РЕШЕНИЕ
гр.София,26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5354 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.12.2018 г. по гр.д. №31787/15 г., СРС, ГО, 119 с-в ДОПУСКА да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.С.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „************етаж III, апартамент V, чрез пълномощника адвокат М.С., Г.С.Д. ЕГН**********,***, и Д.В. Ц. ЕГН**********, живееща в гр. София, в жилищен квартал Горна баня, на ул. „БССХХХЛЛ" №4, и двете с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „********етаж I, апартамент V, на следните имоти:
I. Поземлен имот с идентификатор 68134.1896.821 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-69, издадена от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 14. XII. 2010 година, находящ се в гр. София в район Витоша на ул. „********с площ от 496.00 м2 с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10.00 метра), номер по предходен план 120 в квартал ЪХХХП парцел IV, при съседи имоти с идентификатори 68134.1896.893, 68134.1896.813, 68134.1896.822, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 68134.1896.821.4 по кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-69, издадена от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 14. XII. 2010 година, находяща се в гр. София в район Витоша на ул. „********, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1896.821 със застроена площ от 87.00 м2, на два етажа с предназначение жилигцна сграда - еднофамилна без номер по предходен план, при следните квоти: по 5/12 идеални части за Г.С.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „************етаж III, апартамент V, чрез пълномощника адвокат М.С., и Г.С.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „********етаж I, апартамент V, и 2/12 (1/6) идеални части за Д.В. Ц. ЕГН**********, живееща в гр. София, в жилищен квартал Горна баня, на ул. „ДССХХХУГ' №4, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „********етаж I, апартамент V;
II. магазин, находящ се в гр. София на ул. „********със застроена площ от 14.00 м2, при следните квоти: по 34 идеални части за Г.С.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „************етаж III, апартамент V, чрез пълномощника адвокат М.С., и Г.С.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „********етаж I, апартамент V, и Уг (2/4) идеални части за Д.В. Ц. ЕГН**********, живееща в гр. София, в жилищен квартал Горна баня, на ул. „ИССХХХУ1" №4, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „********етаж I, апартамент V.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно-в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Излага съображения,че съдът
не взел предвид всички доказателства по делото ,изменил квотите на собственост
без правно основание.Магазинът на ул.Пиротска неправилно
е допуснат до делба.Не следвало да се кредитира завещанието на наследодателката В.Г.К..
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението като неправилно и да се допусне
делба на процесния имот при квотите
по исковата молба . Не се
претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства
и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към
тях ная основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че в процесния случай след
преобразуването на магазина и разделянето му на две части, ищецът не е станал
едноличен собственик на обособената част, която е ползвал, а е останал
съсобственик на съответните идеални части от всяко едно от двете помещения. За
да придобие помещението (идеалните части на другите съсобственици) по давност,
той е следвало по недвусмислен начин да отрече владението им, каквито данни по
делото няма. При това положение, закономерно съдът е обосновал извода, че
ищецът в тази хипотеза се явява държател на тези идеални части. Фактът на
упражняване на фактическата власт върху вещта сам по себе си не е достатъчен за
прилагане на придобивната давност. Необходимо е явно
и недвусмислено да се демонстрира намерението да се свои вещта посредством
конкретни действия, които навеждат на противопоставяне на правата на другите
съсобственици. В този смисъл е и доктрината, а и константната съдебна практика.
Доколкото по делото не са представени категорични доказателства в тази насока,
неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на въззивника в тази връзка.
Магазинът е разделен на
два търговски обекта през 1990 г. Видно от събраните в хода на делото
документи, а именно предавателно-приемателен протокол №19 от 13.03.1992 г.
подписан на комисия на СГНС - ПД КБУМКП, на общия наследодател Стоян Колев е
предаден един обект - магазин от
14 кв.м.
В Наредбата - Закон за брака (НЗБ) изрично е утвърден принципът на разделност на имуществата на съпрузите, придобити през време на брака. Действително съгласно чл. 16 НЗБ (отм.), всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението и ползването му. След влизане в сила на СК от 1968 г., обаче, разпоредбата на чл. 103 от ПЗР преурежда с обратна сила имуществените отношения между съпрузите по заварени бракове при влизането в сила на първия Семеен кодекс. Според цитираната разпоредба, правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Така е и в разглеждания случай, поради което правилно съдът е приел, че закупеният през 1947 г. магазин е бил придобит от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, който правен институт е уреден за първи път в чл. 13, ал.1 от СК от 1968 г. (отм.). Съгласно чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.) тази общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизане на кодекса в сила, независимо от това на чие име са били придобити те. Следователно от момента на влизането в сила на Семейния кодекс от 1968 г. е недопустимо да съществува разделност между съпрузите досежно вещи и вещни права, придобити през време на брака, освен върху такива, придобити по наследство или дарение или върху движими вещи, които са придобити от единия съпруг и му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие. В този смисъл е трайната непротиворечива практика на съдилищата (Тълкувателно решение № 110 от 02.12.1968 г., ОСГК на ВС, Решение № 616 от 07.10.2010 г. по гр.д. № 1605/2009 г., Г. К, I г. о. на ВКС, Решение № 718/14.04.2011 г. на Русенски районен съд, XIII гр.с., Решение от 24.01.2012 г. по е. гр. д. № 4888/2010 г. на Софийски градски съд, Решение № 32 от 21.01.2009 г. по гр.д.. № 709/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд).
Относно представеното по делото завещание, правилно съдът
е приел, че няма причина обективираната в него воля
да не бъде взета предвид, независимо от това, че същото не е обявено по
надлежния ред, доколкото обявяването само по себе си не представлява част от
фактическия състав, необходим за да произведе то своето действие.
Предвид изложеното, при постановяване
на решението си, първоинстанционният съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен
материал, въз основа на което
е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като
неоснователна.
Въззивеамите
страни са сторили 1 500 лв.разноски за процесуално представителство като е
направено възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Като
съобрази с Наредба №1/2004 г.за МРАВ,предвид фактическата и правна сложност на
делото,съдът намира възражението за основателно и редуцира хонорара на сумата
от 800 лв.,която следва да бъде присъдена.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от от 21.12.2018 г. по гр.д. №31787/15 г., СРС,
ГО, 119 с-в
в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
Г.С.Д. ЕГН**********,
да заплати на Г.С.Д. ЕГН********** и Д.В. Ц. ЕГН********** основание чл.78,ал.З ГПК , разноски в размер от 800 лв.за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2
.