Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 12.11.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На пети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 357 по описа на съда за 2019 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с
правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ДЗЗД „Синьо
врабче“ ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 28-0000820 от 20.08.2019
г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и се иска от съда да
бъде отменено, алтернативно- размерът на наложената санкция да бъде намален в
предвидени от закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който
поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На
15.07.2019 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители на Инспекция
по труда- посетили търговски обект, находящ се в с. Синеморец, общ. Царево и стопанисван
от жалбоподателя. Служителите извършили проверка при която установили, че
обектът се стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени
работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка по
документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите установили, че жалбоподателя
не е изпълнил задължението си, да установи в правилника за вътрешния трудов
ред, работното време на работниците и служителите.
Впоследствие
жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална
проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към
момента на проверката. Представителят на дружеството не представил правилник за
вътрешния трудов ред, в който да е установено работното време на работниците и
служителите, което мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на
административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез
неговия представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият
орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят не е
изпълнил задължението си, да установи в правилника за вътрешния трудов ред,
работното време на работниците и служителите, квалифицирано е по чл. 139, ал. 1
от КТ и на осн. чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание–
имуществена санкция в размер на 300,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на свидетеля- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са
обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице,
посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината
не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно
образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно
и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус съдът съобрази следното: жалбоподателят не е изпълнил
задължението си, да установи в правилника за вътрешния трудов ред, работното
време на работниците и служителите. Това не се спори и от самия жалбоподател.
Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е
осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление
административно нарушение.
При
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е
надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя.
Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. В случая обаче,
нарушението е отстранено незабавно след проверката, а по делото няма данни за
работника да са произтекли някакви вреди. Предвид изложеното наказващият орган
е имал основание да приеме случая за маловажен и да го квалифицира по леко
наказуемия състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Съдът
счита, че в конкретния случай предпоставките на чл. 415в от КТ са налице:
Съгласно
цитираната правна норма, нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни
последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена
санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв. по отношение на работодателя и глоба от
50.00 лв. до 100.00 лв. по отношение на виновното длъжностно лице. За
приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е налице, т.е. да
са изпълнени всички признаци от обективна и субективна страна, същото да е
надлежно установено по реда на КТ, да е отстранимо и от него да не са
произлезли вредни последици.
В
случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на
работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на
труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се
установява, че нарушението е отстранено незабавно и не са последвали вредни
последици за работниците и служителите. Тези обстоятелства не се оспорват от
АНО. Не са представени и не са събрани доказателства, за работник да са
произтекли каквито и да било вредни последици от нарушението. Според съда
обаче, наказанието е следвало да се наложи в минималния размер- 100,00 лева,
поради което и НП в тази му част следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 28-0000820 от 20.08.2019 г. на Директор на дирекция
„Инспекция по труда“, с което на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда,
на ДЗЗД „Синьо врабче“ ЕИК ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1
от КТ, В ЧАСТТА МУ досежно размера на имуществената санкция, като за
допуснатото нарушение, на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, НАЛАГА
на ДЗЗД „Синьо врабче“ ЕИК ********* “имуществена санкция” в размер на 100.00
лв. /сто лева/.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: