Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/12.01.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело № 2683 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове на Я.Д. срещу ПП „Д.за С.Б.“
Предявен
е иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП за установяване на нарушениятa
на ответника на авторското право на ищеца върху посочено от него аудиовизуално
произведение – по чл. 15 от ЗАПСП – правото на автора да иска името му,
псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по
съответния начин при всяко използване на произведението; да иска запазване на
целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него,
както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси
или личното му достойнство; да променя произведението си, ако с това не се
нарушават права, придобити от други лица; и по чл. 18 от ЗАПСП – да използва
създаденото от него произведение чрез възпроизвеждането на произведението;
разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от
произведението; преработката и синхронизацията на произведението и предлагането
по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението
или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, и както и иск по чл.
95, ал.1 от ЗАПСП – за присъждане на обезщетение за имуществени в размер на 10
000 лева и за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, претърпени в резултат
на нарушенията.
Ищецът
Я.Д. твърди, че е професионален фотограф, който притежава собствено студио за
филми, анимация, медии и реклама, собствен канал в youtube,
неговите фотографии са включени в изложби, а фотографиите и видеоклиповете му
са използвани от много медии. Твърди се, че ответникът е използвал без знанието
и съгласието му поредица от кадри, част от видеоматериал, публикуван на
19.10.2018 г. в канала на ответника в youtube, в
телевизионната шапка (интро) на предаването „О(т)порна
точка“, създавано и излъчвано от ответника, както и по време на паузите в
предаването и като фон на студиото. Част от кадрите са редактирани с добавяне
на надписа на предаването и са синхронизирани с музикално произведение. Сочи
се, че подобни нарушения са извършени в периода 07.06.2019 г. – 16.08.2019 г. в
10 поредни предавания „О(т)порна точка“. Сочи се, че
при излъчване на тези кадри не е искано съгласието на автора, не е искано
съгласието и за манипулиране на кадрите, не е споменато и името на автора им.
Поради извършените нарушения, на 23.08.2019 г. ищецът изпратил покана за
преустановяване на нарушението и за заплащане на обезщетение/ възнаграждение,
като не последвал отговор от страна на ответника. С оглед изложеното моли Съда
да признае за установено нарушаването на имуществените и неимуществените права
на ищеца по ЗАПСП върху собственото му аудио-визуално произведение – видеоклип
с продължителност 2:59 минути, с наименование “Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock
footage”, и да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение в размер на 10 000 лева – имуществени вреди – неполучено от автора
възнаграждение за ползване на неговото аудиовизуално произведение от ответника
и 2 000 лева – неимуществени вреди (съгласно допуснатото увеличение на исковете
с протоколно определение от 13.08.2020 г.). Претендира се законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковете, както и разноските по делото.
С допълнителна молба – уточнение вх. №
47197 от 02.06.2020 г. ищецът уточнява, че неправомерно използваните от
ответната страна кадри са 27 броя, качени в youtube.com и на фейсбук (facebook.com)
- страницата
на ответника, излъчени съгласно описаното в молбата.
Ответникът ПП „Д.за С.Б.“ оспорва
исковете. Твърди, че е била налице договореност между страните за ползване на
кадрите, което се установявало от разменената електронна кореспонденция, видно
от която ищецът е дал съгласие ответникът да ползва неговите кадри, както и се
е съгласил с предложеното заплащане. Моли да се отхвърли иска, евентуално да се
намали претендираното възнаграждение.
С допълнителна молба от 18.06.2020 г.
ответникът уточнява, че преговорите между страните са водени посредством
множество телефонни разговори, включително и чрез приложения за интернет, като
участници в тях били Е.М.- за ответника, и Я.Д. – за ищеца. Излага, че от
комуникацията станало ясно по недвусмислен начин, че ответникът възнамерява да
използва кадрите на ищеца срещу съответното заплащане, което било уговорено на
800 лева, без ДДС, общо за десет кадъра. Твърди, че ищецът е дал изричното си
съгласие за ползването на въпросните кадри в момента, в който ги е изпратил на Е.М.посредством хиперлинк за трансфер на данни през интернет платформа “wetransfer”.
С
допълнителна молба от 06.07.2020 г. ищецът заявява, че не оспорва между
страните да е провеждана кореспонденция чрез текстови съобщения и по имейл,
както и факта, че е изпратил на Е. М.хиперлинк към
кадрите. Спори да е давал съгласие за
използване на кадрите му с изпращането им, както и да е постигано съгласие
относно цената и условията за ползване на кадрите.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
За безспорно е прието по делото, че Я.Д.
е автор на аудио-визуално произведение – видеоклип с продължителност 2:59
минути, с наименование „Sofia
hyperlapse/timelapse aerial drone stock footage”, както
и че 27 кадъра
от това произведение са ползвани от ПП „Д.за С.Б.“ чрез включването им в описания
в исковата молба и в молба от 02.06.2020 г. начин – в 10 предавания „О(т)порна точка“, излъчвано в youtube канала
и facebook страницата, създадени и поддържани
от ответника, на посочените дати в периода 07.06.2019 г. – 16.08.2019 г., чрез
включване в оформлението на предаването. Безспорно между страните е и че
въпросните кадри, като част от вече излъчените към момента на връчване на
нотариалната покана предавания, към момента на приключване на съдебното дирене
в производството (13.08.2020 г.), все още се намират на страниците на ответника
в платформи.
От представените по делото писмени
доказателства – извадки от сайт maxmediabg.com (стр. 8- 12), се установява, че
ищецът Я.Д. е създал юридическо лице „М.БГ ЕООД“, което се състои от няколко
екипа, занимаващи се професионално с производство на филми, анимация, медия и
реклама, в това число: екип за въздушно заснемане, за видео заснемане и реклама
с цепелини, анимация и др. В секция „Работа с клиенти“ е посочено, че
компанията няма физически офис и реално работно време, като разчита на личния
контакт с клиента и взаимна работа по продукта, в това число даване на идеи и
обсъждане, като работи и посредством интернет и служителите са винаги на
разположение. Изтъкнати са предимствата на компанията пред други такива, като
са посочени и други юридически лица, които са обозначени като клиенти на М.. На
сайта, в раздел „Проекти“, са качени видеоклипове, заснети с дрон, сред които и такъв, озаглавен “STOCK FOOTAGE – СТОК
КАДРИ, ГОТОВИ КАДРИ“ в сайта (а в youtube.com, към който сайт е самият адрес на
видеоклипа – Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock footage),
в който се откриват монтираните към оформлението на предаване „О(т)порна точка“, издания 2.1-2.10 включително кадри, наред с
други такива, заснети от компанията, за което има отбелязване в горния ляв ъгъл
– лого на SKYMEDIA-BG.COM.
На стр. 13-26 от делото са представени
извадки от интернет страници, съдържащи статии относно ищеца Д. и неговото
професионално амплоа на фотограф, където същият се представя като „аудио-визуалния
артист“.
От горното безспорно се установява, че
ищецът Д. е артист, който създава визуални и аудио-визуални изображения –
произведения на изкуството, по занятие, за което е учредил дружеството „М.БГ“
ЕООД.
Представени са извадки от фейсбук страницата на ответника ПП „Д.за С.Б.“, както и от
страницата на канала му в youtube.com, от които се установява, че към
13.08.2020 г. процесните десет издания на предаването „О(т)порна
точка“ (от 2.1.-2.10.), се намират и в двете платформи, което обстоятелство е
отделено като безспорно между страните по делото. Не се спори, че кадрите,
включени в оформлението на предаването „О(т)порна
точка“ в неговите 10 поредни издания 2.1-2.10, намиращи се на интернет
страницата на ответника във facebook.com и канала му в youtube.com не посочват автор на кадрите.
От страна на ПП „Д.за С.Б.“ бе представена
интернет комуникация (стр. 87-97) между страните по делото, която ищецът и
свидетелят М.потвърдиха, че е водена помежду.
