№ 231
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ирена Иванова
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20234500100204 по описа за 2023 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
незаконно обвинение с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът М. Ю. Ю. твърди, че срещу него било водено незаконно
наказателно производство. Въз основа на внесен от ОП-Русе обвинителен акт
било образувано НОХД №674/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд,
което приключило с оправдателна присъда по отношение на него. В резултат
на провежданото наказателно преследване получил множество заболявания,
болки и страдания, а с оглед наказанието, което му било наложено
„доживотен затвор“, бил настанен и в постоянно заключено помещение при
изпълнение на присъдата за период от три години. Това довело до получаване
на нови заболявания. Настаняването му в постоянно заключено помещение
продължило за периода от 12.10.2017г. до 12.10.2020г. От притеснения за
живота и бъдещето си постоянно вдигал високо кръвно налягане. Получил
сънна апнея, започнал много да хърка, поради недостиг на кислород и от
постоянния стрес, както и интеркостална невралгия, причинена от страх,
схващане на пръстите на цялото тяло, които притискали жизненоважни
органи, от което зависело дишането. Изпитвал постоянна отпадналост, силно
желание за спане, но не можел да заспи, сънувал кошмари, често уринирал.
Изпитвал постоянно напрежение и в будно състояние. Твърди, че тези
1
негативни преживявания и влошаване на здравословното му състояние се
намирали в пряка причинна връзка от воденото срещу него незаконно
обвинение, които подлежали на обезщетяване като счита, че справедливия
размер на обезщетението бил 100 000 лв. Претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати сумата
в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконното обвинение. Претендира и направените
разноски за настоящото производство.
Ответникът Прокуратурата на Р България оспорва основателността на
предявеният иск по съображенията, подробно изложени в отговора на
исковата молба, подаден по реда и в срока на чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото копия на присъди и след извършване на служебна
справка в деловодната програма на Окръжен съд-Русе се установи, че с
присъда №23/23.05.2018 г., постановена по НОХД №674/2017 г. на
Русенският окръжен съд на подсъдимия М. Ю. Ю. е наложено наказание
лишаване от свобода за осем години за извършено престъпление по чл.142,
ал.3, т.4, пр.2, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК; две години лишаване от свобода за
престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и две години
лишаване от свобода за престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл.20 ал.2 от НК.
След групиране на наказанията е наложено най- тежкото наказание- осем
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг първоначален
режим.
С решение №273/04.01.2019, постановено по ВНОХД № 333/2018г. на
Апелативен съд - Велико Търново присъдата е отменена, а делото е върнато
за ново разглеждане на първа инстанция, от друг състав на съда, от стадия на
разпоредителното заседание.
С присъда №20 от 08.07.2019 г., постановена по НОХД №18/2019 г. на
Окръжен съд- Русе М. Ю. Ю. е признат за виновен в това, че на 25.04.2017 г.
в гр.Русе в съизвършителство с А. Ю. Ю. и Г.И.Д. отвлякъл С.А.Б., като
деянието е извършено от две или повече лица, поради което и на основание
чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за
осем години; признат е за виновен в това, че на 25.04.2017 г. в гр.Русе и в
2
землищата на селата Ч. и Н., Русенска област, в съизвършителство с А. Ю.
Ю., Г.И.Д. и Д.Р.М., противозаконно лишил от свобода С.А.М., като деянието
е извършено по опасен за здравето на отвлечения начин, поради което на
основание чл.142а, ал.5 /изм./, пр.1, вр.ал.1 и чл.54 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от осем години; признат е за виновен и за това,
че на 25.04.2017 г. в гр.Русе и в землищата на селата Ч. и Н., Русенска област,
в съизвършителство с А. Ю. Ю. причинил на С.А.Б. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупвания на 9.11 ребра вдясно, довела до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни,
поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.54
от НК е осъден на две години лишаване от свобода. След групиране на
наказанията е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от
осем години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимия М. Ю. Ю. е признат за невинен и е
оправдан за обвиненията по чл.142, ал.3, т.4, пр.2 във вр.ал.2, т.1 вр. ал.1 и по
чл.144, ал.3 вр.чл.20, ал.2 от НК.
С решение на ВТАС, постановено по ВНОХД №313/2020 г. е изменена
присъда №20/08.07.2019 г., постановена по НОХД №18/2019 г. като е
отменена присъдата в частта, с която подсъдимия М. Ю. Ю. е признат за
виновен и осъден за извършено престъпление по чл.142а, ал.5/изм./, пр.1 във
вр.ал.1 от НК, както и в частта, с която е определено общо наказание на
основание чл.23, ал.1 от НК и на основание чл.23 от НК определя на под. М.
Ю. общо наказание за престъпленията по чл.142, ал.2, т.2 във вр.ал.1 от НК и
по чл.129, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК – осем години
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. В
останалата част е присъдата на РОС е потвърдено. Решението на ВТАС е
потвърдено с решение по НД №839/2021 г. на ВКС и е влязла в сила на
14.01.2022 г.
От справка на МП, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор- гр.Белене
се установява, че М. Ю. Ю.е преведен от ОСИН-Русе в Затвора- Ловеч на
10.10.2017 г. на основание разпореждане от 29.09.2017 г.- № 2448/04.10.2017
г. на ОП-Русе. В затвора Ловеч същият е настанен в постоянно заключено
помещение- „Разпределител“ първа група със заповед №1399/12.10.2017 г. на
Началника на затвора, отменена със заповед № 1131/12.10.2017 г. Периодът,
3
за който е настанен в помещението е 12.10.2017 г.- 12.10.2020 г. Със заповед
№Л-565/11.02.2022 г. на зам. гл. директор на ГД „ИН“ е преведен от Затвора
Ловеч в затвора Белене с режим на изтрпяване на наказанието- строг. Със
заповед №Л-266/27.01.2023 г. на Началника на Затвора- Белене на основание
чл.66, ал.2 от ЗИНЗС режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от
строг на общ.
С показанията на св. С.Ю. се установява, че М. е бил весел човек, не се
оплаквал от здравословни проблеми, спортувал. През м. май 2017 г. бил
привлечен като обвиняем и бил задържан под стража за около осем месеца,
след което търпял присъда в затвора в гр.Ловеч. Свидетелката сочи, че след
задържането му ищецът се променил, здравословното му състояние се
влошило- имал то му състояние било влошена, страдал от тези заболявания и
се оплаквал. Свидетелката сочи, че няма промяна в състоянието му и след
преместването му в затвора в гр.Белене.
Съдът цени показанията на свидетелката през призмата на чл.172 от ГПК
и ги кредитира, тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят
от представените по делото амбулаторни листи.
Съдът не цени показанията на тази свидетелката в частта, с която същата
сочи, че ищецът всяка година ходел на профилактични прегледи, тъй като
същите се опровергават от приетото по делото пациентско здравно досие на
М. Ю.. От същото е видно, че на ищеца са извършвани медицински прегледи
и изследвания само за периода на престоя му в затвора. От амбулаторните
листове и здравното досие е видно, че ищецът страда от хипертонично сърце
без /застойно/ сърдечна недостатъчност, есенциална / първична/ хипертония,
както и от алергичен ринит, причинен от полени.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите,
които е причинил другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на
отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от
правозащитните органи. Законът определя специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица като предпоставките за ангажиране на
отговорността на правозащитните органи са изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ.
4
С оглед наведените фактически твърдения и заявения петитум следва да
се приеме, че ищецът основава претенцията си на хипотезата,
регламентирана в чл.2, ал.1, т.3 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вреди, причинени на гражданите от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание, в процеса следва да се установят елементите от фактическия
състав на цитираната правна норма, а именно: незаконно обвинение в
извършване на престъпление, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите. В доказателствена тежест на ищеца
е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на правната
норма.
В настоящият случай не са установени по делото горепосочените
елементи от фактическия състав на цитираната правна норма, поради което не
е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника на заявеното
основание.
По делото се установи, че срещу ищецът е образувано наказателно
производство като Окръжна прокуратура Русе пе внесла обвинителен акт за
извършеи от него престъпления по чл.142, ал.3, т.4, пр.2 във вр.ал.2, т.1,
вр.ал.1 о НК, по чл.129, ал.2, пр.2 във вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.144,
ал.3 във вр.чл.20, ал.2 от НК.
С влязла в сила присъда №20 от 08.07.2019 г., постановена по НОХД
№18/2019 г. на Окръжен съд- Русе М. Ю. Ю. е признат за виновен в това, че
на 25.04.2017 г. в гр.Русе в съизвършителство с А. Ю. Ю. и Г.И.Д. отвлякъл
С.А.Б., като деянието е извършено от две или повече лица, поради което и на
основание чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за осем години; признат е за виновен в това, че на 25.04.2017 г. в
гр.Русе и в землищата на селата Ч. и Н., Русенска област, в съизвършителство
с А. Ю. Ю., Г.И.Д. и Д.Р.М., противозаконно лишил от свобода С.А.М., като
5
деянието е извършено по опасен за здравето на отвлечения начин, поради
което на основание чл.142а, ал.5 /изм./, пр.1, вр.ал.1 и чл.54 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от осем години; признат е за виновен и за това,
че на 25.04.2017 г. в гр.Русе и в землищата на селата Ч. и Н., Русенска област,
в съизвършителство с А. Ю. Ю. причинил на С.А.Б. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупвания на 9.11 ребра вдясно, довела до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни,
поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.54
от НК е осъден на две години лишаване от свобода. След групиране на
наказанията е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от
осем години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимия М. Ю. Ю. е признат за невинен и е
оправдан за обвиненията по чл.142, ал.3, т.4, пр.2 във вр.ал.2, т.1 вр. ал.1 и по
чл.144, ал.3 вр.чл.20, ал.2 от НК.
