№ 37708
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110123443 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.11.2024 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
К. Д. Р. е предявила срещу „Т....“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 22,
вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 7..... г., сключен с ответника.
Ищцата твърди, че на 07.12.2023 г. е сключила с ответника Договор за потребителски
кредит № ...., по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в
размер на 500 лева, със срок за погасяване на кредита – 14 месеца, годишна лихва – 47,57%,
ГПР – 59,19%, с общо дължима сума за връщане – 913,63 лв. и заплащане на застраховка
живот – 190,96 лв. Счита, че процесният договор е нищожен на конкретно изброени в
исковата молба основания. Сочи, че договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради липса на посочване в него на условията за прилагане на
уговорения лихвен процент и на това дали същият е фиксиран или променлив. Счита, че
договорът не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на ясно
разписана методика за формиране на ГПР и неяснота какво точно е включено в приложимия
процент ГПР. Твърди, че договорът е недействителен и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като сумата за уговорената застраховка живот не е включена в ГПР и ГЛП, а включването
би довело до нарастване действителните стойности на ГПР и ГЛП поне двойно. Излага, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК се заобикаля и с предвиденото в договора заплащане на
1
неустойка, тъй като същата представлява разход по управление на кредита и следва да бъде
включена в ГПР. Сочи, че в договора за кредит са налице и уговорки за заплащане на
допълнителни разходи по договор за поръчителство, с което също се нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика. Твърди, че размерът на ГПР от 59,19% надхвърля максимално установения такъв
от 50%. Посочва и че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответното дружество не оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцата, възникнало по Договор за
потребителски кредит № 7..... г. Уточнява, че към датата на сключване на договора
максималният допустим размер на ГПР е 65,5%, а не 50%, имайки предвид изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в чл. 9 от процесния договор подробно са посочени както
размерът на лихвения процент, така и методът за изчисляването му и условията за
прилагането му. Счита, че уговореният по-голям от средния за страната размер на лихвения
процент не е основание за нищожност на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
разпоредбата не съдържа изискване за размера на ГЛП. Твърди, че не е налице неяснота как
точно се прилага уговорения лихвен процент, доколкото съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗПК
същият се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Счита, че кредиторът
няма задължение да предоставя на потребителя информация как е изчислен ГПР и кои
разходи се включват при изчисляването му, тъй като същите се регулират от чл. 19, ал. 2 и
ал. 3 ЗПК, а и не съществува задължение за това съгласно закона. Посочва, че задължението
на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит взетите предвид допускания
се отнася само за случаите, в които такива допускания са използвани при изчисляването на
ГПР. Излага, че договорът за кредит е сключен при фиксирана лихва, която се начислява
върху остатъчния размер на кредита. Възразява срещу твърденията на ищцата, че в договора
са уговорени неустойка и поръчителство. Твърди, че в него е предвидена единствено
застрахователна премия, за чието сключване ищцата изрично е заявила желание, както и
пълно съгласие. Сочи, че на ищцата е предоставен СЕФ, където ясно са отразени отделните
размери на кредита и застраховката и общия размер на кредита. Счита, че в случая се касае
за предоставена допълнителна услуга по желание на потребителя, чието включване в
размера на ГПР не е задължително на основание §1, т. 1 от ДР на ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
недействителността на Договор за потребителски кредит № 7..... г.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при сключването и
последващото изпълнение на процесния договор за кредит, както и че клаузите в него са
индивидуално уговорени.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7..... г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3