Видно от приложената електронна кореспонденция
на 24.06.2019 г.03.07.2019 г., 05.07.2019 г., 10.07.2019 г.,15.07.2019 г. ищецът
е адресирал искане да получи плащане за използвани негови кадри, както е
посочено, че за излъчените „повече от 20 кадъра“, което „прави повече
от 1500 лева“, настоява „да се изчисти въпроса с договора“ и сочи,
че въпреки „уверението ви, че ще си вземете няколко кадъра по 80 лв. без
ДДС, а всъщност използвахте всичките ми над 20 кадъра, излъчихте с тях няколко
епизода на предаването във фейсбук и все още не сте ми платили“. От
отсрещната страна отговорите са свързани с поемане на ангажимент за осъществяване
на телефонна връзка - „Ще ви се обадя
при първа възможност още днес. Съжалявам за реакцията Ви. Вярвам, че ще се
изчистим нещата лесно“.
С
искане за уреждане на отношенията е изпратено и електронно писмо от ищеца до
ответната партия, представлявана в случая от главния секретар Е.М.на 05.02.2020
година.
По делото бе представена и нотариална
покана от 21.08.2019 година (стр. 41), с която ищецът поканил ответника да
премахне от социалните мрежи видеозаписите на предаването „О(т)порна точка“, в които присъства авторския видеоклип на
ищеца, да преустанови използването на всички произведения на ищеца, за които
няма изрично и конкретно предварително писмено съгласие, както и да му заплати
обезщетение за нарушенията в размер на 10 000 лева, като е определил срок за
това.
На ищеца и на ответника беше допуснат по
един свидетел за установяване на направените от тях твърдения.
Свидетелят за ищеца – А.К.бе допуснат за
установяване на факта на настъпване на неимуществени вреди за ищеца.
В открито съдебно заседание, проведено
на 13.08.2020 г. свидетелят К.излага, че познава ищеца покрай общ работен
ангажимент с дронове отпреди 2 години. Твърди, че
ищецът му се обадил да попита как да потърси правата си, тъй като неговият
видеоклип, заснет през м. октомври 2018 г. с новоизлязъл дрон,
е неправомерно използван през лятото на 2019 година. Сочи, че авторите на дрон- кадри нямат конкретно работно време, а работят
постоянно, поради което случаят му отнел от работното време, доколкото трябвало
да проучи начин, по който да си защити правата, респективно – да открие адвокат
за тази цел. Наред с това излага, че ищецът бил едновременно с това и
демотивиран относно създаването на други творби и работата си изобщо, след като
се ползвали неправомерно, без заплащане. Ищецът имал седемгодишен опит в
сферата, което, според свидетеля, означавало влагане на голям ресурс от време и
работа, за да постигне нивото, на което е сега. Твърди, че ищецът му споделил,
че е имал някаква кореспонденция с ответника, но не се стигнало до сключване на
договор и допълнително изясняване на обстоятелствата относно ползването.
За установяване на съдържанието на
провежданата между страните кореспонденция се събраха свидетелски показания на
свидетеля Е.М.. В открито съдебно заседание от 13.08.2020 г. свидетелят
заявява, че е влязъл в кореспонденция с ищеца, тъй като за партията били
необходими кадри от специален тип, заснети от дрон,
за предаване, което се излъчва предимно през facebook.com и канали в youtube.com. Сочи,
че ищецът му предоставил кадрите, които свидетелят харесал в youtube.com, но
със защитен знак, под формата на демо. Договорили цена от 80 лева за един кадър
(фрейм) върху град София, като впоследствие страните започнали да предоговорят
цената, тъй като ответникът монтирал повече от първоначално договорените кадри
(около 10) и ищецът поискал по-голяма сума, като свидетелят му обещал да
провери каква цена може да му бъде отпусната от партията и да го извести
впоследствие. Към този момент предаването вече е имало няколко излъчвания в youtube.com и facebook.com. Свидетелят сочи, че
опитвал да се свърже с ищеца, за да уточнят цената, което приключило
безуспешно. Впоследствие получили нотариална покана, при което предаването, с
така изработената „шапка“, било незабавно свалено и оформлението било
преработено, като въпросните кадри били подменени. Свидетелят твърди, че опитал
да се свърже с ищеца след това, като последният му поискал 2000 лева, което
значително надхвърляло първоначалната уговорка. Излага, че първоначално счел,
че ще му бъдат необходими около 10 кадъра, но впоследствие кадрите нараснали на
17 или 18 броя. Посочва, че въпросните кадри са налице в страниците на
ответника в youtube.com и facebook.com и към момента на даване на свидетелските
показания, но само за епизодите, които вече са били излъчени към датата на
нотариалната покана.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1
от ЗАПСП за установяване на нарушениятa на ответника
на авторското право на ищеца върху негово аудиовизуално произведение, изразяващо
се в непосочване на името на ищеца при ползване на произведението и незапазване
на целостта на произведението по смисъла на ЗАПСП; както и неправомерно
ползване на създаденото от него произведение чрез възпроизвеждането му,
включително и неправомерно разпространение сред неограничен брой лица,
преработка, синхронизация и предлагане на произведението по безжичен път на
достъп до част от произведението на неограничен кръг лица, както и незаплащане
на възнаграждение за ползване на произведението (нарушения по чл. 15 и чл. 18
от ЗАПСП) и по чл. 95 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение за претърпени от
автора на произведението имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на
авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е обективна форма, напр. филми или други аудио-визуални произведения.
