Н., но той не направил
изявление, че с него има пълнолетно, определено от родителите му лице, което да
го придружава, а и такова лице не се обозначило и представило като упълномощен
придружител пред полицейските служители.
Поради това детето А. Н. било отведено в РУ-Асеновград, където на място
била повикана неговата майка – жалбоподателят М.Н., на която детето било
предадено срещу разписка. На същата бил съставен АУАН за констатираното
нарушение. Същата го подписала без възражения. Такива не били депозирани пред административно-наказващия орган и в
срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, по-късно от
компетентния за това орган -Началника на РУ-Асеновград, било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от
АУАН и на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД
на М.Н. е наложена глоба в размер на 300 лв.
При така установената
фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на
жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление
съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да се разгледа по същество.Разгледана по същество същата е НЕоснователна
НП е издадено, а предхождащия го АУАН
е съставен от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46 ал.1 от ЗЗД. В процедурата по съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. НП е в изискуемата от закона форма , подписано е от
административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При описанието на нарушението са посочени всички елементи от неговия
състав. Нормата на чл. 8 ал.3 от ЗЗД по която е квалифицирано описаното
нарушение въвежда задължение за родителите, които полагат грижи за дете да го
придружават на обществени места след 22.00 ч , ако детето е навършило 14 , но
не е навършило 18 години ,какъвто е конкретния случай. Ал.4 на същия член
въвежда алтернативно задължение за родителите , в случаите когато те не могат
да придружат детето си да осигурят пълнолетно,
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22.00 ч.
Двете задължения са алтернативни и изпълнението на което и да е от двете
задължения по принцип игнорира състава на административното нарушение наказуемо
по чл. 45 ал.3 от ЗЗД. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят М.Н.,
като родител, който е следвал да полага грижи за детето си А. Н., не го придружавала на
горепосоченото обществено място след 22.00 ч., с което е реализирала
състава на вмененото й във вина нарушение. Съдът намира за неоснователно
възражението, наведено в жалбата, че не е реализиран обективния състав на
нарушението, тъй като е имало пълнолетно лице, което е придружавало детето.
Съдът намира това твърдение за недостоверно и не отговарящо на обективната
истина, тъй като от доказателствата по делото не се установява по време на
проверката да е имало пълнолетно лице, което да се представило и обозначило като
придружител на детето А. Н.,за което същият да е бил осигурен и упълномощен от
неговите родители и такова на практика не е индивидуализирано.Нещо повече,
самият жалбоподател при предявяването
на АУАН и след това в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН по
никакъв начин не е изложил това обстоятелство, за да може то да бъде изследвано
и проверено още в хода на проверката и в процедурата по съставянето на АУАН.
Това сочи на извода, че към момента на проверката това обстоятелство не е било
налице, и дори са налице данни, че същата изобщо не е била наясно, къде се
намира детето и в късните нощни часове.
По отношение на понятието „Обществено
място“, като обективен елемент от състава на нарушението, очевидно същият е
налице. Това понятие има достатъчно ясен и разбираем житейски и логически
смисъл и в това отношение съдебната практика е
константна във виждането, че всяко публично място, което е достъпно за
неограничен кръг от граждани и до което те имат свободен достъп, каквото е безспорно
и улицата отворена за обществено ползване попада в обхвата на това понятие.
Отделно от това, в редица нормативни актове е дадена дефиниция за обществени
места, като най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка
с настоящото производство по Закон за закрила на детето е
Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места. Според легалното
определение в § 1. от допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че:
"По смисъла на наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за
всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски,
спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В
конкретния случай, посоченото място на бул. „България“ до № 67 безспорно
представлява такова обществено място по посочената легална дефиниция.
Съдът намира, че в
НП описаното нарушение правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба, в която е предвидена санкцията, а имено чл. 45 ал.3 от ЗЗД, като
наложената санкция –глоба в размер на 300 лв. попада в минимума на предвидения
в тази норма диапазон. При определяне размера на наказанието административно - наказващият орган е
съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият правилно е преценил
тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
каквито са липсата на данни жалбоподателят друг път да е бил санкциониран за
нарушения по ЗЗД и факта, че от
нарушението не са били причинени вреди, а също и отегчаващите обстоятелства, а
именно факта, че детето е било
непридружено от родител в нощните часове около 02.50 ч., т.е. около 5 часа след
границата от 22.00 ч., когато действа задължението на родителя да придружава
непълнолетното си дете. Глобата е оразмерена в минималният размер предвиден в
закона, поради което и е безпредметно да се обсъжда нейната допълнителна
редукция.
В настоящото производство страните не
са претендирали и доказали заплащането на разноски, поради което и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Предвид изложеното, съдът намери, че
обжалваното НП е законосъобразно обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради
което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № А-1037 от 23.09.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград,
Петър Костадинов Бабугеров, с което на М.И.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8 ал.3 от Закона за
закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: