Определение по дело №15/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 17.02.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание

на седемнадесети  февруари

през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

          ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

                                                                               Веселина Джонева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 15

по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б -, представлявано от К.Ч.– главен изпълнителен директор и Бистра Василева – изпълнителен директор, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Г.С.Я. от САС, със съдебен адрес:***, надп., офис 3 – ищец в първоинстанционното производство частна жалба против протоколно определение от 27.11.2019 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по гр. д. № 1528/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание  чл. 238, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сторените в производството разноски в общ размер на 450 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че по делото не са налице предпоставките за прекратяване на производството по реда на чл.238, ал.2 ГПК, доколкото ищецът още с исковата молба е изразил воля, в случай че е редовно призован за първото по делото съдебно заседание и не се яви, делото да се гледа в негово отсъствие. На следващо място се приема, че ищецът не е редовно призован за съдебното заседание, тъй като не е изпълнена процедурата по чл.38 от ГПК. Сочи, че по делото ищецът е посочил съдебен адрес, в който случай призовките и съобщението следва да се връчват именно на този адрес, а не на адреса на управление на ТД. Излага и друго извършено от районния съд процесуално нарушение, а именно при установяване липса на представител на ищцовото ТД в откритото съдебно заседание, същият е разгледал делото на първо четено, като по този начин е ограничил възможността му за участие в съдебно заседание. Изтъква и процесуален пропуск на съда при изготвяне на определението по чл.140 ГПК да укаже на страните последиците от неявяването им в съдебно заседание. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция – П.М.Т., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Г.Г.. Излага  доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди, че ищцовото дружество е било редовно призовано за делото. Приема инкорпорираното в исковата молба искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца за бланкетно, като счита, че същото не може да се приеме като изрична молба в този смисъл. Обобщава, че по делото са били налице предпоставките по чл. 238, ал. 2 ГПК. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски, с довод че ответницата не може да носи отговорност за действията на съда по администриране на делото. Моли за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема обжалваното определение за неправилно, поради което го отменя.

Видно от данните по делото, с определение от 11.10.2019 г. на основание чл. 140 ГПК съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е изготвил доклад по чл. 146 ГПК, като е насрочил делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В така изготвеното определение съдът не е указал на страните последиците от неявяването им в съдебно заседание.

За насроченото на 27.11.2019 г. съдебно заседание, призовката на ищеца е връчена по седалището и адреса на управление на ТД съобразно така вписаното обстоятелства за ТД в ТР и е отбелязано, че е получена от юрисконсулта на дружеството, като е положен подпис.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото изрично е посочено, че е подадена от адв. Г.С.Я. от АК – Благоевград, в качеството й на процесуален представител по пълномощие на ищеца, като е посочен и служебния й адрес като съдебен адрес, т.е адрес за връчване на съдебни книжа - гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ет.1, надп., офис 3. С исковата молба изрично е заявено и искане съобразно чл. 238, ал. 2 от ГПК при редовно призоваване на ищеца и неявяване на негов представител, делото да се леда в негово отсъствие.

В съдебното заседание ищецът не е бил представляван. Липсва подадена нарочна молба за гледане на делото в негово отсъствие. При тези факти пълномощникът на ответника е направил искане за прекратяване на производството на основание  чл. 238, ал. 2 ГПК, което е сторено с обжалваното определение.

За да прекрати производството по делото на основание  чл. 238, ал. 2 ГПК по искане на ответника, съдът е приел, че ищецът е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил  негов процесуален представител и не е подадена молба делото да се гледа в негово отсъствие, както и не е взел становище по отговора на исковата молба.

Частната жалба е допустима  като подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът я приема за основателна по следните съображения:

За да прекрати производството по делото на основание  чл. 238, ал. 2 ГПК по искане на ответника, съдът е приел, че ищецът е редовно призован за съдебното заседание, не се е явил негов процесуален представител, до часа на провеждане на о.с.з. не е подадена молба делото да се гледа в негово отсъствие и не е взел становище по отговора на исковата молба.

С оглед изложените по-горе факти и обстоятелства, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК

Ищецът не е бил призован редовно за насроченото съдебно заседание, .макар съобщението да е получено от представител на ТД на адреса му на управление. Съдът при изрично посочен адрес за връчване на призовки, съобщения и всякакви съдебни книжа, наречен съдебен адрес е длъжен да извърши връчване на посочения адрес с оглед разпоредбата на чл.38 ГПК. Едва когато адресатът не е намерен на посочения адрес, връчването може да стане на адреса на управление на ТД. В случая неясно защо е процедирано точно обратното.

                                                         - 2 -

КнОС също така приема, че не е налице и следващата предпоставка за прекратяване на производството по делото по чл. 238, ал. 2 ГПК. За да се прекрати делото на това основание, следва кумулативно да са налице следните  предпоставки:  ищецът да не се е явил в първото по делото заседание, да не е взел становище по отговора на исковата молба и да не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.

Настоящата инстанция намира, че прецизността налага да се поясни, че в случая  доколкото ищецът е ТД имащ качеството на ЮЛ,  то той като правен субект се представлява от законните си представители предвид чл. 30, ал. 1 от ГПК, а в исковия процес по пълномощие може да бъде представляван от лицата визирани в чл. 32 от ГПК – в случая от адвокат. Предвид това е изключено да се говори за лично явяване, тъй като предвид качеството на страната това е невъзможно.

Предпоставката свързана с личното явяване, респективно явяване на представител може да бъде прилагана само при редовно призоваване на страната. В случая както бе  посочено ищецът не е бил редовно призован за проведеното о.с.з. Предвид това и посочената предпоставка не е налице. 

Съдът намира, че и третата предпоставка не е налице. Още с исковата молба, след направените доказателствени искания в т.8.2 от същата е направено особено искане, ако негов представител не се яви в първото по делото заседание, делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията й на 11.09.2019 г. и е подал отговор на ИМ, следователно е запознат също с направеното от ищеца искане. Въпреки това в съдебно заседание е заявено твърдение, че не е направено изрично искане за гледане на делото в отсъствие на ищеца. Също така и съдът не е взел предвид наличието на изрично заявено искане обективирано в и. м. , а  посочил, че молба не е постъпила до часа на разглеждане на делото. Достатъчно е искането надлежно да е заявено изрично веднъж, както в случая..Неоснователен е доводът в частната жалба, че липсвало такова искане, тъй  като съдържащото се в и. м. е бланкетно. Искането е достатъчно ясно по съдържание и надлежно заявено, така че за бланкетност на същото не може да става и въпрос.

При тези факти приложението на  чл. 238, ал. 2 ГПК не е възможно, тъй като не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки за прекратяване на производството по искане на ответника. Това води до незаконосъобразност на определението,  с което производството по делото е прекратено. Същото следва да бъде отменено като неправилно. Също така определението подлежи на отмяна  и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника направените в производството разноски, предвид това, че с отмяна на обжалваното определение се възстановява висящността на исковия процес..

 Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му.

По заявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски в настоящото производство:

Доколкото с оглед представените доказателства жалбоподателят е стрил разноски във въззивното производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК същите следва да се заплатят от ответника. Настоящия състав на въззивната инстанция не споделя довода на насрещната страна за недължимост на сторените от жалбоподателя деловодни разноски, тъй като, както бе изложено по-горе, на ответника е връчен препис от исковата молба и следователно същият би следвало да е запознат с инкорпорираното в нея искане на ищеца делото да се гледа в негово отсъствие, но въпреки това е направил искане по чл.238, ал.2 за прекратяване на производството поради неявяването на ищеца, по-точно на негов представител в о.с.з.

Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд

 

                                             О   П    Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ  определението от о. с. з. проведено на 27.11.2019 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по гр. д. № 1528/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание  чл. 238, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено и  ищецът е осъден да заплати на ответника сторените в производството разноски в  размер на 450 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия. 

ОСЪЖДА П. М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ------ със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 425. 89 лева, представляваща разноски сторени в настоящото производство.

        Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: