№ 2900
гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110101949 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. Д. срещу „В..БГ"
ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на
уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане" по Договор за кредит №
*****/19.07.2023г., поради противоречие със закона, в условията на евентуалност - поради
накърняване на добрите нрави и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД
за сумата от 51.26 лева, представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане"
по Договор за кредит № *****/19.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба в съда - 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 19.07.2023 г. сключил договор за потребителски кредит с
„В..БГ" ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 200 лева при годишен
лихвен процент от 40.94 % и годишен процент на разходите от 49.60 %. Сочи, че в договора
е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 51.26 лв. Заявява, че на
02.08.2023г. е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т. ч. и така
посочената такса, които възлизали общо на 257.99 лева /200 лв. главница+6.73 лв. лихва и
51.26 лв. такса/. Поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е
предвидено заплащането на „такса бързо разглеждане" е нищожна поради противоречието й
с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със
закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Излага съображения, че клаузата е
нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Навежда доводи,
че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост,
поради което същата е неравноправна. Наред с това счита, че тъй като е неразбираема и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключване на
договора, тя попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Посочва, че в случая
таксата представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В този смисъл сочи
наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, а именно - между
размера на таксата и предоставената услуга, като по този начин се злепоставят интересите
на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора. По тези
1
съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „В..БГ" ЕООД е депозирало писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Потвърждава
наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба
договор за потребителски кредит, както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да
заплати „такса бързо разглеждане" в размер на 51.26 лева. Признава извършеното от ищцата
плащане на задълженията по договора. Развива подробни съображения в подкрепа на
позицията си, че при сключване на договора са спазени всички специални изисквания на
ЗПК и ЗПФУР, в т. ч. за предоставяне на преддоговорна информация и за сключване на
договора по ясен и разбираем начин. Сочи, че оспорената клауза за такса за експресно
разглеждане е възможност за потребителите да получат разглеждане на отправеното искане
за сключване на договор за кредит приоритетно. Тази услуга е незадължителна, съответно за
включването й в предмета на договора ищецът е изразил изрично желанието си.
Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него
кредит и без тази услуга. Излага, че съгласно т. 4 от Общите условия кредиторът се
задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е
одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от дата на получаването му. Сочи, че по
искане на кредитополучателя може да му бъде предоставена услугата бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит. Заявява, че се касае за допълнителна незадължителна
услуга, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му. За посочената услуга се дължи такса, размерът на която се определя
съобразно заемната сума и срока на договора. Същата е посочена в специалните условия на
договора и тарифата на кредитора. Оспорва доводите за нищожност на процесната
договорна клауза поради противоречие с чл. 10а ЗПК. Счита, че същата съответства на
законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото се касае за незадължителна
допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от волята на кредитополучателя.
Същевременно, посочената услуга се предоставя преди сключване на договора, поради което
не може да се приеме, че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Оспорва уговорената такса да накърнява добрите нрави. Поддържа, че с оглед принципа на
свободата на договаряне ищецът е изявил волята си да ползва услугата бързо разглеждане
при отразената в договора цена. Сочи, че възнаграждението е дължимо за реално извършена
услуга, чиято стойност е обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена.
Счита, че за да попадне една такса в общия разход по кредита, тя трябва да отговаря на две
кумулативни условия: да се заплаща във връзка с договора за кредит и ползването на
услугата да е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Заявява, че в случая не е налице нито едно от тези условия, тъй като
таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се
предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора, няма връзка с условията
и параметрите на договора за кредит и няма задължителен характер. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит №
*****/19.07.2023г. за сумата от 200 лева; че по силата на договора ищецът е следвало да
заплати на ответника сумата в размер на 51.26 лева - такса за експресно разглеждане, която е
платена на ответника на 02.08.2023г..
От представения и приет по делото договор за кредит № *****/19.07.2023г. се
установява, че съгласно същия на ищеца е предоставена в заем сумата от 200 лева, като е
договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 257.99 лева, в която се
включват дължимата главница, лихва и такса бързо разглеждане. Срокът на кредита е 30
дни, като плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на
18.08.2023 г. Налице е фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40.94 %, а
годишния процент на разходите на заема е 49.6 %. Посочено в чл. 4.2 от договора и общите
условия към него е, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви
изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне
на отговор до 15 минути от изпращането му. Отразено е, че когато искането за отпускане на
кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или официален празник,
2
се допуска забавяне на обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден. За заявката на допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса бързо
разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условия за
отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит.
Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от 02.08.2023 г.
от страна на Г. М. Д. в полза на „В..БГ" ЕООД за сумата от 257.99 лева, в което като
основание е посочено „погасяване на договор № *****".
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между „В..БГ" ЕООД и Г. М. Д. е налице
сключен договор за паричен заем № *****/19.07.2023г., по силата на който в заем е
предоставена в пола за Д. сумата от 200 лева със срок на издължаване 18.08.2023 г., като е
уговорено да се върне сумата чрез една погасителна вноска в размер на 257.99 лева,
включваща главница, лихва и такса за бързо разглеждане. Установява се, че дължимата сума
по кредита в размер на 257.99 лева е заплатена на 02.08.2023 г. чрез банков превод, който
факт е обявен за безспорен между страните.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от
19.07.2023 г. относно дължимата такса за бързо разглеждане, съдът намира от правна страна
следното: Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4
ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според подписания между страните договор, таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза
реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е
дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с
кредитния риск. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото
разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за
кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се
установи по какъв начин е "избрана" тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази
такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън
предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по
същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя,
за да получи въпросната услуга (бързо разглеждане на искане за кредит), нито се приспада от
получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния падеж по договора.
Предвид изложеното, предвидената клаузата на сключения между страните договор за
кредит № *****/19.07.2023г., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо
разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, поради което предявеният иск
за прогласяване нищожността й, се явява основателен и следва да бъде уважен. Съдът не
следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност,
доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност, съобразно
гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от едно
основания. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение,
гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.
3
От гореизложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта на сумата от
51.26 лева не поражда права и задължения за страните, поради което сумата заплатена от
настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на такса за бързо разглеждане,
е била недължимо платена от страна на ищеца, като престирана при начална липса на
основание. С оглед гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищцата е
заплатила в цялост дължимата такса за бързо разглеждане, следва изводът, че същата
подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради което
и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и подлежи на
уважаване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Претендират се в следните
размери - 85 лева държавна такса и 960 лева възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат /480 лева за иска по чл.26 ЗЗД и 480 лева за иска по чл.55 ЗЗД/.
От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счете за
основателно. В случая съединените искове не налагат отделна защита, поради което се
дължи едно възнаграждение. Интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на исковете /в случая размерът
на всеки иск е 30.70 лева./. Причината е в обвързаността на материалния интерес, посочен в
чл.7, ал.2 от НМРАВ, с минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени
със същата наредба. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
С-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са
обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна
организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото
разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища -
чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният с
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер
не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на
конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Изложените по-горе
обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната
и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от
заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и
от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. В
разглеждания случай става въпрос за подаване на идентични искови молби, като се
установява от служебна справка в ЕИСС, че само от този ищец, чрез адв. Д. има подадени
32. Подаването им не съставлява никаква фактическа и правна сложност, която да оправдава
присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания от ищеца размер от 480 лева
за всеки иск, надхвърлящ размера на претендираното вземане от 51.26 лв. Касае за
множество еднотипни дела, които предполагат почти идентична предварителна подготовка.
Настоящият състав, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно
съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския
процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и правна сложност
на предмета на правния спор, счита, че възнаграждение в размер на 200 лева за настоящото
производство е адекватно на посочените критерии. С оглед на изложеното, настоящият
състав счита, че отсъства легитимно основание на ищеца да се присъди по-високо
възнаграждение за процесуална защита от 200 лева.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата от Договор за кредит №
*****/19.07.2023г., сключен между Г. М. Д., ЕГН ********** и „В..БГ" ЕООД, ЕИК *****,
установяваща задължение за заплащане на „такса бързо разглеждане", поради
противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „В..БГ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
***** да заплати на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град ***** сумата от 51.26 лева,
представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане" по Договор за кредит №
*****/19.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в
съда - 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.
1, пр. I ЗЗД.
ОСЪЖДА „В..БГ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
***** да заплати на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град *****, сумата от 285 лв. -
разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5