С решение на ВТАС, постановено по ВНОХД №313/2020 г. е изменена
присъда №20/08.07.2019 г., постановена по НОХД №18/2019 г. като е
отменена присъдата в частта, с която подсъдимия М. Ю. Ю. е признат за
виновен и осъден за извършено престъпление по чл.142а, ал.5/изм./, пр.1 във
вр.ал.1 от НК, както и в частта, с която е определено общо наказание на
основание чл.23, ал.1 от НК и на основание чл.23 от НК определя на под. М.
Ю. общо наказание за престъпленията по чл.142, ал.2, т.2 във вр.ал.1 от НК и
по чл.129, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК – осем години
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. В
останалата част е присъдата на РОС е потвърдено. Решението на ВТАС е
потвърдено с решение по НД №839/2021 г. на ВКС и е влязла в сила на
14.01.2022 г.
С цитираните съдебни актове ищецът е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.142 от НК като е оправдан само по отношение на един
квалифициращ признак- деянието да е извършено по особено мъчителен или
опасен за здравето на отвлечения начин.
Престъпното деяние се характеризира с обективни и субективни за него
признаци, които формират основен престъпен състав на даден вид
престъпление. Квалифициращите признаци само допълват основния
престъпен състав като утежняващи обстоятелства, обосноваващи и по-тежко
6
по вид и размер наказание. Квалифициращите признаци не формират
самостоятелен престъпен състав, а имат отношение само към обема на
наказателната отговорност.
В настоящият случай ищецът е оправдан по отношение на един от
квалифициращите признаци на деянието му по чл.142 от НК, което не води до
незаконно обвинение по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Действията на
прокуратурата по повдигане на обвинение за извършеното от ищеца
престъпление- отвличане, не са незаконни, предвид наличието на осъдителна
присъда за престъплението. В този случай не е налице оправдаване за
самостоятелно деяние, различно от това, за което е постановена осъдителната
присъда, а само оправдаване по един от квалифициращите признаци на
същото деяние, за което е осъждането.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 11 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
обезщетение за вреди се дължи в случай на частично оправдаване при
доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди.
Обезщетението се определя глобално по справедливост – чл.52 от
ЗЗД като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена
оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът,
съпоставени с тези, за които е оправдан.
В случая не е налице хипотезата, визирана в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС, тъй като по не е налице оправдаване на ищеца за
самостоятелно престъпление, различно от това, за което е бил осъден, а е
налице оправдаване само по отношение на един от квалифицираните
признака.
С оглед на това съпоставка между деянията, за които е постановена
оправдателна присъда и тези, за които е осъден ищецът не може да бъде
извършена, поради това, че се касае до едно деяние, за което ищецът е
признат за виновен и е осъден с влязла в сила присъда.
Установи се по делото, че ищецът е признат за невинен и е оправдан за
престъплението по чл.144, ал.3 във вр.чл.20., ал.2 от НК- за закана с убийство.
По отношение на това престъпление следва да се съобразят
7
задължителните указания, дадени в горепосоченото ТР.
По делото обаче не са наведени фактически твърдения и съответно не са
релевирани доказателства за наличие на претърпени вреди като пряка
последица от това незаконното обвинение, които да подлежат на
обезщетяване по реда на чл.2 от ЗОДОВ.
По делото се установи, че ищецът е изпитвал притеснения от воденото
срещу него наказателно производството като същите са били свързани с
престъплението по чл.142 от НК- отвличане, със съответните му
квалифициращи признаци, за което същият е осъден с влязла в сила присъда.
По делото не е установено твърдените от ищеца неимуществени вреди-
негативни изживявания и влошаване на здравословното състояние да се
дължат на оправдаването му за престъплението по чл.144, ал.3 от НК, нито да
са пряка и непосредствена последица от него, поради което не е налице
основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл.2 от
ЗОДОВ.
Предвид изложеното съдът счита предявеният иск за неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Разноските по делото са в тежест на ищеца- чл.10 от ЗОДОВ.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Ю. Ю., ЕГН ********** от гр.Русе,
понастоящем в Затвора-Белене против Прокуратурата на Р България иск за
заплащане на сумата в размер на 100 000 лв.- обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8