Съгласно чл. 5 от ЗАПСП носител на авторското право е авторът - физическото
лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението.
Съществено изискване за всеки обект на
авторското право е да представлява обективиране на
резултат от творческа дейност.
По делото се установи, че видеоклип с
продължителност 2:59 минути, с наименование „Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock
footage” (налично и в канала на ищеца в youtube - https://www.youtube.com/watch?v=AT9-LUUmllQ) е създаден от ищеца Я.Д.. Този
видеоклип се състои от поредица от кадри. Съдът намира, че както цялото
аудиовизуално произведение, така и отделните негови кадри (които съгласно чл.
3, ал.3 от ЗАПСП също са обект на авторско право), са резултат на творческа
дейност на създателя им, включваща използване на специфични технически способи
за възприемане и възпроизвеждане на емблематични сгради и места от София, т.е. представляват
годен обект на авторското право, притежавано от ищеца Я.Д., в качеството му на
създател на произведението. В този смисъл и произведенията на ищеца са годен
обект на закрила.
Авторското право, като предмет на
закрила от ЗАПСП, възниква от момента на създаването на определено произведение
на литературата, изкуството и науката, от който момент произведението е обект
на закрила (чл. 3 от ЗАПСП).
В обхвата на авторското право са
имуществени и неимуществени права, регламентирани в чл. 15 и следващите от ЗАПСП. Неимуществените права на автора включват правото да иска да бъде признат
за автор и името му да се обозначи при всяко използване на създаденото от него
произведение, да реши дали произведението може да бъде разгласено и по какъв
начин да стане това, свободно да променя произведението си и да не допуска
такава промяна от трети лица.
Имущественият израз на авторското право
е свързан с изключителното право на автора да използва произведението си и да
разреши използването му от други лица, като чл. 19 от ЗАПСП признава в негова
полза право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за
всяко поредно използване.
Формите на използване на авторското
произведение са изброени в чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП, сред които е и предлагането
по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до
произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (чл. 18,
ал. 2, т. 10 от ЗАПСП), препработването на
произведението, синхронизирането.
Безспорно е по делото, че ответникът е използвал
27 броя кадри от създадения от ищеца видеоклип с продължителност 2:59 минути на
дати в периода 07.06.2019 г. – 16.08.2019 г., чрез включване в оформлението на
предаването „О(т)порна точка“, излъчено чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала ѝ, както следва:
1. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.1”, излъчено и публикувано на 07.06.2019 г.;
2. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.2”, излъчено на 14.06.2019 г. чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 15.06.2019 г.;
3. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.3”, излъчено на 21.06.2019 г. чрез
facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 22.06.2019 г.;
4. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.4”, излъчено на 28.06.2019 г. чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 05.07.2019 г.;
5. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.5”, излъчено и публикувано на 05.07.2019 г.;
6. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.6”, излъчено на 12.07.2019 г. чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 13.07.2019 г.;
7. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.7”, излъчено на 19.07.2019 г. чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 21.07.2019 г.;
8. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.8”, излъчено на 26.07.2019 г. чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 29.07.2019 г.;
9. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.9”, излъчено на 02.08.2019 г. чрез facebook-страницата на партията и публикувано в youtube-канала на 04.08.2019 г.;
10. За издание, озаглавено „О(т)порна точка 2.10”, излъчено и публикувано на 16.08.2019
година.
Към момента на приключване на съдебното
дирене във facebook-страницата и в youtube-канала, поддържани от ответника – политическа
партия, продължават да се намират горепосочените епизоди от предаването с
посоченото оформление, включващо авторски кадри на ищеца, излъчени преди
получаване на нотариалната покана от ищеца на 21.08.2019 година.
Авторът има изключително право да
използва създаденото от него произведение, освен ако законът не разпорежда
друго (чл. 24, чл. 25, чл. 41, ал. 2 ЗАПСП). Съдържанието на изключителното
право на използване на произведението от автора включва правото на автора да
отстъпва използването му на трето лице, като по взаимно съгласие страните ще
определят дали ползвателят ще има изключителното право на ползване върху
произведението, срокът на използване, както и начина на формиране на
възнаграждението, за периода, за който ще се използва. Разликата между
изключителното право на използване и неизключителното право на използване е в
правота на автора да използва произведението наред с ползвателя (чл. 36, ал. 2
и, ал. 3 ЗАПСП)(така решение № 214 от 13.05.2016 г. по т. д. № 3088/2014 г., ТК,
I TO на
ВКС).
Именно това е първият спорен въпрос по
делото – налице ли е договор между страните по смисъла на чл. 35 от ЗАПСП, по
силата на който ищецът като носител на авторското право върху описаното видеопроизведение (вкл.
и на отделните част от него – отделни кадри (фрейм))
е дал разрешение на ответника да го ползва и условията на този договор.
В тежест на ответника по исковете бе да
установи при условията на пълно, главно доказване, че между него и ищеца е
сключен договор, по силата на който той е придобил правото да ползва отделни
части от създаденото от ищеца видеопроизведение, начинът по който ще се
осъществи ползването, правото да бъдат преработени тези части, период на
действие на договора, уговореното възнаграждение.
При анализ на събраните писмени и гласни
доказателства по делото Съдът намира, че по делото не се установи ищецът Я.Д. да
е давал съгласието си на ответника за възпроизвеждане на описаните спорните 27
броя кадъра, част от аудио-визуалното му произведение, доколкото между страните
не е постигнато споразумение по какъв начин да стане това.
Самият факт на преговори, които се
установяват в приложената по делото кореспонденция между страните, не може
еднозначно да изведе наличието на съгласие от страна на ищеца за ползване на
собственото му произведение от трето лице. Дори напротив, от представената от
страна на ответника интернет комуникация (стр. 87-97) се установява, че
страните не са уточнили броя на кадрите, които ответникът да използва, както и
цената за това, доколкото от кореспонденцията изглежда, че общата ценя е
обвързана с броя кадри, които ще се ползват. От приложената комуникация не се потвърждава
изложеното от свидетеля М., че след последната среща и преди получаването на
нотариалната покана, но при вече излъчвани епизоди с оформлението, взаимствано от творбата на ищеца, е търсил последния, за да
доуточнят цената и да му заплати ползването. Напротив, от извадките се
установява, че ищецът активно е търсил представители на ответника, за да
доуточнят параметрите по споразумението – брой на кадрите, които ще се ползват,
както и цената, спрямо желаните кадри за възпроизвеждане. Наред с това, от
кореспонденцията и от свидетелските показания на свидетелят М.(свидетел,
призован по делото от ответника) се установява, че ищецът е предоставил на
ответника своето аудио-визуално произведение „на доверие“ и в този смисъл не е
давал изрично съгласие за използването им чрез възпроизвеждането им в посочения
преработен вид. От електронните съобщения на ищеца се установява непрекъснатото
му желание да се постигне съгласие по параметрите на договора за ползване още в
началото на самото ползване, като от комуникацията не се откриват индикации за
даването на съгласие от негова страна за самото реализирано вече ползване.
Освен това, от свидетелските показания на Е.М.става ясно, че ищецът е
предоставил на ответника демо-версия на
аудио-визуалното произведение. В този смисъл, не може да се приеме за
основателно възражението на ответника, че договорът между страните е сключен,
тъй като ищецът е дал съгласието си чрез изпращане на произведението на
ответника. Дори да се приеме, че ищецът е предоставил оригинала на творбата си,
за да може ответникът да направи монтаж с необходимите за него кадри, то това
не води до извода, че не следва да се споразумеят за възнаграждение за вече
монтираните кадри и такова да се заплати. Договорката относно цената е основен
реквизит от договора за използване на произведение, обект на закрила от ЗАПСП,
поради което не може да се приеме, че ако липсва уговорка по отношение на нея,
то договорът е сключен.
По делото не се установи страните да са
уговорили възнаграждение в размер на 800 лева общо или изобщо за друга конкретна
сума, каквито са твърденията на ответника. Дори и да се приеме, че е била
постигната принципна уговорка за ползване на 10 кадъра, с цена 80 лева без ДДС,
с оглед последващото реално ползване на 27 кадъра, без съгласие на автора,
следва да се заключи, че се касае за действия, необхванати от т.нар договор
между страните. Липсата на съгласие се установява и от свидетеля М., който
изрично сочи, че при последваща среща, след като е видял как са използвани
кадрите и броя им, ищецът „беше малко поразсърден и там започнахме да
преговаряме, като цена която трябва да му бъде заплатена…“ Т.е не се доказа
от ответника, чиято е доказателствената тежест, че относно реално използваните 27
кадъра и то по начина, по който са включени в преработен вид във предаването на
ответника, е приложима същата „предварителна“ уговорка. От посочените показания
на свидетеля М.се установява именно, че макар и да е имало някакви първоначални
уговорки, до окончателно споразумение, не се е стигнало. Т.е страните са
прекъснали комуникацията преди да се уточнят условията, при които ищецът като автор
предоставя част от имуществените си права на ответника (основно колко кадъра ще
се ползват и на каква цена). Не се доказа и, че в уговорката за ползване се е
включвало и правото за преработка на произведението – синхронизация с музикално
произведение и вмъкване на други кадри, респ. заличаване на знаците, които
показват авторството на ищеца.
Още повече, че с оглед неимуществените
права, съгласно чл. 16 от ЗАПСП, би следвало да е налице е изричен писмен
отговор, когато авторът отстъпва същите.
След като договор между страните не е
бил сключен, доколкото не е постигнато съгласие по всичките му параметри, то
ответникът е нарушил неимуществените права на автора, като не е посочил
авторството на ищеца върху произведението – логото на SKYMEDIA-BG.COM не се
намира в горния ляв ъгъл на кадрите, като никъде другаде не е указано, че
същите са авторство на ищеца.
Установява се и, че за подготви
използването на отделни кадри от видеоклипа по начин, подходящ за целите му,
ответникът е преработил отделните кадри, като не се установи да има съгласие на
автора – налице е синхронизация с музикален фон, поставяне на надпис на предаването и други кадри.
Поради това, Съдът намира, че в случая е
налице нарушение на уредените с разпоредбата на чл. 15 ЗАПСП неимуществени права
на автора – т.4 - правото да иска името
му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани
по съответния начин при всяко използване на произведението; т. 5. да иска
запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви
промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши
законните му интереси или личното му достойнство; и т. 6. да променя
произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица,
както и на имуществените права по чл. 18, ал.2, т.1,2,8 и 10 от ЗАПСП във
връзка с чл.19от ЗАПСП – правото да се получи възнаграждение за всяко едно
ползване на произведението по смисъла на чл. 18 от закона.
По изложените съображения предявените
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП урежда т.
нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или
сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от
нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение
на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при
които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването
независимо от волята на последния (така решение № 106 от 11.07.2012 г. по т.
дело № 769/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
В конкретния случай, с оглед изложеното
по-горе, по делото се установиха предпоставките от фактическият състав на чл.
95 от ЗАПСПП за ангажиране отговорността на ответника за посочените нарушения
на авторското право на ищеца.
Относно размера на търсеното
обезщетение, следва да се отбележи следното:
Съгласно цитираното решение на ВКС (решение
№ 106 от 11.07.2012 г. по т. д. № 769/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС), предмет на
иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да
заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от
нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП,
според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или неимуществени, е
от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл. 95,
ал. 4 във вр. с, ал. 3 ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което
трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните
от нарушителя приходи.
В съответствие с този принцип,
справедливото обезщетяване на вредите изисква да се определи точен паричен
еквивалент на неправомерното ползване на авторските права на ищеца по делото и
за неимуществените вреди от нарушението, като обезщетението не следва да
надхвърля претендирания размер по искова молба.
Съобразно нормата на чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението.
В конкретния случай ищецът претендира
обезщетение в размер на 2 000 лева - за неимуществени вреди и 10 000 лева - за
имуществени вреди.
Относно претенцията за имуществени
вреди:
Съгласно нормата на чл. 35 от ЗАПСП
произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, като
отношенията се уреждат с договор по чл. 36 ЗАПСП. В настоящия случай съгласие
липсва и следователно за автора е налице вреда с характер на пропусната полза
от неполученото възнаграждение за ползване на произведението. Те се съизмерват
със стойността, която авторът би получил за произведението си, на която той го
предлага и би го реализирал въз основа на договора.
По делото няма данни за размера, който
се получава обичайно за подобни договори, но от ангажираните доказателства по
делото (писмена кореспонденция между страните и свидетелски показания), се
установява, че страните първоначално са се споразумели ответникът да ползва
„няколко кадъра“, по 80 лева без ДДС всеки. По делото бе установено и че
впоследствие ответникът е използвал повече от уговорените първоначално кадри,
като техният точен брой е 27. Всеки от кадрите е ползван във всяко от десетте
издания на предаването, излъчвано чрез двата интернет канала, ползвани от
ответника. Дори и след получаване на нотариалната покана и до края на устните
състезания по настоящото дело, частите от съответните предавания, където се
използва произведението на ищеца (части от него) от съответните предавания не
са променени/свалени от интернет пространството.
Съдът съобразява, че са извършени
няколко нарушения, както на имуществените права на автора, така и на неговите
неимуществени права, и се касае за многократно повтарящо се нарушение,
доколкото във всеки момент заинтересовани лица могат да се запознават с
произведението на ищеца, чрез предоставения достъп от ответника.
От друга страна, Съдът отчита, че ответникът
не реализира парични приходи от използване на произведението на ищеца (критерий
съобразно чл.95а, ал.2 от ЗАПСП). Също така, самият ищец е предоставил достъп
изцяло до произведението си в непреработен вид в своя канал в youtube.
Поради това, и с оглед на разпоредбата
на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, Съдът намира, че обезщетението за претърпените
имуществени вреди - пропусната полза от страна на ищеца за използването на
неговото произведение, респ. части от него в 10 предавания, излъчвани от
ответника, общо 27 кадъра, следва да се определи на 120 лева на кадър, т.е общо
сумата от 3240 лева.
В тази връзка, Съдът съобразява и
качеството на ответника като политическа партия, т.е субект, който участвайки в
политическия живот на обществото има
съответната отговорност за демонстрираното в обществото поведение, което следва
да е насочено към спазване на законността и охрана правата на отделните
индивиди (не се твърди и не се разглежда въпросът дали е допустимо използването
на произведение без съгласието на автора му, дори и без посочване на същия, да
има характер на политическо послание).
Относно неимуществените вреди,
естествено е авторът да изпитва негативни емоции използването на неговото
произведение, продължаващо повече от година, с оглед констатираното наличие на
въпросните издания и към настоящ момент на съответните страници на ответника и
гледането им средно по 6 хиляди пъти на видео, без да се признава авторството
му. Съдът намира, че свидетелските показания на свидетелят К.са достатъчни да
се установят обстоятелствата около реализираното нарушение на авторското право
на ищеца, както и негативните емоции и последващи ангажименти, които то е
донесло на последния. Поради това, и с оглед критериите, посочени в чл. 94, ал.
