Решение по дело №14907/2021 на Софийски районен съд

мотиви към Решение 2244 от 20.06.2022г. по НОХД № 14907, по
описа за 2021 година на СРС
Производството е по реда на Глава ХХ VІІІ НПК - чл.375 и. сл. НПК.
Софийска районна прокуратура е обвинила В. Н. Ц. с ЕГН ********** – в
това, че на 20.04.2020г., около 17, 50 ч. **** не е изпълнил Заповед за
незабавна защита от 16.04.2020 г. по гражданско дело № 14 912/2020г. на
СРС-III ГО- 37 състав, забраняваща на В. Н. Ц. с ЕГН: ********** да
приближава А.К.Т. с ЕГН **********, местоработата й, жилището, което
обитава, местата за социални контакти и отдих на разстояние по–малко от 200
метра, като същият се приближил на разстояние около пет метра от
жилището на А.К.Т., находящо се в ****, седял на тротоара пред вход Г на
бл. 2, ет.1 и пиел червено вино от бутилка - престъпление по чл.296, ал.1 от
НК.

Съдът намери, че са налице условията за разглеждане на делото по реда
и при условията на Глава 28 НПК - чл.375 и сл. НПК.
В съдебно заседание В. Н. Ц. се признава за виновен, не дава обяснения,
моли съда да му наложи наказание в минимален размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Обвиняемият В. Н. Ц. с ЕГН ********** е роден на ****. в гр.София,
български гражданин е, със средно образование, неженен, неосъждан е,
работи на бензиностанция”Еко”, с адрес в ****.Липсват данни за прояви на
нарушаване на обществения ред от страна на Ц..
От 2002г.до 2020г. В. Н. Ц. живял на семейни начала с А.К.Т.-майка на
сина му – К..Ц. често употребявал големи количества алкохол, при което
ставал агресивен по отношение на съжителстващата с него Т., като я обиждал
с думите»курва, нещастница, боклук» и дори й посегнал с юмрук на
06.04.2020г.Т. сезирала компетентните органи за съдействие, с оглед
упражняваното й домашно насилие и на 16.04.2020г.в нейна полза била
постановена Заповед за незабавна защита от Софийски районен съд, III ГО, 37
състав, по силата на която Ц. се задължавал да не упражнява домашно
насилие спрямо Т., забранявало се да приближава А. Т., местоработата й,
жилището, което обитава, местата за социални контакти и отдих, на
разстояние, по-малко от 200 метра, на осн.чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, като бил
предупреден, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е
длъжен да го задържи.Заповедта за незабавна защита подлежала на незабавно
изпълнение, което било отбелязано в същата.Към момента на издаване на
заповедта, А. Т. била с адрес:град София, ул.”Пловдивско поле”, бл.2, вх.”Г”,
ет.1, ап.70.Още на 16.04.2020г.полицейският служител при 07 РУ СДВР ГА.
К.П., установила в жилището му – на адрес:**** В. Н. Ц., обяснила му за
какво става въпрос и му връчила екземпляр от Заповедта за незабавна
1

защита.На 20.04.2020г, около 17, 50 ч., въпреки връчената му заповед, Ц.
седнал на тротоара пред входа на жилището на А.К.Т., находящо се в ****,
като по този начин се приближил на разстояние около пет метра от дома
й.Свидетелката И.В.И./съседка на Т./видяла как Ц. седи пред входа и пие от
бутилка с вино.Изплашена от присъствието му в близост до дома й, А. Т.
сигнализирала за това в полицията и на място пристигнали полицейски
служители на 07 РУ СДВР, които задържали Ц..
От заключението по изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява,
че В.Ц. е психично здрав, към момента на извършване на инкриминираното
деяние не е бил с нарушени базисни психични годности, могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство доказателствата: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите- А.К.Т., И.В.И., ГА.
К.П., И.Р.Т.в, И.М.Ш., писмени доказателства и доказателствени средства –
Заповед за незабавна защита от 16.04.2020г., издадена от Софийски районен
съд, III ГО, 37 състав, заповед за задържане на лице от 20.04.2020г., докладни
записки, заключение по изготвена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, съдебно решение № 20215466/05.10.2020г.на СРС,
по гр.д.№ 14912/2020г. , справка за съдимост.
Събраният по делото доказателствен материал е еднопосочен и
безпротиворечив относно датата и мястото на осъществяване на деянието,
както и неговото авторство.

От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка, следва извод,
че обвиняемият В.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.
Престъплението е насочено срещу правосъдието, като същото засяга
обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и
издадените с тях разпореждания.
На първо място от обективна страна, съдът счита, че първото изискване
на закона, а именно - да има издадена Заповед за незабавна защита от
домашно насилие, е налице. Това е така, доколкото видно от приобщената
към доказателствения материал Заповед за незабавна защита, компетентният
орган – СРС е постановил същата и по този начин е задължил Ц. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т., отстранил го е от
жилището, забранил е да я рпиближава, както дома й, така и местата за
социални контакти и отдих, на разстояние, по-малко от 200 метра. Тази
заповед има незабавно действие и е влязла и в законна сила на 16.04.2020г..
2

Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано като „не
изпълни” заповедта. Законодателят е инкриминирал всяко едно поведение
(действие или бездействие) на дееца, което обективно влиза в противоречие с
поведението, предписано в издадения съдебен акт. В конкретния случай
заповедта въвежда задължение на подсъдимия да не доближава А. Т., както и
да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо нея. Съгласно
легалната дефиниция в чл. 2, ал.1 ЗЗДН – „домашно насилие” е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай с действията си
на траен престой пред дома на Т., подсъдимият безспорно не е изпълнил и
забраните на съдебната заповед. Същия е доближил жилището на
пострадалата, поради което поведението му безспорно изпълва със
съдържание изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от Ц. с пряк умисъл, като
същият е съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на
подсъдимия, че СРС е издал валидна съдебна заповед за незабавна защита от
домашно насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно
насилие спрямо Т., както и му забранява да доближава нея и домът й, като
същият е предвиждал, че с действията си няма да зачете волята на съда и ще
наруши заповедта, но от волева страна същият е искал да наруши забраните.

С оглед изложеното, съдът прие, че В. Н. Ц. е виновен и е извършил
престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
По наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
За престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или глоба до 5 000 лева. Обвиняемият В. Н.
Ц. е неосъждан/реабилитиран/. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. От процесното престъпление няма
съставомерни имуществени вреди.
Предвид на изложеното, съдът намери, че следва да признае
обвиняемият за виновен в осъществяване на престъплението по чл. 296, ал.1
от НК и на основание чл.78а от НК да го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание Глоба в размер на
законоустановения минимум -от 1 000 лева.
3

Относно разноските:
С оглед признаването на обвиняемия В. Н. Ц. за виновен в
извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски
в общ размер на 307,20/триста и седем лева и двадесет стотинки/лева, както и
5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	2244
Дата:	20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия:	Надя Стефанова Бакалова

Дело:	20211110214907
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2021 г.

Решение по дело №14907/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите