№ 163
гр. Плевен, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600317 по описа за 2022
година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат К.К., от
АК – гр. Варна, като защитник на подсъдимата М. С., против присъда
по НОХД № 342/2021г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг, с
която същата е била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като и е било наложено
наказание, пробация, за срок от 8 месеца, с пробационни мерки по чл.
42а, ал.2, т.1 и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, тъй като по
делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че
подсъдимата има доходи или имущество, представляващи източник за
изпълнение на задължението и да заплаща издръжка на двете си деца,
поради което деянието и се явява несъставомерно, поради липсата на
субективна страна на посочения престъпен състав и наличие на
обективна невъзможност тя да изпълнява задължението си за
заплащане на месечна издръжка, с искане – присъдата да бъде
отменена и М.С. да бъде оправдана по повдигнатото и обвинение.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело от
1
въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адвокат К.К., от
АК – гр. Варна изрази становище в същия смисъл, сочейки съдебна
практика на ВКС на РБ, според която за да се ангажира наказателна
отговорност на лице, за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК е
необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно
неизпълнение на дължимите алименти, което от своя страна изисква
доказване на обективна възможност на обвиняемото лице да
изпълнява задължението си за заплащане на издръжка, каквато в
конкретния случай не е налице и следователно подсъдимата не се е
отклонила съзнателно от задължението си да заплаща издръжка,
защото обективно не е била в състояние да стори това.
Въззивната жалбоподателка, редовно призована не се яви пред
настоящата инстанция и не изложи съображения във връзка с
подадената жалба.
Повереникът на заинтересованата страна – С.А., адвокат Ц.Ц.а, от
АК-гр. Плевен изрази становище пред настоящата инстанция, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована и като такава следва да бъде потвърдена, тъй като
цитираната съдебна практика от защитата на подсъдимата е
противоречива и в случая меродавна следва да се приеме, че е
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от Семейния кодекс, който е специален
закон и като такъв следва да е с преимуществено приложение.
Заинтересованата страна С.А., редовно призован не се яви пред
настоящата инстанция и не изложи съображения във връзка с
подадената жалба.
Според представителя на Окръжна прокуратура – гр. Плевен
жалбата е неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
жалбата, както и съобразявайки становищата на страните, изложени
в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313
от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок ,
от правоимаща страна. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
С обжалваната присъда №4, постановена по НОХД №
342/2021г., по описа на Районен съд-гр. Червен бряг,
първоинстанционният съд е признал М. С. с ЕГН ********** за
2
виновна в това, че в периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. в ***,
обл. Плевен, като осъдена с Решение № 374/2011 г. по гр.д.№
1051/2011 г. на РС – Червен бряг, влязло в законна сила на 08.12.2011
г., да издържа свой низходящ – сина си И.С.И., с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител Ст. Ив. Ат. от ***, обл.
Плевен, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лв.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – седем пълни месечни вноски на стойност
560.00 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс,
като на основание чл. 183, ал.1 от НК я е осъдил на „ПРОБАЦИЯ“ със
следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а, ал.2 НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ***
изразяваща се в явяване и подписване на осъдената пред пробационен
служител или определено от него длъжностно за срок от 8 /осем/
месеца два пъти седмично;
2. На основание чл.42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем / месеца.
В периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. в ***, обл. Плевен,
като осъдена с влязъл в сила съдебен акт - Определение
№531/19.11.2019 г. по гр.д. № 928/2019 г. по описа на РС Червен бряг,
в сила от 19.11.2019 г. да издържа свой низходящ - дъщеря си Г.С.И. с
ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Ст. Ив. Ат.
от ***, обл. Плевен, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на
150.00 лв., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
повече от две месечни вноски, а именно седем пълни месечни вноски
на обща стойност 1050.00 лв. /хиляда и петдесет лева/ - престъпление
по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, като на основание чл.183, ал.1
от НК я е осъдил на „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
1. На основание чл.42а, ал.2 НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ***
изразяваща се в явяване и подписване на осъдената пред
пробационен служител или определено от него длъжностно за
срок от 8 /осем/ месеца два пъти седмично;
2. На основание чл.42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем / месеца.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо
измежду наложените наказания, а именно най-тежкото наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
3
На основание чл.42а, ал.2 НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, ***
изразяваща се в явяване и подписване на осъдената пред
пробационен служител или определено от него длъжностно за
срок от 8 /осем/ месеца два пъти седмично;
На основание чл.42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем / месеца.
На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД съдът е осъдил М.С.,
да заплати на И.С.И. , чрез неговия баща и законен представител Ст.
Ив. Ат. от ***, обл. Плевен сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет/
лева.
На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД съдът е осъдил М.С.
да заплати на дъщеря си Г.С.И., чрез нейния баща и законен
представител Ст. Ив. Ат. от ***, обл. Плевен, сумата от 1050 лв.
/хиляда и петдесет/ лева.
Със същата присъда съдът е осъдил М.С. да заплати по сметка
РС Червен бряг държавна такса върху уважените размери на ГИ в
размер на 64,40 лв., както и да заплати направените разноски по ДП
№Д-2164/2020г. - /ЗМ-318/2021 г/ по описа на РУ Червен бряг по
сметка ОД на МВР Плевен в размер на 97.50 лв. за вещо лице, а също
така и да заплати по сметка РС Червен бряг направените разноски за
вещо лице в размер на 50.98 лв., и да заплати на Ст. Ив. Ат. от ***
направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300.00 лв.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Ст. Ив. Ат. и подсъдимата М. Г. С. живели на
съпружески начала от 2006 г. до 25.08.2019 г. От съвместното
съжителство имали три деца, които бащата припознал – И. на
тринадесет години, Г. на шест години и Н. на две години. С Решение
№ 374/08.12.2011 г. постановено по гр.д. №1051/2011 г. по описа на
РС – Червен бряг, родителските права над детето И.С.И., с ЕГН
********** са предоставени на бащата С.А., а майката М.С. е
задължена да плаща месечна издръжка на детето в размер на 80.00 лв.
Решението е в сила от 08.12.2011 г. Допълнително с Определение №
531/19.11.2019 г. постановено по гр.д. № 928/2019 г. по описа на РС –
Червен бряг, родителските права над детето Г.С.И., с ЕГН **********
родено на 30.07.2014 г. са предоставени на бащата С.А., а майката
М.С. е задължена да плаща месечна издръжка за него в размер на
150.00 лв. Решението е в сила от 19.11.2019 г. През периода 2006 г. –
4
2019 г. родителите многократно се разделяли и събирали, но
окончателно съжителството им приключило на 25.08.2019 г., когато се
върнали от Швеция. След 25.08.2019 г. И. и Г. живеят при баща си в
***, обл. Плевен. Най-малкото дете Н. се отглежда от подсъдимата и
за него не са водени дела за родителски права и издръжка.
В хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд е
било установено, че в периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г.
подсъдимата не е изплащала никаква издръжка за нито едно от двете
си деца. Установено било и че е образувано изпълнително дело в РС
Червен бряг, но по него не са постъпвали суми.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена и доказана, въз основа на показанията на
свидетелите И. Н. и Г. Н.а – родители на С.А. и заключението на
икономическа експертиза, според което подсъдимата в периода в
периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. в ***, обл. Плевен, като
осъдена с решение № 374/2011 г. по гр.д.№1051/2011 г. на РС Червен
бряг, в сила от 08.12.2011 г. да издържа свой низходящ – сина си
И.С.И., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
Ст. Ив. Ат. от ***, обл. Плевен, чрез заплащане на ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лв. дължи 7 пълни месечни вноски на
стойност 560.00 лв. Съгласно същата експертиза за периода от
01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. подсъдимата, като осъдена с
Определение № 531 от 19.11.2019 г. поостановено по гр.д.№ 928/2019
г. на РС Червен бряг, в сила от 19.11.2019 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си Г.С.И., с ЕГН ********** чрез нейния баща и
законен представител Ст. Ив. Ат. от ***, обл. Плевен, чрез заплащане
на ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв. дължи седем пълни
месечни вноски на обща стойност 1050.00 лв.
При така безспорно установената фактическа обстановка
обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че
съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс СК/, родителите са длъжни
да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Това означава, че за времето от
01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. по отношение детето И.С.И., с ЕГН
********** и за времето от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. за детето
Г.С.И., с ЕГН **********, подсъдимата не е изпълнявала своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободена, дори да
няма доходи. За горепосочените периоди подсъдимата не е заплатила
5
дължимата ежемесечна издръжка за всяко едно от децата си, като през
посочените периоди за всичките им потребности се е грижел бащата.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-
важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й
с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичния режим на задължението.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че за да е
съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно
от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по
чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то
бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Относно субективната страна на извършеното от подсъдимата
деяние, обосновано първоинстанционният съд е приел, че
престъплението е извършено от нея умишлено, тъй като тя е съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на обществено опасните последици и е допускала
настъпването им, независимо от факта, че отглежда третото – най-
малко дете, родено от съжителството с А., поради това, че родителите
са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Подсъдимата е знаела, от една
страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на
издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е
имала воля да заплати задълженията си, което безпротиворечиво е
6
било установено от изготвените на досъдебното производство и в
първоинстанционната съдебна фаза експертизи.
При така установената фактическа обстановка РС-Червен бряг е
приел, че от обективна и субективна страна подсъдимата е
осъществила състава на престъпления по чл.183,ал.1 от НК.
Въззивната инстанция след анализ на събраните по делото
доказателства намира, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е правилно установена. Споделя изцяло и
изводите за осъществени от подсъдимата престъпления по посочената
правна квалификация.
По отношение жалбата, депозирана от защитника на
подсъдимата:
Излага се довод, че деянията на несъставомерни от субективна
страна, тъй като подсъдимата не е изпълнила задълженията си да
заплаща издръжка за двете деца не защото не искала, а защото нямала
имущество и доходи. Настоящата съдебна инстанция намира
изложения довод за неоснователен. Ирелевантно за съставомерността
на деянието е обстоятелството дали подсъдимата е имала достатъчно
средства за издръжка на двете деца. Независимо дали за
инкриминираните периоди дееца не е имал доказани доходи, той не е
освободен от задължението да доставя издръжка. В материалите по
делото са налични доказателства за наличието на трудова дейност,
както и за пребиваването на подсъдимата извън територията на
страната, което еднозначно води на извод, че С. е в състояние да
реализира доходи. Липсват доказателства за наличие на заболявания,
които да са я възпрепятствали да работи и получава трудово
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав прие, че във въззивното
производство не се събраха доказателства, променящи приетата от
районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения
на материалния закон, необоснованост на присъдата или явна
несправедливост на наложеното на подс.М.С. наказание, поради което
въззивният съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда
следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр.чл.334,т.6
от НПК , Плевенски окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/02.03.2022г., постановена по
НОХД № 342/2021г. по описа на РС – Червен бряг.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8