3 и, ал. 4 от ЗАПСП, Съдът намира, че справедливия размер на обезщетението следва
да се оцени на 500 лева и така предявеният иск на ищеца, в тази му част, трябва
да бъде уважен до тази сума.
Следва да се отбележи, че така
определеният общ размер на обезщетението за настъпилите вреди (имуществени и
неимуществени) в резултат на констатираните нарушения (3740 лева) съответства
на принципа на справедливостта и е насочен и към осигуряване на възпиращо и
предупредително въздействие за нарушителя и останалите членове на обществото. Както
бе посочено и по-горе, Съдът съобразява и обстоятелството, че нарушителят е политическа
партия, и като такава следва да е образец за поведение сред обществото и
олицетворение на морални ценности като честност и почтеност, които да служат за
ориентир на самото общество, в което си качество следва да поддържа най-високия
стандарт за общуване с авторите, чиито материали използват за да осъществяват
дейността си и да привличат избиратели.
По разноските на страните:
С оглед изхода на спора, на ищеца се
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер, съответен на
уважената част от исковете в общ размер на 830,80 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, по искове, предявени от Я.З.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. Хр. Р.,*** срещу Политическа партия „Д.ЗА С.Б.“
БУЛСТАТ ******, адрес: гр. София, бул. „******, че Политическа партия „Д.ЗА С.Б.“
БУЛСТАТ ******, адрес: гр. София, бул. „******, е използвала в периода
07.06.2019 г. – 16.08.2019 г. в оформление на шапката на предаването, по време
на паузи в предаванията и като фон на студиото в 10 поредни издания на
предаването „О(т)порна точка“ (предавания от 2.1 до
2.10), излъчвано в страниците, поддържани от Политическа партия „Д.ЗА С.Б.“
БУЛСТАТ ****** в facebook.com
и youtube.com, аудио-визуално
произведение, озаглавено “Sofia hyperlapse/timelapse aerial drone stock footage”
(отделни кадри от същото), а автор Я.З.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. Хр. Р.,***, без съгласие на автора, с което е
допуснала нарушение на неимуществените права на Я.Д. чл. 15, ал.1, т.4.т.5 и
т.6 от ЗАПСП - правото на автора да иска името му, псевдонима му или друг
идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при
всяко използване на произведението; да иска запазване на целостта на
произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на
всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или
личното му достойнство; да променя произведението си, ако с това не се
нарушават права, придобити от други лица; и на имуществените му права по чл. 18, ал.2,
т.1,2,8 и т.10 във връзка с чл. 19 от ЗАПСП – използване без заплащане на
съответното възнаграждение чрез възпроизвеждането
на произведението; разпространението сред неограничен брой лица на оригинала
или екземпляри от произведението; преработката и синхронизацията на
произведението и предлагането по
безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението
или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
ОСЪЖДА
на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, Политическа партия „Д.ЗА С.Б.“ БУЛСТАТ ******,
адрес: гр. София, бул. „****** да
заплати на Я.З.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: адв.
Хр. Р.,***, сумата от 3740 лева (три хиляди седемстотин и четиридесет лева)
- обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за нарушаване на авторските права
на Я.Д. върху аудио-визуално произведение, озаглавено “Sofia
hyperlapse/timelapse aerial drone stock
footage”, използвано от ПП „ДСБ“ в периода 07.06.2019
г. – 16.08.2019 г. в оформление на шапката на предаването, по време на паузи в
предаванията и като фон на студиото на предаването „О(т)порна
точка“ в страниците на Политическа партия „Д.ЗА С.Б.“ БУЛСТАТ ****** във facebook.com и youtube.com - нарушения на чл. 15,
ал.1, т.4.т.5 и т.6 от ЗАПСП и чл. 18, ал.2, т.1,2,8 и т.10 във връзка с чл. 19
от ЗАПСП, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковете – 13.12.2019 г.,
като отхвърля иска за обезщетение до пълния претендиран
размер от 12 000 лева, и на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото в общ размер на 830,80 лева - за държавна такса
и за възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-сдемичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: