Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 02.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на втори юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2329 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът
е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.. Правното основание на предявения иск е чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу
ответната страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответникът дължи
сумата, за която срещу него е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 831/2019
г. на СлРС, която е връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и ответника са сключени
конкретно и подробно описани в исковата молба договори за мобилни услуги и
договори за лизинг. Подробно са посочени
задълженията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 831/2019г. на СлРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането, като се
претендират разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
представил отговор на исковата молба, като оспорва нейната основателност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв.М.А. ***. Исковата претенция
се оспорва като неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството
му на кредитор е подало на 13.02.2019г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М.К.М..
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №604/15.02.2019г. по ч.гр.д.№831/2019 г. на СлРС за главница, законна
лихва и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви
установителен иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен
иск.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не
са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Между страните са съществували валидни договорни
отношения за лизинг на мобилни апарати и за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, подписани от ответника. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по
сключените договори, а ответникът не е изпълнил своите задължения, поради което
дължи установените от вещото лице суми, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №604/15.02.2019г. по ч.г.д.№831/2019г. на СлРС,
а именно-сумата 1813,20 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането
на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по
заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по
ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 1311,02 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.М. с ЕГН-********** ***, представляван от
назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.М.А. *** ДЪЛЖИ на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №604/15.02.2019г. по ч.г.д.№831/2019г. на СлРС, а именно-сумата 1813,20 лева, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението –
13.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата 1311,02 лева /хиляда триста и единадесет лева и две
стотинки/, представляваща разноски по делото, включваща разходите по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: