РЕШЕНИЕ № 1609

 

гр. Бургас, 10.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 9581/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Д.К.Ч.,***, му дължи следните суми: 483,46 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ..... год., и 144,91 лева – обезщетение за забава за периода 22.07.2016-05.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 23.07.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2820/26.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5925/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът не изразява становище по исковете, не ангажира доказателства.

С писмени молби от 05.06. и 07.07.2020 год. ищецът претендира постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е изправна страна-кредитор, на основание Договор за потребителски кредит № .... год., сключен между ответника Д.Ч. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, за сумата от 700 лева, с дължимост на възнаградителна лихва. Според клаузите на договора, общото задължение на контрахента възлиза на 1421,14 лева и тази сума следва да бъде върната на кредитора на 60 седмични вноски, считано от 17.01.2015 год. Според направеното от ищеца признание, ответникът е извършил частични плащания по договора, но от 15.08.2015 год. е преустановил изпълнението, а задълженията му са станали изискуеми с изтичане срока на договора на 05.03.2016 год.

Вземанията по процесния договор са били предмет на цесионен договор от 28.07.2016 год., сключен между заемодателя и ищеца, с приложено към него уведомление до длъжника.

За заплащането на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2820/26.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5925/2019 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни установителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорен по автентичност договор за кредит, цесионен договор и уведомление (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти. От съдържанието на договора за кредит се установява настъпилия през 2016 год. краен падеж за връщане на сумата. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 75 лева, направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски, направени в исковия процес: 75 лева – доплатена държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 175 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. ..., следните суми: 483,46 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ....г., и 144,91 лева – обезщетение за забава за периода 22.07.2016-05.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 23.07.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2820/26.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5925/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. ...., деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5925/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. .., деловодни разноски в размер от 175 лева, направени по гр. д. № 9581/2019 год. на БсРС.

 

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